понеделник, 22 декември 2008 г.

Студентски град не е кампус. Защото не е строен за кампус

Под заглавието "И преди 20 години Студентски град не беше цвете" вестник "Сега" публикува мой кратък материал за дискусиите около съдбата на Студентския квартал в София.

"Определено тук кампус вече не може да има" - казва кметът на район "Студентски" . Със същия успех кметът на район "Люлин" може да каже, че 10-и микрорайон вече не може да бъде луксозно предградие на Сан Франциско. Ами не може. Защото не е строено за това.

Това е основната идея. Останалото е в статията.


Коментарите отдолу са доста противоречиви, и явно различни хора имат различни спомени.

Материалът съвсем не е изчерпателен и не засяга всички предложения - например за увеличаване на "ангажимента на жандармерията" (?)

В същия брой на вестника има доста добро интервю на кмета на район "Студентски" (явно се усетил, че се е изхвърлил предния път).

Вижте и този интересен материал на Днес.бг, който е от лятото на 2007г. , придружен с тази многозначителна снимка на "Булфото":

... която няма нужда от коментар. Годината е 2007, лятото.


четвъртък, 18 декември 2008 г.

East of ... Сирищник.

Иван Бедров го нарече "негласна карантина".

Звучи добре. Но не съм сигурен, че е много негласна. Тя е направо крещяща.


За Гоце Първанов телените мрежи по границите ни май не са паднали. Той е добре приет единствено в държави, които биха приели добре и Любен Гоцев. Вече доста месеци се лута между Узбекистан и Таджикистан, а най-големият пробив е съседна Турция, която е все пак член на НАТО.

На всичкото отгоре и тези посещения са "гъз път да види" - резултат нулев. Тук утрепе защитено животно, там поднесе цветя на гробницата на психясал диктатор. Легитимира постсъветски тирании с присътствието си на лидер от ЕС, но ... не стъпва в страна от ЕС.

И не носи никаква полза на страната си. От Узбекистан щеше да "урежда газ" (как дребнаво-тарикатски звучи само), но Каримов каза тъкмо обратното - всичко е вече "уредено" от Путин. Точка, провал.

Защо ми пука ли?

Ами защото той "олицетворява единството на нацията", да.

И негласната изолация, която му е наложена от Европа и САЩ, е всъщност олицетворение на нашата изолация.

Членове сме на ЕС.

Но най-добре е за ЕС да си стоим на изток от Сирищник.


К а т о е д н о в р е м е, а?


сряда, 17 декември 2008 г.

Where everybody knows your name

Неведнъж съм споменавал, че много държа на петъчната бира.

Но не си падам по големи и твърде шумни заведения, пълни с непознати. Обичам да се виждам с приятелите си, да разменим по две думи. И след третата бира да започнем отначало вечния разговор от миналия петък. (който чете блога ми няма да се учуди, че вечният разговор от миналия петък е политически, но това е без значение)...

Напомня ли ви на нещо?


Разбира се, петъчната бира трябва да се пие на едно и също място. Някъде, където знаеш кого ще намериш. Дори няма нужда да използваш мобилния телефон - хората пият бира от преди мобифоните, нали така?

Всъщност просто искам да споделя добрите си впечатления от новото място за петъчна бира и най-безсрамно да го рекламирам.


Road 66 на "Позитано" и "Марко Балабанов" (зад Министерство на земеделието) е добър бар и в него пият добри хора. Готин собственик, готин(а) управител(ка), готини бармани и сносни цени.

Абе ... Cheers!

вторник, 16 декември 2008 г.

Реституция, застрояване и ... комунизъм?

Днес, в интервю пред "Градски вестник", кметът на район "Студентски" в София заявява следното:

Откакто съм кмет, не съм си позволил да реституирам нито един имот.
..................
Не съм си позволил да издам нито едно техническо удостоверение. Въпреки че хората са с изрядни документи и имат право на това. С административни мерки за момента успявам да задържа този процес. Натрупали са се огромен брой реституционни преписки. Хората имат необходимите решения на поземлени комисии.

Обръщам внимание на факта, че г-н Дилчев няма право "да си позволява" или "да не си позволява" нищо в случая. Той има само едно задължение - да изпълни закона, без да "задържа" каквото и да било с "административни мерки" (разбирай - незаконно протакане на собствениците по стаи и гишета).


По същество, интервюто му пред "Градски вестник" съдържа самопризнание за извършено престъпление по служба:

Наказателен кодекс, чл. 282:
Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6, или с пробация.

Прокуратурата би трябвало незабавно да се самосезира (и да поиска от съда отстраняването му от служба до приключване на процеса). Но толкова за "открито управление, гарантирано от ГЕРБ", че ми става хем смешно, хем тъжно.


Жалка работа.

По-важният проблем е друг. При всяка по-деликатна ситуация (трагедията в Студентски град е само един от десетки примери), в обществото ни кипват старите комунистически рефлекси.

Кметът се хвали, че не изпълнява закона и не възстановява земята на нейните собственици.

Президентът бълнува някакви жандармеристи в Студентски град (а защо не във Велинград, например - забравихте ли сестрите Белнейски?).

Студенти поискаха забрана на продажбата на алкохол в квартала (Prohibition? - припомнете си резултатите, момчета и момичета) и забрана на достъпа на "външни лица" (?) до целия квартал, а някои надигнаха глас за възстановяване на смъртното наказание. (вижте чудесен коментар в блога на Даниел Стефанов)

И всички, начело с ректорите на университети, зареваха срещу реституцията, а всъщност - срещу частната собственост.

Пичове, проблемът не е в реституцията. Навсякъде собствеността върху земята е предимно частна. Но това не означава, че всеки може да строи както си иска върху нея. Възстановяването на една нива не означава право да построиш хотел.

Проблемът е в липсата на градоустройствено планиране. В безкрайното разтакаване на устройствените планове и липсата на политическа воля те да бъдат изработени и наложени (срокът по Закона за устройство на СО изтече преди година и половина!).

Защото администрацията на СО има интерес от работата на парче, от планирането парцел по парцел и разрешаването на строителство на всяка педя земя. А "забавянето с административни мерки" може да има и далеч не толкова благовидни мотиви...

понеделник, 15 декември 2008 г.

Между надеждата и резила

Днес в СДС броят гласовете след общи вътрешни избори за лидер на партията. Най-малко искам да се бъркам в чужди работи и ще напиша няколко реда не от гледна точка на вътрешните дела на тази партия, а на надеждата за нов политически облик на реформистката десница.

Според мен убедителният успех на Мартин Димитров (засега - само на първия тур) е добра новина.


Той е единственият кандидат, който говори в бъдеще време. И което е по-важно - вижда взаимодействието на десните партии не през призмата на шубето за оцеляване и не през огорченията и сълзливите сантименти на миналото. Взаимодействие може да има само въз основа на политически принципи и политически програми за реформи. Това казва Мартин Димитров в кампанията си и аз съм 100% съгласен с него (макар по сто и един въпроса да не споделям мнението му).

Много са ми далечни другите две послания, олицетворявани от двамата кандидати за балотаж - "Не на коалицията с X, Y и Z, 'щот' са лоши" и "Да на коалицията с всички, 'дет' си бяхме едно време заедно". Това са послания едновременно интровертни и обърнати към миналото. Те няма да помогнат на българите с реформистки настроения да излязат и да гласуват лятото на 2009. Нужна е конкуренция на идеи за промяна и по възможност - обща политическа рамка на тези идеи.

Толкоз за надеждата.

Сега за резила:

От днес Христо Ковачки си има парламентарна група. Благодарение на несретния политически палячо Любен Дилов - син.


Именно такива като него и като агент Иван от МВРО допринесоха най-много за отвратителния партизански облик на "десницата", която тук поставям в кавички. Никой не се изненадва от поредния пирует на Дилов. Но остава общото усещане за безпринципност, лакомия и идеен хаос. Предстоят и нова серия опити модерното реформистко послание да се подмени с просташки популизъм с плакати с луеб, луутеница и луути чушлуета. По същество това не е по-различно от антиевропейския патос на т.нар. "левица" и никой няма да се изненада, ако "Движение Напред" се окаже нова патерица на столетницата.

Същественото е, че във всяка "дясна" партия има хора, готови на всякакви лупинги за да запазят политическото си препитание.

Има и хора, готови да правят реална политика в обществен интерес.

Тънката разлика между надеждата и резила ...

неделя, 14 декември 2008 г.

Второ издание на видеоблога "Пристрастно"

"Пристрастно" втора част вече е онлайн.

Вижте дискусия за 11-годишната подготовка на БСП за кризата, джамията в София и други (почти) актуални теми.

Очаквайте и дефиниция на понятието "гейподобен портрет" в по-късните часове.

петък, 12 декември 2008 г.

Разтърсващи информации

Oт вчера очаквам "разтърсваща информация" по аферата с източването на пари от САПАРД.


Днес я получих. СуперМарио изнасял патешки дроб. Направо съм разтърсен.


Цялата Европейска комисия (ЕК) се е хванала да попречи на износа на патешки дроб. Българската месарска аристокрация - основна заплаха за европейската икономика. Имам известни основания да подозирам, че финансовата криза е предизвикана от свръхпредлагане на патешки дроб на европейския пазар.


Обърнете внимание на следното изказване:

Няма по-подготвена държава в Европейския съюз от България за посрещане на кризата, ние от 11 години се готвим за тази криза, заяви министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров...

11 години... аз си мислех, че преди 11 години другарите ни бяха набутали в една друга криза. Но явно бъркам.

От 11 години родните социалисти се готвят да сринат прогнилия "Западен модел" с роден патешки дроб. Проникнахме в Евросъюза под прикритие и тогава колегите на Емил Боев, Любен Гоцев, Гоце Първанов и Иван, пардон, Краси Каракачанов нанесоха своя удар... С патешки дроб в сърцето на капитализЪма.

Вече се вързаха нещата, има само една дребна подробност. Людмил Стойков не търгува с патешки дроб.


Какво ли е неговото участие?

четвъртък, 11 декември 2008 г.

Аз не признавам вашата конституция, не признавам вашите закони...

Думите са на Георги Димитров, произнесени по адрес на Третия райх на прочутия процес в Лайпциг през 1933. Дали Лайцципгският процес е драма или фарс, историята и днес не е единодушна.

(Георги Димитров, съветски гражданин, министър-председател на НРБ, жертва (?) на германската фашистка съдебна система, оправдан поради липса на доказателства)

75 години по-късно, процесът вече е Софийски, а фарсът е пълен.

„Ако говорим за престъпна група „Николов”, такава съществува само в нечии глави, включително и на ОЛАФ. Разберете как се събират доказателства в тази демократична държава, известна с фашисткия си режим

... Каза днес един "твърд комунист, комунист четвърто поколение," по адрес на Федерална Република Германия.

(Марио Николов, спонсор на БСП и Първанов,
жертва на германската фашистка съдебна система, снимка "Дневник")


С което на практика потвърди позицията на партията си - "Аз не признавам вашата конституция, не признавам вашите закони", в отношенията й с Европейския съюз.

Добре е да припомним, че този щедър спонсор на левицата и на Повелителя на овците се помотваше гордо на последния конгрес на "европейската" БСП (заедно с куп други месари, изживяващи се като някаква касапска аристокрация).

Много може да се разсъждава по тази показателна аналогия. Важното е едно - БКП никога не е била "антифашистка" партия.

И преди, и сега, тя е антиевропейска партия, съвсем независимо кой управлява в Европа.

Но да продължим...

"Нямам никаква вина, за да съм доволен от случая. Научил съм едно: човек трябва да има добър адвокат, добър счетоводител и добър свещеник. При Хитлер съдебната система е била малко по-демократична от сегашната в Германия. Българският съд и българската прокуратура са на светлинни години пред т.нар. демократично законодателство..."

Цитатът е от друг виден представител на касапската аристокрация - Коце Маца.

(Костадин Хаджииванов или Коце Маца, общински съветник в Петрич, президент на ФК "Беласица", жертва на германската фашистка съдебна система, снимка "Топспорт")

Бедните месари... що не си останахте в Съветския съюз.


петък, 5 декември 2008 г.

Случайно откритие - прекрасен блог от Франция

Съвсем случайно попаднах на "Блогуващият с пилци" Сандо и на публикацията му "Черно-бяло детство" .

Непременно я прочетете - аз не съм срещал по-добър текст за последните години на комунизЪма (с автора сме връстници). Има стил, има чувство, има писателско перо за съществения, разтърсващ детайл.

Бих се гордял аз да съм го написал:

И сега, когато детството е далеч зад мен, фатализмът и тягостното чувство за нещо пропуснато като че ли са по-силни от всякога, а спомените ми навяват същата тъга и огорчение, каквито изпитвах и тогава – от снимките отново ме гледат черно-белите сираци на цяла една епоха.

Има и още нещо - почерк на истински френски интелектуалец, съчетаващ дистанцията на 15 години емиграция със съхранена българска идентичност и дори малко градски шовинизъм :)

Истинско удоволствие.

четвъртък, 4 декември 2008 г.

Maлка медийна провокация

А именно: Видеоблогът "Пристрастно", една продукция на Комитата.

С участието на Илия Марков и Радан Кънев. Към то'а втория нямам линк.

Както каза Коцето, никога не е късно да станеш за резил. И никога не е късно да опиташ нещо ново.

Не знам дали ще се получи нещо интересно, нито дали ще имаме време да го правим редовно.

Сигурен съм обаче, че няма да има утрешно издание :)

И сутрешни новини също няма да има :)

Гледайте си RE:TV , BBC, CNN и т.н.

Има хлЕб за всички

Под това заглавие вестник "Сега" е публикувал мой кратък текст за рушветчийската икономика на България и нейния нерадостен край, на който всички днес сме свидетели. (виждам, че статията е публикувана и в Actualno.com)

Ето и основното:

Парите, с които се финансира цялото това затворено в обръчи стопанство (независимо дали идват от бюджета или от банки), се произвеждат от частни лица в реалния свят на конкуренцията. ХлЕб може да има за всички участници в схемата, но те нито сеят житото, нито мелят брашното за него.


И заключението:

Битката е безжалостна и внезапният арест на г-н Ковачки не бива да ни учудва. Към пожеланото от него място на политически балансьор гледат очите на мнозина.

И малко от Вапцаров (което не е част от публикацията):

И в тех е стаен
ужас свиреп:
хлеб!
хлеб!
хлеб!


вторник, 2 декември 2008 г.

Накъде (и как) тръгна ДСБ?

С решенията от своето V-то Национално събрание, ДСБ тръгна в посока, естествена и (според мен) правилна за една неголяма реформистка партия:

Към участие в управлението на страната въз основа на малко на брой ясни искания и позиции, представляващи основен критерий при избора на партньори и изобщо на политическо поведение. Винаги съм бил привърженик на такъв подход - изразяваш няколко основни послания, с които не може да има компромис, и ги защитаваш - както в опозиция, така и на власт.

Към позициите, изброени от лидера на партията във встъпителното му слово (видео на словото - Т у к ) бих добавил много малко. Но за това - по-надолу.


КАК тръгва ДСБ в тази посока - това е вторият въпрос.

Е, преброих до десет...

Всички читатели на блога ми знаят отношението ми към предизборните коалиции. То е най-малкото резервирано. Но отношението на 800 делегати в залата беше различно от моето - те общо взето единодушно и доста ентусиазирано приветстваха заявката за дясна изборна коалиция. Демократичните норми са ясни - мнозинството решава. А аз много мразя балканския модел на партизанщина, при която всеки несъгласен с мнозинството се цупва и си взима каскета.

И все пак... Има един много важен момент, който не мога да премълча (и не премълчах на събранието): Основен проблем в България е липсата на сигурност за индивида в отношенията му с публичната власт.

Сигурност срещу подслушване
Сигурност срещу корупционен натиск
Сигурност срещу протекции за конкуренцията
Сигурност срещу нагласени поръчки и рушветчийски бизнес
.......
.......
.......

Без тази сигурност няма свободно общество с просперираща икономика. А представителите на десните партии в местната власт, където присъстват масово, не са гарант за такава сигурност. Не са пример за добри практики в това отношение.

Ако ДСБ иска да отстои образа си на реформистка партия и във властта, трябва наистина да бъде гарант на тази сигурност, в отношенията с бъдещите си партньори.

Затова и казах, че приемам идеите за коалиция, но не и ако коалицията е основана просто на предизборна аритметика. На страх и мързел.

Komitata е пуснал подробен репортаж за събранието. Оказа се, че е заснел почти цялото ми изказване и го е качил в Youtube.

Ако ви е интересно - гледайте няма да дотягам с него тук :)



понеделник, 1 декември 2008 г.

Семинар за паркирането в "Синя зона" - впечатления

Изводите от дискусията пуснах в "Зелената зона".

Тук искам да благодаря на гостите на семинара за участието и отделеното време в неделя сутрин (!).

Дойдоха и политици, и журналисти, и блогъри (Дзверът вече писа за семинара, бяха още Комитата, Иван Бедров, Господин И. ). Стана приятен разговор.

С добро впечатление съм от заместник-кмета Александър Цветков (независимо какво отношение имам към шефа му). Мисля, че той прояви разбиране и е склонен на разумни компромиси, които ще подобрят положението на живеещите в центъра.

Проблемът с паркирането явно е актуален. Днес за 15 минути търсене видях събитието отразено в много (и все тиражни) медии - "Труд", Дарик, "Сега", безплатните "Градски" и "19 минути". Явно сме напипали пулса - засега преценявам проекта като успешен...

По общия проблем - философията и политическите идеи за движението в централната част на града в перспектива, очевидно сме много далеч от решение... Направи ми впечатление, че собствената ми партия съвсем няма обща дългосрочна визия и позиция.

Има работа за вършене ...

четвъртък, 27 ноември 2008 г.

E.T. go home...

"He is afraid. He is totally alone. He is 3 million light years from home"


Понякога на шега се замислям, че ако някой ден заживеем в мирно сътрудничество с извънземна форма на разум, то на власт е наложително да бъдат социалистите...

Тъй рече Сергей Станишев в литературния си дебют "Защото сме социалисти".


На следващия ден Европейската комисия дискретно уведоми извънземните, че трябва да побързат. Щото ще изпуснат трамвая.
Aко не се появят скоро, шансовете за "мирно сътрудничество" рязко намаляват.

Защото скоро социалистите няма да бъдат на власт, колкото и да е наложително.

Наскоро разбрахме, че социалистите управляват "със сърце и с идеи ", които били СЪЩИТЕ. Ако си позволя да заема малко от Пратчет, ще добавя - ОЩЕ ПО-СЪЩИТЕ. И тъй като са същите, те се нуждаят от много, ама много пари. За да си връщат вересиите...

Разбира се, парите си имат източник - едни хора, които ги трупат с горещо сърце, хладен ум и чисти ръце. И сред които, някак случайно, се оказаха кажи-речи всички ръководители и авторитети на Националната телевизия за последнуте 20 години.

Да, ама пари вече нЕма, както казваше преди двайсетина години един дългогодишен лидер на СЪЩИТЕ социалисти.

Станишев ги изпука. И нашите (от данъците) и тези на другарите с горещото сърце. Разчиташе да ги върне от джоба на немския и английския данъкоплатец. Ядец. Трябвало първо да се пребори с мафията.

С други думи казано - за да вземе парите, трябва да се пребори с тези, на които има да ги връща. Тъпо.

Днес дори агитката на ЦСКА не е с него.


Станал е малко ... извънземен.

Може би е време да установи контакт с нас. Докато са на власт ... социалистите.

"He is afraid. He is totally alone. He is 3 million light years from home"


сряда, 26 ноември 2008 г.

Семинар за "Синята зона" и за още нещо ...

Инициативата "Зелена зона София" и ДСБ-Средец организират семинар.

Подробности в блога на инициативата.

Моля имайте предвид, че залата е за около 40 души. Който има желание да присъства, да уведоми предварително в коментар към съобщението или по електронна поща.

Две думи от мен: Един приятел ме пита, дали събитието е политическо. Моят отговор е твърдо "ДА". Въпросите на трафика, паркирането и възможните решения НЕ са експертни - те имат много отговори и изборът между тези отговори е въпрос на политическа воля и политическо решение.

Ако искате да участвате в този избор заедно с нас - заповядайте в блога на кампанията или на семинара.

вторник, 25 ноември 2008 г.

120 години Софийски университет или откъде тръгва Промяната

Ами днес няма да пиша за спрените пари. Изобщо за пари, за кражби и за лайната, които ни управляват няма да пиша.

Не и днес.

Защото днес Софийският университет "Св. Климент Охридски" празнува 120 години.


И това ни дава отговор на въпроса "Какво трябва да стане, за да не ни управляват повече въпросните л...а?" И други като тях. И трети като другите.

Дава отговор на въпроса как става промяната, какво значат думички като "реформи", "модернизация", "демократизация", "приобщаване към Западната цивилизация" и прочее, които изобщо не са лишени от смисъл шаблони. Напротив - зад тях има история, истина и много съдържание.


Ще пиша само за областта, в която съм образован и в която изкарвам хляба си - Правото.

Няма да има правосъдие, докато правната наука не се основава на дълбока хуманитарна култура, докато правното образование не стъпва на философията на християнската цивилизация, докато юрист не означава човек, който различава Добро от Зло и справедливост от неправда.

А за да бъде така, отговорността е именно на Университета, с главно "У" (независимо дали е "Нов", "Свободен" или просто ... Югозападен).

И в миналото тази отговорност е носена достойно.

Неслучайно професор Венелин Ганев е бил и ръководител на социологичното дружество, задълбочен философ и специалист по етика.

Неслучайно професор Цеко Торбов е преводач на Кант с Хердерова награда за преводите си (вижте прочее списъка на българите с Хердерова награда - дали има съвпадение с друг един известен списък?).

Неслучайно професор Иван Апостолов в края на дните си пише студии върху Християнската етика и Европейската интеграция. (статия за професор Апостолов няма да намерите в Уикипедия... )

Неслучайно професор Петко Венедиков основава практическите си студии на съдебна практика и доктрина от столетия преди възникването на модерната ни държава.

Неслучайно професор Константин Кацаров е автор на някои от най-вълнуващите исторически книги, писани на български език.

Неслучайно... всички тези преподаватели са по различен начин смазани и/или прогонени от комунистическия режим, а статиите за тях в Уикипедия са т.нар. "мъничета" - докато те са "мъничета", трижди мъниче ще е българското правосъдие ...

Най-сетне, не е случайно, че в интернет името на професор Любен Диков се среща само на едно място - в списъка известни лагерници в "Белене" ...


България няма да се реформира, преди да се обновят "консервативните" обществени институции, които винаги са играли ролята на стрелка, релса и локомотив по пътя към цивилизацията. 120-годишният Университет, 130-годишният Червен кръст, близо 150 годишната Екзархия (нарочно използвам тази дума - според мен славните години са далеч преди 1953г. ...). Във всяка от тези институции има позитивни знаци и хора, които са готови да върнат истинското им призвание. Без да се осланяме само на тях, добре е да знаем, че докато е гнил дънерът, няма да цъфнат клонките...


Модернизацията на Третото Царство (колкото и незавършена и недодялана да е тя...) е осъществена в аудиториите на СУ.

Третата Република няма как да покълне в кабинетите на ВИПОНД-Симеоново.



четвъртък, 20 ноември 2008 г.

Какво търсят бизнесмените в ... Бизнеса?

Тази сутрин по БНТ г-н Антон Кутев направи десетина пъти поред един забавен лапсус *.


На въпроса на водещия как оценява избора на Георги Гергов за заместник председател на БСП - Пловдив, г-н Кутев каза, че не може да си обясни какво търсят бизнесмените в ... бизнеса. Излишно затруднение било за един бизнесмен да влиза в ... бизнеса.

(снимка: Красимир Юскеселиев, "Капитал")

А може би е имал предвид ... Бизнеса?

Един вид - да си гледат свинарниците, панаирите, телевизиите, рудниците, ТЕЦ-овете и пр.

Ама да не се мешат в ... Бизнеса, който ги раздава.


* According to Freud, in his early psychoanalytic theory it represents a missed deed that hides an unconscious desire. :)


сряда, 19 ноември 2008 г.

Кой плаща безплатния вестник - ІІ част



Воден от желание за безпристрастност и интерес към медийния живот, се сдобих и с втория "безплатен вестник" на пазара.

Като текстове е доста по-добър и липсва бруталната пропаганда, която ме накара да изругая "19 минути" .

Все пак - при всичките ми симпатии към изданията на "Икономедиа", според мен и "Градски вестник" съвсем не е безплатен и надали се издържа от реклами (каквито почти няма вътре).

Например (но не само) колонката на бай селския кмет би трябвало да е отбелязана като платена публикация. Не коментирам колко тъпо е написана - просто по съдържанието си е PR материал, а не авторски текст.


четвъртък, 13 ноември 2008 г.

"Мутри", "турци", "гейове" и ... овце?

Преди 100 години, след 1908г., България е току-що обявила своята независимост, която още не е призната от нейните съседи и от Великите сили. Национализмът е всеобща доктрина, а националната държава е общоприет идеал на европейските общества. Българите са в постоянен конфликт със съседните нации – гърци и сърби, по повод на опитите им за асимилация в Македония. Подготовката за война с Османската империя е в ход, а новоизбраното правителство е обявено от чуждите наблюдатели за “опасно и крайно националистическо”. По време на дебати в Народното събрание, неговият подпредседател заявява:

“... Ние тук, в тоя парламент, сме подчертали и сега аз подчертавам, че българската нация не само че е толерирала всички народности и всички вери, но смята за своя национална гордост да прогласи в територията на царството пълна свобода на всички народности и вери. С това ние се гордеем. Това е един принцип, прокаран в нашата конституция...”

В рамките на същия дебат, вътрешният министър заявява:

“ ... Аз няма защо да ви говоря, често пъти сме го повтаряли всички, че, ако нашата страна има известна цена, по-голяма цена, отколкото много други народи, то е, защото ние можем да им търпим и произхода, можем да им търпим и религията...”

През 2008г., България е член на Европейския съюз и НАТО, съюзник с повечето си съседи. Национализмът в своите крайни форми е всеобщо осъден като причина за две световни касапници с десетки милиони жертви, а националните държави в Европа се провеждат половинвековен процес на интеграция и изграждане на общи институции. Съществува общ европейски пазар, митнически съюз, свободно движение на хора и капитали. Лидерът на най-голямата българска партия, претендиращ да е лидер на десницата, представител на единствената дясна партия с представители в Европейския парламент заявява:

“...Трябваше много последователно, както в Съединените щати, първото име на новородените да бъде българско, дава се един списък, както е там, фамилиите съответно на бащите и дедите... добър вариант е практиката от преди 1985 г. във всички фамилии да се слагат фамилните окончания "-ов и -ев" ...”

“... Един път завинаги трябва да се знае, че в България има български граждани, в Турция са турски, в Сърбия са сръбски, затова има граница, затова има държави. Който както иска и се чувства като такъв, ако е българин, е така, ако е турчин, да си отиде в Турция ...”

и още

“ ... нашата етническа толерантност е минала всякакви граници...”

и още

„хора с хомосексуални нагласи да бъдат извън управлението на страната, защото това се отразява и върху психиката на народа, и върху хората, върху вземането на важни решения”

Действително, това сравнение показва, че в днешна България има толерантност, която е минала всякакви граници. Толерантността към недемократични послания и авторитарна ганьовщина.

И тук не става дума за въображаемата опасност от “етническо напрежение”, с която по един или друг начин и Ахмед Доган, и Георги Първанов, и Бойко Борисов заплашват българските граждани. Нито за скритата заплаха някой ден в България да бъдат приети закони, които да забранят славните фамилии Фаденхехт и Томасян, например.

Става дума за реалното овчедушие, с което наблюдаваме отстъплението на всички лични и стопански свободи, гарантирани на българските граждани още в Търновската конституция. Става дума за спокойната увереност, с която един бивш заместник кмет обяснява, че е събрал кандидатите за публичен конкурс на “оперативка”, на която да се разберат какви ще бъдат резултатите, и че това не било корупция. Става дума за наглостта, с която двама феодали честват една година от възшествието на марионетката си като кмет на един български град, изказват се вместо него по въпросите на управлението и признават, че упражняват принуда върху своите служители. Става дума за готовността, с която приемаме, че корупцията и мутренската престъпност могат да бъдат преодолени единствено с бащинската помощ на овластени корумпирани мутри.


В крайна сметка става дума за лекотата, с която казваме “Този въпрос не е за по телефона” и се подчиняваме на една нова, технологично модернизирана диктатура, наложена от същите хора, които променяха имената на съгражданите ни преди 20 години.

В България надали ще има “етническо напрежение”, защото то е противно на традициите и историческите достойнства на народа ни, на нормите, налагани от НАТО и на Европейския съюз.

В България надали ще има открит авторитарен режим, защото – въпреки липсата на демократични традиции и политическата апатия – това е противно на нормите, налагани от НАТО и на Европейския съюз.

Но в България надали ще има отворено и богато общество, основано на лична и стопанска свобода, не и докато проявяваме толерантност към позиции и практики, които ни правят по-бедни, по-зависими и уронват личната ни чест и общностното ни достойнство.

сряда, 12 ноември 2008 г.

Мускули, Маса, Интелект, Интелуеект, Интеуееект...


Тъжно, нали?

Двете най-големи партии си мерят мускулите и интелекта. Според Сергей, Бойко е мутра с мускули. Според Бойко, Сергей е гей. Според младите социалисти, Сергей е готин гей с интелект.

Според мен, ако някой си мери собствения интелект с чужди мускули, няма божем много какво да мери.


Между мутра с мускули и гей с интелект бих избрал второто.

Налице са обаче само двама тъпаци. И мноооого мутри около тях. С интелект. По Самоковски - интеУект.

Като стана дума за Самоков, един популярен местен интеУект май загази. Лошо е, че в тази наша държава всичко се знае. Защото колкото и гузно да си мълчат нашите служби, европейските пак дочуват.

понеделник, 10 ноември 2008 г.

True Change?

Изборът на Барак Обама за президент на Съединените щати предизвика напълно оправдан световен медиен фурор, както и реакции на крайно въодушевление и крайно отрицание (според мен изцяло безпочвени).

Медийният фурор е оправдан и естествен, не просто и не толкова защото Барак Обама е първият цветнокож президент на САЩ, а защото шеметът на политическата му кариера е напълно непознато явление и забележителните му качества на оратор и политик доведоха до най-масовото гласуване в историята на президентски избори и до най-масовото участие на млади избиратели в тях.


Подценяването на успеха на Обама, свеждането му до популизъм, етнически определен вот и разточителна кампания в условията на финансова криза, е дълбоко погрешно. На първо място, успехът на Демократическата партия беше твърде вероятен според социолозите далеч преди номинацията на кандидатите и началото на кризата, но всички очакваха това да е успех на г-жа Хилари Клинтън срещу Рудолф Джулиани. На второ място, етническите и религиозни малцинства в САЩ подкрепят демократите независимо от цвета на кожата на кандидата. Многократните опити на пастор Джеси Джексън да получи номинация на Демократическата партия неизменно се проваляха, може би именно поради етнически обусловените му политически послания. Напротив – Обама осъществи невиждан пробив в щати, които не само нямат цветнокожо население, но и не са гласували “в синьо” от Втората световна война насам:

(карта на изборите 2008г.)

В действителност, отминалите избори са най-сериозното разместване на политическата география от втория избор на Роналд Рейгън, а именно това е критерият за мащаба на политическата победа в Щатите, макар разликата в подадените гласове миналия вторник също да е забележително голяма.

(карта на изборите 2004г.)

Достатъчно е президентът на САЩ да има африкански произход, за да “влезе в историята”, но са необходими забележителни лични и политически качества за едно бедно момче да завърши най-добрите американски университети с отличие, да се откаже от мултимилионерска правна кариера в името на обществената дейност, да се пребори за място в Сената и за една година да стигне от екзотичен аутсайдер в предварителните избори до една от най-внушителните победи на президентски избори изобщо. Дори и най-изявените критици и противници на Обама (а може би най-вече те) не бива да си позволяват лукса за подценят това развитие.

За добро или лошо, кампанията на Обама върна на американците, а и на мнозина в останалия свят, вярата, че демократичното политическо лидерство е способно да промени живота им. “Истинската промяна” вече е налице – тя е в политическия ентусиазъм, мотивирал две трети от населението (при обичайно участие малко под половината) да се включат във вота и на двете страни. Тя е в усещането (основателно или не, то е факт) на милиони привърженици на победителя, че участието им в предварителните избори е променило предрешения ход на демократическата кампания. Не на последно място тя е в изумителния брой малки дарения, събрани от щаба на Обама и огромната сума, събрана от малки дарители. (Интересен коментар на Иван Кръстев за вярата, която този избор поражда)

Но дали тази истинска промяна е за добро или за лошо е твърде рано да предвидим. Дали Барак Обама ще остане в историята като мъдър реформатор или като безогледен популист? Дали политиката му ще доведе до стабилизиране на американското стопанство и до повече сигурност за американските семейства, или ще повлече Америка в левичарски експерименти с тежка социална цена за средната класа и работниците? Дали външната му политика ще бъде основана на идеята за възстановяване на единството на Атлантическата общност или на абстрактни универсални утопии за всемирна хармония? (Много интересен текст на Иво Беров по тази тема) Това предстои да видим.


Ако Барак Обама иска неговата “истинска промяна” да носи положителен знак за привържениците на свободата и демокрацията, той трябва да преодолее, а не да изостри, две тежки разделения – на американското общество и на Атлантическата общност, която можем спокойно да наричаме със старото название “Свободен свят”. За разделението на американското общество и дълбокото отчуждение между консервативни и либерални среди отговорност носят както неоконсерваторите от администрацията Буш-Чейни, така и радикалите от крайната левица. За разделението между западните съюзници допринесоха преди всичко представители левицата в Европа, но и липсата на такт и разбиране на страховете им от кръга около Ръмсфелд и Чейни (за разлика от балансираната и мъдра позиция на сенатор Макейн или държавния секретар Колин Пауъл).

Ако новият президент на САЩ заеме крайно леви позиции като във вътрешната, така и във външната политика, това ще доведе единствено до нови разриви и кризи. Ако Америка се отдаде на безкрайни дипломатически компромиси за изграждане на универсална Утопия под егидата на ООН, резултатът ще бъде единствено засилване на екстремистките режими и диктатури и отчаяние за техните граждани, които виждат в Обама пример за възможностите и хоризонтите на свободата и демокрацията.

Рано е както за възторг, така и за отчаяние. Ако администрацията на Барак Обама вложи огромния ресурс от вяра и ентусиазъм, натрупан в последната една година, в разумни реформи и умерена политика, наглите усмивки ще изчезнат от лицата на Чавес и Ахмадинеджад. Защото техният най-голям враг е поривът за политическа промяна, който доведе Обама на власт.

(Публикувано във вестник "Седем", 12.11.2008г. )

понеделник, 3 ноември 2008 г.

Спасяването на "Кремиковци" е престъпление


Под това малко пресилено заглавие, вестник "Сега" публикува мой текст за съдбата на СМК "Леонид Илич Брежнев".

(снимка capital.bg)

Същественото в текста е това:

"Спасяването" на "Кремиковци" чрез държавни помощи за безцелно изгаряне на още малко горива не е само и единствено екологично престъпление срещу жителите на Софийското поле. То е и целенасочено усилие за съхраняване на прахосническата енергийна "структура" на икономиката. Поддържането на тази структура се проявява особено болезнено в сферата на изключително неефективното топлоснабдяване и следователно допринася за задълбочаващата се криза на "Топлофикация-София". Ако гражданинът Х. не усеща проблемите на СМК "Кремиковци", защото не ползва пряко услугите му, достатъчно е да пипне радиатора си, да се качи на влака или в крайна сметка - да получи пенсията си.

И да погледне на север.

Останалото е в "Сега".

неделя, 2 ноември 2008 г.

Светът е голям...

Гледайте, гледайте, гледайте. Не се колебайте.

Ако партньорът се назландисва, идете сами. Не пропускайте.
Пет часа след като излязох от киното мога да кажа само едно - спасение наистина дебне отвсякъде. Ако някой днес ми каже, че българската култура била "загинала", бих му врътнал един шамар без да се замисля. Е, не буквално :)

След романа на Илия Троянов и филма на Стефан Командарев, мога смело да кажа, че българската модерна култура сега идва. След кокичета като Теди Москов, които бяха умишлено маргинализирани, но пробиха снега.


Идва - пред пълни киносалони и с непостижимия за пост-соц-халтурата пазарен успех.

Идва - с чувствителност към нуждите и търсенията на моето поколение българи ("героят" на "Светът е голям..." е роден 15 дни преди мен).

Идва - с безжалостно презрение към соц-реализЪма и жалката носталгия по него.

Идва - с безпощаден антикомунизъм. Но не плакатен, декларативен и дидактичен, а като дълбоко ценностно отрицание, напомнящо, че антикомунизмът е естествено агрегатно състояние на свободния, чувствителния, мислещия човек. Че отвращението от диктатурата и уравновиловката в мизерията са присъщи на цялата християнска цивилизация.

Е, стига толкова от мен. Просто гледайте и се наслаждавайте. Поплачете за съдбата на поколението на родителите ни и за овчото търпение, с което нашето поколение търпя културтрегерите на социализЪма да омрънкат младостта ни.




петък, 31 октомври 2008 г.

Бойко пак се оля

"Пак", защото преди три месеца отбелязах една голяма излагация.

Сега вече е извън всЕкакви граници:

"Трябваше много последователно, както в Съединените щати, първото име на новородените да бъде българско, дава се един списък, както е там, фамилиите съответно на бащите и дедите"

"Един път завинаги трябва да се знае, че в България има български граждани, в Турция са турски, в Сърбия са сръбски, затова има граница, затова има държави..."

Нямам думи. Поне засега.

Тоя е лидера на демократичната (!) реформаторска (!) десница, може би.

Не знам какво става в таз държава...


Започва кампанията "Зелена зона София"

От днес започва кампанията "Зелена зона София" срещу текстове от Наредбата за движението на територията на СО.

Ако паркирате в центъра на града, не се учудвайте ако видите тази листовка на колата си:


Ако подкрепяте предложенията на кампанията, не я хвърляйте, а я сложете на таблото на автомобила - нека служителите на "Паркинги и гаражи" ЕАД я гледат, докато проверяват талоните/винетката ви.

Допълнителни листовки можете да получите в клуба на ДСБ-Средец. Може и просто да си изтеглите картинката и да я сложите на страницата си или да я разпечатате.

Следващите стъпки на кампанията са:

1. Предложение до Столичния общински съвет за измемение на Наредбата.

2. Жалба да административния съд срещу незаконосъобразните текстове в Наредбата.

Тези следващи стъпки няма да се ограничат до 4-те точки от листовката. Изпращайте вашите предложения за промени и вашето мнение за незаконосъобразни текстове от наредбата - всички ще бъдат разгледани и включени в предложението и жалбата.

сряда, 29 октомври 2008 г.

Koй плаща безплатния вестник?



Вестник "19 минути" буквално е залял града.

Вчера пътувах повече от обичайното с обществен транспорт в пиков час и направо се шашнах. Пасквилчето беше навсякъде.

По принцип съм противник на идеята за безплатен вестник, но в крайна сметка - има си Комисия за защита на конкуренцията. Който не нарушава Закона, да издава безплатни кИфтета ако ще. По принцип не харесвам и полу-анонимните медии, но и те не са незаконни.

Отговорността е на читателя. Ако поразгърне "19 минути" и маааалко се замисли, ще открие нещо важно:

Точно този вестник съвсем не е безплатен.

Той е платен авансово. От читателя ... Със сметките за парно, с авансовото плащане на електрическа енергия, с винетката. Може би част от вестника е платена от програма САПАРД...


петък, 24 октомври 2008 г.

Ще се превърнат ли луксозните квартали в гета?

В сряда вестник "Сега" публикува моя статия за рисковете от презастрояването.


Явно е предизвикала интерес - над 4200 посещения, което ме навежда на мисълта, че и читателите на този дневник са я прочели вече.


Ако ли не - статията си е достъпна в цялост, а това е май есенцията:

Качеството на живот в "луксозните" квартали е влошено, преди експлоатацията им да е започнала, а надеждите за повишаване на стойността на купените имоти се превръщат в илюзии. Естествено, в тези условия търсенето намалява, а цените падат. Ако този процес продължи да се развива, банките се оттеглят от безперспективните зони, строителите остават без средства за завършване на сградите си, общината се прощава с надеждите за асфалтиране. Деградацията на района навлиза в порочен цикъл и някогашните "луксозни комплекси" се превръщат в обезлюдени кални гета.
Този черен сценарий вече е факт в множество курортни зони или по-точно в части от тях.
(Снимките не са част от оригиналната публикация, а са свалени съответно от сайтовете money.ibox.bg /автор Николай Танев/ и esimg.com /рекламна снимка/).


сряда, 22 октомври 2008 г.

Kaкво следва?

... (след очевидното) ...

Очевидно е, че един 24/7 подвластен на алкохола агент на службите не може вечно да контролира управлението на 7 милиона. Какво следва?

(снимка actualno.com)

Очевидно е, че един 50 от 50 години фалирал завод не може вечно да трови население от 2 милиона и да източва бюджета на една бедна държава. Какво следва?

(снимка capital.bg)

Очевидно е, че едно общество не може вечно да живее в лъжа и самозаблуда. Невъзможно е в днешния (свръх)отворен свят има-няма 50-тина семейни клана милиционери и червени "аристократи" да си построят колибка на 110 910 кв.м. дворно място (застроена и прилежаща площ) и да управляват некадърно, крадливо и завинаги. Какво следва?

Един приятел прозорливо го нарича "Отдавна блокираното бъдеще". Бъдеще, което не познаваме и очевидно сме затруднени да предвидим дори в груби щрихи, защото твърде дълго - отвъд смъртта на 3 поколения, отвъд 40-те Мойсееви години, живеем в крадливо самодоволство и се опиваме от мисълта, че се оправяме, някак си, тарикатската*.

Какво следва?

Следва труд, пот и сълзи. Мъчителен процес по осъзнаване на факта, че не сме уникални, че Бог не е българин, че "далавера" нЕма и ако искаме да променим живота си и да реформираме обществото си трябва да направим всяка крачка, да понесем всяко усилие и да изтърпим всяка жертва, които по-свободните и по-богатите от нас вече са преживели.

Малък поздрав за всички, които разбират този текст:



* Горещо препоръчвам текста на Belomore "Да не живеем повече в лъжа" - прочетете го!