Показват се публикациите с етикет Абсурдистан. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Абсурдистан. Показване на всички публикации

вторник, 7 февруари 2012 г.

Безотговорната власт ...


... Това е оксиморон. Смисълът на властта е отговорността, в т.ч. за имота и живота на други хора. Лошата власт ограбва имота на поданиците, дори посяга на честта и живота им. Добрата власт опазва имота и живота на гражданите (няма идеално лоша и идеално добра, това е ясно и не е тема сега).
Едно обаче е винаги общо - отговорността. И тук не навлизам в никакви философски, социални и политически дълбини. Просто и ясно - властта е отговорност. Дори когато е тиранична, дори когато е крадлива, дори (и най-вече) когато започва война.

Каква информация имаме за вчерашната трагедия:

‎" ... Язовир "Иваново", който е общинска собственост, ИМА ПРОБЛЕМИ СЪС СТЕНАТА ОТ ГОДИНИ. Пукнатината на нея е регистрирана ОЩЕ ПРЕЗ 2008 г., но мерки не са били предприети. Проблемът бил, че язовирът е собственост на Община Харманли, но пък е на границата на военен имот ..."

Толкова. Това бил проблемът... Не. Не е това. Проблемът е, че безотговорността на властите е преминала всички граници, от изключение и нарушение се е превърнала в норма, в закон. За всеки проблем, с който гражданинът се сблъсква, се оказва, че нещо е собственост на общината/концесионера/учреждението "Х", но по реда на .... се стопанисва от "У", но е под юрисдикцията на "Z", а компетентен да разреши въпроса е ... . Всички тези организации поддържат персонал, вземат решения, получават заплати, за да обясняват какво НЕ Е тяхна отговорност, особено при беди и злополуки.

Причината не е прозаична. Властта не просто не се упражнява в интерес на гражданите. Тя се "взима", за да бъде упражнявана в частен интерес. Нещо по-лошо - властта не просто се получава, за да се злоупотреби с нея, тя се дава, за да бъде злоупотребено.

Всички тези администрации и администрацийки, всички тези контролни органи, които формално съществуват, всички отговорни лица от зам.кметове до министри са там, за да осигурят някому стопанска привилегия, работно място, поръчка, полза някаква, от много ниско до много високо ниво.


При нормални условия липсата на управление струва пари. При екстремни - струва и живот. Градим България!

Да. Безотговорната власт е липса на власт. Корупцията, партизанщината и мисълта единствено за далаверата не са проблем, защото някой си станал богат, а защото мнозина други са останали бедни, не са развили таланта си, не са се захванали с бизнес и т.н. и т.н.

Но в крайна сметка, в екстремни условия (а за това е именно властта, Държавата - за да подкрепи хората преди всичко в екстремни опасности - войни, бедствия) липсата на отговорна власт е проблем, защото застрашава личната ни сигурност ...
Нуждаем се от нова представа не за етикета и абревиатурата на следващата управляваща партия, а за целта, смисъла и функцията на управлението. Досега познатият модел на "взимане и даване" на властта застрашава благосъстоянието, но и сигурността ни.
.

понеделник, 26 септември 2011 г.

Мъжкари


От известно време сме ощастливени от новината, че в България имало мъжкари - Ицето Стоичков и неговите приятели от МВР, пардон, ГЕРБ.

По-късно разбрахме какво е да си мъжкар.

Мъжкарско е да слушаш концерти на Веско Маринов, докато държавата ти гори.


Мъжкарско е да си пиеш кафето и да подкрепяш Йордан Лечков - с присъда, още осем висящи дела, спрени еврофондове заради корупционен модел на обществени поръчки. Вече два пъти компрометирал изборите в Сливен с масово купуване на гласове ...

Мъжкарско е да подкрепяш Кирил Йорданов във Варна и да го обявяваш за пръв приятел. С надеждата, че ще си припишеш победа, спечелена с купени гласове ...

Мъжкарско е да подкрепяш Каварненския тарикат Цонко, с тримата най-приближени служители на общината окошарени за корупция и кражба на общинска земя, с "циганския кмет" от дясната му страна, обявил търговията с гласове за успешен модел на интеграция. Отново в очакване на победа с купени гласове ...

Мъжкарско е да обявиш да включиш на избираеми места в столичната си листа хората, които са изнудвали собствения ти кандидат-президент за половин милион евро и са лицата на корупцията в столичната община от няколко години преди да вземеш властта, та до днес, и очевидно - и утре ...

Особено мъжкарско е да изтеглиш полицията пред лицето на тълпа футболни ултраси, въоръжени с коктейли "Молотов" и да оставиш правосъдието в ръцете на развилняла се расистка тълпа. И на другия ден да се правиш на мъдър и приятно разсеян. Забравих ... мъжкарите са били на концерт на Веско Маринов, те не знаят какво е станало ...

Всъщност същите мъжкари, тогава ръководители на МВР (още не се казваше ГЕРБ, а само МВР) преди девет години разхождаха едни други цигански барони из страната, вместо да предадат на съд виновните (ако има такива) и да възпрат развилнялата се тълпа във Видин.

Сега разбирам. Мъжкарството е обратно на мъжеството. "Овца без история" в лъвска кожа. Мизерия, както казваше капитан Б. Борисов (нищо общо, честно момче от село) - ротният ми в казармата.

Или както казват Deep Purple - Maybe I'm a Leo, but I ain't a lion ...
.
.

сряда, 20 юли 2011 г.

Войната с(ъс) запетайките


Преди десетина години, един известен спортен коментатор похвали футболиста на "Левски" Бисер Иванов-Легендата, че "проявява желание за активност". Този по-скоро случаен израз доста добре описваше ентусиазираното лутане на играча с №4 и обезпокоително неясни функции на терена. И все пак, на фона на отегчените и арогантни "звезди" на българския футбол, Легендата предизвикваше симпатия ако не с таланта, то поне с ентусиазма си... Но това беше тогава, и беше само футбол.

Подобно доброжелателно отношение имаше и към "политическата воля" на МВР в първите месеци от управлението на ГЕРБ. Хората сравняваха наглостта на Румен Петков и Ахмед Доган с привидно искрената несръчност на Цв. Цв., който трудно успяваше да върже смислено изречение и явно не знаеше какво трябва да се случи, но пък усилено кОпаше с багера...


Това съвсем не беше само футбол, а нещо твърде сериозно. И все пак, и този период е в миналото.

През последната година "картинката" (цитирам едно от многото поразителни интервюта на вътрешния министър напоследък) е доста изменена и изглежда така:

- От едната страна на въображаемата "барЕкада" стоят Цветанов, лобистите от ПГ на ГЕРБ, кадровиците от Висшия съдебен съвет, няколко техни скандални назначения на високи нива в съда, целият среден и висш ешелон на прокуратурата, целият висш ешелон на МВР.

- От другата страна стоят повечето съдии и адвокати в България, в огромната си част почтени хора, а някои - и много добри юристи. Все хора, които от години призовават да се смени ВСС и да се промени начина на избиране на съвета, да се преустанови безобразният натиск върху съдиите, да се спре корупцията в "кадруването" и практиките на партийни и мафиотски назначения. И още нещо, много важно - да се отнеме на кадрите на прокуратурата (безспорно най-неефективната, безхаберна и нереформирана част от системата) правото да контролират назначенията в съда, както и да се реформира самата прокуратура, като се въведат някакви методи на контрол върху това изчадие на късния комунизъм и ранния преход.

Черешката на тортата е назначаването на двама прокурори за членове на ВСС от парламентарната квота - по предложение на "независимите" (а всъщност - сменящи различни партии под давлението на едни и същи спонсори) депутати и с гласовете на ... ГЕРБ. Нека го кажа много ясно - г-н Нестор Несторов е знакова фигура от епохата на най-голямото прокурорско своеволие и безхаберие, едно от лицата на провала на наказателното правораздаване. Другият господин, освен че е напълно неизвестна персона, е имал честта да обитава едно от най-безсмислените и лишени от реална работа звена на системата - военна прокуратура.

Какво се крие зад това разположение на силите и зад главоломния ход с назначаването на тези две лица във ВСС? Какво се крие зад упоритата подкрепа, която Цветанов дава на прокуратурата, въпреки постоянните ѝ провали да вкара в зала годно обвинение?

Ще предложа един нетрадиционен отговор - просто прочетете декларацията на ПГ на ГЕРБ от 19.07.2011г. Ще цитирам само един абзац:

Втората половина на българския преход роди формулата на политическите търговци - че дори и най-бездарния ни представител е сто пъти за предпочитане пред кресливите, политически късогледи и корумпирани опоненти. ГЕРБ постави едно санитарно условие за успешно управление – честността и сме сигурни, че тя ще гарантира пълния ни мандат. Няма да оставим управленито на автопилот... политиката на автопилот не е лесна работа - първо трябва да умееш да си осигуриш условия за автопилотиране.

Тук вече не сме свидетели на поведение, заслужаващо снизходителната симпатия, с която публиката на "Левски" окуражаваше Бисер Иванов-Легендата. Свидетели сме на санкюлотска ярост на уплашени и неграмотни хора, които не могат да поставят една запетая на мястото ѝ и използват пълния член от време на време, за развлечение. Явно в групата на управляващите малцината запознати с правописа са изпаднали в немилост, а всеки порив към разум и умереност бива потушен като метеж срещу лидера.

Правораздаването е тежка, уморителна и често силно формализирана дейност. Тя изисква упоритост, последователност, но и задълбочени знания, и перфектно следване на сложни процедури. Всеизвестният каламбур със запетайките е, разбира се, пресилен. Но пренебрегването на формалните правила на процеса води или до провал на обвинението, или до произвол на властта и диктатура.

Управляващите са неспособни (а мнозина от тях и не желаят) да се справят със сложността на задачата, поради което - и постоянно изправени пред срамни провали на шумните си PR акции. Не могат обаче да се отдадат и на властови произвол, най-малкото защото ЕС обединява най-взискателните към човешките права и юридическия перфекционизъм общества...

Изправени пред провала у дома и неговата смекчена, но съвсем категорична оценка в доклада на ЕК, те се отдават на последната битка, в която имат видими шансове за успех - тази със запетайките. А ако съдим по собствената им интерпретация на доклада, те се подготвят и за политическа битка с реалността.

Нея, в крайна сметка, дори Бате Бойко е обречен да изгуби.
.
.

четвъртък, 26 май 2011 г.

И замирисва на ... зле



Какво всъщност се случва? Все повече хора, които срещам, си задават този въпрос. Отдавна не сме се чувствали толкова объркани и забити. От онова лято на '96, когато хлябът изчезна от магазините, а опашките се преместиха пред чейндж-бюрата. Още по-отдавна не сме се чувствали и толкова несигурни - от онази зима, в която ДС изкара първите си уродливи отрочета (сред тях - днешния държавен глава...) да протестират срещу ... правото на български граждани да носят името на дядо си и да кръстят дъщеря си с името на майка си.

Безработицата се покачва до 12%; (а министър Младенов спори с радиото...)
Незаетите трудоспособни са вече 1.7 милиона;
Дефицитът в НОИ за 3 месеца е 1 милиард; (а премиерът принуждава шефката на НОИ да си подаде оставка, при все че не тя събира вноските и разбира се, говори за "бойкот")

Дотук нищо ново - за всичко това разумните хора в България предупреждаваха (хайде по-нескромно - предупреждавахМЕ) още през ранната есен на 2010...

Но има и нови, непредвидени неща:

Партньорът на властта Сидеров организира
младежи с черни тенсики и каскети на нападат хора по време на молитва, под благодушния поглед на МВР.

Партньорът на властта Тренчев плаши с "банди от емигранти", заради които нямало да можем да пътуваме София-Пловдив.

Виновниците за срива в социалната политика на правителството насочват гнева на публиката към различните. Стара, изпитана и доказано смъртоносна стратегия.


На този фон, все по-убедителна става хипотезата, че ГЕРБ и "Атака" разиграват режисиран конфликт с крайна цел - обществено напрежение и изборна победа на "партиите на силната ръка".

Усещането е сякаш цялата държава се е превърнала в магистрала "Люлин" - 18 километрова отсечка между Филиповци и Перник, със задръствания от двата края и струваща стотици милиони евро, по която премиерът крачи гордо и "си" пази мантинелите.

И хич не е смешно вече. Мирише на гнило.
.

понеделник, 21 март 2011 г.

Изтрещеняци ...


Преди 20, ама точно 20 години, с Ганчо отидохме да си купим цигари. (Ганчо отказа цигарите отдавна, а и отдавна не съм го виждал, ама това съвсем няма значение, той има силна памет, и ако го откриете някъде - питайте го ....)
Да си "купим" значеше следното: Аз изравям от гардероба два бр. черно-бели филми ORWO и ...


... oтиваме на "Кристал" и ги трампим за пакет "Арда"



Мислех това да е дълъг текст, но наистина нямам нерви.

Стопанство, основано на експорт на ток и 'все по-пълно самозадоволяване с картофи', мораториум на цените, ш'се помолим на руснаците да пуснат гювеч, не мога да коментирам, излишно е, живял съм там.

Борисов каза каквото имаше да казва.

Да те управляват изтрещели хора е много, много опасно. Дано го разбираме.

.

четвъртък, 17 март 2011 г.

Плевнелиев, колко пъти трябваше да повторим лъжата??


Боя се, че Борисов вече не разчита на гласовете на хората с шофьорски книжки. Евтиният популизъм го тласка към конкуренция не просто с Гоце, Станишев и духа на бай Тошо, но и с коалиционните партньори от "Атака".

Вчера пак, наред с обичайните глупости, казал -

СДС, ДСБ, ДПС ни атакуват. Можете ли с нещо да си спомните мандата на ДПС или на СДС? За мен ще си спомняте, че съм направил „Тракия”, „Струма”, „Хемус”, Южната дъга на Околовръстното шосе на София”,

Плевнелиев пък украсил -

ние като правителство ще направим толкова, колкото за 20 години не направиха предишните други правителства на България

И така лъжата е повторена вече стотина пъти.
А лъжата е буквално следната: "В България магистрали строят само Тодор Живков и Бойко Борисов".

Хайде сега да видим каква е истината:

През 1989г. "Тракия" стигаше до Пловдив, а "Хемус" - до под кривата круша след Правец и после "Каспичан-Варна".

Отсечката "Пловдив-Оризово" беше завършена някъде в ранните години на прехода, не си спомням точно кога. Не знам и какво е било финансирането.

Отсечката на "Хемус" до Ябланица (най-тежкият магистрален път в България) беше завършена от ОДС в края на 90-те и спести на шофьорите незумните завои на Витиния.


Финансиране - от изстискания държавен бюджет в най-гладните години.

Отсечките "Шумен-Каспичан", "Оризово-Чирпан", "Чирпан-Стара Загора", "Карнобат-Бургас" и "Драгичево-Диканя" бяха пуснати от Тройната коалиция, каквото и да си говорим. Финансиране, ако не се лъжа - от спряната заради кражбите на БСП "ИСПА".

(НДСВ не си мръдна пръста, за да не изтърве концесионната далавера)

Накратко - всички правителства без НДСВ са полагали усилия и постигали определени мизерни резултати, според възможностите на бюджета. Управлението на Тройната коалиция, което раполагаше с разточителен бюджет, оплеска работата най-много, но и свърши най-много досега.

ГЕРБ първи сложиха ясен приоритет за усвояване на еврофондове за "Тракия" (предишните се надяваха да построят "Тракия" на пазарен принцип, а фондовете да останат за "Хемус") и най-вероятно ще я завърши (не построи, а завърши!) и то - с окаяно качество. Признание за некачествено строителство и предстоящи по спешност ремонти беше направено неколкократно от висши чиновници, в т.ч. неведнъж и от самия Плевнелиев.

И още нещо:

През 2013г. "Хемус" и "Струма" няма да бъдат завършени ("Хемус" няма изобщо да е пипната...), дори и да го повторят още 900 пъти. А Гьобелс да говори каквото си иска ...
.


понеделник, 17 януари 2011 г.

Да пиеш топло пиво е беда ...


Толкова съм бесен, че не ми се пише. Абе, почти не ми се говори.

Историята се повтаря, и бих казал - всеки път като фарс, ако не бяхме толкова трагично вътре в нея. Все същата топла, изветряла "Леденика" в отдавна отворена пластмасова бутилка.

Хората, които държат реформите да спрат/да не започнат, имат изпитан начин да подменят дневния ред.

Хората, които не могат да се справят със стопанската криза, със скапването на здравеопазването, с наказващата труда социална система, в крайна сметка - с бедността, са винаги готови да водят ченгеджийски разговори.

С хора, които не правят разлика между "печалба" и "далавера" не може да се говори. Както писах миналата седмица,

От едната страна стоят червените ченгета около Румен Петков и техният политически слугинаж около лоялния гражданин Петров. От другата -"десните" ченгета от ГЕРБ. Между тях има нещо твърде общо - доказаната неспособност да проведат разумна стопанска политика, да осигурят заетост, да дадат въздух на дребните й средните -предприемачи. Изглежда, че провалът на БСП и ГЕРБ да дадат свобода за развитие на бизнеса не е случаен. Той се дължи на желанието за цялостен политически и административен контрол, което прозира в безпричинното подслушване.

... Тази седмица нещата изглеждат по-зле.

Според шаблонния "култов" цитат, цакат ни с топла бира.

Изборът е изобщо да се откажем от идеята за бира в пластмаса, ама за това - по-късно.
.

сряда, 8 декември 2010 г.

От Wikileaks през Правец, та до Горна Оряховица

Защитата на Асанж е убедителна и звучи притегателно.
Но тя ще срещне своето опровержение (освен например в много смисления текст на Ники Пенев) ... в предстоящия съдебен процес срещу автора ѝ. Дали действията му са били законни или не, ще реши независим и безпристрастен съдебен състав в демократична държава. Косъм няма да падне от главата му без присъда на наказателен съд, което съвсем не се отнася за евентуално разкритите поради "изтеклата" информация граждани на Русия, Китай, Иран...

Да, истината е проста. Ако това нещо се случваше преди 40 или 60 години, всеки от нас щеше да трепери колцина от приятелите му ще изчезнат по мазите на ДС заради "прозрачността" на Асанж.


Sic, били сме там!

Има добри и лоши. И разликата е именно в това - как държавата гарантира сигурността на гражданите си. С честен публичен процес или с полицейски натиск, подслушване и следене, шантаж, тормоз, побой, изтезания и убийства.

Ще попитате: Та какво за Горна Оряховица?

Ами същото. В България немалко лекари са извършвали престъпление. Виждал съм десетки фалшиви медицински удостоверения, всички сте виждали. Чували сме за стотици, дори за хиляди... И би било чудесно някой лекар да бъде осъден, за да е ясно, че тези деяния не са безнаказани. Но СРС-тата, които ни прочете Цветанов, издават нещо друго. Издават паническия страх на лекарите, които - естествено - не знаят, че са подслушвани. Именно страхът от полицейщината ги тласка в осъдителното им, меко казано, поведение. И е само зловеща ирония, че тези разговори действително са били подслушвани, вероятно без какъвто и да било смисъл ...

Вероятно фалшивите медицински ще намалеят. Временно. От страх.

И управляващите не крият, че "успехите в борбата с престъпността" все повече се изразяват в тежък полицейски натиск върху "структури-за-които-ние-СИ-знаем-че-са-престъпни". Сигурност, гарантирана чрез произвол -
полицейски натиск, подслушване и следене, да продължавам ли списъка, за да знаем какво следва по тази пътека:
шантаж,
тормоз,
побой,
изтезания и
убийства
.

Ще попитате: Та какво за Правец?

Ами там беше роден един. Не става дума за приятеля на премиера. За Учителя му иде реч.


Или по-скоро за това, на което го е учил. Защото кръгът се затваря. Той ...


... също гарантираше "сигурност", за която имах повод да напомня.

Сигурност, при която щяхме да треперим, дали имената на приятели и близки не изтичат в Wikileaks...

А на студентите, които днес празнуват, без да помнят онези времена, ами ... дано никога не разберете този текст, драги студенти.

И ...



Честит осми март!



понеделник, 6 декември 2010 г.

В страната на Мечо Пух

Цитирам по памет:

"А колко смешно би било, нали, мечките да бяха вместо тез пчели:
кошера си щяха с мед те да напълнят (ако пчели бяха - мечките сами)
в дънера на ниско - на не качвам стълби ..."

И цитирам по вестник "Сега":

Що не Си бях Аз премиер, докато бях кмет!
Ако Си бях Аз премиер, щях да Си дам достатъчно пари (на кмета Борисов),
и още тогава три пъти да съм открил булеварда във всички посоки!

Туп

Туп

Туп

Мечо Пух слиза по стълбите.


С главата надолу ...
.

сряда, 27 октомври 2010 г.

РЗС откри топлата вода, отне им 3 години

От РЗС пуснали сигнал срещи шефа на СОС г-н Андрей Иванов. Имал имоти ...

Да се върнем 3 години назад, в този същия блог:

19 ноември 2007г. - "Една случка от пролетта на 2005г.";

20 ноември - "Милиционерите разбуниха духовете";

22 ноември - "Промяна в биографията";

06 декември - "За трите биографии на г-н Иванов".


Междувременно в списание "Тема" излезе материал, пресъздаващ "защитната позиция" на Иванов.

Всъщност това бяха едни от първите материали, с които този дневник си спечели уважение и популярност. Нищо ново не казват от РЗС, интересно като са такива борци защо мълчаха три години? Или чакаха Алексей Петров да им снесе папки? Ами няма нужда бе, Яне ле ... Има търговски регистър, имотен регистър, всичко има.

Или тяхното не е никаква борба с корупцията, а поредица активни мероприятия със собствен timing?

Истината е, че въпросите, които зададох преди три години (и които бяха повдигнати и от други политици от ДСБ) са си все така валидни:

1. Ако е напуснал МВР(ГДД) през '04, откъде е взел пари за "добър бизнес", който през '05 явно вече цъфтеше?

2. Притежава ли терен от няколко дка на "кооперативния пазар" в Люлин?

3. Вярно ли е, че тези земи са му прехвърлени от "Искра 21" АД, собственик на пазара, за погасяване на стар дълг? Какъв дълг в периода, когато е бил в МВР (ГДД)?

4. Кога е спечелил "общински търг" за "Банкя 21" АД и със спестените от МВР(ГДД) - заплата пари ли стана тази работа?

5. Как, в качеството си на висш служител на МВР (ГДД), е участвал във фирма "Банкя 21" от 2002г., във фирма "Реал строй АП" ООД (в съдружие с депутата от БСП Петър Кънев" от 2002 г., както и в още няколко фирми, преди - "според официалната биография" да напусне МВР(ГДД)?

Както и отговорите му, дадени тогава, са си все така неубедителни ...

Няма и отговор на следното:

A propos, г-н Първанов от "Тема" не е използвал нещо интересно, което му дадох. Разпечатка от Службата по вписванията-София на сделките на г-н Иванов с недвижими имоти. В периода 1998-2005г. там фигурират над 40 сделки, между тях - БИНГО зала в Люлин, павилион Еврофутбол в Люлин, универсален магазин в Люлин, част от кооперативния пазар в Люлин, земеделски земи в Банкя (впоследствие доста набързо вкарани в регулация), апартаменти в "Слатина". Жалко, че отдава под наем само три имота:)

Безспорно, Андрей Иванов дължи отговори. Но не на милиционерските мекерета от РЗС, а на българското общество.
.

четвъртък, 21 октомври 2010 г.

Комунизмът ни е по-скъп от секретарките

Разбирам, че за един кръг хора, възпитани в специфичните нрави на охранителния бизнес от 90-те години и ВИПОНД-Симеоново (открийте 10-те разлики), нещата се свеждат до колите и секретарките.

Но в случая, съжалявам, нещата са по сложни. Не, проблемът не опира до секретарките, били те "скъпи" (?) или ... евтини.

(на снимката - архетипна представа за скъпа секретарка, битуваща във ВИПОНД през 90-те)

Опират до отговорността
на правителството, работодателите, синдикатите и работещите.

... че и контролът през годините не е бил на ниво и заяви, че дори има случай на споразумение между работодатели и синдикати в една от мините, работниците да се осигуряват на минимална заплата, за да оцелее мината.

Това и аз го писах, вчера. Но в случая го казва Хасан Адемов, председател на социалната комисия в 40 НС и безспорно един от авторитетите в социалната политика. И още:

На следващо място, само 18 процента от всички тези 230 хил. осигурени, са се осигурявали през целия период, каквото е изискването на закона, от 2000 до 2010 г., т.е. законът казва, че, за да получиш срочна пенсия за ранно пенсиониране от професионален пенсионен фонд, трябва да си се осигурявал поне 10 години, т.е. само 18 процента от осигурените са внасяли през всичките тези 10 години

Оказва се, че проблемът не е в "режийните". Не е изобщо в "частниците" (техната ... фашис'ка). Проблемът е в:

1. Държавата, която не е следила дали се плащат осигуровки в ППФ. Защо ли се предполага, че проблемът е и решението???

2. Синдикати, които са си затваряли очите, за да се запазят работни места. Пък и винаги са си знаели, че като натиснат, бюджетът ще плати масрафа.

3. Работодатели (не всички!), които не са плащали осигуровки с мълчаливото съгласие на другарите по т.т. 1 и 2.

4. Работници, които никога не са поставили въпроса за осигуровките си, защото техните пенсии - естествено - не са тяхна отговорност.

Оказва се, че там, където са внасяни осигуровки в ППФ, може да се получи доста добра пенсия. Оказва се, че "частниците" са постигнали прилични резултати при общия борсов крах...

Оказва се, че пенсиите по 30-50 лв. са просто защото толкова е платено по партидата.

Оказва се, че ужасът си има име - отговорност.

И правителството, и синдикатите днес бягат от отговорност. И казват - дайте всички пари в един кюп. И на плащалите, и на неплащалите.

Дайте да делим по равно това, което малцина са (съз)дали.

Давайте ребята жить дружно.

Едни плащахте, други ще харчим.

Това се казва комунизъм. И то ни излиза скъпо и прескъпо.

Доста по-скъпо от секретарките...
.

сряда, 20 октомври 2010 г.

Нaционализация, кражба или просто хаос?

Няма значение.

Резултатът е един и същ, и половината вече е постигнат, вследствие на обърканите мисли и сбъркани идеи в главите на неколцина министри и началника им.

Горната стенограма е ужасно смешно четиво, по едно време се чудех дали не чета Удхаус. Не, той e покойник. И не, не е смешно, ако живееш и работиш в България.

I. (първо римско, дет' вика премиерът) Какво всъщност стана?

Кабинетът взе решение да "вземе парите на частните професионални пенсионни фондове" и да ги вложи в нов държавен пенсионен фонд, част от НОИ.

Къде са проблемите?

1. Няма пари НА частните фондове. Има лични партиди на осигурените лица, пенсионно-осигурителните компании ги управляват.

2. Няма такива пари. Има активи, които са купени с тези пари - държавни ценни книжа, облигации, ограничено количество акции. Да, има и специфични срочни депозити в търговски банки, в България и в чужбина.

3. Активите по предходната точка са чувствителни на новини за национализация и на изявления от типа на " Погледнато обаче ние, въвеждайки, имаме и прецедент " . В момента тези активи се обеценяват лавинообразно.

4. Никой няма и бегла идея как тези "пари" (или по-точно колкото е останало от тези активи) ще се окажат в новия фонд на НОИ.
Защото ... погледнато обаче ние ... ами ... нямаме прецедент.
Какво ще се случи?
-Ще изкарат принудително фондовете на борсата и ще ги продадат?
-Ще продадат активите им принудително и ще преведат парите в НОИ??
-Ще разпоредят на фондовете да прехвърлят чужди активи на НОИ???

5. В момента се обезценяват и вложенията в универсалните пенсионни фондове. Утре същото може да се случи и с тях. И там има секретарки... Но там са парите на всички български граждани, родени след 1960г.

6. В момента се срива и останалото от Българската фондова борса, а къде що има български книжа по истинските борси са на риск.

II. (второ римско) А защо се случи?

1. Защото натрупаните по партидите във фондовете е недостатъчно за прилични пенсии, по две причини:
1.1. Сериозен спад на стойността на дяловете заради финансовата криза, но и
1.2. Десетгодишно отлагане на увеличението на възрастта за ранно пенсиониране на категорийните работници, поради което във фондовете има пари за 8 години изплащане, а се налага 13 години изплащане.
1.3. Значителни невнесени в ППФ от работодатели осигуровки.

И ако за първото фондовете могат да бъдат принудени да си понесат тежестта от кризата (както ще имат печалби някой ден), то за второто и третото несвършената работа е на държавата. Увеличаването на възрастта за категорийните работници беше изначално заложено в реформата и трябваше да се случи през изминалите години. Срещу него трябваше да стои ангажимент на правителството за подобряване на условията на труд и диференциация на вноските за ранно пенсиониране според действителните условия на труд.
Но предишните две правителства (и част от синдикатите) сключиха мръсна сделка с част от собствениците на предприятията за тежък труд: Не инвестирайте в условия на труд, не внасяйте осигуровки в ППФ, но запазете работните места и дайте едни пари.
Естествено, при непроменени условия на труд и невнесени осигуровки, няма как да се вдигне възрастта за пенсиониране - това би било непоносимо за работниците.
Държавата от своя страна отлагаше плащането на ранна пенсия от ППФ и плащаше ранните пенсии от НОИ.

От нашите пари.

И тук идваме до III. (трето римско): Какво решава този безумен ход?

Ами ... нищо.
Парите се "местят", защото не стигат за ранни пенсии.
"Преместени" те ... няма да стигат за ранни пенсии. Ранните пенсии отново ще се финансират от общия кюп в НОИ, т.е. едни хора ще плащат за пенсионните права на други хора.

Целият водевил е безсмислен. Той не решава проблема с ранните пенсии, с лошите условия на труд, с неиздължените осигуровки.

Пагубно упражнение по сриване на стопанството без ефект.

Преди няколко седмици Симеон Дянков каза: Ще запомните бюджет 2011.

(снимка: БГНЕС, внасяне на бюджета в НС)
О, да.

Ще го запомним. Ще се учи в учебниците.
.

сряда, 6 октомври 2010 г.

Sic transit ...

Де да беше само славата на министър Дянков и "десните" му, "реформаторски" политики...

Де да беше славата на премиера бай Бойко...

Това, което взе да отминава на пети октомври 2010, е нещо по-съществено. Отминава плахата надежда, че едно нерешително и некомпетентно управление може поне да задържи режим на бюджетни икономии и да даде шанс на българските предприемачи да се изтеглят от блатото за собствените си коси.

Kaкво всъщност се случва?

1. Потреблението и доходите намаляват.

2. Намаляват и приходите и оборотите на малките фирми - търговци, занаятчии, семейни хотелиери и ресторантьори, дребни производители.

3. Намалява броят на реално заетите лица, въпреки розовите отчети за намаляваща "официална" безработица.

4. Увеличават се просрочените и несъбираеми кредити, особено потребителските кредити на физически лица със среден и под среден доход.

... На този фон:

5. Осигурителните прагове се вдигат, т.е. тежестта върху доходите на заетите и предприемачите се увеличава.

6. Осигуровките се увеличават с 3 %, т.е. тежестта върху доходите на заетите и предприемачите се увеличава още повече.

7. Осигурителният стаж се увеличава, т.е. малцината, които плащат, ще плащат и по-дълго, но ще получават по-малко ...

8. Премиерът публично призна, че парите от здравни вноски се харчат за друго, т.е. еднозначно каза на гражданите, че да се плащат пари за здравно осигуряване е безсмислена работа.


Последиците???

Те са прости.

Нови фалити.

Нови съкращения.

Нови десетки хиляди в сивата икономика.

Ново намаление на потреблението.

Ново намаление на приходите от ДДС и акцизи, от патентни данъци и данък върху доходите.

Ново намаление на броя на осигурените лица и приходите в НОИ.

Ами ... познато.

Какво ново?

Само едно - вече няма да има излишък в НЗОК. И там ще има дефицит.

Бюджетът за 2011 е толкова предпазливо изчислен, че на пръв поглед изглежда невъзможно да бъде изтърван. Само на пръв поглед... Хаосът в управлението на стопанството и прякото обезкуражаване на труда имат непредвидими последици и необозрим отрицателен ефект.

.


вторник, 14 септември 2010 г.

DallBoyko Живот и Здраве

Името на здравния фонд на "Търговска лига" - "DallBogg Живот и Здраве" дълго време държеше палмата за най-тъпо и нахално явление в българското здравеопазване.

Един вид -
"Ти дай на нас пари, а на теб здраве - дал Бог (DallBogg???). Палѝ свещи, молѝ се..."

От днес фондът е изметен от първото място с познат, характерен замах:

“Тези, които идват да се преглеждат тук, диагнозата да бъде, че са здрави. Костов да не завижда. Ще се поинтересувам защо от държавните болници не са дошли – дали от завист или от нещо друго. Всички пациенти да са живи и здрави“

Бай Бойко на откриването на нещо си в Първа градска (на гости на отскоро популярната д-р Геновева Алексиева, шефка на всички ГЕРБ-ерКИ).

(снимката на видимо здравите ГЕРБ-ерки и DallBoyko е от Dariknews.bg)

Няма само Бог да дава, я. Още малко и ще започнат да се молят Богу ...

От утре НЗОК да се казва "Национален здравен фонд DallBoyko Живот и Здраве".

А Костов ... да не завижда.

И аз не бих завиждал на някой, който е толкова Vzell-Dall ...
.

вторник, 31 август 2010 г.

mAlice in Wonderland

В Wonderland (държавата на чудесата) глухонемите вече чуват и говорят, затова и не е нужно парите за здравеопазване да се харчат по предназначение. Но това е само прелюдия.

Всъщност най-хубавото е, че животът ни е прост.

Нямаме разкапано здравеопазване, от което пари изтичат във всички посоки, само не и за лечение на болни. Нямаме и прогнила социална система, от която повече пари отиват за здрави и работоспособни хора на средна възраст, отколкото за болните и безпомощните. Нямаме корупция, която убива конкуренцията, инициативата и предприемаческия дух. Нямаме привилегировани "благодетели", които под чадъра на властта получават нашите пари и режат главата на всеки, който си е позволил да фантазира, че с честен труд, риск, ипотека на единственото си жилище и 18-часов работен ден може да стане по-богат.

Хубаво е, че всичко това при нас го няма.

Ние обаче имаме Проблем (с главно и удебелено "П"). И слава Богу, той е само един. Циганите. Много е важно да ги наричаме "цигани", а не "роми", това ни придава особен анти-конформистки блясък. (Разбира се, в личен разговор не ги наричаме и така. Наричаме ги "мангали", така е още по-смело, честно и справедливо).

След като имаме единствен Проблем, важно е да имаме и Решение (главно, удебелено "Р"). Добре е разбира се Решението да е стабилно и устойчиво, известно още като Die Endlösung.

През последните седмици видях няколко проекта за Решение:
- Най-смелият предвижда изселване в Индия. Без коментар.
- Най-глупавият предвижда комбинация от спиране на всички (ама ВСИЧКИ) социални програми и ... въоръжаване на комшиите. Интересно е обаче кои комшии ще се въоръжат първи. И кои ще бъдат по-безразсъдни в употребата на въоръжението - ситите или гладните???
- Най-реалистичният предвижда президентска република и Бойко да "въведе ред" по пътя на ... "просветения абсолютизъм". Интересни са два момента - какво му пречи на Бойко да "въведе ред" в парламентарна република и как точно Бойковия абсолютизъм ще се окаже "просветен"?

Проблем - Решение, Проблем - Решение, Проблем - Решение ...
П-Р
PRоблем.
...
Да, и още нещо. Саркози е човек. Освен това е политик. Освен това е доста популист. Неговата акция също няма да реши никакви Проблеми, само някои PRоблеми. Тя не е никакво Решение.

Когато едно общество се развива стабилно, на основата на честно и свободно състезание и обществена солидарност, то няма нужда от Endlösung. То се справя с наличните вековни културни разлики и естествените социални конфликти, които те пораждат.

Вижте колко елегантно са описани тези разлики и конфликти преди сто години от Гийом Аполинер:

Saltimbanques

A Louis Dumur.

Dans la plaine les baladins
S'éloignent au long des jardins
Devant l'huis des auberges grises
Par les villages sans églises

Et les enfants s'en vont devant
Les autres suivent en rêvant
Chaque arbre fruitier se résigne
Quand de très loin ils lui font signe

Ils ont des poids ronds ou carrés
Des tambours, des cerceaux dorés
L'ours et le singe animaux sages
Quêtent des sous sur leur passage.


(Не, не мога да го преведа. Може би има превод, не знам.)

Всъщност за какви проблеми говорим. В Созопол вече стават чудеса...

(По-сериозно по темата писах за вестник "Седем", ето и връзка)
.

сряда, 25 август 2010 г.

Dolce vita far niente?

Има по света племена, които преживяват от факта, че съществуват такива, каквито са. Живеят в джунглата на Амазония например, както преди половин хилядолетие – незасегнати не само от 'бялата' цивилизация на конкистадорите, но и от околните им индиански империи. За съществуването на тези 'резервати' отделят пари правителствата, някои големи научни институти и най-вече – известен брой антрополози, които изследват бита на туземците.

Животът на тези хора е мизерен и, поне по нашите стандарти, безкрайно сив и тъжен. Единственият ресурс е именно липсата на всякакъв обществен напредък. Никакви са и шансовете за лично развитие чрез труд, образование и в крайна сметка – успех в състезанието на живота. Младите, естествено, напускат. Един от тези младежи, напуснали Амазонската джунгла, се казва Мануел Франциску душ Сантуш, известен буквално на целия свят с прякора си – Гаринча. Той преодолява мизерния си произход, глада в многочленното семейство, алкохолизма на баща си и тежките си (вродени и придобити от болести) физически недъзи, за да стане един от безспорно най-великите и известни спортисти в света.

Историята на Гаринча е позната и трагична, но едно е безспорно – тръгнал от най-ниския възможен старт, той развива таланта си и изцяло, без остатък изстисква възможностите, които Животът му дава.

В последните години с тревога наблюдавам една обществена насока, която охотно се насажда от повечето печатни медии у нас. Сякаш надеждите ни за стопански напредък неизменно са свързани с идеята, че "Някой" ще идва да "снася кинти", а на нас ще "ни капе".

Всичко май започна с твърдението, че г-н Симеон фон Сакс Кобург унд Готта ще доведе някакви свои арабски приятели да „инвестират в туризма“. Завърналият се заедно с г-н Симеон у нас Стоян Ганев бълнуваше някакви казина, пълни с руски и израелски граждани. Впоследствие властта на всички нива се унесе в блян за вечно повишаващи се цени на недвижимите имоти, строителство, ограничено до 111 000 кв.км. застроена площ и също така неизчерпаем поток от английски и (отново) руски граждани, изкупуващи некачествени апартаменти на космически цени. Очевидният край на имотния балон мина незабелязан покрай очакванията за приток на европейски субсидии, подлежащи на „усвояване“ без особено усилие.

Крахът на всички тези напразни надежди съвсем не сложи край на бляновете. Те просто се преселиха в трансцендентното, отвъдното, или по-прозаично – в далечното минало. Парите се предполага да „капят“ покрай древни тракийски оброчища, римски терми, царски скелети и най-сетне, поради очевидната нужда от чудо, свети мощи. И съвсем не искам да кажа, че мнозинството българи са мързеливи или наивни. Напротив – миражът за dolce vita far niente е натрапван упорито от управляващите и от слугински медии.

Особено интересно е, че обикновено го наричат "туризъм". Добавят всякакви епитети - селски, градски, културен, религиозен, медицински, сексуален, алкохолен. По същността си това представлява надежда, че – подобно на племената в Амазония – ще преживяваме благодарение на общо-взето външни за нас фактори, за които не сме допринесли повече, отколкото за мъченичеството на Свети Йоан Кръстител. Затова и властта „насърчава туризма“, като се грижи за подобни странични „атракции“ без изобщо да вникне в същността на този важен стопански отрасъл. А тя е проста.

За да „насърчи туризма“, стопанството и заетостта, властта трябва да се погрижи преди всичко за две неща:

  1. Добри условия за малък и семеен бизнес. Прости и ясни правила на играта, справедливи данъци и такси, гъвкаво уреждане на сезонните трудови и осигурителни отношения, уреждане на режима на семейните предприятия.
  2. Добра заобикаляща среда – чиста и съхранена природа, канализация, електроснабдяване, водоснабдяване.
При тези условия, българските граждани от множество морски, планински, богати на исторически ценности или минерални води райони могат да осигурят прехраната и бъдещето на семействата си със собствения си труд, риск, инвестиции, спестовност. Могат да развият талантите си там, където са родени и израсли, като обогатяват собственото си семейство, махала, град, община. Да влязат в житейското състезание без да напускат родните си места, или да се върнат в тях след завършване на образование и натрупване на професионален опит.

Алтернативата е държавата да лъже хората, че могат да станат богати благодарение на фактори, които не зависят от тях. Малцина ще повярват, и единственият туризъм, който могат да развият, е подобен на този от Амазонските джунгли. Антрополози, психолози и социолози ще идват да изследват тези общности и техните надежди за чудотворно забогатяване. А талантливите – подобно на Мане Гаринча – ще тръгват от най-ниската стартова площадка и сами ще пробиват пътя си в един отнапред враждебен свят, в който властта насърчава не талантливите, предприемчивите и трудолюбивите, а мошениците, свалящи звезди от небето.

(Публикувано във вестник "Седем" на 25.08.2010г. под заглавие "Откъде ще закапят парите?")

.

петък, 20 август 2010 г.

Тhe Clash of the Titans

Геновева Алексиева, ГЕРБ:

"Вижте, над моралът има закони. Моралът за едни хора е един, за други – друг, затова са създадени законите"


Иммануел Кант, безпартиен:

"Der bestirnte Himmel über mir, und das moralische Gesetz in mir"
("Над мен - звездното небе, в мен - моралният закон")



понеделник, 2 август 2010 г.

Пенсионна реформа за деня: ask your waiter

От януари вдигаме вноските - понеделник, 02 август.

Стажът за пенсия да се вдигне с една година от 1 януари 2011 г. - четвъртък, 29 юли.

Премиерът Борисов пое ангажимент пред работодателите да не пипа нивата на вноските до 2013 г. - четвъртък, 29 юли (обедно меню?).

Осигурителният стаж може да нараства плавно, а не с три години наведнъж от 1 юли 2011 г., както беше предвидено първоначално. В същото време пенсионните вноски могат се увеличат още от началото на следващата година, а не както уверяваше по-рано социалният министър - от 2012 г. - понеделник, 26 юли.

Осигурителният стаж се повишава с 3 години, осигуровките не се вдигат - À la cartе, МТСП.


Е, Bon Appétit...
.

четвъртък, 3 юни 2010 г.

Прецизно подбрани цитати

Другарят Гоце (с извинение) си позволил да 'употреби Ботев' (Боже, какъв израз само...) за да нападне бате Бойко (в ролята на Падишахахахахахаха).

Според "Сега":

За критиките той си послужи ловко с публицистиката на Ботев по време на зарята във Враца. С прецизно подбрани цитати от творчеството на поета Първанов целенасочено внуши известна аналогия между деспотизма на турския султан и днешната власт в България.

И тъй като творчеството на Ботев е наистина, колкото безмилостно, толкова и точно в злъчта си, аз си позволявам един не-толкова-прецизно-подбран цитат, напълно подходящ за наглото човече (приятеля на олигарсите, човека със странните спонсори и мъртвите съветници), което си позволява да използва Деня на падналите за свободата на Отечеството за евтина селска пропаганда:

Патриот е - душа дава / за наука, за свобода; /но не свойта душа, братя, /а душата на народа!

И секиму добро струва, /само, знайте, за парата, / като човек - що да прави? /продава си и душата.

И е добър християнин: /не пропуща литургия; /но и в черква за туй ходи, /че черквата й търговия!

И секиму добро струва, /само, знайте, за парата, / като човек - що да прави? /залага си и жената.

И е човек с добро сърце: / не оставя сиромаси; /но не той вас, братя, храни, /а вий него със трудът си!

И секиму добро струва, само, знайте, за парата, /като човек - що да прави? / изяда си и месата.

Хубаво е, че др. Гоце е тооооолкова прост, че е чак очевадно.

Да са му сладки.

Месата.

.


вторник, 25 май 2010 г.

Гласовете на тютюнопроизводителите

Накратко - две събития от последните седмици:

1) Парламентът отмени забраната за пушене в закрити помещения. Аргументацията на мнозинството: Не защитаваме пушачите, а тютюнопроизводителите.

2) От куп предвидени нови харчове на кабинета, остава практически само един: 116 милиона субсидия за ... тютюнопроизводителите.

Две възможни обяснения:

а) Бай Бойко е идиот, който мисли че така ще открадне електората на Ахмед Доган

б) Бай Бойко е не-идиот, който знае, че не може да вземе президентските избори без договорка с Ахмед Доган.

За добро или зло, моето впечатление е, че премиерът на Републиката не е идиот...

.