Плевнелиев, колко пъти трябваше да повторим лъжата??

Боя се, че Борисов вече не разчита на гласовете на хората с шофьорски книжки. Евтиният популизъм го тласка към конкуренция не просто с Гоце, Станишев и духа на бай Тошо, но и с коалиционните партньори от "Атака".

Вчера пак, наред с обичайните глупости, казал -

СДС, ДСБ, ДПС ни атакуват. Можете ли с нещо да си спомните мандата на ДПС или на СДС? За мен ще си спомняте, че съм направил „Тракия”, „Струма”, „Хемус”, Южната дъга на Околовръстното шосе на София”,

Плевнелиев пък украсил -

ние като правителство ще направим толкова, колкото за 20 години не направиха предишните други правителства на България

И така лъжата е повторена вече стотина пъти.

А лъжата е буквално следната: "В България магистрали строят само Тодор Живков и Бойко Борисов".

Хайде сега да видим каква е истината:

През 1989г. "Тракия" стигаше до Пловдив, а "Хемус" - до под кривата круша след Правец и после "Каспичан-Варна".

Отсечката "Пловдив-Оризово" беше завършена някъде в ранните години на прехода, не си спомням точно кога. Не знам и какво е било финансирането.

Отсечката на "Хемус" до Ябланица (най-тежкият магистрален път в България) беше завършена от ОДС в края на 90-те и спести на шофьорите незумните завои на Витиния.

Финансиране - от изстискания държавен бюджет в най-гладните години.

Отсечките "Шумен-Каспичан", "Оризово-Чирпан", "Чирпан-Стара Загора", "Карнобат-Бургас" и "Драгичево-Диканя" бяха пуснати от Тройната коалиция, каквото и да си говорим. Финансиране, ако не се лъжа - от спряната заради кражбите на БСП "ИСПА".

(НДСВ не си мръдна пръста, за да не изтърве концесионната далавера)

Накратко - всички правителства без НДСВ са полагали усилия и постигали определени мизерни резултати, според възможностите на бюджета. Управлението на Тройната коалиция, което раполагаше с разточителен бюджет, оплеска работата най-много, но и свърши най-много досега.

ГЕРБ първи сложиха ясен приоритет за усвояване на еврофондове за "Тракия" (предишните се надяваха да построят "Тракия" на пазарен принцип, а фондовете да останат за "Хемус") и най-вероятно ще я завърши (не построи, а завърши!) и то - с окаяно качество. Признание за некачествено строителство и предстоящи по спешност ремонти беше направено неколкократно от висши чиновници, в т.ч. неведнъж и от самия Плевнелиев.

И още нещо:

През 2013г. "Хемус" и "Струма" няма да бъдат завършени ("Хемус" няма изобщо да е пипната...), дори и да го повторят още 900 пъти. А Гьобелс да говори каквото си иска ...

.

Слънчасали бакалски сметки за пенсии

Наистина слънчасах последните две седмици от темата за т.нар. "пенсионна реформа" на ГЕРБ. Явно си е заслужавало, защото практически всички медии отразиха позицията на ДСБ по законопроекта за изменение на Кодекса за социално осигуряване.

Срещу тази наша позиция има едно много сериозно възражение, представено - за съжаление в доста нелепа форма - в един кратък анализ на вестник "Труд" - "Слънчасали тъмносини мисли за пенсии". Възражението е следното:

... Ще рече и душата да е в рая, и... другото - където ти се ще. ...

(Да, затова казвам, че формата е нелепа ...)

Накратко - как така признаваме проблема с дефицита и дългосрочните демографски предизвикателства, а се противопоставяме на двете очевидни финансови решения - вдигане на стажа (т.е. да плащаме по-дълго) или на осигуровките (т.е. да плащаме повече).

Ами много е просто.

Проблемът не е бакалски. Пенсионна реформа не се прави с амбалажна хартия и молив зад ухото. И двете бакалски сметки отговарят на въпроса КОЛКО да се плаща за пенсии (защото дали плащаме повече години или по-високи вноски, все значи едно - плащаме повече пари). Но не отговарят на въпроса КОЙ плаща.

Българската пенсионна система е преди всичко несправедлива. Тя възлага цялата тежест на малцина, които се осигуряват на реални средни и високи доходи. Твърде малко са хората, които внасят, твърде много - тези, които ползват привилегии и тези, които са изтикани в 'сивата икономика' или пък доброволно си живеят там. Едно работещо (и съвсем не богато!) малцинство внася основната част от пенсионните вноски, както и от данъците, с които държавата панически запушва дупките в системата. Внася ги упорито, цял живот, а накрая получава ... същата мизерна пенсия като тези, които не са внасяли. (Да не говорим за дребните занаятчии и търговци, на които изстискват вноски върху доход, който често не са получили. И после били в сивата икономика - ами къде да са??). Накратко - системата наказва работещите, били те заможни или бедни.

Ами няма как да стане. Проблемът не е в сметките, а в мотивацията.

От една страна е положителната мотивация - работещите хора да видят реална полза от цял живот на усилия и лишения.

От друга е отрицателната мотивация - да сме наясно, че няма привилегировани групи, които ще получават много повече от приноса си. Ако искаш пенсия бачкаш.

Едва тогава идва ред на сметките. Какъв е дефицитът, каква е демографската картина, колко са хората в наистина неравностойно положение, за които обществото носи отговорност и проявява солидарност.

Да - най-вероятно има нужда от увеличаване на стажа, а може би и на вноската. Сметката ще се увеличава... Но нека първо уточним кой я плаща ...

Още от мен по темата:

"Висок доход и високи вноски, а на финала - ниска пенсия" - статия за "24 часа" и

Разговор за пенсионната реформа в ТВ7 - първа и втора част.
.

"Холдинг Варна" за свободата на словото

Продиктувано от обидно обществено тесногръдие и вредни за обществото ни комплекси някои среди твърдят, създавайки медиен шум, че върху медиите можело да се оказва натиск. Последното за щастие в европейската ни държава е невъзможно и немислимо. Медиите са твърде много, свободни...

Горното е цитат от позиция на "Холдинг Варна", по повод проекта "Алея първа".

Без да коментирам (коментари по проекта в този блог предстоят), изразявам надеждата си някой ден да мога да повярвам на подобно твърдение. Или не аз... Може би малкият...

RE:TV спря. А коя е добрата новина?

Спирането на Re:TV беше наистина удар.

С Деничка ни трябваха часове (повловината време, естестено, мина в телефонни разговори) да осъзнаем колко ще ни липсва. Особено на нея, която си стои вкъщи с Бобо. Трети ден на първия канал на дистанционното тече "Преди почти две години решихме да инвестираме..."

Да, и ние - тогава, веднага, на първия ден - решихме да гледаме ...

Но тъй като "Пристрастно" продължава, се чувствам длъжен, следвайки завета на Непрежалимия Чичо с неговата мъдрост, да гледам на нещата позитивно, от добрата им страна.

Re:TV доказа, че МОЖЕ.

МОЖЕ да има професионална, интересна и модерна електронна медия в България;
МОЖЕ да има готини, усмихнати, и на всичкото отгоре честни и интелигентни журналисти;
МОЖЕ публицистиката да не се кланя на вмирисани посткомунистически идоли;
МОЖЕ наистина важните и тежки социални проблеми да се виждат и "по телевизора" вместо рекордната тиква на баба Цона.
...............
..............
..............

Ама не било успяло? От раз? Ами няма да успее, я. Няма да успее в телевизията, няма да успее в политиката, няма да успее в мисленето ни, в главите ни.

Никоя промяна не успява отведнъж.

Всяка промяна започва отнякъде.

За мен промяната в българската телевизия започна - от Иван, от Ралица, от Ники и останалите, които гледахме на екрана.

От Сашо, Йорданка, Тереза, Диди, Лади, Калоян и всички останали, с които имах удоволствието да се запозная 'зад кулисите'.

От Асен, естествено.

Промяната ще продължи. Един ден в България ще има нормална медийна среда - с честен рекламен пазар, без монопол върху пийпълметрията, без неизчерпаеми и неизяснени източници на финансиране за негледаеми проекти, с много по-малко политически натиск, с истинска свобода на словото.

Дай Боже, за децата ни това ще е естествено състояние на нещата. Те нямат да знаят, че зад него стои борба, загуби, фалити.

Но ние ще помним как тръгна.

И това е тя - добрата новина за нашата телевизия RE:TV

.

Яне ле вакло ягне

Не ми се пише специално за г-н Янев.

Писах по повода в последния брой на "Седем".

Очевидно съм развил особена търпимост, позицията ми е доста балансирана ( и има защо, аз съм го аргументирал в два поредни текста ).

Особено на фона на текстовете на двама мои приятели, които припомнят интересни лупинги в биографията на ваклото ягне на британския консерватизъм:


"Кой беше тоя Яне Янев" от Нервната акула и

"Новият консерватор" на - както винаги - елегантно безпощадния Бойко Пенчев.

Накрая остава горчилка в устата и въпросът "Чие вакло ягне ни претопля bTV?"

За гражданските свободи и контрола върху службите не може да има компромис

Да започнем с шаблоните:

На тези избори за първи път ще гласуват родените след 1989 година. В политиката влизат млади хора, необременени от комунистическия режим. За първи път след влизането в ЕС България избира парламент. Коалицията между СДС и ДСБ прегражда пътя на социалистите и ДПС към властта. Освен това кризата и спукването на балона на рушветчийския икономически модел "Станишев" мобилизират доскоро разсеяните представители на средната класа.

Този последният шаблон е мой -отпреди няколко седмици...

Всички тези твърдения са истина. И все пак те не съдържат никаква гаранция, че България ще бъде по-добро място за живеене и работа след 4 или след 40 години. На този свят има десетки държави, в които млади хора, необременени от комунистически режими, управляват изключително крадливо и некомпетентно. След много кризи политическото и финансовото влияние на мафиотските кръгове само се увеличава. Дори в ЕС има общества, които съвсем не са пример за прозрачни политически процеси и честна стопанска конкуренция. От 2007 г. насам тези общества просто са с две повече...

Няма съмнение, че сериозна промяна в България не е възможна без цялостна реформа на дейността на службите за сигурност. Без същинска прозрачност, без политически контрол, без гаранции за сигурността на отделния гражданин срещу подслушване и съхраняване на лична информация обществото ни ще продължи да се върти в порочен кръг на протекции, зависимост, изнудване и в крайна сметка страх и бедност. Работа на партиите от десницата е да дадат на гражданите гаранции срещу прекомерната намеса на службите в личния им живот и в бизнеса им. Работа на партиите от десницата е да гарантират и прекъсване на връзката между олигарсите, местните феодали и правозащитните органи. Работа на партиите от десницата е, най-сетне, да обясняват на гражданите, че вездесъщото влияние както на местните бабаити, така и на службите е пречка пред свободата и богатството на всяка общност.

Опозиционните политици от СДС и ДСБ вършат тази работа в голяма степен успешно. Депутатите от двете партии активно се противопоставят на опитите на МВР да прокара през парламента възможности за безконтролно наблюдение върху кореспонденцията. Дясната опозиция от месеци предлага съвършено нов и различен модел за парламентарен и политически контрол върху работата на службите. Още от 2003 година СДС, а впоследствие и ДСБ (веднага след учредяването си) призовават за извеждане на прокуратурата от позицията на всевластна и безотчетна част от "съдебната власт" и поставянето й под парламентарен контрол във взаимна връзка с подчинените на изпълнителната власт правоохранителни и правоприлагащи органи. Един от големите успехи на десните партии е убеждаването на ГЕРБ и Бойко Борисов в правилността на тази позиция.

На този фон е несериозно да се говори, че десницата не предлага алтернатива на корупционния модел на управление на държавата - това просто не е вярно. Вярно е обаче, че тези постижения на ДСБ и СДС, все още недостатъчно известни на обществото, могат да бъдат лесно компрометирани, ако не бъдат издигнати като основни принципи при разширяването на коалицията с нови партньори.

Симпатичен или не (за моя вкус - не твърде), Яне Янев е от малкото политици в България, които наричат управлението на местните бабаити с истинското му име - феодализъм. От друга страна, партията му РЗС стана популярна по местните избори с доста спорната практика да отдава цели общини "на концесия" именно на регионални бабаити. Това доведе и до доста сериозни обвинения за купуване на гласове, насочени не директно към г-н Янев, а именно към тези общински "концесионери".

(Снимка на Антон Станков, News.bg) Яне регистрира листи в ЦИК - но чии листи?

Още по-тревожен е навикът му да размахва папки с неизяснен произход и съмнителна достоверност, при това придружени с ясен намек, че информацията излиза от ДАНС. Близостта между един политик и службите за сигурност на държавата не говорят добре нито за политика, нито за службите. А на фона на информацията за десетки хиляди незаконни подслушвания всяка папка с неизяснен произход може би е резултат на неправомерна дейност.

(снимка - Юлияна Николова Darik news) Яне внася папки. Откъде ги е взел?

Яне Янев и РЗС могат да бъдат силен съюзник - те имат медийно влияние и известна обществена подкрепа. Но ако прийомите за добиване на тази популярност са в противоречие с принципите на реформаторската политика, има опасност от разколебаване на най-последователните привърженици на каузата на модерна и свободна България. Този въпрос трябва да бъде изяснен предварително. По темата за гражданските свободи и контрола върху службите не може да има компромис именно защото е очевидно, че пред реформистите в България има много сериозни възможности. Големите надежди и амбиции, които ражда дясното обединение, носят и големи рискове... Явление, представено ни най-добре от Шекспир в трагедията "Юлий Цезар":

В плаването на живота има момент на прилив,

който – щом го хванем – понася ни към слава,

а – пропуснат – оставя ни за цял живот със кил,

заседнал в плитчини и злополуки.

Текстът е публикуван във вестник "Седем" на 25 март

Управлението на феодалните касти в България никога не е преставало

На сайта на радио Deutsche Welle има страница с представяне на български блогъри.

Преди половин месец бях при тях и мисля, че се получи много приятен разговор. Тук можете да го прочетете, а под страницата има плейър - който иска да слуша.

Ето акцентите (по нашенски - ударенията):

За причините за бедността:

Докато администрацията е придатък на бизнеса, който пък без администрацията не може да съществува, тоест докато тази корупционна връзка не бъде разкъсана, България няма да престане да е бедна държава. Хората не са свободни да правят пари, да правят бизнес, да печелят с честен труд.

За феодалите, които са в основата на тази порочна връзка:

Управлението на феодалните касти в България никога не е преставало. Започнало е преди 10-ти ноември 1989 и продължава след промените. Това, което наблюдавахме по времето на Луканов, много изявено по време на правителството на Беров, беше всъщност апогеят на победата на късно комунистическите феодали...

За вечния въпрос - защо феодалите преживяха реформаторското управление '97-'01:

Много показателен за хамелеонщината в българската политика е примерът с Христо Бисеров - бащицата на сините велможи от 1997г. Днес той е в ДПС и не случайно е там...

Още малко за Бисеров - в блога на Ваня Панайотова.

За изхода:

Промяната е неизбежна, както казах. Но тя ще е еволюционна. Няма Волен Сидеров с воленомобила да измете корупцията. Бавно ще се европеизираме, бавно ще забогатяваме.

Не е кой знае колко оптимистично, май. Но в никакъв случай не е черногледа позиция:)

Absolut Kostov - една интересна рекламна кампания

Доброволците от групата "Добороволци за силна България" във Facebook са направили и разпространили интересен видеоклип в подкрепа на ДСБ:



Kазвам интересно, защото цялата стилистика е твърде различна от традиционно използваната от партията ни. Да видим как ще се посрещне... На мен ми харесва, когато нови хора опитват нови подходи (for the avoidance of any doubt, нямам нищо общо с този проект).


Ако ви харесва - разпространявайте...

Студентски град не е кампус. Защото не е строен за кампус

Под заглавието "И преди 20 години Студентски град не беше цвете" вестник "Сега" публикува мой кратък материал за дискусиите около съдбата на Студентския квартал в София.

"Определено тук кампус вече не може да има" - казва кметът на район "Студентски" . Със същия успех кметът на район "Люлин" може да каже, че 10-и микрорайон вече не може да бъде луксозно предградие на Сан Франциско. Ами не може. Защото не е строено за това.

Това е основната идея. Останалото е в статията.


Коментарите отдолу са доста противоречиви, и явно различни хора имат различни спомени.

Материалът съвсем не е изчерпателен и не засяга всички предложения - например за увеличаване на "ангажимента на жандармерията" (?)

В същия брой на вестника има доста добро интервю на кмета на район "Студентски" (явно се усетил, че се е изхвърлил предния път).

Вижте и този интересен материал на Днес.бг, който е от лятото на 2007г. , придружен с тази многозначителна снимка на "Булфото":

... която няма нужда от коментар. Годината е 2007, лятото.

Второ издание на видеоблога "Пристрастно"

"Пристрастно" втора част вече е онлайн.

Вижте дискусия за 11-годишната подготовка на БСП за кризата, джамията в София и други (почти) актуални теми.

Очаквайте и дефиниция на понятието "гейподобен портрет" в по-късните часове.

Maлка медийна провокация

А именно: Видеоблогът "Пристрастно", една продукция на Комитата.

С участието на Илия Марков и Радан Кънев. Към то'а втория нямам линк.

Както каза Коцето, никога не е късно да станеш за резил. И никога не е късно да опиташ нещо ново.

Не знам дали ще се получи нещо интересно, нито дали ще имаме време да го правим редовно.

Сигурен съм обаче, че няма да има утрешно издание :)

И сутрешни новини също няма да има :)

Гледайте си RE:TV , BBC, CNN и т.н.

Има хлЕб за всички

Под това заглавие вестник "Сега" е публикувал мой кратък текст за рушветчийската икономика на България и нейния нерадостен край, на който всички днес сме свидетели. (виждам, че статията е публикувана и в Actualno.com)

Ето и основното:

Парите, с които се финансира цялото това затворено в обръчи стопанство (независимо дали идват от бюджета или от банки), се произвеждат от частни лица в реалния свят на конкуренцията. ХлЕб може да има за всички участници в схемата, но те нито сеят житото, нито мелят брашното за него.

И заключението:

Битката е безжалостна и внезапният арест на г-н Ковачки не бива да ни учудва. Към пожеланото от него място на политически балансьор гледат очите на мнозина.

И малко от Вапцаров (което не е част от публикацията):

И в тех е стаен
ужас свиреп:
хлеб!
хлеб!
хлеб!

Кой плаща безплатния вестник - ІІ част

Воден от желание за безпристрастност и интерес към медийния живот, се сдобих и с втория "безплатен вестник" на пазара.

Като текстове е доста по-добър и липсва бруталната пропаганда, която ме накара да изругая "19 минути" .

Все пак - при всичките ми симпатии към изданията на "Икономедиа", според мен и "Градски вестник" съвсем не е безплатен и надали се издържа от реклами (каквито почти няма вътре).

Например (но не само) колонката на бай селския кмет би трябвало да е отбелязана като платена публикация. Не коментирам колко тъпо е написана - просто по съдържанието си е PR материал, а не авторски текст.

Koй плаща безплатния вестник?

Вестник "19 минути" буквално е залял града.

Вчера пътувах повече от обичайното с обществен транспорт в пиков час и направо се шашнах. Пасквилчето беше навсякъде.

По принцип съм противник на идеята за безплатен вестник, но в крайна сметка - има си Комисия за защита на конкуренцията. Който не нарушава Закона, да издава безплатни кИфтета ако ще. По принцип не харесвам и полу-анонимните медии, но и те не са незаконни.

Отговорността е на читателя. Ако поразгърне "19 минути" и маааалко се замисли, ще открие нещо важно:

Точно този вестник съвсем не е безплатен.

Той е платен авансово. От читателя ... Със сметките за парно, с авансовото плащане на електрическа енергия, с винетката. Може би част от вестника е платена от програма САПАРД...

Коя ченгеджийница?

Харесвам дребните двусмислици в езика на българските социалисти.

Привикнали да се гънат успоредно на партийната линия, те винаги оставят отворени вратички в посланията си.

Медиите да дадат отпор на "тази ченгеджийница, която се опитва задкулисно да управлява държавата”, призова в понеделник премиерът Сергей Станишев по време на посещението си в Кърджали.

... според информацията от "Медиапул".

(снимка от "Уикипедиа")

Браво, Сергейчо! Добър призив.

И на мен отдавна ми се иска медиите да дадат отпор на ченгеджийницата, "която се опитва задкулисно да управлява държавата"... Иска ми се дори хммм... правителството да даде отпор, може би, някак си.

Но остава въпросът - КОЯ точно ченгеджийница има предвид Сергейчо? КОЯ от воюващите клики, с които той лично и смотаната му партия са до болка обвързани?

Дали не му се иска на Сергейчо медиите да дадат отпор само на "тази", т.е. само на една от ченгеджийниците? Иска ли медиите да дадат отпор и на Таня Дончева, на Овчаров, на Алексей Петров & Петко Сертов? Или се ползва с услугите на тази ченгеджийница срещу Румен Петков, Иван Драшков и компания?

Цинично е някак си този, който отговаря за разпада на държавата и превръщането й в ченгеджийско бойно поле, да дрънка талкива работи. Срамно е.

Много добре изобразено от гениалния Христо Комарницки в този шарж:


(картинката от страницата на Комарницки, посетете и се наслаждавайте).

Cui Bono?

“... тъй като истината предизвиква страх
както у тиранина, така и у роба.”

Astolphe de Custine, “La Russie en 1839”

Кому ползите? Това е въпросът, с който започва разследването на всяко престъпление, още от Римски времена. Въпросът за последиците от деянието и лицата, които имат пряка облага от тях. Съвсем без претенции този текст да е в разследващия жанр, ще се опитам да погледна на варварското покушение срещу Огнян Стефанов именно от тази гледна точка – какво всъщност се случи, и кой извлича полза от него...

Това, което се случи, съвсем не е маловажно и ежедневно, и аз категорично отхвърлям позицията “ГолЕм праз, всеки ден пребиват по нЕкой”. Огнян Стефанов е автор на най-острите анализи за връзки между властта и организираната престъпност през последните 2-3 години. Преплитането на функции между т.нар. „служби за сигурност“ и мафиотските кланове беше основна тема на изданието frognews.bg, а и на сайта „Опасните новини“, с който нападението се свързва в медиите. От началото на скандала с „оперативно интересните“ контакти на бившия (колко бивш???) вътрешен министър насам, и особено след разкриването на добре облечения бизнесмен Алексей Петров като безценен агент на ДАНС, в България най-сетне започна разговорът за оперативните връзки между всеизвестните босове на подземния свят и т.нар. антимафиоти. Казано с прости думи – все по-често се задава очевидният въпрос „Защо познатите мафиотски лидери са недосегаеми“. И все по-често се дава логичният и възможен отговор – ами защото над тях се простира чадърът на агентурната вербовка. След ареста на Коце Маца в Гърция, мнозина се запитаха защо беше нужно той да премине границата, та да се задейства Европейската заповед за арест? Та нали тя важи с еднаква сила и у нас? Какво точно закриля г-н Хаджииванов в Петрич, но не и в съседната европейска община Промахон?

Преди няколко месеца пред Дарик радио направих прогнозата, че след скандала с явката между „братя“ Галеви и министър Петков на басейна „Спартак“, този болезнен и твърде наложителен разговор не може да бъде спрян. Сега ни показват по особено жесток и брутален начин, КАК ще бъде спрян този разговор. На всяка цена. С изключителна, дори извратена жестокост... Не мога да приема, че тази свирепа демонстрация е маловажна случка. Напротив – тя е отчаян, зловещ опит да бъде предотвратено разследването на мръсните връзки, които поддържат един престъпен модел на публичната власт.

Е, Cui Bono?

Чий са ползите от подобен опит?

Аз виждам поне три отговора, но не алтернативни, а верни едновременно:

На първо място, ползите са за самите хора, които олицетворяват мръсните връзки. Агентите, които обслужват мафията, и босовете, които се крият под агентурен чадър. Наследниците на старите ДС-канали за контрабанда, покровителите на трафика на хора и наркотици...

На второ място, ползите са за представителите на подземния свят в официалните институции на властта. Хората, които – в привидната си битност на политици, медийни магнати и деятели на туристическия бизнес например – осигуряват комфорта на мафията и изпирането на парите й. Мнозина през последните години опитваха да затворят устата на разследващите журналисти – кога с морков, кога с тояга. Постепенното изместване на медийната среда в интернет и появата на отделни кресливи „жаби“ в блатото сериозно застраши позициите им. Сега някой свърши мръсната работа, а те си отдъхнаха с лицемерно жални физиономии. И нямат никакъв интерес да бъде открит извършителят, макар по всяка вероятност да му е платено не от тях.

И най-сетне, колкото и да е тъжно това заключение, ползите са за журналистите, свикнали да получават кога морков, кога тояга. И все по-често морков. „Професионалистите“, които от страх и корист премълчаваха истината. И получаваха облаги срещу мълчанието си. Днес те имат чудесно извинение за страха си. Съвсем оправдано извинение – и именно това цели показната бруталност на нападателите. Днес всеки журналист може да каже - „Това ли искате да ми се случи?“... и плахо да посегне към поредния морков.

Преплетени структури на мафия и секретни служби. Зависими политици и зависим бизнес – винаги под натиск и винаги готови да упражняват натиск. Основателно уплашена и подкупна журналистическа гилдия. Три стълба на явлението, което в Русия наричаме „Путинизация“. Три лица на чудовището с качулка, което наричаме публична власт в България. Три ръце, които държаха чука на 22-и вечерта...

(Текстът е написан за вестник "Седем")

.

25-ти, четвъртък, 10.00 сутринта - Мълчалив протест

Аз, за съжаление, ще бъда на път за Варна.

А ти къде ще бъдеш?

На 25-ти септември в 10.00 сутринта пред сградата на МВР - Мълчалив протест срещу посегателствата върху свободното слово, организиран от колегите на Огнян Стефанов.

Още при Нели Огнянова, Dzver, Комитата, Вени Гюрова, Blue link.

Пука ли ни?

Ако не ни пука, жална ни майка.

Ако не ни пука - значи сме лайна.

Ако не ни пука - ще го отнесем и ние, непукистите. Мутрите само това чакат... безразличието ни е тяхната сила.

Бай Ганьо и свобода на словото - ама де-де

ДАНС е упълномощена да заяви:

Главният редактор на Frognews.bg бе зверски пребит снощи малко след 22.00 часа на излизане от ресторант в центъра на столицата. Трима души с маски, които се представили за полицаи счупиха краката и ръцете на Огнян Стефанов

Рапорт даден.

ДАНС закрива сайтове.

НСО изземва фотоапарати.

Пребиват неудобни журналисти (merci на Нервната акула за бързата реакция) - за пореден път извършителите се представили за полицаи. Те много полицаи се представят за такива.

Свобода на словото? Ама де-де.

За пореден път имаме основание да предположим, че "правоохранителните органи" в България не охраняват нашите права и свободи. Не охраняват свободното слово, свободната инициатива, правото на собственост, личната неприкосновеност, чест и достойнство.

Охраняват нещо друго. Някакъв друг "правов ред", който е за нас секретен, не е наша работа. А за тях е cosa nostra. Обществени интереси пазят в дебелите си мазни папки. Само че на някакво друго общество...


Затова пак ще кажа - майката му е прозрачност и контрол върху службите, бой по секретчиците, бой през пръстите на всеки, който иска да влезе в живота ни, за да защити някакъв обществен интерес, който - Бога ми - не е наш интерес. Съюзник ми този (и само този) политик, общественик или лукова глава, който е готов на ревизия на дейността и функциите на "съвременните" служби до дупка.

"Можело и кюмюр да носиш" или защо гласувах за сефте в Music Idol

Всичко започва през зимата на '44/'45 година, когато (пра)бабата на мой приятел надянала дантелените ръкавички, взела една лопата и взела да пълни кофа с въглища за отопление на полуразрушеното си жилище.

Минал "кварталният" милиционер (бивш "квартален" лумпен-алкохолик) и ехидно казал:

"Можело и кюмюр да носиш".

"Да" - отговорила (пра)бабата - "мога... а ти на пиано не можеш да свириш".

Толкова много приказки, за да кажа нещо много просто - искрено се радвам, че рошавото момче от Пазарджик спечели Music Idol.

(снимката е от официалния сайт musicidol.btv.bg)

Дори пуснах sms в Reality шоу, не съм вярвал, че ще ми се случи. Тома може би не беше по-добрият финалист (a propos, нивото на последните 5-6 участници беше много високо), и може да се окаже голямо л...но. Не ни е дадено да знаем това предварително, преди някой да стане "известен" ... дадено ни е да се надяваме Томата да запази рошавата си усмивка.

Но... победата на Тома (и успеха на цялото шоу) беше важен знак за съществени изводи:

1. Не е вярно, че в България чалгата е сигурен победител във всяко състезание. Просто обикновено конкурентите са скапани рокаджии без талант и без чувство.

2. Не е вярно, че "младите" не познават добрата стара рок музика.

3. Не е вярно, че "младите" не различават красиво от грозно. Стабилният рок има корени дълбоко в класиката и се харесва на непредубедения слушател.

4. Очевидно "професионализмът" на лицето Станислав Трифонов не помага, а пречи за успеха на една шоу-програма. Сравнението с предния Music Idol (продуциран от гологлавото момче от Учиндол) е красноречиво.

5. И най-накрая, да затворим кръга. Пианистът може и кюмюр да носи, но кюмюрджия на пиано не свири.

Рокаджията може да пее перфектно чалга. Чалгаджия от рок не разбира.

Честито на Тома, бъдещето ще покаже дали си струва поздравленията.

Ето и едно от най-добрите му изпълнения:

GENERATION GAP?

Но ще дойде най-красивият ден,
когато ти ще си далеч от мен...”

(песен на група “Контрол”)

Мирише ми на промяна. Може би не най-добрата... и може би не твърде бърза. Но пък много сигурна и сериозна промяна. В следващите редове ще се опитам да обясня процеса от не съвсем необичайна, и все пак политическа гледна точка.

Наскоро в един текст споменах, че т.нар. стопански елит на днешна България се състои изключително от хора, присъствали на оня паметен концерт на г-жа Фахрета Яхич (известна още като Лепа Брена) през 1990г. Част от причините трябва да търсим в социалното разслоение, започнало през 80-те, при което едрата комунистическа номенклатура окупира лостовете на бъдещото капиталистическо стопанство, и също така в процеса на установяване на Втората Република като криминална държава, контролирана от кадри на комунистическите служби за сигурност.

(Далеч съм от мисълта, че днешният бизнес е изцяло комунистически и/или криминален. Подобни съждения са комплексарски и представят авторите си – справедливо или не – като отчаяни и озлобени, провалени хора. В днешна България с частен бизнес се занимават над една трета от работоспособните граждани, половината от тях са и работодатели. Тези хора не са нито комунисти, нито престъпници, но се бъхтят в една матрица, създадена от тези две добре преплетени фракции.)

Днешният български капитализъм е публично доминиран не толкова от ченгета от ДС (те контролират по-скоро незримата част на стопанството и контактите между престъпния свят и властта), колкото от висши кадри на ДКМС, което за по-младите от мен значи Димитровски Комунистически Младежки Съюз. Или с други думи – некадърната, продажна и дълбоко развалена част от поколението, родено през 50-те и 60-те години на ХХ век. Още преди двайсетина години тези хора бяха известни и се натрапваха с простотия, арогантност, безнаказан разгул и влечение към dolce vita, основан не на труд и заслуги, а на привилегии и блюдолизничество. Прегледайте биографиите на днешните обществени «водители» … боя се, че Николай Банев и Тодор Батков няма да са изключение.

(Николай Банев)

Комсомолското минало е съществена част от възхода на «едрия бизнес» и особено на собствениците на медии. Свободното слово и правото на информация често са под ръководството на хора, за които превиването на гръбнак и целуването на ръка са част от младежкото възпитание, утвърдени ценности и общоприет път към благополучието.

(Тодор Батков)

Чудно ли е тогава, че в България трудно се прави бизнес без покровителството на властта и още по-трудно се прави политика без услужливото сътрудничество на “каймака на обществото”? Разбирането за властта като средство за лично благополучие е наследено още от османски времена, но усещането на бизнеса за безпомощност без протекции е и съвсем непосредствен жизнен опит на привилегированата комсомолска прослойка. И тук си идвам на думата – докато комсомолците се радват на заслуженото с много теманета благосъстояние, в България израсна едно съвсем ново поколение, със съвсем различен жизнен опит.

Поколение от хора, които познават комсомолските привилегии още от детските си години и които знаят, че за да постигнеш някаква цел е нужно да вложиш повече усилия от комсомолеца, да учиш двойно, да работиш тройно и да знаеш четворно. Да използваш естественото предимство на интелекта и домашното възпитание, да четеш книги, които в рабфаковската библиотека ги няма и да общуваш с хора, каквито комсомолецът не познава. Това поколение се разви в благодатната среда на пазарна (макар и корумпирана) икономика и свободно (макар контролирано) слово. И по силата на системата от привилегии, създадени за комсомолците, това поколение по принуда знае повече, може повече и е готово на повече жертви от набедения национален елит.

(Следва в утрешния брой)