неделя, 28 септември 2008 г.

Cui Bono?






“... тъй като истината предизвиква страх
както у тиранина, така и у роба.”


Astolphe de Custine, “La Russie en 1839

Кому ползите? Това е въпросът, с който започва разследването на всяко престъпление, още от Римски времена. Въпросът за последиците от деянието и лицата, които имат пряка облага от тях. Съвсем без претенции този текст да е в разследващия жанр, ще се опитам да погледна на варварското покушение срещу Огнян Стефанов именно от тази гледна точка – какво всъщност се случи, и кой извлича полза от него...

Това, което се случи, съвсем не е маловажно и ежедневно, и аз категорично отхвърлям позицията “ГолЕм праз, всеки ден пребиват по нЕкой”. Огнян Стефанов е автор на най-острите анализи за връзки между властта и организираната престъпност през последните 2-3 години. Преплитането на функции между т.нар. „служби за сигурност“ и мафиотските кланове беше основна тема на изданието frognews.bg, а и на сайта „Опасните новини“, с който нападението се свързва в медиите. От началото на скандала с „оперативно интересните“ контакти на бившия (колко бивш???) вътрешен министър насам, и особено след разкриването на добре облечения бизнесмен Алексей Петров като безценен агент на ДАНС, в България най-сетне започна разговорът за оперативните връзки между всеизвестните босове на подземния свят и т.нар. антимафиоти. Казано с прости думи – все по-често се задава очевидният въпрос „Защо познатите мафиотски лидери са недосегаеми“. И все по-често се дава логичният и възможен отговор – ами защото над тях се простира чадърът на агентурната вербовка. След ареста на Коце Маца в Гърция, мнозина се запитаха защо беше нужно той да премине границата, та да се задейства Европейската заповед за арест? Та нали тя важи с еднаква сила и у нас? Какво точно закриля г-н Хаджииванов в Петрич, но не и в съседната европейска община Промахон?

Преди няколко месеца пред Дарик радио направих прогнозата, че след скандала с явката между „братя“ Галеви и министър Петков на басейна „Спартак“, този болезнен и твърде наложителен разговор не може да бъде спрян. Сега ни показват по особено жесток и брутален начин, КАК ще бъде спрян този разговор. На всяка цена. С изключителна, дори извратена жестокост... Не мога да приема, че тази свирепа демонстрация е маловажна случка. Напротив – тя е отчаян, зловещ опит да бъде предотвратено разследването на мръсните връзки, които поддържат един престъпен модел на публичната власт.

Е, Cui Bono?

Чий са ползите от подобен опит?

Аз виждам поне три отговора, но не алтернативни, а верни едновременно:

На първо място, ползите са за самите хора, които олицетворяват мръсните връзки. Агентите, които обслужват мафията, и босовете, които се крият под агентурен чадър. Наследниците на старите ДС-канали за контрабанда, покровителите на трафика на хора и наркотици...

На второ място, ползите са за представителите на подземния свят в официалните институции на властта. Хората, които – в привидната си битност на политици, медийни магнати и деятели на туристическия бизнес например – осигуряват комфорта на мафията и изпирането на парите й. Мнозина през последните години опитваха да затворят устата на разследващите журналисти – кога с морков, кога с тояга. Постепенното изместване на медийната среда в интернет и появата на отделни кресливи „жаби“ в блатото сериозно застраши позициите им. Сега някой свърши мръсната работа, а те си отдъхнаха с лицемерно жални физиономии. И нямат никакъв интерес да бъде открит извършителят, макар по всяка вероятност да му е платено не от тях.

И най-сетне, колкото и да е тъжно това заключение, ползите са за журналистите, свикнали да получават кога морков, кога тояга. И все по-често морков. „Професионалистите“, които от страх и корист премълчаваха истината. И получаваха облаги срещу мълчанието си. Днес те имат чудесно извинение за страха си. Съвсем оправдано извинение – и именно това цели показната бруталност на нападателите. Днес всеки журналист може да каже - „Това ли искате да ми се случи?“... и плахо да посегне към поредния морков.

Преплетени структури на мафия и секретни служби. Зависими политици и зависим бизнес – винаги под натиск и винаги готови да упражняват натиск. Основателно уплашена и подкупна журналистическа гилдия. Три стълба на явлението, което в Русия наричаме „Путинизация“. Три лица на чудовището с качулка, което наричаме публична власт в България. Три ръце, които държаха чука на 22-и вечерта...


(Текстът е написан за вестник "Седем")


.

сряда, 24 септември 2008 г.

25-ти, четвъртък, 10.00 сутринта - Мълчалив протест

Аз, за съжаление, ще бъда на път за Варна.

А ти къде ще бъдеш?

На 25-ти септември в 10.00 сутринта пред сградата на МВР - Мълчалив протест срещу посегателствата върху свободното слово, организиран от колегите на Огнян Стефанов.

Още при Нели Огнянова, Dzver, Комитата, Вени Гюрова, Blue link.

Пука ли ни?

Ако не ни пука, жална ни майка.

Ако не ни пука - значи сме лайна.

Ако не ни пука - ще го отнесем и ние, непукистите. Мутрите само това чакат... безразличието ни е тяхната сила.

вторник, 23 септември 2008 г.

Бай Ганьо и свобода на словото - ама де-де

ДАНС е упълномощена да заяви:

Главният редактор на Frognews.bg бе зверски пребит снощи малко след 22.00 часа на излизане от ресторант в центъра на столицата. Трима души с маски, които се представили за полицаи счупиха краката и ръцете на Огнян Стефанов

Рапорт даден.

ДАНС закрива сайтове.

НСО изземва фотоапарати.

Пребиват неудобни журналисти (merci на Нервната акула за бързата реакция) - за пореден път извършителите се представили за полицаи. Те много полицаи се представят за такива.

Свобода на словото? Ама де-де.

За пореден път имаме основание да предположим, че "правоохранителните органи" в България не охраняват нашите права и свободи. Не охраняват свободното слово, свободната инициатива, правото на собственост, личната неприкосновеност, чест и достойнство.

Охраняват нещо друго. Някакъв друг "правов ред", който е за нас секретен, не е наша работа. А за тях е cosa nostra. Обществени интереси пазят в дебелите си мазни папки. Само че на някакво друго общество...


Затова пак ще кажа - майката му е прозрачност и контрол върху службите, бой по секретчиците, бой през пръстите на всеки, който иска да влезе в живота ни, за да защити някакъв обществен интерес, който - Бога ми - не е наш интерес. Съюзник ми този (и само този) политик, общественик или лукова глава, който е готов на ревизия на дейността и функциите на "съвременните" служби до дупка.

понеделник, 22 септември 2008 г.

Преди 100 години, на тази дата...


Честит празник!


Останалото го е казал Templar в блога си.

100 години... Сякаш не най-щастливите в историята ни. Изпълнени с войни, преврати, бежански вълни. Политическо насилие почти през цялото време. Тоталитарна диктатура половината...

И все пак днес България е по-близо от всякога до Възрожденската мечта за свободно и модерно Европейско общество.

Дали?


.

четвъртък, 18 септември 2008 г.

Що не го оставихте на лифта???

Blue Link съобщи още вчера следобед, че Сергей Дмитриевич увиснал на незаконен лифт над Благоевград.


Mediapool пък ни осведомява как охранителите от НСО са се "щурали" под кабинката. Забавна гледка, предполагам. Само предполагам, защото :

Представителите на реда забраниха на част от журналистите, останали на земята, да правят снимки и иззеха фотоапаратите на природозащитници, присъстващи на събитието.

Без коментар. За съжаление, наистина остана без коментар в медиите и т.нар. "публично пространство", освен бързата реакция на "Демократи за силна България".

Само едно не разбирам. Защо го свалихте, другари?

Защо не го оставихте да си виси...


Чудесен национален символ щеше да стане.
Съветски хамстер виси на развален незаконен лифт и си мисли, че управлява България.

Той бездруго си виси в безтегловност. Дори и когато е седнал на ориенталското диванче на властта...

(Снимки - "Стандарт" и News.bg )

понеделник, 15 септември 2008 г.

Тайни градини или крадени паркове

Oтдавна ме мъчи този въпрос. Защо в София има заключени паркове*, достъпни само за някакви избрани люде? Кои са тези избраните?

Как се влиза в тайните градини на властта?


Случи ми се наскоро да се разходя в градината на резиденция "Лозенец". Разбрах няколко неща:


1) Можело с държавни (т.е. наши) пари да се поддържат парковете. И то чудесно да се поддържат.


2) Паркът се използва почти изцяло за частни "събития" - сватби, партита и прочее. Напълно неясно е кой, как, при какви условия го дава под наем;

3) От парка се изкарват пари. Кой, как, колко изкарва - вж. 2) Ако аз обаче искам да похарча пари и да си прекарам някакво време в този парк - няма нито обява, нито ценоразпис, нито ... Абе трябва явно да познаваш едни хора ...


Говорих с един приятел за тези неща. Той ми каза - ама ние сме свИни, ще го оплескаме. Аз пък казвам - нека взимат някой лев на входа за поддръжка. Няма проблем. Навсякъде по света има платени и безплатни площи, градини и т.н. Но в цивилизованите общества няма тайни градини на обществена издръжка.


От 200 години насам тези площи са общодостъпни, със или без заплащане. Тук някой буквално ги краде от нас, и прави пари от ресурс, поддържан с общи средства.

* Кратък списък на крадените паркове в София:
  • Резиденция "Лозенец";
  • Резиденция "Бояна" - поне 2/3 от площта няма нищо общо със сигурността на пребиваващите и се отдава с търговска цел;
  • Градината на Военна академия - празна и запустяла, на пъпа на града;
  • Градината на МВР-Академия (ВИПОНД, a.k.a. Симеоново) - абсолютно неизползвана огромна площ в лишения от паркове район "Младост" - "Малинова долина";
Отделно - цял куп оградени и затворени площи в Борисовата градина, с разни неидентифицирани обекти вътре, в т.ч. например "Конна база ЕГИДА" и т.н..

Отделно - оградени площи с неясен правен статус от типа на "Маймунарника" или както сега се казва.

Отделно - mega-грабежът "Мария Луиза", но там нещата са съвсем други. Там не е тайна какво се случи, въпросът е кой и кога най-сетне ще полежи за тази работа, и кога Столична община ще си потърси правата по съдебен ред.

Моля допълвайте списъка.


петък, 12 септември 2008 г.

Сбогом, Гергино!

Така казваше учителят ми по физическо в гимназията, когато някой очаквано и почти насила оплеска нещата.

Последните 2-3 години упорито и напоително ни обясняват за някакво руско икономическо чудо, за някакво "изправяне" на (глинени) крака, за някакво възстановяване на матушката на премиера ни.


Упорито и напоително, коментаторите забравят какво винаги се случва с диктатурите, които изчерпват национални ресурси за да раздуват социалния и военния бюджет. Какво винаги се случва, ако разчиташ на свръхексплоатация на природни дадености, вместо да развиваш пазара, конкуренцията и - в крайна сметка - насърчаваш производителността желанието за труд на гражданите.

Ами ето това се случва.

Правителството обмисля възможността да използва пари от националния си и пенсионен фонд за подкрепяне на финансовите пазари в бъдеще, добави Кудрин днес.

Който не разбира значението на горното послание, явно не е живял в България на 90-те години...

Изобщо,

Сбогом, Гергино.




вторник, 9 септември 2008 г.

9-ти септември в резервата

Какво да коментирам...

Кликнете за по-голямо и четете:


И друг път съм писал за тази околия-резерват.

Ковачевци, Калище, Лобош, Сирищник, Косача.

Да биха си стояли все там, окичени с портрети на Гошо Тарабата и бай Тошо... И може всичките да се казват Сталин Едикой Си. Например искаш да кръстиш сина си Иван. И става - Иван-Сталин Иванов.

Да си пият в "Младежкия клуб":


Ето го отвътре:


Няма нужда да си избират кмет. Имат си президент...

Aма като се замисля... Не е смешно. 9-ти септември е национална трагедия (и съвсем не единствена).

Докато в Калище лице на име Сталин води празнични манифестации, цялата ни страна е резерват, не само онази околия, 30-тина километра на Запад от София.

събота, 6 септември 2008 г.

Подписката започна - да ги уволняваме!


За читателите на този дневник не е тайна, че съм резервиран към сътрудничеството в т.нар. "формат ЕНП".

От друга страна, както вече писах, отстраняването на кабинета "Станишев" от власт и предотвратяването на нов мандат на БСП-ДПС е безспорен политически приоритет. По тази причина, не виждам нищо лошо в кампанията "Аз съм европеец" (на сайта може да подписвате заповедта online) и националната подписка, която започна днес.


Честно казано, днес в 11.00ч. отидох на площад "Славейков" с по-скоро скептично настроение. Оказа се обаче - за моя приятна изненада - че хората доста добре приемат "Заповедта за уволнение".


Знам, че правителството няма да падне от една подписка. Станишев не подаде оставка след гръмотевични скандали за корупция, няма да подаде и просто защото хората не го искат. И той не ни иска. Иска само парите ни - и затова ще стои докато може...

Знам, че много приятели се опасяват, че тази кампания легитимира партията на Бай Бойко и обезличава ДСБ. И правилно ...

Но обезличаването на ДСБ не зависи от подписката. Нищо отличително няма в това да се спотаяваме и да си траем. Обезличаването зависи от способността на ръководствата на партията от общинско до национално ниво да предлагат отличителни и актуални политически послания. Да представят партията като единствена (или поне основна) реформистка сила в България.

Трудна задача.

Но протестите срещу правителството не я правят по-трудна. Затова, приятели - подписвайте, уволнявайте, веселете се.

Тук е и каузата в Facebook, която започнах днес.

Всеки, който иска да помогне за събирането на подписи и "Заповеди", може да се свърже с мен на rmkanev@gmail.com или просто да дойде всеки делничен ден след 17.15 в клуба на ДСБ-Средец на улица "Иван Вазов" №15 (между "Шишман" и "6-ти септември")




вторник, 2 септември 2008 г.

Рокендролът изисква високо качество

-интервю пред вестник "Гласове", 29.08.2008г.

Нека започнем разговора от размислите ви, предизвикани от статията на Д. Бъчваров „За алтернативата”. Започвате коментара си с два примера от историята на Ваймарска Германия, свързани с тактически решения на традиционните германски партии през 30-те години на ХХ в., които имат меко казано негативни последствия. Какво искате да внушите с тези примери?

Не искам да се акцентира върху примерите, но целта ми беше да кажа, че в България прекалено еднозначно се гледа на сътрудничеството между политическите партии, прекалено лесно се дават оценки – както положителни, така и отрицателни, на едно едва започнало сътрудничество. Сътрудничеството с партии, които не са доказано демократични (това е теза, която неведнъж съм защитавал по отношение на ГЕРБ и нямам все още основание да я премълча) невинаги може да се оцени априорно отрицателно.

ГЕРБ вече е припозната на европейско равнище като демократична партия. Това ли е достатъчното основание да одобрите сътрудничеството между ДСБ и ГЕРБ?

Това дава много повече гаранции, отколкото имахме преди една година. Но моята теза, която защитавам в блога си и във в. „Седем”, е, че не членството в Европейската народна партия (ЕНП) или в Европейската либерална, демократична и реформистка партия (ЕЛДРП) би трябвало да е основание и критерий за избор на партията, с която ДСБ ще си сътрудничи.

Вие говорите за сътрудничество, докато представители на отделните партийни ръководства използват изрази като „формиране на обща алтернатива на настоящото управление”. Има ли според вас вече ясно изразена воля за обща управленска алтернатива или все още само се опипва почвата?

В тези кратки седмици от първите срещи между лидери или членове на ръководствата на партии, членки на ЕНП, се казаха различни неща. В момента имаме нещо като програма минимум, която включва съвместни действия за сваляне на правителството, имаме една балансирана програма, която иска да докаже, че има обща алтератива на управлението, и имаме една програма максимум, която говори за „управленска програма и платформа” след парламентарните избори.

Програмата минимум означава, че партиите ще се явят самостоятелно на изборите, нали?

Първо, искам да дам оценката си, а тя е, че програмата минимум наистина е очевидна за всеки разумен човек с опозиционни възгледи. Няма причина човек, който не одобрява днешното правителство, да не подкрепя действия за неговото сваляне. А начинът, по който се управлява България от това правителство, действително го изисква спешно. Колкото до самостоятелното явяване на изборите – засега чуваме от ръководствата на ДСБ, ГЕРБ и СДС именно, че ще се явят самостоятелно на изборите. И съм убеден, че това е единственият начин те да представляват адекватно доста различните си привърженици.

Чува се обаче, че има натиск от ЕНП за явяване с общи листи не само на изборите за Европарламента. Имате ли някаква информация по този въпрос?

Правилно казахте, че се чува. Да, чувал съм такова нещо в приятелска среда на бира, но в България се чуват прекалено много неща, но повечето ни източници не са достоверни, а са произволни.

Т.е. не сте чули за такъв натиск от надежден източник?

Не, нямам никаква надеждна информация по въпроса.

Как биха реагирали ДСБ, ако в бъдеще се упражни подобен натиск?

Честно казано не мога да си представя по какъв начин може да се осъществи този натиск и не бих гадал за реакциите, след като незнам как ще изглежда той. Убеден съм обаче, че повечето лидери на партиите, членки на ЕНП, имат съзнание за хората, които представляват, и ще се съсредоточат върху това политическо представителство преди изборите, а не върху сметки за стъпките след изборите.

Смятате ли, че общността, която все още вижда своето политическо представителство в ДСБ, ще гласува в цялостта си за ДСБ, след като има вероятност за следизборно коалиране с ГЕРБ?

Гледам на въпроса за общността по-широко, т.е. на първо място са привържениците на ДСБ, които досега са гласували и вече са решили, че ще гласуват за нашата партия, а на второ място има един съвсем немалък кръг от хора, които може досега да не са гласували за ДСБ, но неведнъж и по различни начини са споделяли, че виждат в ДСБ определена алтернатива на политическото статукво. По отношение и на двете групи моето мнение е, че ДСБ рискува, ако се претопи в една единна алтернатива заедно с партиите на Бойко Борисов и на – засега поне – Пламен Юруков.

Следователно допускате, че гласовете за ДСБ може и да се увеличат на следващите парламентирани избори в сравнение с резултатите от последните избори?

Очаквам, че ДСБ ще получи добър изборен резултат.

Независимо какво ще се случи дотогава?

Не независимо от това, което ще се случи. Просто отчитам наблюденията си, че ДСБ търси път към по-широк кръг реформистки настроени избиратели и се опитва да формулира отличителни послания.

Ако тези отличителни послания обаче бъдат „прегърнати” и от другите две партии именно заради бъдещата обща платформа – програмата максимум, ДСБ няма ли точно тогава да се претопи, както вие се изразихте?

Винаги съм твърдял, че ако едни послания могат да бъдат прегърнати от всеки, то те не са отличителни. Когато говоря за отличителни послания, имам предвид отново една програма минимум и една програма за управление. Трябва да е ясно, че има неща, които са общи между партиите, членки на ЕНП: в отношението им към днешното управление, в отношението им към участието на БСП и ДПС във властта. Също така трябва да е ясно, че в рамките на бъдещото управление трите партии няма да влязат с еднакви амбиции и с един и същ стандарт. Сигурен съм, че ДСБ представляват много хора с по-висок политически стандарт и за да получат техните гласове трябва да заявят техните искания дори и те да не се споделят от другите партии в ЕНП.

Дайте примери за такива отличителни послания!

Веднага мога да дам примери, с които съм съпричастен. Единият е, че сред утвърдените във властта в България партии, вкл. и ГЕРБ, която е извънпарламентарна, но добре представена в местната власт партия, за момента ДСБ единствено се отличават с голяма ангажираност и отговорно отношение по въпросите на околната среда. Другият е, ч в рамките на София и на софийската общинска политика ДСБ е единствената партия, която има ясно добре формулирано становище относно запазване на градския облик, архитектурното наследство на централната градска част, както и ясни белези на стратегически поглед върху градската политика, който липсва в ГЕРБ и общинските представители на СДС през последните години. И на фона на тези примери искам да подчертая, че за момента партиите от ЕНП имаме обща оценка на начина, по който се управлява България, но не мисля, че лесно ще стигнем до т.нар. Харта за добро управление. Боя се, че стандартите ни за добро управление ще се окажат нееднакви. И в този случай много ще държа ДСБ да не отстъпят своите ясно формулирани стандарти за добро управление, да не ги премълчат в публичното си поведение от страх да не излязат от рамките на общата алтернатива, защото такъв риск съществува.

Притеснява ли ви лично, че трябва да си сътрудничат хора, които доскоро се оплюваха в публичното пространство?

За мен това е най-малкият проблем. Никой не гласува за политиците, за да се обичат. Прекалено много българската политика е фокусирана върху лидерите на партиите

Но хората лесно се манипулират точно от такива тези: какво доверие може да вдъхне сътрудничество между лидери, които дори не разговарят помежду си...

Затова казвам, че е необходимо политическите послания да се насочат към избирателите с висок стандарт.

Оценявате ли досегашната политика на ДСБ като последователна?

Не мога да кажа, че е непоследователна, но от 2004 г. насам ДСБ упорито закъсняват с посланията си към младите и независими избиратели, които не могат лесно да бъдат определени като част от някакво дясно пространство, проектирано върху 90-те години на миналия век. Това не е непоследователност, а затвореност в посланията и интереса, насочени единствено към твърдото партийно ядро на старото обединено СДС. Нямаше достатъчни усилия за привличане на нов тип подкрепа. Затова не бих обвинил ръководството на партията в непоследователност, а по-скоро цялата партия и особено местното й лидерство в недостатъчна активност за привличане на нов вид хора с нови очаквания и стандарти за политика.

Има ли своя идентичност ДСБ?

ДСБ е партия, възникнала от разделянето на вече съществуваща по-голяма партия. Най-важният въпрос беше именно изграждането на идентичност в един свят, който е 12 години по-стар, да кажем, от времето на първите победи на старото ОДС през 1996 г. И новата партия не трябваше просто да съхранява идентичността на реформаторска сила от тогава, а да стане реформаторска сила за хората, които в средата на 90-те години са били деца.

Успя ли ДСБ да изгради такава идентичност?

Да, но недостатъчно.

След като е недостатъчно изградена тази идентичност, отново питам, не е ли рисковано сътрудничеството с ГЕРБ за ДСБ?

Няма предопределеност в случая. Дали идентичността ще се размие или не, зависи от действията и посланията на партията и нейните лидери от общинско до национално ниво. Чувствам се малко изморен от струпването на всички проблеми на партията върху един човек – националния лидер, и от това, че хората, които са например на моето организационно ниво, не поемат достатъчно тежест и отговорност. Защото когато говорим за изграждане на идентичност, една партия не може да има само национална идентичност.

Това беше и идеята за хоризонталната структура на партията...

...да има гъвкавост, за да отговаря на нуждите на общността. Този неуспех на ДСБ е вътрешен и личен, той е на отделни хора, между тях съм и аз със своята отговорност. Ние не сме си свършили докрай работата да свържем името на партията с всекидневните нужди на хората от своя квартал.

В коментара си задавате доста въпроси, свързани с общите действия на партиите от ЕНП – дали тези действия в крайна сметка могат да доведат до необходимата промяна. Каква е тази промяна?

Говоря за нещо, което е отвъд свалянето на сегашното правителство.

... т.е. за втората и третата стъпка?

Да, трябва да се предложи не просто смяна на управлението, а ясна алтернатива за нов вид управление, ново разбиране за упражняването на власт в страната. Защото според мен има съществено малцинство от българските граждани, които вече имат съвсем ясно лично разбиране за необходимостта от промяна и опозиционните партии трябва да отговорят на този повик.

Но един извод се прокрадва от изказванията както на представители на управляващите, така и на опозицията, от редица интервюта и анализи – че традиционният политически елит в България представлява една все по-стеснена част от обществото. Ако се съди от този извод, излиза, че хората, които осъзнават нуждата от радикална промяна съвсем не са малцинство...

Все по-ограниченото представителство безспорно е проблем - на избори участват много малко хора. В личния си живот обаче виждам потвърждение на заключенията на социолозите, че много от негласуващите са именно хора с висок стандарт и високи очаквания от политиката. Преди години дадох един пример, който се хареса на приятелите ми. В България много се слуша чалга, защото се предлага чалга на чудесно чалгаджийско ниво – в някои отношения по-добра като изпълнение от сръбските или турските си първоизточници. И се слуша по-малко рокендрол, защото слушаме много семпли рокендрол групи. Рокендролът изисква високо качество. По тази логика реформистките политици трябва да представят много висок стандарт за промяна на начина на управление. И за да не бъде разглеждана т.нар. политическа класа като някаква единна група с общи интереси, нужно е да се заемат политически позиции, които са ясно насочени против интересите на олигархията. Такива позиции има. Забелязват се например в добре формулираната кампания „Чисти ръце” на ДСБ, в която се посочват конкретни инструменти за проследяване на придобитото по нечестен начин имущество. Т.е. да не вдигаме ръце, когато разберем, че хотелът не е на еди-кой си мафиот, а на снаха му, а да продължи разследването, докато се разбере откъде са парите на снаха му. И в крайна сметка снаха му, ако не може да докаже произхода на парите, да отиде в затвора, след като самият мафиот няма доблестта да поеме своята отговорност. Това е типичен пример за политика, която не може да е приемлива за олигархията. Мога да дам и друг пример, който не е толкова пряко свързан с организираната престъпност. В българското законодателство в градоустройствената област трябва най-накрая да се изключи възможността администрацията да взима решения и да планира на парче. Защото това води до безумието, което наблюдаваме например в Банско. Но то е само видимият грозен резултат – презастрояването, липсата на канализация, на улична мрежа, зелени площи, детски градини и т.н. Всъщност зад този резултат стоят два паралелни процеса: корупция от страна на властта и изпиране на мръсни пари от страна на мафията. Те могат да бъдат спрени, като просто се спре строителството без предварително планиране с подробни устройствени планове за цели устройствени зони, а не парцел по парцел. Хората са чувствителни към проблема с презастрояването и към абсурдния факт например, че семейства в София живеят в седеметажен блок с помийна яма... Те виждат връзката между мафията, политическата корупция и този отвратителен резултат. Затова е естествено да проявят симпатия към конкретно политическо решение, което би намалило щетите и съответно би ограничило възможностите за корупция и пране на пари.

Няма ли да е трудно да се стигне до подобни общи политически решения от страна на ГЕРБ, ДСБ и СДС? Ето, сега при срещите със синдикатите стана ясно, че някои от вижданията, заложени например в управленската програма на ГЕРБ, са неприемливи за тях... Трите партии явно ще трябва да направят доста компромиси и усилия, за да излязат с обща платформа и програма, която да се хареса на мнозинството граждани, а в частност на синдикати, работодатели, професионални сдружения и т.н....

Тук се връщаме на един друг разговор, а именно, че ГЕРБ, който е безспорен водач в проучванията на общественото мнение, има тежкия проблем на всяка голяма партия - проблем, който е добре познат на партии от типа на Християндемократическия съюз в Германия например. ГЕРБ неизбежно трябва да извади програма пенкилер, която да се хареса на всички. Преди време партията направи радикална програма, с която искаше да покаже колко е дясна, сега нейното ръководство е в неудобното положение да даде един много дълъг участък на заден ход, за да може да стигне до споразумение със синдикатите. Защото нито една голяма партия не може да си позволи да тръгне на нож със синдикатите. От друга страна, ДСБ по може би злощастно стечение на обстоятелствата безспорно е малка партия, която може да си позволи да не се съобразява в такава степен, а ясно да се изгради като политическо представителство на хора с конкретни интереси. Защото за политиката е много лошо, ако всички програми са пенкилер и еднакви. Тогава хората с основание биха казали, че наистина няма алтернатива. Докато днес това е една защитна позиция на комунистите и нищо повече.

А как коментирате тезата на някои представители на ДСБ, че т.нар. пуристи, които бяха противници на влизането в безпринципни коалиции, носят вина за настоящото състояние на партията, и че за да оцелее, ДСБ трябва да влезе в реалната политика, т.е. във властта?

Никога не съм се изживявал като пурист или като човек, който от догматични позиции подхожда към политиката. И съм напълно съгласен, че мястото на една политическа партия е в борбата за власт. Но не мога да се съглася с твърдения, изказвани неведнъж през последните месеци, че целта на политическата партия е властта. Целта на политическата партия е промяната на обществото и доброто управление. Естествено това може да стане през властта, но през властта могат да станат и много други неща. Трябва да се борим за власт, трябва да влезем във властта, но в името на съвсем ясно формулирана промяна.

Посочвате още един риск – че общата алтернатива (ГЕРБ, ДСБ и СДС) е алтернатива на най-малкия общ знаменател, в смисъл че реформата, която ще предложите заедно, е толкова добра, колкото е най-лошото звено в нея. ГЕРБ ли визирате?

Няма да кажа, че ГЕРБ е най-лошото звено, за съжаление не мога спокойно да заява такова смело твърдение, но ще дам пример какво разбирам под най-лошото звено. От месеци се коментира наредбата за мониторинг на комуникациите м интернет и в телефонните съобщения. Хората, към които ДСБ са насочени, имат ясно отношение към този безпрецедентен за европейските общества акт на намеса на държавата в личния им живот. Това е едната страна, другата е, че намесата ще се осъществява всъщност от най-слабата система за сигурност в Европа. Хем се намесват в живота ни най-много, но се намесват и най-съмнителните, защото за никого не е тайна как лични данни, с които човек позволява на администрацията да борави, се използват впоследствие за бизнес интереси. Затова отношението на мнозинството към наредбата е ясно. И ще бъде много слабо звено в общата алтернатива, ако липсва позиция по нея. Това ще отнеме подкрепа от граждани, които формират обществено мнение, които не просто са многобройни, но са и влиятелни.

Безспорно различни обществени кръгове меко казано са недоволни от управлението в България. Имам впечатление обаче, че общата алтернатива, която се предлага като послания, трудно ще промени нагласите им и ще ги накара да изразят недоволството си чрез протестни действия, организирани от партии.

Още не сме чули посланията, така че е рано да се правят изводи. В рамките на нашата общинска организация вече разговаряме за това, че нашето участие в протеста задължително ще бъде съчетано с послания, които ние смятаме, че са важни и болезнени за общността, в която живеем. И наистина без да изоставяме очевидните политически императиви, че тройната коалиция като национално ръководство на администрацията е безкрайно вредна за страната, ние няма да се колебаем да сведем проблема в рамките на улиците и пресечките в квартала ни.

Следователно идеята ви е, че общата платформа трябва да се разрои надолу във връзка с конкретните проблеми на хората по местоживеене?

Отрицанието на модела на управление, което е очевидно в мнозинството от гражданите на България, има ясни измерения в махалите, в които живеят.

Но това няма ли да доведе до конфликт например с ГЕРБ, ако говорим за проблемите в София? Протестът на местно равнище няма ли да се обърне на места срещу основния участник в общата алтернатива, което да усложни съвместните действия?

Вижте, в община Средец районният кмет е от ДСБ – това не ни пречи без колебание да казваме нещата, с които не сме съгласни, на ниво общинско управление. И щом имаме критичен стандарт към собствения си представител, най-малко ще се поколебаем да критикуваме и столичния кмет за конкретни проблеми. Не би трябвало това да породи конфликт, а напротив – то трябва да е основа за сътрудничество и за подобряване на управлението.