неделя, 2 ноември 2008 г.

Светът е голям...

Гледайте, гледайте, гледайте. Не се колебайте.

Ако партньорът се назландисва, идете сами. Не пропускайте.
Пет часа след като излязох от киното мога да кажа само едно - спасение наистина дебне отвсякъде. Ако някой днес ми каже, че българската култура била "загинала", бих му врътнал един шамар без да се замисля. Е, не буквално :)

След романа на Илия Троянов и филма на Стефан Командарев, мога смело да кажа, че българската модерна култура сега идва. След кокичета като Теди Москов, които бяха умишлено маргинализирани, но пробиха снега.


Идва - пред пълни киносалони и с непостижимия за пост-соц-халтурата пазарен успех.

Идва - с чувствителност към нуждите и търсенията на моето поколение българи ("героят" на "Светът е голям..." е роден 15 дни преди мен).

Идва - с безжалостно презрение към соц-реализЪма и жалката носталгия по него.

Идва - с безпощаден антикомунизъм. Но не плакатен, декларативен и дидактичен, а като дълбоко ценностно отрицание, напомнящо, че антикомунизмът е естествено агрегатно състояние на свободния, чувствителния, мислещия човек. Че отвращението от диктатурата и уравновиловката в мизерията са присъщи на цялата християнска цивилизация.

Е, стига толкова от мен. Просто гледайте и се наслаждавайте. Поплачете за съдбата на поколението на родителите ни и за овчото търпение, с което нашето поколение търпя културтрегерите на социализЪма да омрънкат младостта ни.




7 коментара:

Bla каза...

Лентата има изключително изчистена структура, което е едновременно минус и плюс за нея: така тя добива вид на едно прекрасно реализирано (доколкото е възможно за родните стандарти) клише. Със сигурност “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” е от по-гледаемите български филми и бележи не крачка, а цял скок напред в сравнение с предишния филм на Командарев, художествено сакатия “Пансион за кучета”.

Анонимен каза...

Четох книгата и сега слушам само суперлативи за филма. Ще го гледам веднага щом успея да джиросам близанаците на някоя баба... :)

А това за "да омрънкат младостта ни" е великолепно казано. Поздрави!

Радан Кънев каза...

Bla,

"Пансион за кучета" според мен не беше "сакат", но страдаше от основния порок на не-конформисткото (разбирай не-кадесарско) българско изкуство - интелектуално-претенциозен до степен на културна маргиналност. Аз го харесах, но ми беше ясно, че това е филм за 30 приятели на авторите.

Дълги години конформисткото (разбирай кадесарско) изкуство в България се ласкаеше, че алтернативата му е именно маргинална, че не го застрашава в любимите занимания по промивка на масовото съзнание.

Стефан Командарев и Явор Гърдев в рамките на седем дни (между двете премиери) разбиха на трески спокойното съществуване на мрънкащата пост-соц "култура".

САНДО каза...

Българската конопродукция е прекалено малка, за да може един ден да се превърне в традиция и да снесе шедьовър. Искрено се надявам няколкото лястовички да се множат и да продължават да дерзаят.
Иначе, с риск да получа някой шамар, ще кажа смело, че чалга-културата е всъщност новата култура на българина - и в музиката, и в телевизията, и в литературата, и в пресата, и в политиката, та даже и в социалните отношения. В родния ми град Перник последната кино-зала затвори врати преди около 5 години....

MARFI каза...

Благодаря, ще го гледам на всяка цена.

Belomore каза...

Горещо препоръчвам и интервюто на Командарев в съботния "Сега" (съседно на статията на Радан за Кремиковци):
http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=3146&sectionid=5&id=0001001

Петър каза...

Напълно подкрепям мнението на Радан. Филмът беше една от причините и да напиша моята статия срещу соц-културата.