The first, the best (forget the rest)

ГЕРБ проведе първата пенсионна реформа от 15 години насам. Разбира се, нищо не са провели, но объркването между минало, бъдеще и сегашно време на сказуемото го отдаваме или на дългия престой извън България на финансовия министър, или на някои пропуски в обучението във ВИПОНД-Симеоново и педагогическия профил на ВИФ, за останалите. Пардон, пропуснах един институт в Михайловград. Но да не се заяждаме на дребно, защото нещата съвсем не са дребни.

Според г-жа Менда Стоянова, то не било точно реформа, а продължение на най-добрата реформа в Европа, тази от миналата година. Според министър Младенов било реформа, но било "минимумът", необходим за да се спасим от европейската дългова криза. Според вицепремиера Дянков, било голяма и смела реформа, и то първата от Жан Виденов насам, защото 15 години ни връщат тъкмо в злощастната зима на 1996.

Според премиера Борисов, обаче, не било нищо от това. Kaкто разбрахме не от кого да е, а от финансовия министър, премиерът просто спешно е търсил едни пари, за да си изпълни популисткото обещание да "вдигне" минималната пенсия с 9 лева, т.е. да вземе от всички, които са се осигурявали дълги години на реален доход, за да даде на тези, които са се осигурявали по-кратко и на по-нисък доход. И - разбира се - премиерът е прав. Т.нар. "реформа", и тази, както и предишните "първи" и "най-добри", не е нищо повече от отчаян опит да се запуши дупката в бюджета, предизвикана най-вече от погрома върху малкия бизнес и предприемачеството изобщо.

Или ... всички са прави? Менда Стоянова е права, че това не е реформа. Тотю Младенов е прав, че това е "минимум", при това напълно недостатъчен. Симеон Дянков е прав, че нещата замирисват на '96 година.

.

TILT!

... ми се Tilt-на по средата някъде. Началото ме изпълни с възторг, умиление, носталгия, гняв.

Много силно.

След 50-тата минута загуби малко достоверност, героите станаха предвидими, навлезе в класически шаблон на български филм за 90-те.

И все пак - като цяло, повече от добре. Силна игра, "визия" на "истински" филм, абе напредъкът е голям.

За сефте писах за това когато излезе "Светът е голям ...." , и въпреки че TILT ми хареса по-малко, спокойно мога да повторя думите си за новата българска масова култура:

Идва - пред пълни киносалони и с непостижимия за пост-соц-халтурата пазарен успех.
Идва - с чувствителност към нуждите и търсенията на моето поколение българи*.
Идва - с безжалостно презрение към соц-реализЪма и жалката носталгия по него.
Идва - с безпощаден антикомунизъм. Но не плакатен, декларативен и дидактичен, а като дълбоко ценностно отрицание, напомнящо, че антикомунизмът е естествено агрегатно състояние на свободния, чувствителния, мислещия човек.

Айде, пък следващият - още по-добре :)

–––––––

*Героят от "Светът е голям ..." е мой набор, героите от TILT! - може би 3 години по-големи от мен.

.

Да пиеш топло пиво е беда ...

Толкова съм бесен, че не ми се пише. Абе, почти не ми се говори.

Историята се повтаря, и бих казал - всеки път като фарс, ако не бяхме толкова трагично вътре в нея. Все същата топла, изветряла "Леденика" в отдавна отворена пластмасова бутилка.

Хората, които държат реформите да спрат/да не започнат, имат изпитан начин да подменят дневния ред.

Хората, които не могат да се справят със стопанската криза, със скапването на здравеопазването, с наказващата труда социална система, в крайна сметка - с бедността, са винаги готови да водят ченгеджийски разговори.

С хора, които не правят разлика между "печалба" и "далавера" не може да се говори. Както писах миналата седмица,

От едната страна стоят червените ченгета около Румен Петков и техният политически слугинаж около лоялния гражданин Петров. От другата -"десните" ченгета от ГЕРБ. Между тях има нещо твърде общо - доказаната неспособност да проведат разумна стопанска политика, да осигурят заетост, да дадат въздух на дребните й средните -предприемачи. Изглежда, че провалът на БСП и ГЕРБ да дадат свобода за развитие на бизнеса не е случаен. Той се дължи на желанието за цялостен политически и административен контрол, което прозира в безпричинното подслушване.

... Тази седмица нещата изглеждат по-зле.

Според шаблонния "култов" цитат, цакат ни с топла бира.

Изборът е изобщо да се откажем от идеята за бира в пластмаса, ама за това - по-късно.

.

Изборът, който не направихме: Социализъм или ... Сигурност?

Миналата седмица публикувах статия, която излезе по малко помпозното заглавие "Без Живков в ЕНП". Същината на текста беше обаче нещо съвсем друго:

И ако кризата се задълбочава ... то не е просто защото Борисов не проведе реформи. Нека бъдем честни -ние знаехме, че той няма компетентността за реформи. Разбрахме бързо, че няма и смелостта. ...
Но Борисов не можа да осигури най-важното, за което беше избран - сигурност .... Не можа да го направи и няма да успее. Няма да успее и Първанов. Защото те жалят по Живковите времена. ... Политическата мисъл на ГЕРБ е формирана в Симеоново, а "алтернативата" на Гоце - в АОНСУ.

Една от най-грозните и най-устойчиви заблуди, сред които живеем, е тази за "сигурността по онова време". Сигурността по времето на Живковата диктатура и произвол... Толкова силна е тази заблуда, че дори успя да промени смисъла на думата сигурност, да ѝ придаде елементарен, битов, дребнав характер (тук не коментирам зловещия смисъл на словосъчетанието "Държавна сигурност"...).


Но нека видим конкретно какво направи комунистическият режим за сигурността на своите граждани, в няколко, последователни и периодични стъпки:

1. През '47-'49 отне недвижимата градска и индустриална собственост на средната класа;

2. През '50-те години с масирано насилие и принуда отне поземлената собственост на всички български селяни, дори и на най-бедните, отне им също добитъка и земеделския инвентар;

3. През '60-те и '70-те години проведе дирижирана от чужбина, политически мотивирана и пазарно необоснована "индустриализация" и "въдвори" българските граждани, оставени без наследствената си поземлена собственост, на работа в тях;

4. През 1973г. прие ЗСГ (Закона за собствеността на гражданите), с който изрично забрани на едно семейство да притежава повече от един недвижим имот, принуди хората да продадат буквално на безценица наследствени апартаменти, дюкяни, дворни места;

5. В началото на '80-те проведе последната вълна на национализация, с която отне магазини, павилиони, работилници, ателиета на хората, които си изкарваха хляба със собствените си ръце в тези помещения;

6. Отново през '70-те и '80-те държавата събра спестяванията на гражданите (които нямаха ПРАВО на никаква стопанска инвестиция - в имот, в инвентар, машини и т.н.) и ги напъха в пирамидата на "лихвоточките" срещу надеждата за спасение от жестокия дефицит на жилища след 15-20 години. Същото се отнася за спестяванията за коли, прахосмукачки и телевизори...

7. През целия период от 50-те до края на 80-те години поддържа галопираща инфлация, обезценка на лева и периодично аднинистративно повишаване на основните цени. Поради липсата на собственост и възможности за инвестиране, гражданите са незащитени срещу инфлацията и обезценката на парите;

8. През целия период е забранено придобиването на чужда валута и са проведени две парични реформи, при които по-сериозните спестявания са обменени на по-нисък курс, т.е. отнети са (след собствеността) и направо парите на хората.

9. През целия период, властта упражняваше 100% политически контрол върху всички средства в банките и свободно разполагаше с всяка стотинка, изработена от хората, без правила и контрол.

След провеждане на тези (примерно) 9-10 стъпки по изземване на имота, инвентара и спестяванията на гражданите, комунистите окрадоха парите от банките, предизвикаха две вълни на хиперинфлация и зарязаха българите:

- Без собственост
- Без земя и традиции в земеделието
- Без добитък
- Без магазини и работилници
- Без спестявания
- Без пенсионен фонд
- С рухнали индустриални предприятия
- С милиарди долари дълг
- С ... лихвоточки вместо пари.

Това днес наричаме ... сигурност.

В края на цитираната статия написах следното:

... сигурност за дребните предприемачи, за хората със свободни професии, за семейните фирми, за младите хора е точно това - че няма да са жертва на корупция и привилегии. Сигурност, че ще развиват бизнеса си в честна конкуренция. Че ... ще има ясни и еднакви правила. Че собствеността ще е неприкосновена и наследима, че от труда си е да натрупват спестявания за старините си, да гледат напред. Ще могат да осигурят семействата си по начин, който на родителите им беше забранено да се замогнат в честно състезание. Защото в непрежалимите Живкови времена това беше забранено - да трупаш през жизнения си път, за да тръгнат децата ти от по-високо стъпало... това най-естествено човешко желание.

Дано - ако не утре, то след 20 години - понятието за сигурност да е повече насочено към бъдещето, към личната отговорност, към грижата за семейството и децата ни.
.

Парафин с конец или как (не) излизаме от стопанската криза

Колкото традиционно, толкова и трудно е да се пише на 10 ноември, без да изпаднеш в патетика и/или повторение.

Понякога е достатъчно да пуснеш десетина връзки към текстове на по-умни хора (само например - Акулата, Комитата, Ники Пенев) или към собствени по-умни тектове :). Често пъти написаното се оказва по-емоционално от предвиденото. Може би защото именно умният човек отдава дължимото на чувствата и често несъзнателно разбира, че не всичко е покупателна способност, а покупателната способност не е само бахур.

Но днес ще се опитам да пиша в сегашно време. Защото именно днес, през есента на 2010г. и 21 години след началото на политическите промени, България не успява да излезе от кризата.

И ако въпросът е:
"Защо не излизаме от кризата, започнала преди повече от две години?"

Отговорът е:
"Защото не излизаме от кризата, започнала преди повече от двадесет години?"

Защото премиерът министърът (а и предишните двама на този пост) не си дава сметка какво е заболяването. Не си дава сметка, че стопанската разруха, започнала през 1982-83г., с поредния финансов фалит на Живковска НРБ, не може да се лекува с Живковски методи.

Бойко Борисов: ...защото една стотна от това, което е построил той за България и което е направено за тези години да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен успех за всяко едно правителство.

Teлешкият възторг по "построеното" от Живков е сам по себе си отблъскващ за всеки, който вече 21 години плаща сметката на "тогавашната държава" с нейния "ръст". Но не това е страшното.

Страшното е, че зад телешкия възторг прозира смътното намерение стопанството да се развива по същия модел, та божем постигне една стотна от резултата, който Тодор Живков завеща с една много точна дума - "Недоносче".

Накратко - Живковският стопански модел се срина поради липса на връзка между полагания труд и получаваните доходи; поради пресичане на всякаква лична стопанска инициатива; поради изостаналост на производствата и пълна неконкурентноспособност на продукцията; поради липса на конкуренция, иновации и творчество; поради пълен политически и идеологически контрол върху икономиката; поради прахосване на целия национален доход за безумни проекти, родени в коридорите на властта; поради системното "наказване" на трудолюбивите и смелите за финансиране на доволно ежедневие за мързеливите и ленивите; поради факта, че пътят за лично благоденствие минаваше през властови позиции, корупция и тунеядство, а не през тежък труд на собствен стопански риск; поради факта, че "органите" на МВР се грижеха не за сигурността на гражданите, а за недосегаемостта на властта и спираха всяка свободна инициатива.

(Цялото това нещо се сгромоляса. И ние 21 години жалим за него и се опитваме да го възстановим?)

За съжаление, описаните недъзи на "тогавашната държава" съвсем не са излекувани. Личната свобода е в голяма степен налице, но свободата да развиваш бизнес е твърде ограничена. Органите на държавната и местна власт не насърчават конкуренцията, а напротив - всячески съдействат за създаването на големи и малки монополисти и разчистват пазара за тях. Позициите в- и около властта продължават да са по-изгодни и печеливши от поемането на риск със собствена предприемаческа активност. Създадените именно в средата на 80-те години регионални кланове и мрежи продължават да диктуват стопанския живот на областно ниво. Състезанието не се решава на свободен конкурентен пазар, а на задимени маси, на които един до друг седят съдии, полицаи, бивши полицаи (днес водещи политици и бизнесмени), прокурори...

Управлението продължава да чертае безумни планове за "мега-проекти", които отведнъж да решат стопанските проблеми на цели области в страната. Парите на работещите хора продължават да се изземват за да се осигури доволно битие на нежелаещите да работят.

Продължават да се повтарят мантрите за руските пазари, енергетиката, държавната подкрепа за бизнеса, културата и бахура ...

Така може и да постигнем една стотна.

От това:


.

Комунизмът ни е по-скъп от секретарките

Разбирам, че за един кръг хора, възпитани в специфичните нрави на охранителния бизнес от 90-те години и ВИПОНД-Симеоново (открийте 10-те разлики), нещата се свеждат до колите и секретарките.

Но в случая, съжалявам, нещата са по сложни. Не, проблемът не опира до секретарките, били те "скъпи" (?) или ... евтини.

(на снимката - архетипна представа за скъпа секретарка, битуваща във ВИПОНД през 90-те)

Опират до отговорността на правителството, работодателите, синдикатите и работещите.

... че и контролът през годините не е бил на ниво и заяви, че дори има случай на споразумение между работодатели и синдикати в една от мините, работниците да се осигуряват на минимална заплата, за да оцелее мината.

Това и аз го писах, вчера. Но в случая го казва Хасан Адемов, председател на социалната комисия в 40 НС и безспорно един от авторитетите в социалната политика. И още:

На следващо място, само 18 процента от всички тези 230 хил. осигурени, са се осигурявали през целия период, каквото е изискването на закона, от 2000 до 2010 г., т.е. законът казва, че, за да получиш срочна пенсия за ранно пенсиониране от професионален пенсионен фонд, трябва да си се осигурявал поне 10 години, т.е. само 18 процента от осигурените са внасяли през всичките тези 10 години

Оказва се, че проблемът не е в "режийните". Не е изобщо в "частниците" (техната ... фашис'ка). Проблемът е в:

1. Държавата, която не е следила дали се плащат осигуровки в ППФ. Защо ли се предполага, че проблемът е и решението???

2. Синдикати, които са си затваряли очите, за да се запазят работни места. Пък и винаги са си знаели, че като натиснат, бюджетът ще плати масрафа.

3. Работодатели (не всички!), които не са плащали осигуровки с мълчаливото съгласие на другарите по т.т. 1 и 2.

4. Работници, които никога не са поставили въпроса за осигуровките си, защото техните пенсии - естествено - не са тяхна отговорност.

Оказва се, че там, където са внасяни осигуровки в ППФ, може да се получи доста добра пенсия. Оказва се, че "частниците" са постигнали прилични резултати при общия борсов крах...

Оказва се, че пенсиите по 30-50 лв. са просто защото толкова е платено по партидата.

Оказва се, че ужасът си има име - отговорност.

И правителството, и синдикатите днес бягат от отговорност. И казват - дайте всички пари в един кюп. И на плащалите, и на неплащалите.

Дайте да делим по равно това, което малцина са (съз)дали.

Давайте ребята жить дружно.

Едни плащахте, други ще харчим.

Това се казва комунизъм. И то ни излиза скъпо и прескъпо.

Доста по-скъпо от секретарките...
.

А какво, по дяволите, е реформа ???

"Реформите" задръстиха публичното пространство. Особено кавичките около думата.

WTF??? - питат повечето хора, или "За какво, по дяволите, ми говорят ПАК???" - на прост български.

В този кратък и почти сериозен текст ще говоря за стопански реформи. Защото социалните реформи са друга, безкрайна тема. И се нуждаят от години, за обсъждане - десетилетия за провеждане...

1. Реформа е да си смениш Смядовския радиатор с клас А инверторен климатик.

Смядовският радиатор:


Toй е е 2.5 kW. Опитва се да топли стените, пода, съседите и децата на градинката под блока. Неуспешно. За да има някакъв ефект работи без спиране, няма термостат. Сметката за средностуден зимен месец за едностаен апартамент, празен 16 часа в денонощието, е около 250 лв. Изпитал съм го на джоба си...

Реформа е да отделиш средства / вземеш заем, за да го замениш със система, която има по-малка мощност, стократно по-добра ефективност и в крайна сметка да намалиш сметките си напаловина, а може би и с 2/3.

Инвестираш в промяната, правиш известни жертви, в резултат печелиш пари и комфорт.

2. Как разбират реформите от БСП?

Те биха ви взели парите за да ви купят климатик и биха ги дали на завод за Смядовски радиатори, за да насърчат родното производство. Впоследствие биха обложили инверторните климатици с акциз и биха ви осигурили енергийни помощи за покупка и ремонт на Смядовски радиатори.

3. Как разбират реформите от ГЕРБ?

Нека няма и капка съмнение - "дясното" си е по-добре от "лявото", без майтап. ГЕРБ биха обложили Смядовските радиатори с акциз, от съображения за енерийна ефективност. Междувременно биха събрали парите за климатици и от съображения за бюджетна стабилност биха спряли временно вноса на климатици. Парите междувременно остават във фискалния резерв, за да крепят дефицита в прилични рамки.

4. Как разбират реформите от "Атака"?

Те помнят, че наистина беше време, когато човек плащаше на Държавата, за да си купи радиатор, кола или апартамент. И чакаше съответно половин, десет и тридесет години, през което време Държавата строеше почивни станции с тези пари. След това взимаше външни заеми, за да покрие тези дребни липси ... И искат това време да се върне, най-вече почивните станции. И да осъдят "сините" че са откраднали парите за радиатор, които са били изхарчени около 10 години преди Волен Сидеров да стане главен редактор на "Демокрация". ..

А кои бяха "сините"?

Ами тези, благодарение на които примерът с Държавата, която ни взима пари за климатик, звучи смешно.
.

Фонд „И аз съм човек“.

Имаше такова понятие, в годините на късния социализъм. Означаваше мъжът в семейството да скрие част от заплатата от жена си, за да не се отчита за всяка мастика. Или пък – да се отчита за три, но да изпие шест, образно казано. Или пък да купи карамфили на някоя колежка за осми март. Или пък – не точно за осми, и не точно март. И може би – не карамфили. Всичко зависи от размера на заплатата и най-вече – от размера на скритата част, т.е. именно на фонда „И аз съм човек“. Изобщо този фонд беше предвиден за финансиране на разходи, които семейният съвет (в тези години – вече с доминираща роля на съпругата по парични въпроси) не би одобрил, или пък разходи, за които семейният съвет изобщо е по-добре да не разбира. Днес бихме ги нарекли допълнителни фискални мерки.

И точно така ги нарича правителството в проектозакона за актуализация на бюджета. Един милиард сто и петдесет милиона за „структурни реформи и допълнителни фискални мерки“. Какво всъщност стои зад тези думи и зад тази внушителна цифра? Отговорът е – и всичко, и нищо.:

- Може да е финансиране на пенсионна реформа, може да са безотговорни харчове от типа на „малки демонстрационни проекти“, разбирай – чешмички.

- Може да са средства за преструктуриране и намаляване на администрацията, може обаче да са „допълнителни“ мерки за предизборно раздаване на средства в ключови за местните избори догодина общини.

- Може да цената за преобразуване на болници в хосписи и центрове за спешна помощ, може и да е поредното изливане на средства в пробитата каца на днешното болнично здравеопазване.

- Може да са парите за промяна на модела на социално подпомагане – от плащане „на глава“ към насърчаване на същинско включване на трудовия пазар. Но може и да е de facto купуване на гласове чрез поддържане на съществуващия модел.

Можем ли да предвидим в каква посока ще тръгнат тези пари – към финансиране на реформи или към „допълнителни мерки“? За съжаление – можем. И предположението е песимистично, защото самата алтернатива в текста на проектозакона го предполага. След като управляващите отказват да запишат конкретни реформи с конкретно финансиране, значи тези реформи просто няма да се случат. Правителството иска тези пари на разположение без предварителен ангажимент какво ще прави с тях, по три причини:

а) страхуват се, че поради административен провал на приходната агенция пак няма да съберат приходите в бюджета и е нужен резерв;

б) имат нужда от свободни пари за предизборни цели и

в) премиерът обича да „дава“, като му „поискат“.

Нито едно от тези три бюджетни пера не попада в графа реформи. Но всичките попадат в графа „три мастики отгоре и карамфили за колежката“. Никой не е гласувал за тези харчове. Те не са приети от „семейния съвет“. Не сме искали парите ни да се харчат така.

Ако не се приемат предложенията на Синята коалиция за предварително планиране на разходите за пенсионна, здравна и административна реформи, по-добре да запишат – един милиард за фонд „И Бойко е човек“.
.

Aнти-какво беше там-мерки

Антикризисният план на МФ бил взривил държавата. Вееерно ли?

Отговаря радио Еревaн:

"Да, взриви държавата, но:

1. Първо не е антикризисен. Повечето от тези мерки само биха задълбочили кризата, като отблъснат все повече хора в сивата икономика. По своята същност част от тези мерки са наказателни по отношение на работещите, плащащите и осигуряващите се.

2. Второ, не е план. Съвкупно всички тези наказателни мерки няма да донесат в бюджета и половината от изсипаното от Станишевия кабинет (Алоооо, комунистите - точно вие ли критикувате???) в Беленския гьол за шарани.

3. Трето, не бил на МФ. "

Е какво тогава взриви държавата?

Отговорът е прост - хора, които не знаят какво вършат. Които се захващат с управление без никаква представа какво предстои и всеки ден предлагат различен отговор, (вижте какво пише министър Дянков преди няма година...) без да знаят въпроса.

Тъжната истина е, че през 2008г., само ДСБ предупреждаваше, че кризата идва към България и ще удари нестабилната ни икономика особено силно.

Вчерашните управяващи изпукаха всички резерви на държавата в период на растеж и излишък, и дори оставиха неразплатени сметки. (а оня Гоце разбрал за кризата през семптември 2009...)

Днешните управляващи обясняваха наляво-надясно как кризата щяла да отмине през пролетта на 2010 и тогава Бойко щял да раздаде пари. И предписваха някакви мерки, явно съобразени с техните странни представи. И 7-8 месеца чакаха да мине...

Та това е, което взриви държавата. А не партенката с 28-те мерки.
.

Наистина набъбва (или портрет на цирея като млад)

Според Медиапул:

"Циреят ще набъбва и ще бъде необходимо повече време да се спука и да се излекува". Така вицепрезидентът Ангел Марин коментира във вторник отношенията между държавния глава Георги Първанов и управляващата партия ГЕРБ.

Съгласен съм с др. Марин.

Циреят наистина набъбва. Ето го циреят като млад:


Ето го циреят днес:


Доста е понабъбнал... (Снимката е на Красимир Юксеселиев, Дневник, цялата галерия е тук)

Тогава държеше четка и се отдаваше на Body art.


Днес държи пушка и се отдава на бракониерство.


Според собствените му твърдения - безуспешно... Да видим.

Да не вземе ... да се спука.
.

A замирисва ли ви на море?

Не, не разбира се. Поне по три причини:

Първо, не му е сезонът. Лятото свърши, скоро си отива и "циганската" му версия. Време е за дъжд, вятър, сметки за парно и гласуване на бюджета...

Второ, очертава се сградите по свлачищния скат на "Алея първа" на Морската градина да спрат бриза. Не се лъжете - скоро няма да има Морска градина. Нищо "морско" няма в градина, оградена с хотели и луксозни жилищни сгради, без гледка към морето и полъх от морето. В най-добрия случай - ще има градска градина, макар феодалните нрави във Варна* да поставят под съмение тази градска идентичност...

И трето, смрадта на долнопробна ракия, произведена от некачествен украински житен спирт и есенция с неясен произход покрива всички други аромати. Във въздуха се носи миризма на безакцизен алкохол (на който вдигането на акциза на останалите само увеличава пазарния дял) и политическа корупция, гарнирани със заплахи и ченгеджийски разговори в тъмното.

Скъпи г-н Борисов, противно на общоприетото мнение, ние не очакваме от Вас всичко. Дори не очакваме да спрете дъжда, вятъра и месец Ноември.

Очакваме с нетърпение две неща - мнение за закриването (буквално!) на вековната Морска градина и позиция за корупционните скандали около "Пещерска" АД.

А, и да още една дреболия - да приемете бюджета, да.

_________________

* Toва съвсем не е проблем само на Варненци и на такива носталгици като мен, които търсят роднините си в историческия музей на Варна. Феодализацията на втория по значение (а може би и по население) град в страната е крупен национален въпрос.

.

Еврокомисар по разхищенията

Гоце пак "препоръчал".

Той и Станишев беше "препоръчал" същото. Тогава писах доста, нека не се повтарям.

Не е лошо да имаме еврокомисар по енергетиката, та да научим "западняците" как се става енергиен център и се прави енергетиката приоритетен отрасъл:

1. Повече изразходвана енергия на единица производство (около 7 пъти повече от средното за ЕС!) - повече енергетика!

2. Повече загуби по топлопроводите - повече енергетика!

3. По-ниска енергийна ефективност на сградите - повече енергетика!

4. ...


Много е готина снимката на Асен Тонев от "Дневник". Гоце Първанов, зад него - българската енергетика.
.

Монополисти

Реклама във вестник "Дума" :


Съвсем сериозна работа.

Скръбни вести - САМО на Позитано 20.

То че е скръбно там, скръбно е. Тъжно е партийният ти вестник да има функцията на табло за некролози до черквата.

Но чак пък САМО ...
.

Ще "го направи" ли Бойко с "Топлофикация"???

Мислех да пиша нещо друго на изпроводяк (в края на седмицата заминавам на повече заслужена, отколкото кратка, едноседмична почивка), но подобна новина не се пропуска, дори през август:

На пресконференция в понеделник той очерта като основен приоритет о игуряването на средства за националния бюджет. Това ще стане, като до края годината бъде приватизиран “Булгартабак холдинг“, за продажба ще се предложат също“Топлофикация-София“ и евентуално миноритарните държавни дялове в електроразпределителните дружества.

Защо намирам това послание за притеснително?

Ами защото "Топлофикация София" е свръх-неефективен монополист. Моделът на работа на фирмата (вж. тази статия в килера) е изначално прахоснически и основан на стария Соц. принцип - да изгорим едни горива, пък каквото излезе:


За тези структурни особености на нашата икономика съм писал отдавна - ето например една статия в "Сега" отпреди близо година:

... софийските ТЕЦ-ове и множество други мощности действително поддържат "структурата" на стопанството - безогледното потребление на природен газ. Тъй наречените структуроопределящи предприятия са основани на планирано разхищение на енергийни ресурси. Докато не се въведат стандарти на енергийна ефективност, те са обречени на загуби, лоша услуга и високи цени.

Ще ми кажете - ами именно частният собственик ще направи "Топлофикация" модерно и ефективно предприятие. Да, бе, да. Вижте това:

Ще се търси бърз начин за оздравяването му, като ще се направят спешни законови поправки, които да позволяват събирането на сметките от некоректните платци и да подобрят перспективите пред топлофикацията.

Всички "реформи", които се планиратм са свързани с по-ефикасното събиране на пари от длъжниците. Това по принцип е незаконно - създава привилегии на "Топлофикация" спрямо другите фирми-кредитори. Защо аз да си събирам парите по съдебен ред, а "Топлофикация" - по "улеснена процедура"???

Накратко - тази идея (слава Богу, само идея засега?) води до възникването на нов, също толкова неефективен, но частен монополист в бизнеса с отоплението на софиянци. Този монополист ще се ползва с държавни привилегии, за да събира по-лесно вземанията си. Ще продължава да изгаря безумни количества природен газ (ерго - газовите монополисти ще са доволни), да прахосва 70% от енергията по трасето и да събира изключително високи сметки.

Но ще има и нещо ново: Частният монополист ще въведе някакви системи от типа на "тримесечно отчитане", ще купи няколко стотици нови автомобила, джакузи (звучи ли ви познато?), ще определи заплати от няколко десетки хиляди и пр. и пр., та присъщите разходи ще се вдигнат и след няколко рушвета все така фиксираната монополна цена ще е по-висока...

Все пак Трайчо има опит именно в частен монополист, та сигурно знае за какво става дума...

Ta без да съм привърженик на "обществената собственост" (именно "Топлофикация" и Вальо Топлото показаха за какво иде реч), съм убеден, че първо трябва да се промени и реформира самата система на подаване на отоплението, т.ч. при нужда и с държавни инвестиции или в рамките на публично-частно партньорство, а след това да се говори за частна Топлофикация.

Защото частният монопол ще роди само ... законен Вальо Топлото за София.

Oбратно броене - 2 дни преди изборите, 2 интервюта, 2 алтернативи

Няма време за много обяснения.

Има очевидни разлики, които ясно се открояват в две интервюта, дадени в един и същи ден:

Сергей Станишев, премиер ('05-'09): Години на безпрецедентен напредък.

Розови сънища и едно свенливо признание:

"Вижте, партия "Атака" се утвърди като стабилен феномен в българската политика. Виждам, че господин Сидеров се опитва да се държи по-умерено като риторика най-малкото.

Иван Костов, премиер ('97-'01): Три са табутата – за специалните служби и ДС, за мафията и за анти-европейските платформи.

Разбира се в това число ксенофобия, нетърпимост към различните хора, раса, религия...
... Това е платформа на "Атака", но това е платформа и на Доган. Къде при Доган има европейски ценности? Доган казва: "Аз давам парите, ти нямаш никакво значение. Аз съм този, който...". При него разни там премиери, министри, зам.-министри, те нямат никакво значение. Това са си ориенталски механизми.

Брадварската кампания на БСП разцепи политическото пространство по много странен начин.

От едната страна останаха брадварите.

.

Oбратно броене - 3 дни преди изборите БСП не иска да чуе тези, които изгони от България

Не искаме да гласуват емигрантите. Това ни казва Калфин...

Ами не искате я. Нали вие ги изгонихте - на три, четири емигрантски вълни от 40-те и досега.

Сега БСП се страхува от гласа на тези хора. Не иска да го чуе. Защото е независим. Затова и демокрацията в България е нестабилна. Защото властта иска да брои само зависимите и купените гласове, а отблъсква останалите с просташка и клеветническа кампания.

Не искат да чуят оценката на гражданите за управлението си, което според Световната банка не е европейско.

Нашият отговор е прост - гласуваме.
.

Обратно броене - Станишев обезумя 8 дни преди да падне от власт

730 думи.

19 от тях са "Костов"... предполагам става дума за Иван Костов?

Това е предизборно писмо на Станишев до мой приятел.

Костов, Костов, Костов, Борисов, Костов,
Борисов и Костов, Костов и Борисов

И т.н.
Това остана от розовите им отчети ...


Купища нагли лъжи и обиди:

...
Сега той планира да приватизира болниците, университетите, АЕЦ “Козлодуй”, даже и пенсионно-осигурителната система.
Борисов е вратата на Костов обратно във властта...

Безпомощност и страх...

Бедни ми, бедни Сергей. Защо не си остана в Москва?

Станишев отчита пясъчни кули

Първото впечатление от отчета на Сергей Станишев е, че малко момче описва на баба си пясъчните кули, които морето току-що е отмило.

Нито едно от „постиженията“, за които премиерът се отчита, не може да бъде забелязано днес:

1) Икономическият ръст, който правителството рекламираше като „устойчив“ се оказа основан единствено на конюнктурата на имотния пазар. Вместо планирания ръст от 4.5% за 2009г. вече има рецесия – спад от 5% на БВП, по последни данни на НСИ.

2) Чуждестранните инвестиции също бяха насочени изключително в неустойчивия модел на туризъм и строителството. Днес тези инвестиции не влизат в икономиката на страната.

3) Намаляването на безработицата през последните години се дължеше също основно на строителния бум и на усилената трудова емиграция. Днес заетостта намалява с близо 1% месечнo. С над 5% се увеличава безработицата сред младежите под 29г., по данни на Агенцията по заетостта.

За времето, през което премиерът е отчитал „успехите“ на управлението си, около 400 българи са загубили работата си.

4) Правителството не отчита стотици хиляди българи, които са в принудителен неплатен отпуск или не получават възнаграждения.

По данни на организациите на бизнеса и работодателите, най-тежките последици от кризата на пазара на труда ще настъпят след септември.

5) Увеличението на пенсиите, което отчита премиерът, е също факт от миналото. Днес в бюджета на НОИ има огромен дефицит и не е ясно дали ще има средства за пенсии в края на годината.

6) По данни на НОИ, за първите 4 месеца на 2009г. приходите във фонд „Пенсии“ са 5% под предвиденото, а осигурените лица са намалели с 140 хиляди.

7) Така нареченото „намаление на осигуровките“ всъщност представляваше поемане на част от осигурителните плащания от държавния бюджет - „национализиране“ на осигурителната система. Днес обаче държавният бюджет е издънен - осигурителният модел „Станишев“, с който премиерът днес се хвали, е вече фалирал.

8) Станишев отчита повишени инвестиции и в селското стопанство. Тези инвестиции обаче са направени от българските фермери с кредити, обезпечени от плащания по САПАРД. Днес хората, които постигнаха тези добри резултати, фалират, защото не получават грантовете по САПАРД, докато чиновници от МЗХ искат 10% подкуп за изплащане на дължимите суми.


.

Никой не умира русофил

Според известна сентенция, "никой не умира атеист". За добро или зло, имам своите лични основания да се съмнявам в това твърдение, което не подлежи на проверка отсам.

Подлежи обаче на проверка приписваната на Стамболов мисъл, че

“Никой българин не е ТАКЪВ русофил, че да угоди на императора”...
(цитирам по памет)

Логично - не можеш да угодиш на някой, който иска да те нЕма. Да си му губерния.

След Жан Виденов, който опищя орталъка от руснаците в края на мандата си, след чичо Сакс Кобург унд Готта, дойде времето на Гоце, Сергей и техния злополучен проект за "Енергиен Давос".

Станишев беше унизително отрязан в последния миг преди батско посещение.

Първанов стигна по-далеч - отправи помпозни "съвети" към Русия да се съобрази с националния суверенитет на България.

Време беше - казва Иван Бедров в хубав текст по темата.

(Гоце осъзнава за какво е говорил Стамболов преди 120 години, но ... твърде късно
- снимка на Dariknews)

Tвърде късно, е моето мнение. Комунистите винаги късат с Русия след като са направили големите поразии и ... непосредствено преди да паднат от власт.

Време е "енергийното лоби" да си ходи

Капка по капка - ВЕЦ

..........

АЕЦ по АЕЦ - парафин с конец.

/из популярна частушка от края на 80-те, когато четирите действащи блока на "Козлодуй" не попречиха на постоянния режим на тока.../

Предизвестеният провал на "енергийния форум" в София (или беше Пловдив? или в Нови Хан?) не пречи на кабинета да продължава с напъните да задължи две-три поколения българи с нов кредит от няколко милиарда.

Защо? Всички вече знаем, че България няма да стане никакъв "енергиен Давос". Глупости.

Въпросът е да продължава да се храни т.нар. "енергийно лоби". Нищо, че икономиката ни е най-неефективната в целия ЕС. Нищо, че износът на енергия спада в пъти. Нищо, че "Кремиковци" гори газ нахалост, а "Топлофикация" губи 2/3 от еергията по трасето.

Важното е лъготене да има и всичко да се прави на тъмно:

... Явор Куюмджиев пък заяви, че България въобще не е започвала преговори с Русия за заем, нито сумата била 4 млрд. евро, нито се подготвяло споразумение за прехвърляне на собственост на централата на Русия заради осигуреното финансиране ...

Почти повЕрвахме.

Важното е друго - лидерите на десницата заеха позиция срещу енергийното лоби:

Лидерът на СДС Мартин Димитров:

Във вторник председателят на СДС Мартин Димитров заяви още, че партията ще води преговори с ГЕРБ по енергийната тема. Причината е, че позициите СДС, както и на ДСБ, другата партия в учредената Синя коалиция, и на ГЕРБ се различават, тъй като партията на Бойко Борисов проявява склонност да продължи политиката на днешните управляващи в тази област...

Демократи за силна България:

Българската енергетика е пред важен избор: развитие на ядрена енергетика или развитие на „зелена” енергетика. Вземането на решение в посока на която и да е от двете цели изисква, особено в момент на икономическа криза, внимателно преценяване на рисковете от него, на размера на инвестираните средства и техния ефект. Този избор не е проблем на отиващото си управление на Тристранната коалиция...

В България май-сетне има сериозен политически субект, готов да започне политическия дебат за енергетиката - не на тъмно и по кабинети и не с предизвестен изход ...

Чудно ли е, че този субект - "Синята коалиция" - се намира под денонощни удари от противници и "приятели"?

Не, не е чудно.