"Raison d'être" на Синята коалиция '09

Вместо новогодишни анализи и пожелания, по-долу са моите пет точки, по които "Синята коалиция" защити смисъла на съществуването си в доста странната политическа конфигурация, установена от ГЕРБ и премиера Бате Бойко (нито е изчерпателно, нито безспорно - просто моето мнение):

1. Подписахме споразумение с ГЕРБ за здравната политика, като защитихме възможността чрез реформи и прекратяване на злоупотребите да се осигурят пари за лечение на най-тежките (основно онкологичните) заболявания.
   

2. Гласувахме против повишаване на осигурителните прагове за свободни професии, занаятчии, дребни търговци и земеделци.
   

3. Противопоставихме се на измененията в Закона за електронните съобщения, които допускат директен и безконтролен достъп на МВР до разпечатките на мобилните телефони, активността в интернет и други лични данни.
   

4. Твърдо, макар и не скандално и шумно (скандалът остава запазена марка на други политически сили и в 41-ото НС) отхвърлихме идеите за пререгистрация на изповеданията и минимален брой „привърженици“(?!) на всяко регистрирано изповедание, както и на опасната идея за референдум относно новините на турски език по БНТ.
   

5. Същевременно, първи предупредихме за откритите заплахи на ДПС за упражняване на политически рекет, яхнал тежките социални проблеми на тютюнопроизводителите и за опитите на Ахмед Доган да договори имунитет за корупцията на ДПС.

(Само докато го пиша, се сещам и за позицията за данъка върху хазартните игри... )

Накратко - мисията е трудна, именно защото не е невъзможна. Позицията на ДСБ и СДС е алтернативна на ГЕРБ и това ще личи все по-ясно през 2010 година, особено ако коалиционните отношения между управляващите и "Атака" се задълбочават.
.

"Свобода или сигурност" е фалшива дилема

„Този, който жертва основни свободи, за да постигне малко временна сигурност, не заслужава нито свобода, нито сигурност.“

Тази често цитирана сентенция се приписва на един от отците-основатели на Американската република – Бенджамин Франклин. С всички условности, тя е валидна и днес, а правотата й е многократно потвърждавана.


Поводът да припомня тази мисъл е предстоящото гласуване на измененията в Закона за електронните съобщения, които дават право на МВР на постоянно и практически безконтролно да следят телефонните разговори и трафика в интернет на всеки български гражданин, чрез директен достъп до данните на мобилните оператори и интернет доставчиците (т.нар. „интерфейс“). Но съвсем не искам да кажа, че дилемата „Свобода или сигурност“ стои днес пред обществото ни. Не стои най-малкото, защото ограничаване на свободите се предвижда, но насреща не се предлага никаква сигурност ...

За съжаление, разследващите органи в България не са доказали, че умеят да използват събираните чрез наблюдение и подслушване данни като доказателства, въз основа на които престъпници да влизат в затвора. Съвсем не – отчетите показват, че в България се подслушват повече разговори отколкото във Франция, но едва две на сто от събраната информация изобщо стига до съдебно производство. Голяма част от добитата чрез специални разузнавателни средства информация поема в съвсем други посоки:

• Първа и най-невинна – като селски клюки към страниците на жълтата преса.
• Втора и далеч по тревожна – към чекмеджетата на отговорни граждани за отговорна употреба в бъдеще, „ако се наложи“.
• И трета, не просто опасна, а разрушителна за обществото ни – към папките на съмнителни „бизнесмени“ и политици, които я използват незабавно за изнудване и манипулиране на политици, предприемачи, журналисти.

Докато в службите и МВР не бъде проведена цялостна реформа и каналите за изтичане на информация не бъдат пресечени, въпрос на сигурност на отделния гражданин е да бъде защитен срещу неправомерна намеса в личния му живот...

Предложеният проект за изменение на ЗЕС повдига още един, пряко свързан с доверието към службите въпрос – как ще се контролира използването на директния достъп чрез интерфейс. И до днес МВР и службите извършваха подслушване и наблюдение в нарушение на нормите за използване на специални разузнавателни средства. Как да повярваме, че няма да се възползват от нов и много мощен инструмент? В комисиите към Народното събрание, представителите на Синята коалиция подкрепиха промените в ЗЕС „по принцип“, но възразиха срещу основните смущаващи моменти – директния достъп, практически неограничения кръг деяния, за които се допуска следенето и липсата на смислен обществен контрол. За да отговори на очакванията на избирателите си и да се съобрази с позициите в програмата си, групата на Синята коалиция трябва да превърне тези възражения в условия за парламентарна подкрепа. Защото именно ДСБ и СДС представляват гражданите, които знаят, че дилемата между свобода и сигурност е фалшива. Сигурност без свобода няма.

А опитът за налагане на безконтролно подслушване ни поставя пред друга дилема, доста по-прозаична и лесна за разрешаване. Тази между селски клюки и граждански права.
.

A la guerre comme à la guerre

Време беше.

Не за изключването на Юруков, Радонов и вся осталная от СДС - те се самоизключиха в мига, в който плюха на всички решения на колективния орган на партията си и присвоиха (това е коректният правен термин, повтарям - присвояване, чл. 201 и сл. от НК) партийни средства, за да обезпечат собствените си цели.

(Пламен Юруков напуска партията, която не успя да загроби... снимка Dаriknews)

Време беше да осъзнаем поне две неща:

1. Няма война, разкол или разпад в партията СДС, камо ли в десницата. За първи път от доста време приличните хора вдясно са единни и следват общи политически цели. Включително и хора, които не са любими един на друг, но проявяват разум и воля.

Има война между мафията и реформистката кауза. Война, която продължава вече десет години. Радостно е, че именно лидерът на СДС публично обяви този факт:

Влязохме във война. Тази война ще продължи до изборите...

(Моето мнение е, че ще продължи и след изборите. Но тогава ще се предопредели нейният ход занапред...)

2. Няма никакъв смисъл да се крием, пазим и измъкваме от тази война. Ние не сме я започвали, ние не можем да я избегнем. Ние можем само да я водим и спечелим.

Войната не се води срещу Мартин Димитров, не се води срещу Иван Костов, не се води срещу партиите СДС и ДСБ. Не се води срещу Синята коалиция.

Тя се води срещу всеки един от нас.

Тя се води срещу децата ни.

Тя се води срещу мечтите, които не предадохме.

И именно тук другарите сбъркаха - вечната грешка на тиранина и престъпника. Те нямат мечти, нямат вяра, нямат кауза.

И не разбират защо губят...

Днес - за нула време посред празници - събрахме доста повече от 20 000 подписа.


На 7 юни ще свалим от власт Тройната коалиция.


На 5 юли ще поставим Бай Бойко и ГЕРБ пред сериозен избор - реформистка политика или политическа пенсия.


Затова е шубето. Прави са...

Да се ядосаме

След опита на ДПС за превземане на СДС чрез преврат и разбиване на Синята коалиция е особено важно да покажем кого подкрепят демократите в България!


От 01.05.2009г. започна подписката за регистриране на Синята коалиция.

Пунктовете в София са:

1. При входа на Южния парк, от бул.”Витоша”

2. Пред МОЛ Сити център - бул. Черни връх и бул. Арсеналски, с/у хотел "Хемус"

3. На ъгъла на бул. „Патриарх Евтимий” и бул. „Витоша” – входа на градинката на НДК

4. В Градската градина пред Народен театър

5. Пред МОЛ София - на ул. Опълченска и бул. Стамболийски

6. При езерото Ариана – входа на Борисовата градина

Подписи се събират и на адрес: ул. Парчевич 25 – Национален предизборен щаб на Синята коалиция.

На тези пунктове можете да вземете и бланки, на които да събирате подписи на свои близки и познати, които нямат време или възможност да отидат до пунктовете. Можете да се запишете и за графика за дежурство на пунктовете.

Време е "енергийното лоби" да си ходи

Капка по капка - ВЕЦ

..........

АЕЦ по АЕЦ - парафин с конец.

/из популярна частушка от края на 80-те, когато четирите действащи блока на "Козлодуй" не попречиха на постоянния режим на тока.../

Предизвестеният провал на "енергийния форум" в София (или беше Пловдив? или в Нови Хан?) не пречи на кабинета да продължава с напъните да задължи две-три поколения българи с нов кредит от няколко милиарда.

Защо? Всички вече знаем, че България няма да стане никакъв "енергиен Давос". Глупости.

Въпросът е да продължава да се храни т.нар. "енергийно лоби". Нищо, че икономиката ни е най-неефективната в целия ЕС. Нищо, че износът на енергия спада в пъти. Нищо, че "Кремиковци" гори газ нахалост, а "Топлофикация" губи 2/3 от еергията по трасето.

Важното е лъготене да има и всичко да се прави на тъмно:

... Явор Куюмджиев пък заяви, че България въобще не е започвала преговори с Русия за заем, нито сумата била 4 млрд. евро, нито се подготвяло споразумение за прехвърляне на собственост на централата на Русия заради осигуреното финансиране ...

Почти повЕрвахме.

Важното е друго - лидерите на десницата заеха позиция срещу енергийното лоби:

Лидерът на СДС Мартин Димитров:

Във вторник председателят на СДС Мартин Димитров заяви още, че партията ще води преговори с ГЕРБ по енергийната тема. Причината е, че позициите СДС, както и на ДСБ, другата партия в учредената Синя коалиция, и на ГЕРБ се различават, тъй като партията на Бойко Борисов проявява склонност да продължи политиката на днешните управляващи в тази област...

Демократи за силна България:

Българската енергетика е пред важен избор: развитие на ядрена енергетика или развитие на „зелена” енергетика. Вземането на решение в посока на която и да е от двете цели изисква, особено в момент на икономическа криза, внимателно преценяване на рисковете от него, на размера на инвестираните средства и техния ефект. Този избор не е проблем на отиващото си управление на Тристранната коалиция...

В България май-сетне има сериозен политически субект, готов да започне политическия дебат за енергетиката - не на тъмно и по кабинети и не с предизвестен изход ...

Чудно ли е, че този субект - "Синята коалиция" - се намира под денонощни удари от противници и "приятели"?

Не, не е чудно.

Управлението на феодалните касти в България никога не е преставало

На сайта на радио Deutsche Welle има страница с представяне на български блогъри.

Преди половин месец бях при тях и мисля, че се получи много приятен разговор. Тук можете да го прочетете, а под страницата има плейър - който иска да слуша.

Ето акцентите (по нашенски - ударенията):

За причините за бедността:

Докато администрацията е придатък на бизнеса, който пък без администрацията не може да съществува, тоест докато тази корупционна връзка не бъде разкъсана, България няма да престане да е бедна държава. Хората не са свободни да правят пари, да правят бизнес, да печелят с честен труд.

За феодалите, които са в основата на тази порочна връзка:

Управлението на феодалните касти в България никога не е преставало. Започнало е преди 10-ти ноември 1989 и продължава след промените. Това, което наблюдавахме по времето на Луканов, много изявено по време на правителството на Беров, беше всъщност апогеят на победата на късно комунистическите феодали...

За вечния въпрос - защо феодалите преживяха реформаторското управление '97-'01:

Много показателен за хамелеонщината в българската политика е примерът с Христо Бисеров - бащицата на сините велможи от 1997г. Днес той е в ДПС и не случайно е там...

Още малко за Бисеров - в блога на Ваня Панайотова.

За изхода:

Промяната е неизбежна, както казах. Но тя ще е еволюционна. Няма Волен Сидеров с воленомобила да измете корупцията. Бавно ще се европеизираме, бавно ще забогатяваме.

Не е кой знае колко оптимистично, май. Но в никакъв случай не е черногледа позиция:)

Необходимо и ... недостатъчно.

СДС реши да не скача от балкона (ако следвам вчерашната си логика).

Националният съвет на СДС е взел трудно, но необходимо решение за продължаване по пътя на сътрудничеството. Новият лидер на СДС излезе като победител от първата си сериозна схватка в партията.

(Снимка - Асен Тонев, "Дневник")

Дотук добре.

Необходимо, но далеч не достатъчно.

Следва истинското усилие да убедим реформистките избиратели, че това не е насилен проект на оцеляването, а съюз, който ще надгражда - ще ражда идеи, послания и в крайна сметка - политики за промяна на управлението в България.

Да убедим десните граждани, че това не е поредна коалиция, а начало на стабилен реформистки блок, който ще промени България.

И хич не е навреме. Много сме закъснели.

Трябва от утре да започнат да работят щабове, да се подготвят основните послания, да стартира интернет сайт. Да се види какво обединява двете партии и евентуалните им съюзници.

И като казах съюзници - хубава е идеята "Нито един десен глас зад борда". Но много се надявам да не започне поредният рунд кандърми.

Който иска да прави политика - да прави.

Който иска кандърми - зад борда. За да останат на борда десните гласоподаватели.

P.S. Позиции на хора с гражданска активност и реформистки възгледи: При Никодил, Нервната акула, Комитата. Mного е важно това, което Комитата е написал - говорим за нашата коалиция, на хора с нашето мислене, на десните граждани, а не на 2, 3 или 7 десни партии.

Имаме предостатъчно време ние да моделираме посланията й, облика й, кампанията й.

Винаги има избор

Мойст фон Липвиг, героят на чудесната сатирична новела на Тери Пратчет “Going Postal”, е изправен пред избор – или да приеме предложената му работа, или просто да излезе през вратата. Дребната подробност е, че вратата е на сто метра височина над каменист склон.

“Винаги има избор”, споделя лорд Ветинари – просветеният тиранин, който прави не твърде привлекателното предложение.

Преди по-малко от три месеца, пред всяка от десните реформистки партии в България имаше не толкова страховит избор. Да се явят на избори самостоятелно, като съхранят в максимална степен своята идентичност и чувствата на твърдото си ядро привърженици. Или да седнат на масата за преговори, с амбициозната цел да създадат цялостна дясна алтернатива, реформистки опозиционен блок. Всяка от двете възможности имаше свои предимства и недостатъци. Лидерите на ДСБ и СДС избраха втората, с надеждата за мобилизация на всички десни избиратели и участие във властта от силната позиция на равнопоставен партньор на ГЕРБ. Преговорите започнаха преди повече от месец и създаването на обединен десен съюз е официална цел пред ръководствата и членовете на двете партии. И което е по-важно – очакване на медиите, обществото и най-вече на реформистки настроените граждани, хората, към които посланието на тези преговори е пряко насочено.

Надявам се, че за лидера на СДС Мартин Димитров едно е ясно – привържениците на самостоятелно явяване на избори вече са разочаровани, независимо дали симпатизират на СДС или ДСБ. За тях самото влизане в стаята за преговори е грешка, или дори грях. Симпатизантите на коалицията обаче все още нямат от какво да бъдат доволни – те очакват резултат, а не процес. За тях влизането в стаята е доказано недостатъчно, те помнят лошия опит от кампаниите на Неделчо Беронов и Мартин Заимов. Знаят, че преговорите за коалиционно споразумение не са сигурно свидетелство за доверие, сътрудничество и успешно взаимодействие. Те очакват да видят излизането от преговорите, за да дадат подкрепата си.

(Снимка - "Капитал")

Провалът на вече започнатите преговори ще донесе разочарование на привържениците на коалицията, но няма да преодолее отчуждението на нейните противници. Провалът ще е – с други думи – пълен. Забавление за олигархията и подопечните й медии, повод за покровителствена насмешка от страна на столичния кмет и потвърждение на тезата, че десните партии в България са отломки от минало време, оплетени в лични козни. Това е добре известно на кръговете в СДС, които саботират преговорите и извиват ръцете на председателя на партията. Те са готови да платят тази цена, защото силното реформаторско управление не представлява за тях никаква ценност. Напротив. Те го саботираха през '97-'01, оплюха го през следващите осем години и са готови да го предотвратят днес.

Да се противопоставиш аргументирано на бъдеща коалиция е съвсем обичайно и честно политическо поведение. Да вземеш решение за самостоятелно явяване на избори (както направиха зелените миналата седмица) – рисковано, но смело и достойно за уважение. Да не седнеш на една маса с партньор, когото смяташ за неприемлив, е повече от естествено. Но да бойкотираш публично отдавна започнали преговори е самоубийствен подход, зад който прозират не политически, а стопански или лични мотиви.

Пиша тези редове в неделя и не знам какво ще реши НС на Съюза на демократичните сили във вторник. Но знам, че изборът дали да влезе в стаята за преговори с ДСБ е отдавна направен.

И все пак – би казал лорд Ветинари – винаги има избор.

Да излезеш от стаята.

Дребната подробност е, че вратата е на сто метра височина над каменист склон.