Фалшиви приоритети и реална безработица

А всъщност голямата тема  е само една: Икономиката, заетостта, доходите. 

Провалът в стопанската политика не е наказание свише, нито следствие на природни сили. Той се дължи на лоша политика. Безработицата, влошеното образование, ниските доходи се дължат на погрешно управление. От 12 години насам, България следва фалшиви икономически приоритети, заложени през 2001г. от правителството на Сакскобургготски и потвърдени от следващите два кабинета: Земеделие, туризъм и енергетика. Тези приоритети бяха пренесени в стратегическите документи, по които България се финансира от европейските фондове, така че се превърнаха и в основни сфери на европейско финансиране. Нека ги разгледаме поотделно, през призмата на стопанското развитие на Варна и Североизтока: 

1. Земеделието е сектор, осигуряващ ниска, сезонна заетост и ниски доходи. Моделът на уедрено земеделие, основано на зърнопроизводство, осигурява високи печалби на малък брой лица, почти никакви работни места и не изисква инвестиции в образование и квалификация.  Възможностите за финансиране на интензивни култури, на семейното фермерство, на придружаващите промишлени производства - пакетажни работи, преработка, консервна промишленост, не се използват. България остава износител на големи количества непреработена продукция. 

Приоритетното европейско и национално финансиране на този модел на земеделие не допринася с нищо за икономическото развитие и заетостта във Варна и района. Но пък се краде лесно чрез фиктивно обработени земи, изграждане на хотели и пр. 

2. Туризмът е сектор, осигуряващ значителна сезонна заетост при ниски нива на доходите. В България беше държавно насърчен модел на масов, нискокачествен туризъм, увреждащ природните предимства на страната за сметка на ниски цени. Този сектор също не осигурява постоянна работа и не изисква високо ниво на квалификация и образование. 

Туризмът има своето важно място в националната икономика, но налагането му като публичен приоритет има обратен ефект. Той трябва да е източник на сезонна заетост за бъдещи инженери, а не на ниски доходи за бивши инженери и промишлени работници. Залагането на масов туризъм не повишава заетостта и доходите. Но пък се краде лесно - строителни разрешения, лицензи, категоризации, заменки. 

3. Енергетиката е стопанска сфера, призвана да обслужва силна промишленост, а не е ценност сама по себе си. В момента инвестициите в енергетика водят единствено до свръхпроизводство на електричество. То се осигурява от скъп вносен ресурс (газ, въглища), а води до износ на евтино електричество. 

Облагодателствани са само малък брой свързани с БСП фирми, които стоят на входа и на изхода на енергийните гиганти и посредничат при износа на ток. Никакви работни места, никакви възможности за развитие. Но пък колко лесно се краде....

За сметка на горните фалшиви приоритети, България изостана значително, особено от съседна Румъния, в сферата на транспорта, търговията и промишлеността. А това са сферите, които постоянно създават трайни работни места за квалифицирани кадри с добро заплащане. Румънските туристи може би предпочитат нашите хотели, но японските, китайските, турските кораби предпочитат техните пристанища. 

(пристанище Констанца днес е с капацитет около 8 пъти над Варненското)

Докато българските власти осигуряваха финансиране за бетонните грозотии по плажовете, румънските изливаха бетона в доковете на Констанца. Докато ние наливахме милиарди в АЕЦ-Белене, румънците финансираха железницата Констанца-Букурещ. Докато осигурявахме данъчни привилегии на собствениците на огромни масиви земеделски земи (АДСИЦ), в Румъния и Полша около големите пристанища на огромни терени се изградиха зони за лека промишленост, безмитна активна преработка и други производства. 

(Без коментар)

Загубата на работни места и доходи във Варна се дължи точно на това изоставане. На него се дължи и парадоксът университетски град да има висока безработица - работа за инженерите от Техническия и икономистите от ВИНС-а може би има в София, може би в Лондон, а може би - в Гданск... Но не във Варна.  

Глупостта в политиката се плаща скъпо, и се плаща от всички граждани. Красиво звучащите приоритети доведоха до слабо и неустойчиво развитие в добрите икономическо години, и до тежка депресия в годините на криза. Сериозните инвеститори не дойдоха в годините на растеж, няма какво да ги привлече и сега. Лоши икономически приоритети, високи нива на корупция, неясни правила - в съвкупност тези фактори, за които пряко е отговорно управлението, превръщат България в бедна страна на зле платени и нискоквалифицирани работници, силно мотивирани да напуснат. 

Решението е ясно и просто: Връщане към приоритетите от Националния план за развитие от 2000г., приет от кабинета на ОДС. Транспорт, промишленост, търговия. Инвестиции в инфраструктура, но обслужваща приоритетно не туризма, а производството и търговията. Развитие на пристанищата и железниците, зарязани на нивото от 60-те, а понякога и от 30-те години на ХХ век. 

И преди всичко - нови правила. Държавата може да създаде условия за бизнес, но тя не създава промишлеността и работните места. Целта на властта е да осигури равни права, еднакви и честни правила и като последица - условия за просперитет чрез труд в конкурентна среда. 

Това е и политическият спор, в който съм готов да вляза - спора за правилата, заетостта и богатството на семействата и фирмите. Парадоксално, но точно преди избори този спор изчезва. Забравяме функциите на властта, която избираме.  Ченгеджийската компроматна война заглушава всичко. Темата става постигането на власт със съвсем други цели - кражби, отстраняване на конкуренцията, чадър над бандити и като последица - бедност, безработица и ниски додходи. Скандалът "Буда" има значение, доколкото показва зависимостта на властта на ГЕРБ от ченгеджийските среди. "Будите" не могат да осигурят добро управление, защото те са продукт на лоша, сенчеста власт.  Неспособността им да променят   правилата е неизбежна - те вярват в сенчестата страна на властта, а икономическата политика разглеждат само като източник на още сенчеста власт и крадене.

.

Избор(и) с поглед назад

Излишно е да пиша колко труден е изборът за балотажа. Убеден съм, че позицията "да си траем" е неприемлива, а въздържането от гласуване - безсмислено. В неделя вечер Плевнелиев или Калфин ще бъде държавен глава, с моя глас или без него. Изборът е толкова важен и непредвидим, че неучастието не ми харесва.

Ясно ми е, че всяко решение, особено публично обявено, днес носи само загуби и разрив с приятели и съмишленици. Но пък човек, решил да отдели част от живота си на публична дейност, няма право да се страхува от подобни избори. Последните дни предлагат куп твърде трудни дилеми (и за всяка от тях ще пиша отделно - и за първия тур на президентските, и за втория на варненските ... но днес актуална ми е тази), но си давам сметка, че трудните решения предстоят, а не са зад теб, когато си на 36.

Решение, обърнато към бъдещето, аз не виждам и нямам.

Не вярвам на ГЕРБ, че модернизират страната. Не вярвам нито на демократичността на тази партия, нито на способностите ѝ да промени каквото и да било в страната към по-добро. Не вярвам изобщо, че г-н Плевнелиев има качествата да се открои на общия милиционерски фон и да даде на президентската институция независимост и нова, полезна обществена роля. Напротив - споделям опасенията, че безличното му поведение и липсата на подготовка за поста, който иска да заеме, ще дадат допълнителна нелегитимна власт в ръцете на Борисов и Цветанов.

Г-н Плевнелиев вече се провали в първото си изпитание - още преди втория си тур. Той не махна нелепата усмивка от лицето си ...

(снимка - Булфото)

... и не каза какво е неговото лично отношение към изборните нарушения, не защити днес правото на глас и избор на българските граждани. Президентът е преди всичко застъпник на гражданите и гарант на правата им, символ на нацията като политическо, а не етническо или териториално понятие, на свободите, които чрез демократичния процес дават легитимност на публичната власт. В тази си функция кандидатът на ГЕРБ вече се провали. Ако бъде избран, този провал ще съпътства целия му (по презумпция и нареждане свише - и единствен) мандат.

Злоупотребата с етническата тема от страна на премиера Борисов и персонификацията на избора в неговото лице (вместо това на Росен Плевнелиев) само допълнително ме убеждават, че нищо добро от ГЕРБ не може да се очаква.

Имам обаче решение, обърнато изцяло към миналото.

Към миналото на семейството ми и към миналото на партията на г-н Калфин. Съвсем лично, аз не мога да се изправя нито пред живите си родственици, нито пред покойниците си, и да кажа, че ще гласувам за БКП. А съвсем не-лично, партията на г-н Калфин не може да се изправи нито пред привържениците си, нито пред жертвите си, и да каже, че не е БКП. Защото ... ще загуби. Тя се храни от това, че е БКП, че не се разделила с миналото си. Нито с престъпленията от 40-те до 80-те години, които продължават да са част от идентичността ѝ, нито с престъпленията на 80-те и 90-те, които продължават да са част от бюджета ѝ.

Партията от "Позитано" не е решение на проблемите, които управлението на ГЕРБ поставя. Напротив - тя е основата на тези проблеми. Именно страхът от поредния провал на БСП консолидира десния и центристки вот в "твърдата" ръка на Борисов. Именно спомените от няколко управления на "социалистите" накараха стотици хиляди, които псуваха Борисов, Дянков и Цветанов, все пак да гласуват за тях "на сигурно". Дори малкият и среден бизнес, който отнесе цялата корумпираност и некомпетентност на ГЕРБ на гърба си, масово подкрепи ... ГЕРБ. Това не е само Стокхолмски синдром. Това е преди всичко защита срещу връщане на властта в БСП - страх, с който Борисов чудесно си играе.

И накрая - като член на ръководството на политическа партия, съм наясно, че нося лична вина и отговорност за избора, пред който моите приятели и роднини са изправени. И при избора за президент, и при избора на кмет на Варна. Затова и не си позволявам да давам съвети, а само обяснявам личното си решение.

В неделя ще отида до I-ва гимназия и ще избера миналото, като пусна бюлетина за Росен Плевнелиев. (Ако живеех във Варна, никаква сила не би ме накарала да подкрепя Кирил Йорданов, който освен човек на мафията, е и човек на партията на г-н Калфин...)

От понеделник, решенията ми ще бъдат насочени към бъдещето, водени от желанието аз и приятелите ми никога повече да не бъдем изправени пред такъв избор. Да не допуснем алтернативата БСП-ГЕРБ да води политиката и управлението ни. Ще рече - да има силна и сериозна анти-ГЕРБ политическа алтернатива.

Не ме питайте какво значи това. Не знам. Може би значи такива като мен, готови да изберат миналото, да не се занимават с политика, а може би значи друго. Сутрешният "дебат" Йорданов-Марешки преля чашата, не съм способен да мисля трезво :) Но за това - отделно.

.

ТИМ-Building

Този текст започнах отдавна. Заглавието обаче ми щукна днес, след като видях великолепната карикатура на Комарницки в "Сега".

От повече от две седмици, медиите и неколцина активисти на ГЕРБ–Варна драматизират около подкрепата на Бай Бойко, Цветан Цветанов, Павел Димитров (in order of appearance) за (без)действащия кмет на Варна Кирил Йорданов. В крайна сметка, управляващата партия очаквано подкрепи кандидата на статуквото, срещу което на думи се бори от 4-5 години, а на дела подкрепя усилено поне от 2, като му осигурява мнозинство в общината, в странна коалиция с ДПС, "Атака", "Нашия град" и пр.

Драма има само в медиите и може би в главите на неколцина местни "гербери".

На практика, между Кирил Йорданов и ГЕРБ съществува здрав и принципен съюз, основан на споделени ценности и начин на живот:

- Непрозрачно и некомпетентно управление;

- Баланс на различни корпоративни интереси, които формират приоритетите на управлението;

- Отстъствие на политическа воля и защита на обществения интерес;

- Евтин популизъм и надуване на рейтинг чрез зависими медии;

- PR стратегия, основана на рязане на ленти, спортуване, общи снимки с мацки и пийване в компания на заможни приятели.

...

И ... да. Стратегическо мълчание по теми, свързани с ТИМ и дъщерните ѝ дружества.

Толкоз. Нищо неочаквано и странно.

За любителите на турски сериали и сърцераздирателни истории:

Не тъгувайте, бракът е по любов.

.

.

Ще напълнят ли басейна?

Чета за повишаването на данъците в "луксозните" райони на София, най-вече тези отвъд околовръстния канал. Накратко - общината събира повече пари за имот в район без канализация и пътна инфраструктура.

Най-много ми хареса обяснението - "Ами ние за това повишаваме данъците, да съберем пари за инфраструктура".

Ами нека да са най-високи данъците за махали без електричество и питейна вода тогава... Там колко има да се прави.

Сетих се за един виц. За лудите, които скачали в празен басейн. И като ги питали не ги ли боли, казали - Да, ама докторът каза, че като се научим да скачаме, ще напълни басейна.

Май всички скачаме в празен басейн, с надеждата, че ако сме много послушни, ГЕРБ ще се научат да управляват София, администрацията на Кирил Йорданов във Варна ще заработи прозрачно, а полицейските акции с нежни имена ще се превърнат в правосъдие.

Например само.

По Коледа ставали чудеса.

Един месец безбложие

Днес забелязах, че е минал цял месец от последния ми текст...

Не че нямаше за какво - напротив. По едно време имах 5-6 чернови, куп запаметени връзки и какво ли още не. Нямах само време, и донякъде - достатъчно съсредоточена върху една тема мисъл, за да излезе нещо смислено и ... кратко. Защото блогът не е място за дълги писания.

През този месец ме занимаваха основно две теми - социалната политика в контекста на "антикризисните мерки" (а и отвъд тях, защото именно в положение на оскъдица на средства могат ясно да се определят приоритетите) и много динамичната напоследък политика във Варна.

По темите, свързани със социална политика проведохме доста срещи и разговори, най-вече през март. Но това е отделна тема - резултатът от тези срещи тепърва ще види бял свят. Основните си виждания споделих в едно доста пространно интервю пред вестник "Седем", в което разговаряхме съвсем не само за кризата и кога Бойко ще я "отмени". Ударението е още в първия абзац:

Именно защото вярваме в пазарната икономика и честната конкуренция, защото вярваме, че благосъстояние се създава с труд и поемане на рискове, си даваме сметка, че мнозина граждани не могат изобщо да влязат в това състезание без подкрепа. А като не влязат в състезанието, те няма как да помогнат на другите, няма как да хранят семейство, на свой ред да образоват децата си. Социалното пазарно стопанство е това - свободен пазар, но при честна конкуренция и подкрепа за най-слабите. Това е идеалът на десницата, а не безчувственото и разединено общество, в което живеем днес - то е продукт, от една страна, на провала на марксисткия експеримент, а от друга - на изкуствено създадената "капиталистическа" класа от червени аристократи и ченгета.

Във Варна бях в края на март, когато с председателя на ДСБ-Варна професор Камбуров дадохме пресконференция по темата "Алея първа" и конфликта на интереси при създаването на ОУП на общината, във връзка с парламентарния въпрос на г-н Иван Костов към министър Плевнелиев. Отново посетих Варна след Великден, когато акция "Медузите" беше вече шумно осъществена, a разместването на политическите пластове - в ход.

По този повод написах и статия за вестник "Седем", в която се опитвам да представя един поглед към Варненската (и съвсем не само Варненската...) политика отвъд криминално-мутренските тълкувания:

Важно е да знаем, че на изток България не граничи с ТИМ. Граничи с модела на политическа безотговорност и налагане на частни стратегии и приоритети, при липсата на общи. Корпоративни решения за развитието на общността при липсата на политически. Олигархична система на регулация на стопанството при липса на държавност, която да наложи конкуренция и честни правила за бизнес. Или казано по-просто – във Варна частни интереси решават как да се развива градът, как да се разрешават социалните спорове и как да се прави бизнес, защото политическите елити на общността са избягали от тази отговорност и са затънали в дребнави сметки за разпределение и крадене на общите средства – били те общински парцели или общински бюджетни сметки.

Междувременно изглежда, че ГЕРБ се опитват да "сглобят" ново мнозинство в общинския съвет на Варна, точно толкова безотговорно и зависимо от корпоративни интереси, колкото и предишното. И отново съучастнически близко с администрацията на кмета Йорданов, т.е. вписано в изхабения модел на управление. Убеден съм, че ДСБ-Варна никога няма да подпише споразумение с групата на ТИМ - "Нашия град", няма да подкрепи администрацията на Йорданов и няма да се съгласи градоустройственото планиране да се нарежда от частни интереси и приоритети.
.

"Холдинг Варна" за свободата на словото

Продиктувано от обидно обществено тесногръдие и вредни за обществото ни комплекси някои среди твърдят, създавайки медиен шум, че върху медиите можело да се оказва натиск. Последното за щастие в европейската ни държава е невъзможно и немислимо. Медиите са твърде много, свободни...

Горното е цитат от позиция на "Холдинг Варна", по повод проекта "Алея първа".

Без да коментирам (коментари по проекта в този блог предстоят), изразявам надеждата си някой ден да мога да повярвам на подобно твърдение. Или не аз... Може би малкият...

A замирисва ли ви на море?

Не, не разбира се. Поне по три причини:

Първо, не му е сезонът. Лятото свърши, скоро си отива и "циганската" му версия. Време е за дъжд, вятър, сметки за парно и гласуване на бюджета...

Второ, очертава се сградите по свлачищния скат на "Алея първа" на Морската градина да спрат бриза. Не се лъжете - скоро няма да има Морска градина. Нищо "морско" няма в градина, оградена с хотели и луксозни жилищни сгради, без гледка към морето и полъх от морето. В най-добрия случай - ще има градска градина, макар феодалните нрави във Варна* да поставят под съмение тази градска идентичност...

И трето, смрадта на долнопробна ракия, произведена от некачествен украински житен спирт и есенция с неясен произход покрива всички други аромати. Във въздуха се носи миризма на безакцизен алкохол (на който вдигането на акциза на останалите само увеличава пазарния дял) и политическа корупция, гарнирани със заплахи и ченгеджийски разговори в тъмното.

Скъпи г-н Борисов, противно на общоприетото мнение, ние не очакваме от Вас всичко. Дори не очакваме да спрете дъжда, вятъра и месец Ноември.

Очакваме с нетърпение две неща - мнение за закриването (буквално!) на вековната Морска градина и позиция за корупционните скандали около "Пещерска" АД.

А, и да още една дреболия - да приемете бюджета, да.

_________________

* Toва съвсем не е проблем само на Варненци и на такива носталгици като мен, които търсят роднините си в историческия музей на Варна. Феодализацията на втория по значение (а може би и по население) град в страната е крупен национален въпрос.

.