Фалшиви приоритети и реална безработица

А всъщност голямата тема  е само една: Икономиката, заетостта, доходите. 

Провалът в стопанската политика не е наказание свише, нито следствие на природни сили. Той се дължи на лоша политика. Безработицата, влошеното образование, ниските доходи се дължат на погрешно управление. От 12 години насам, България следва фалшиви икономически приоритети, заложени през 2001г. от правителството на Сакскобургготски и потвърдени от следващите два кабинета: Земеделие, туризъм и енергетика. Тези приоритети бяха пренесени в стратегическите документи, по които България се финансира от европейските фондове, така че се превърнаха и в основни сфери на европейско финансиране. Нека ги разгледаме поотделно, през призмата на стопанското развитие на Варна и Североизтока: 

1. Земеделието е сектор, осигуряващ ниска, сезонна заетост и ниски доходи. Моделът на уедрено земеделие, основано на зърнопроизводство, осигурява високи печалби на малък брой лица, почти никакви работни места и не изисква инвестиции в образование и квалификация.  Възможностите за финансиране на интензивни култури, на семейното фермерство, на придружаващите промишлени производства - пакетажни работи, преработка, консервна промишленост, не се използват. България остава износител на големи количества непреработена продукция. 

Приоритетното европейско и национално финансиране на този модел на земеделие не допринася с нищо за икономическото развитие и заетостта във Варна и района. Но пък се краде лесно чрез фиктивно обработени земи, изграждане на хотели и пр. 

2. Туризмът е сектор, осигуряващ значителна сезонна заетост при ниски нива на доходите. В България беше държавно насърчен модел на масов, нискокачествен туризъм, увреждащ природните предимства на страната за сметка на ниски цени. Този сектор също не осигурява постоянна работа и не изисква високо ниво на квалификация и образование. 

Туризмът има своето важно място в националната икономика, но налагането му като публичен приоритет има обратен ефект. Той трябва да е източник на сезонна заетост за бъдещи инженери, а не на ниски доходи за бивши инженери и промишлени работници. Залагането на масов туризъм не повишава заетостта и доходите. Но пък се краде лесно - строителни разрешения, лицензи, категоризации, заменки. 

3. Енергетиката е стопанска сфера, призвана да обслужва силна промишленост, а не е ценност сама по себе си. В момента инвестициите в енергетика водят единствено до свръхпроизводство на електричество. То се осигурява от скъп вносен ресурс (газ, въглища), а води до износ на евтино електричество. 

Облагодателствани са само малък брой свързани с БСП фирми, които стоят на входа и на изхода на енергийните гиганти и посредничат при износа на ток. Никакви работни места, никакви възможности за развитие. Но пък колко лесно се краде....

За сметка на горните фалшиви приоритети, България изостана значително, особено от съседна Румъния, в сферата на транспорта, търговията и промишлеността. А това са сферите, които постоянно създават трайни работни места за квалифицирани кадри с добро заплащане. Румънските туристи може би предпочитат нашите хотели, но японските, китайските, турските кораби предпочитат техните пристанища. 

(пристанище Констанца днес е с капацитет около 8 пъти над Варненското)

Докато българските власти осигуряваха финансиране за бетонните грозотии по плажовете, румънските изливаха бетона в доковете на Констанца. Докато ние наливахме милиарди в АЕЦ-Белене, румънците финансираха железницата Констанца-Букурещ. Докато осигурявахме данъчни привилегии на собствениците на огромни масиви земеделски земи (АДСИЦ), в Румъния и Полша около големите пристанища на огромни терени се изградиха зони за лека промишленост, безмитна активна преработка и други производства. 

(Без коментар)

Загубата на работни места и доходи във Варна се дължи точно на това изоставане. На него се дължи и парадоксът университетски град да има висока безработица - работа за инженерите от Техническия и икономистите от ВИНС-а може би има в София, може би в Лондон, а може би - в Гданск... Но не във Варна.  

Глупостта в политиката се плаща скъпо, и се плаща от всички граждани. Красиво звучащите приоритети доведоха до слабо и неустойчиво развитие в добрите икономическо години, и до тежка депресия в годините на криза. Сериозните инвеститори не дойдоха в годините на растеж, няма какво да ги привлече и сега. Лоши икономически приоритети, високи нива на корупция, неясни правила - в съвкупност тези фактори, за които пряко е отговорно управлението, превръщат България в бедна страна на зле платени и нискоквалифицирани работници, силно мотивирани да напуснат. 

Решението е ясно и просто: Връщане към приоритетите от Националния план за развитие от 2000г., приет от кабинета на ОДС. Транспорт, промишленост, търговия. Инвестиции в инфраструктура, но обслужваща приоритетно не туризма, а производството и търговията. Развитие на пристанищата и железниците, зарязани на нивото от 60-те, а понякога и от 30-те години на ХХ век. 

И преди всичко - нови правила. Държавата може да създаде условия за бизнес, но тя не създава промишлеността и работните места. Целта на властта е да осигури равни права, еднакви и честни правила и като последица - условия за просперитет чрез труд в конкурентна среда. 

Това е и политическият спор, в който съм готов да вляза - спора за правилата, заетостта и богатството на семействата и фирмите. Парадоксално, но точно преди избори този спор изчезва. Забравяме функциите на властта, която избираме.  Ченгеджийската компроматна война заглушава всичко. Темата става постигането на власт със съвсем други цели - кражби, отстраняване на конкуренцията, чадър над бандити и като последица - бедност, безработица и ниски додходи. Скандалът "Буда" има значение, доколкото показва зависимостта на властта на ГЕРБ от ченгеджийските среди. "Будите" не могат да осигурят добро управление, защото те са продукт на лоша, сенчеста власт.  Неспособността им да променят   правилата е неизбежна - те вярват в сенчестата страна на властта, а икономическата политика разглеждат само като източник на още сенчеста власт и крадене.

.

... And justice for all или мухлясала ли е темата за човешките права?

Връщам се към старата тема за политическата алтернатива и актуалната атака за конюнктурната същност на Синята коалиция. Така ли е наистина? Проект на оцеляването ли е СК, или нещо друго? И ако е друго – какво?

Знам очевидния отговор – съюз на „автентичните“ български антикомунисти. Знам и колко мухлясал е този отговор за повечето българи, а и как мнозина гласуват за ГЕРБ, просто защото за тях „десни“ и „антикомунисти“ са тези, които успяват да бият БСП на избори. Още повече, допуснахме антикомунизмът да се свързва основно с темите за досиетата и АЕЦ „Белене“, които не само са трудно разбираеми и далечни, но и допринасят за изграждане на „десния“ политически ореол на Бойко Борисов.

Но СК е нещо много повече. Защото и антикомунизмът е нещо много повече - преди всичко отношението към темите за индивидуалните човешки права и свободи, към стандартите на модерната либерална демокрация. Синята коалиция е съюз на правата, и по този въпрос не може да има колебание. Тук са и тук остават огромна част от хората, които защитиха българските турци при смяната на имената им, срещу враждебно мнозинство. Тук са хората, които – отново срещу голямо мнозинство – премахнаха смъртното наказание, преодоляха всички резерви на обществото по тази тема. Тук са хората, които никога не приеха, че българите могат да бъдат делени по цвят и вяра.

Актуална ли е политиката за човешките права днес? Да – въпреки отрицателното отношение към темата, насаждано от медиите и властта. Нека припомним какво е тяхното ежедневно политическо значение:

• Правото на собственост срещу държава, в която МВР и съдебната система не гарантират нито опазване на имота, нито изпълнение на договорите. Да не говорим, че полицията е изоставила половината територия и население на произвола на престъпници или на властта на частни охранители;

• Правото на свободна инициатива срещу общини, стопански заграбени от отделни групировки, оплетени с кмета, съвета, полицията, прокуратурата;

• Правото на лично достойнство срещу среда, в която цели групи от обществото са обявени за обществени врагове (цигани, гейове, правозащитници, адвокати, лекари, природозащитници...);

• Презумпцията за невиновност срещу постоянен полицейски, а и медиен произвол, при който присъди се произнасят по телевизията от Бареков и Цветанов;

• Last not least – правото на информация в общество, в което всички медийни канали бавно но сигурно се съсредоточават към мустаците на един банкер, който се разпорежда с нашите пари.

Прочее, последното е сигурно основното. И този образ с мустаците е показателен, но недостатъчен да опише цялата драма. А тя е, че властта във всичките и форми – официална, сенчеста, финансова и т.н. узурпира информационната среда. И уплашена от стремежа на хората към информация, опитва нови и нови начини да контролира, следи и сплашва потребителите на глобалната мрежа.

Съюз на правата означава и съзнанието, че ключова социална задача е постепенното - и то индивидуално, а не колективно – интегриране на гражданите от малцинствата и на хората с увреждания, както и готовността за заселване на бежанци, в т.ч. хора с различен цвят и изповедание.

Означава и ново разбиране за социална политика и социални права, за което ще пиша в отделен текст.

Означава най-сетне, че „справедливост“ и „възмездие“ не са брутално и стихийно отмъщение, нито поголовна разправа с хора, набедени за престъпници. „...and justice for all” идва накрая – след Liberty, след правовата държава, след разделението на властите, след ясния и еднакъв за всички закон и безпристрастен съд. Това е голямата разлика между богатите демократични общества и бедните корумпирани тирании.

Ако сте имали търпение да прочетете този текст, замислете се – мухлясъл ли е антикомунизмът? Нима по тези въпроси сме мръднали далеч от оня режим? Не сме. Партиите и политиците от Синята коалиция винаги са били локомотив по трудните обществени теми. Време е да поемем отговорността си и да дадем нашите отговори.

.

.

A кой идва след новите Дучета?

За да приключим с глупостите: В сряда писах, че банерът към блога на Прошко ще стои горе вдясно на този дневник докато и доколкото кметът е член на ДСБ. От днес той не е, и съответно махнах банера. Другото надолу остава непроменено:

През последните години съм виждал в него смислен политик и добър приятел, надявам се и в бъдеще да остане такъв. Както вече писах, част от критиките му са силни и основателни. Моето мнение е, че промяна безспорно е необходима, а отговорността за тази промяна лежи върху ръководството, т.е. - там е мястото на хората, които я искат, на които се пада по силата на енергията и лекия непукизъм, характерен за поколението ни. От пет години се стремя към тази промяна и не виждам полза от ходове назад.

Но не това е темата. Или направо - това е анти-темата. През последните седмици съм разтревожен, да не кажа направо разстроен от посоката и нивото на разговора за алтернативата на модела БСП vs. ГЕРБ, който се очертава доста траен и устойчив вече на няколко поредни избора. Този разговор изглежда партизански и несериозен, и то в контекста на сериозна криза в лидерството и политиката в цяла Европа:

Класическите десни и либерално-демократични политики в Европа бяха изместени от популистки послания, въплътени в хора със скромни качества, нулева смелост и отговорност, но пък чудесни умения за манипулиране на публиката. Немалка част от днешните стопански и политически проблеми се дължат именно на желанието да говориш каквото се харесва вместо да предложиш каквото е нужно.

Дойде епохата на новите Дучета, прекрасно общуващи с медиите и чрез тях с масите, но еднакво отдалечени от трезвите политически решения и от важните обществени ценности, които стоят в основата на възхода на Европа след Втората световна война. Днес Италия вече се раздели с Берлускони, а френската десница не успя да се освободи от Саркози, така че ще предостави честта на избирателите на Републиката.

Пораженията обаче остават - прахосничество и дефицити вместо реформирани и полезни за хората обществени системи, ксенофобия и популизъм вместо интеграция, разделени общества, засилена крайна левица и легитимирана националистическа десница, обезверени в бъдещето на единна Европа граждани. Най-лошото е, че не е ясно какво следва, дали десницата и центърът ще успеят да преодолеят тази криза и да предложат различно, модерно и смислено послание.

Бойко Борисов е типичен и (нормално за България) закъснял представител на новите Дучета: С отегчаващото обстоятелство, че у нас демократичните принципи и респектът към човешките права са неукрепнали, а за повечето хора са привнесени насила и отвън. Под килима са заметени тежки етнически и социални проблеми. Разделението на властите е по принцип под въпрос, а днешното управление се отнася към него с подчертано публично презрение. Икономиката се подхлъзна в лоша посока в "добрите" години през първото десетилетие на XXI век, а днес се намира в трайна криза, граничеща с безизходица. Социалната, здравната и образователната система са в най-добрия случай реформирани само частично и направо не могат да осъществяват функциите си. Властта от най-ниско до най-високо ниво се упражнява за лична полза и за облагодетелстване на привилегировани фирми и обществени групи, свързани или подкрепящи управляващите. Медийната среда е зависима и корумпирана.

На този фон, модерната политическа алтернатива в България трябва да успее предложи:

1. Безусловна защита на правата и сигурността на гражданите, в т.ч. сигурност срещу посегателствата от страна властта и срещу различни форми на насилие и дискриминация;

2. Ясни и еднакви правила (особено за предприемачество), в т.ч. сигурност срещу корупцията;

3. Конкуренция на пазара и оттам - ниски цени;

4. Свободно и честно състезание между предприемачите и оттам - иновации, жив пазар на труда и високи доходи;

6. Качествено образование и достъпно здравеопазване срещу данъците ни;

7. Социална помощ за нуждаещите се, а не за най-активните групи за натиск.

..................

По тези теми ГЕРБ и БСП са безпомощни. Това е доказано експериментално. Те дават и неограничен простор за конкуренция между опозиционни формации - както на идеи, така и на конкретни мерки и решения. За всяка от горните седем точки има десетки подходи (нито един не е в арсенала на Борисов ...) и трудно някой може да бъде сигурен във вярното решение - то се намира в спора, в политическата борба. Има възможност за леви и десни избори, за варианти, основани на повече централизъм и такива - на повече власт за общините. Има място за спор относно ролята на частната инициатива и т.н. и т.н....

За съжаление, в момента ние от Синята коалиция се занимаваме основно със съветския чайник за АЕЦ "Белене" и търсим политическа идентичност чрез изолирана експертна тема, непонятна за огромната част от българите. Постигнахме голям политически успех в този сблъсък. Но тази позиция не е аргумент в спора по изброените горе точки.

Бъдещата партия на г-жа Кунева пък се занимава с мишкуване в нашите редици, божем привлече някой телевизионно-разпознаваем десен деятел под 50 годишна възраст. При цялото ми уважение към правото на хората на личен избор, тези избори и лични стратегии нямат почти никакво значение. Познавам хора, които се надяват (за кой ли път...) новото да се окаже по-добро и да промени и политиката в България, и живота им. Те обаче чакат нови отговори на политически въпроси, а не изтъркани прийоми на партийно инженерство.

Прочее опитът за създаване на някакво демократично-анти-ГЕРБ-ОФ би бил най-голямата глупост и несрета, именно защото по важните теми няма да има спор и състезание между различни възгледи, а тъп, бездушен компромис.

Място за конкуренция между реформаторски идеи има. Има и място за повече от един политически субект срещу фалшивия двуполюсен модел.

Но въпросът не е кой идва след старите кучета, а кой идва след новите Дучета.

.

We shall defend our Island ... или вместо благодаря

Честно казано, в събота не отдадох особено значение на избора си за заместник-председател на "Демократи за силна България". Mоже би защото знам, че ръководството работи като екип и това вътрешно разделение има по-скоро формален характер. А може би, защото - съвсем нескромно казано - знаех, че усилията и позициите ми в голяма степен допринасят и оправдават подобно решение на партията.

Но реакцията на десетки, а може би стотици близки и приятели, част от които далеч от политиката, а други - политически ангажирани, но не с десни убеждения, ме разколеба. Някои от тях бях почти забравил, за други нямах представа, че следят българската политика, камо ли моето участие в нея. Дадох си сметка, че изборът ми променя българската политика за тези хора, били те и малцина. Дадох си също сметка, че рядко у нас сравнително млади хора стигат до подобни позиции, без да бъдат протежирани от роднини, бизнес-покровители или видни партийни 'кадровици'. Почувствах се добре, после се притесних от отговорността, после се качих с хлапака на Витоша, походихме (той поязди, де...) два часа по стръмното и пак се почувствах добре. И реших, че трябва да напиша долните няколко реда:

Преди две години благодарностите ми бяха предимно за лидера на ДСБ, който - по силата на правата си по устава на партията и на личната си преценка - ми даде възможността да довърша половин мандат в ръководството. Днес знам, че в значителна степен съм заслужил позицията си с работа, учене, позиции, сблъсъци, търчане по страната и способността да изпия една бира повече от мнозинството събеседници и да извличам интересното и полезното от разговора с почти всеки човек, дори и с въздържателите. Много хора ме подкрепиха за това, което съм и правя, и се чувствам длъжен да им кажа с две думи какво смятам да бъда и да правя през следващите четири години.

На първо място, ще отделя повече сили и способности отколкото имам, за да успеем да се срещнем и обучим млади и активни хора за политическа работа. Под "млади" не разбирам 19 годишни комсомолци, които смятат цял животът да живуркат по бордове, а хора от моето поколение, които знаят две и двеста, преживяли са надеждите и разочарованията на прехода ни и знаят какво точно искат да променят. През половината си живот съм обучавал млади хора и повечето ми познати знаят какво мога, не страдам от излишна скромност по темата.

На второ място, ще помогна в България да има идейно съдържателна и стойностна политическа алтернатива. Противодействието на фалшивия политически модел минава през ясни и разбираеми политически послания и последователност в защитата им. България има нужда от модерен, умерен и прогресивен консерватизъм - неуспехът в изграждането на такава платформа е и една от причините за неуспеха на демократичното и пазарното ни развитие през ХХ век. Нека приятелите ми не се съмняват, че в тази сфера ще водя борба срещу две опасности: идеологическия, доктринерен неолиберализъм и популисткия национализъм. Ще се боря и за политически позиции, които да привличат, а да не отблъскват хората с либерални, центристки и умерено леви позиции, които отхвърлят позорната алтернатива ГЕРБ vs. БКП.

На трето място, ще държа ДСБ да бъде партия, за която защитата на индивидуалните човешки права и свободи да бъде във всеки момент първостепенна задача. Партия, която никога, при никакви обстоятелства да не допусне компромис с тази тема, да бъде винаги против насилието и винаги на страната на жертвата, независимо от цвета, религията и сексуалността ѝ. За мен тази позиция е червена линия, тя не е моя, а на четвърто поколение демократи в рода ми.

На четвърто място, ще се постарая никога да не се откажем от защитата на интересите на гръбнака на обществото - свободни професионалисти, независими земеделци, семейни предприемачи, занаятчии, лекари, учители, учени и преподаватели. Знам, че мнозина от тези хора - въпреки разочарованието - подкрепиха ГЕРБ. Нямаме никакво право да им се сърдим. Крамолите и пазарлъците в Синята коалиция ги убедиха, че ние не сме отговорни техни представители. Дадоха ни важен знак и добър урок. Вместо да се правим на ощипани, трябва да прочетем този урок и да се явим на поправителния, защото ликвидационна сесия няма.

И най-сетне (във връзка с всички горни точки, и най-вече последната) - ще се стремя никога вече да не правим "компромис между страха и надеждата". Коалиционната политика, основана на собствените ни страхове, е обречена на провал. Съдружия, основани единствено на сметки, не просъществуват дълго дори и в света на парите. Битката срещу олигархичния модел на управление е трудна и дълга, успехите - само еволюционни и частични. Изисква се упорство, търпение, смелост. Няма място за страх и несигурни съюзи.

Това е за мен смисълът да се развивам в политиката, вярвам, че това е и смисълът, който моите приятели ми възлагат. Нека звучи патетично, но това е "островът", който си струва да пазим, с надежда, че от отбранителна крепост ще се превърне в плацдарм за десант. Десант, който може би поколението на децата ни ще направи...:

... We shall go on to the end. We shall fight in France, we shall fight on the seas and oceans, we shall fight with growing confidence and growing strength in the air, we shall defend our island, whatever the cost may be. We shall fight on the beaches, we shall fight on the landing grounds, we shall fight in the fields and in the streets, we shall fight in the hills; we shall never surrender...

.

The winner takes it all? ... или пак за бъдещето на "десницата"

Why do we always come here

I guess we'll never know

It's like a kind of torture

To have to watch the show

I. Кукленото шоу:

Искаме или не, сме изправени пред класически двуполюсен модел от Южноевропейски тип, който включва (регионална/етническа партия), фалшива левица и фалшива десница.

Левица, която се гордее с въвеждането на нисък, "плосък" и по съществото си регресивен данък, т.е. - колкото си по-богат, толкова по-малко данъци плащаш (ясно и кратко описано от г-н Любомир Христов). Левица, която се ползва с благоволението и спонсорството на едрия бизнес, в т.ч. и особено енергийните играчи, част от крупните земевладелци, производителите на алкохол, големия строителен и туристически бизнес и цялата приватизирана мрежа на сенчестата икономика, свързана със службите за сигурност.

Десница, която успя практически да премахне независимата частна инициатива по регионите и да изгради властта си върху зависими от властта "предприемачи", да смачка конкуренцията в много отрасли и да засили неимоверно позициите на монополите от общинско до национално ниво. Десница, която се ползва с благоволението на едрия бизнес, в т.ч. и особено енергийните играчи... (ами ... вж. по-горе). Десница, която изгради партийна мрежа върху структурата на министерство на вътрешните работи, и след като назначи шефове на РПУ и РДВР на всички ключови партийни постове, не се посвени да назначи и вътрешния министър за шеф на щаба си и да използва полицията за гръбнак на кампанията си.

Нека не си правим илюзии - този фалшив модел е силен и устойчив. Двете "алтернативи" имат общи спонсори и методи, ползват сходни и припокриващи се мрежи за натиск и влияние. И най-важното - имат споделен интерес да мачкат конкуренцията и пазара, независимите предприемачи и инициативата, да елиминират или "купуват" политическите си опоненти. Властта им е опряна на зависими икономически субекти,"стиснати за гушата" по сполучливия израз на Евгений Дайнов, които зависят от благоволението на властта.

Това означава, че интересите на олигархията включват и погазване на трудовите права на работниците и независимостта на синдикатите (които трябва да бъдат послушна част от "машината за гласуване").

II. Нашата отговорност:

ДСБ допринесе за тази грозна реалност:

На първо място, като допуснахме да бъдем въвлечени във фалшивия дебат "ляво"(БСП) vs. "дясно" (ГЕРБ) още през 2008г. Имахме (или трябваше да имаме) достатъчно информация за да знаем, че ГЕРБ са всичко, против което сме се обявили с програмните си документи (Възвание и Декларация). Днес България, управлявана от Борисов, е всичко, за което сме предупреждавали и против което сме се обявявали.

На второ място, проведохме коалиционна политика, която изостави учредителните ни принципи и идеите за справедливо и солидарно общество, в името на празна носталгична реторика и елементарен неолиберален популизъм.

На трето място, позволихме политическите ни послания да бъдат изместени от евтини партизански пазарлъци, публичният ни образ да бъде определен не от състезанието на идеите, а от подреждането на листите.

Допуснахме и десетки тактически грешки в поведението и посланията си, някои чудесно описани от Templar.

В резултат, общественото доверие намаляваше, изборните резултати се влошаваха, а фалшивата десница на Борисов вървеше от победа към победа, на гърба на фалшивия дебат кой е по-автентично десен.

Както вече писах, "десен" в България е който бие БСП на избори. Фалшивия дебат сме го изгубили. Голям праз. Пред нас стои истинският дебат, истинските цели, които сме посочили още преди повече от седем години:

Оттук започва нашият нов проект.
За силна демократична държава, даваща сигурност и насърчаваща солидарността между българските граждани.
За конкурентна икономика и европейски стандарт на живот.
За смело и решително отстояване на националните интереси, традиции и мястото на България.
България ще бъде силна, когато стане сигурно място за живот, когато има добре образовани граждани, когато има здрави и дълго живеещи хора, когато има пенсионна и осигурителна система, които гарантират достойни старини, когато изгради икономика, способна да расте в условията на конкуренцията в Обединена Европа, когато богатството й нараства от обогатяването на всеки неин гражданин.

III. И да ... бъдещето:

Установеният политически модел не може да изпълни трите основни задачи на управлението:

- Честна и качествена администрация;

- Законност и еднакви правила;

- Силна и модерна пазарна икономика;

Те са му противопоказни. Където тези предпоставки са налице, олигархията не вирее. Където вирее олигархията, тях ги няма. Просто.

А където тези предпоставки не са налице, няма и социална закрила, няма достъпни и качествени публични услуги (образование, здравеопазване, транспорт...), няма евтини и качествени стоки и услуги на пазара. Няма стандарт и качество на живота. Просто.

"Вместването" в този модел, в ролята на полезни идиоти, не носи полза нито за нас, нито за гражданите. Носи полза само на фалшивите. Не носят полза обаче и плакатното десничарство, и неолибералните мантри. Простите приоритети се нуждаят от няколко прости и ясни политически решения, зад които да стоим, whatever the cost may be . Времето на страха, сметките и тактическите съюзи отмина, безславно.

Koйто иска, може да приеме, че "победителят получава всичко" и да си тананика:

I was in your arms
Thinking I belonged there
I figured it made sense
Building me a fence

Building me a home
Thinking I'd be strong there
But I was a fool ...

Който не иска, може да напусне кукленото шоу, да забрави страха и краткосрочните планове за кариера и да се бори за общество, в което иска да живеят децата му.

.

§ 22 след 22 години или за едно кучешко лайно и бъдещето на "автентичната" десница

На 23 октомври, на улица Парчевич пред 127-о училище (на една пряка от мястото, където посрещнах 10.11.1989г.), настъпих едно доста прясно и миризливо кучешко лайно. Извинете за израза, но тъй като всички го използваме в ежедневието си, а това е само дневник, реших, че не е нужно да се изразявам евфемистично (но ако предпочитате да го четете "екскремент", това си е ваше право).

Казах си - дано е на късмет, и се запътих да гласувам, а после да пиша жалби в щаба на Прошко. (Гласувах, както и 90% от познатите и приятелите ми, за на пръв поглед странната двойка Прошков/Кунева, но това е съвсем отделен разговор. И двамата бяха трети по проучвания, "късмет" значеше да имам ЗА, а не ПРОТИВ кого да гласувам на втори тур. Да вземам решения на 30 октомври, насочени към бъдещето, а не към миналото. Но и това е друг разговор.)

В ранния следобед, след втората порция екзит-полове, всички в щаба на Прошко вече знаехме, че работата не опира до късмета. Не опира до настъпване на лайна, плюене против уроки, фърляне на боб и леене на куршум, нито до мантри, чакри, аури, нумерология, звездни констелации

Най-вече - не опира до мантрата за "автентичната десница", която е все онеправдана и атмосферното налягане е попречило на избирателите ѝ да стигнат до урните или Ахмед Доган в село Кочан ги е изработил да гласуват за други, не-дотам-автентични-десни. И оттам - надеждата, че следващият път "ще се получи", хората ще се събудят, ще видят кой е достатъчно автентичен и пр. и пр. Вижда се, че това е заблуда, и аз - като представител на ръководството на ДСБ - съм също отговорен за тази заблуда.

Проблемът, пред който сме изправени, изглежда много по-сложен:

За 22 години, поради недостатъчния напредък на страната, и поради продължаващата зловредна и дори пагубна роля на БСП за тази липса на напредък, "автентичен десен" за повече от милион българи е този, който бие БСП на избори. Който твърди, че е по-автентичен и пада от БСП (и не само от тях), рискува да бъде автентично смешен.

А защо §22? Защото партия ГЕРБ печели избори срещу БСП с методите, заради които от 22 години искаме БКП да я няма на власт. Защото партия ГЕРБ е създадена върху организационната структура на МВР - най-нереформираната институция в страната, която дърпа промяната назад и съхранява и развива връзки, канали, мрежи на влияние от преди '89 година. Защото партия ГЕРБ упорито налага един икономически модел на зависимост и контрол от страна на властта, с който се опитваме да скъсаме 22 години. Защото партия ГЕРБ възстановява модела на управление на едноличната безпросветност, антиподбора на кадри, властта на арогантната неграмотност и кухите лозУнги (днес - с "проевропейска насоченост").

Автентичен десен изглежда е този, който - за да не допусне БСП до властта - поддържа всичко, което властта на БКП беше в миналото. И всички последици няма да закъснеят - всички пороци на късния соц. се развиват и възпроизвеждат - привилегии, демотивация на работещите, липса на инициатива, обществена склероза.

Тази ситуация е изключително трудна. Алтернативата между БКП и "дясната" партия ГЕРБ, която имитира управленските похвати на БКП и използва нейните мрежи за влияние - непоносима. Прочее, в момента пред демократите и реформаторите в България няма чист верен ход, няма ход, който води към политическа победа. (Минаха 4 години от предишната ми статия на същата тема, и за съжаление съм бил твърде, твърде прав....)

Има обаче възможност за изоставяне на мантрите и претенциите за автентичност и кухите десни заклинания и упорито изграждане на сериозна алтернатива на всичко, което днешното управление представлява в сферата на сигурността, образованието, социалното дело, икономиката, човешките права, културата.

Как?

Очевидно това няма лесен отговор, но е и единственият политически въпрос, който ме интересува и ще ме интересува в близките месеци и години. За него ще пиша, за него ще работя, надявам се, че това се отнася и за цялата партия ДСБ.

Ако някой смята да чака хората да се убедят, че ГЕРБ "не са десни" и да се върнат при "по-автентичните", мога да му покажа къде има лайна за настъпване.

.

'

.

ДСБ не купува, ДСБ не се продава

След размириците в Катуница и повечето големи градове на страната, Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС) взе повече от странно решение – да се направи списък на местните „феодали“ и олигарси. Казвам странно, не защото такива няма. Напротив – такива има, те стават все по-властни вече дузина години, и тяхната зловредна обществена роля е определяща както за сегрегацията и мизерията на ромските махали и за купуването на гласове, така и за застоя в местния бизнес, корупцията и мудното усвояване на европейските фондове. Темата за местните олигархии е едно от нещата, които провокираха мен и много мои приятели да се включим в политиката именно след местните избори 2003 година, когато ясно се видя, че и бившите „сини“ политици съвсем не са имунизирани срещу това влияние и е видима заплахата цялата местна политика да бъде подчинена на корпоративни и мафиотски интереси, без оглед на политическата принадлежност на управляващите.

Но точно Георги Първанов и Бойко Борисов да свикват КСНС, за да правят списък на олигарсите, е колкото смешно, толкова и цинично. Те имат списъка. Достатъчно е да проследим срещите на Първанов с местни величия при създаването на мъртвороденото „АБВ“ или да видим кои стари кметове подкрепя ГЕРБ на настоящите местни избори.

Нужен ли е КСНС, за да се запознаем с далаверите на Йордан Лечков, след като европейските фондове на общината му бяха спрени?

Колко списъка ни трябват, за да видим, че при управлението на Кирил Йорданов Варна стана града с най-лоша бизнес среда, малките предприемачи фалираха, шепа фирми завладяха всички обществени поръчки, а групировката ТИМ почти изцяло измести публичната политическа власт?

В кой списък са имената на „брокерите“ в Столична община, започнали дейността си като хора на Софиянски и Антоан Николов, а днес приютени от ГЕРБ на миловидната Фандъкова? В списъка на местните олигархии или в листите на ГЕРБ, където те са пак на избираеми места?

Къде да търсим антуража на Цонко Цонев? В следствения арест или в щаба на управляващите?

Мога да изброявам още десетки общини, само за пример ще дам най-известните – Несебър, Правец, Разлог ...

Не, Първанов и Борисов не са решението. Те са проблема. Те са приятели, покровители и продукт на феодалите и олигарсите. Те с тях си пият ракията, слушат им певачките и си ходят на лов.

Мога само да се гордея, че ДСБ не подкрепя такива кандидати. Няма ни в списъка нито на купувачите на гласове, нито на клакьорите по трапезите, нито на приятелите на местните „благодетели“. ДСБ не купува и не се продава. Навсякъде в страната издигаме и подкрепяме хора, които са доказали, че не се приемат не просто мафиотските порядки, но и примиренческия модел на съгласие със силните на деня и с местните благодетели. С лекота цитирам кандидатури, които подкрепят тезата ми – Николай Недков във Варна, Петър Петров в Балчик, Митко Сяров в Сливен, Евгени Чобанов в Каварна. Всички те не просто не се съобразяват с местните господари. Те градят кампанията си на политическа атака срещу мафиотския модел, осигуряват политическо представителство на дребния бизнес, на независимите предприемачи, земделци и хотелиери, на гражданите срещу зависимата и корумпирана администрация. В столицата Прошко Прошков направи нещо повече – той атакува не само слабото управление на администрацията на Фандъкова. Атакува цялостния ориенталски модел на управление на ГЕРБ, опитите на Борисов и Цветанов да овладеят корупционните схеми от времето на Софиянски и да ги свържат в съюз с милиционерски натиск върху гражданите.

Нека погледнем честно. Това смело поведение понякога печели, но и понякога губи. Не навсякъде кандидатите на демократичните партии ще надделеят над мафията. Промяната не става с една крачка.

Но тя започва там, където направим крачката.

Кандидатите на десницата: 3 важни разлики

Ще се опитам да бъда много кратък. Подкрепям доцент Светослав Малинов и инж. Прошко Прошков не просто защото са кандидати на ДСБ, и дори не само защото са ми приятели.

Виждам три разлики между тях и кандидатите на СДС, особено съществени за кампанията и избора, които ще правим наесен. Подробно писах за вестник "Седем" (вж. пълния текст).

Накратко:

1. Различни виждания за бъдещето на Синята коалиция.

Светослав Малинов и Прошко Прошков са хора, които не просто са доказали своята съпричастност към десния съюз – те са се борили за него вътре в ДСБ, утвърждавали са го като коалиционни кандидати, постигнали са изборни успехи за него. Убеждавали са скептици като мен в нуждата от стабилни съюзни отношения между ДСБ и СДС.

2. Различно отношение към миналото на десницата и особено управлението в София, олицетворено от триадата Софиянски-Бакърджиев-Антоан Николов.

Светослав Малинов и Прошко Прошков доказват, че са действително ново политическо поколение – не като възраст, а като лична политическа биография, позиции и послания. Те могат да убедят демократите, че десницата е извървяла своя път към тях.

3. Различно отношение към ГЕРБ.

Повторното търсене на ... подкрепа с надежда за „някое рамо“ в предварителните избори е обидно за нас самите. Но то е и политически неразумно – това „рамо“ ние наесен няма да го получим, напротив. Ще получим политически атаки, медийна изолация, полицейски и административен натиск. Ако не тръгнем смело днес, ще берем плодовете на страха си...

За мен тези три неща са пре/достатъчни. На тяхна основа мога с чиста съвест да помоля всичките си приятели, читатели на "Записките..." и изобщо хора, които ценят мнението и позицията ми:

Разходете се в неделя до пунктовете за гласуване. (В София те се намират в училищата, в които гласувате обикновено. Повече информация за секциите в София тук. Повече информация за секциите във Варна тук). Гласувайте за Светльо и Прошко. Така подкрепяте единна реформаторска десница, преодоляла миналото си, опозиция и алтернатива на Борисов и ГЕРБ. Дори и да не сте сигурни във вота си наесен, знаете, че България има нужда от такава десница - гарант на демократичните правила и човешките права, локомотив на реформите, съюзник на гражданите в борбата им за съхраняване на природата и градската среда.

.

.

Те ти, булка, Спасовден ...

Историята на израза "Те ти, булка ... " е достатъчно забавна сама по себе си. Но не ми е това темата днес.

"Тази сутрин" се видяха три много важни неща:

1) "Синята коалиция" вече има кандидат за кмет на София. Техничното измъкване на г-н Кисьов от участие в ефира на bTV (т.е. от позиция към управлението и днешните схеми на Софиянски) показа, че той не се бори за публичното доверие на демократите в София.

2) Има ново поколение политици от десницата, които не се колебаят да наричат нещата от миналото с истинските им имена. В случая - да нарекат едно лошо управление лошо, независимо дали се обозначавало като "дясно", "синьо" и пр.

3) Политическият разлом (Cleavage на езика на политологията) наесен няма да е нито "ляво-дясно" (както се надява псевдо-десният бай Бойко), нито носталгичното "синьо-червено", гарнирано с десен депесарски завой (както се надяват други псевдо-десни, част от тях нахално нарекли се ОДС).

Политическият разлом ще върви по отношението към модела на досегашно управление, олицетворяван от Георги Първанов на "Дондуков" №2, но съвсем не само от Йорданка Фандъкова или Бойко Борисов на "Московска" №33.

Както вече писах:

" ...всеки, който иска номинацията на реформаторската десница, ще трябва съвсем ясно да скъса с наследството на модела "Софиянски". Тук място за "десни" умилквания и щадене на бивши съюзници няма. Става дума за парите, условията за правене на бизнес и жизнената среда на милион и половина граждани, а не за носталгия по времето, когато се крадеше с чаровна усмивка."

Изглежда, че режисьорите на поредното представление на г-н Софиянски в ролята на обединител на компрометираната от него и съюзниците му в "ОДС" десница, са си направили криво сметката. Очаквали са, че тънките сметки за "няколко долара, пардон, гласа повече" ще попречат на десните да нарекат нещата с истинските им имена.

Ядец.

Те ти, булка, Спасовден.

Да - и още нещо. Знаете ли защо Иван Костов не е една от старите муцуни в ОДС-ментето?

Защото за десет години, вместо да досажда на журналистите и публиката с криви усмивки, пазарлъци и десетки коалиционни превъплъщения, той се постара ДСБ да създаде мъже като инж. Прошков.

.

.

Когато цъфнат теменугите...

... Има поне два подхода. Единият е препоръчан от автора на знаменитото четиристишие - "Поетът с ватенка". И за съжаление, голяма част от хората следват съвета му - в моменти на криза и опасност се покриват, снишават, затварят в черупката си и "гледат да са добре...", което е разбира се невъзможно.

Ако бягството в самоизолация беше добър подход при опасност, човешкото общество нямаше хич да съществува.

Има обаче и друг подход. Да се стреснеш, да се стегнеш, да потърсиш сътрудничество с други хора, за да можете да се справите с трудностите и да намерите изход (или поне да намалите щетите). Така общо взето са възникнали и са се развили свободните западни общества, да.

Със съжаление трябва да признаем, че теменугите напоследък са яко цъфнали (за това писах вчера, де).

(Снимка - от чудесния блог "Цветна градина")

(И хич не мирише на майски цветя, ами по-скоро на априлско кисело зеле)

Правителството, начело с башбакана бай Бойко, е последвало призива на покойния поет с ватенката - виновни са му НОИ, НСИ, Wikileaks, арменския поп и разбира се Костов.

А какъв е другият подход? Ами ясно - силни политически действия за промяна на управлението. Бих казал нещо повече - за смяна на модела на управление (в полза на монополи, обръчи от фирми и мафиотско-общинско-полицейско-прокуроски трапези за вечеря, на които се решават политически въпроси, разпределят пазарни дялове и особено- харченето на публичните пари ...).

Смяната е възможна през есента на 2011г.:

- чрез промяна в местната власт и

- чрез ново обществено мнозинство, което на изборите за Президент да даде знак какво следва.

Да, безспорно са нужни политици от ново поколение.

Това е необходимо, но не и достатъчно. Нужни са ни и политиКи от ново поколение, които са плод на опита, традицията и модерната мисъл на Европа от XXI век, а не на остатъци от (пре)зрелия соц на 70-те и 80-те.

Убеден съм, че тази промяна започва на 12 юни и който не желае да "гледа да е добре", добре е да започне от там.

.

.

Primaries, Primaries!

Наистина съм щастлив, че Синята коалиция организира първични избори. Текстовете, които писах по темата (тук и тук) са напълно искрени, макар и толкова "политически коректни".

Политическа култура се гради с десетилетия, дори векове на сблъсъци и избори. Създават се навици, прецеденти, накрая - традиции. По пътя има и грешки, и глупости, и понякога - малко смешни препъвания (всеки от нас може да стане малко смешен, това е част от естествения процес ...).

Но в резултат на тези трудни опити (започнали у нас още през '96), скоро българската реформаторска десница ще определя по отворен и демократичен път всичките си кандидати, ще общува постоянно с гражданите, ще ври и кипи, вътрешните избори ще са събитие за цялото общество, важно почти колкото същинските:

(да, това не е снимка от изборите Обама-Макейн. Това е митинг на

първичните вътре в Демократическата партия...)

В хода на вътрешната кампания в ДСБ (състезание между двама мои добри приятели - Прошко Прошков и Петър Москов), се появи и първият прецедент. Един от двамата кандидати получи директна и публична политическа подкрепа от столичния партиен лидер. Предстои да видим дали такава форма на подкрепа "отгоре" помага или пречи на кандидатите, съответно - дали те ще я търсят или избягват в бъдеще. Както казах, градим модела, създаваме традицията. Проба-грешка.

Според мен това беше излишен ход, който няма да донесе полза на подкрепения кандидат. Струва ми се, че подобно "даване на рамо" противоречи на начина на мислене на реформаторите и демократите в България и по-скоро ги дразни. Аз няма да си позволя да споделям предпочитанията си - има си бюлетина, има си урна. Има и двайсетина хиляди софийски десебари, с повече години, бели коси и политически опит от мен.

Важното е, че с вътрешните избори в ДСБ и с първичните в Синята коалиция променяме българската политика. Хората в десницата у нас най-добре знаят, че не греши само който не променя нещата.

.

.

2011: Лесният избор и трудната промяна

"В този пошъл и покварен свят, Димчо не може да си намери любима, която да го вдъхновява и окрилява, дори леко да го ободрява. А ако си намери, тя ще го съсипе"

За този кандидатстудентски бисер от '84 година се сетих, докато четях реакциите на политиката на Виктор Орбан и победоносната "FIDESZ" в първите месеци от управлението им в Унгария.

Интересното тук е, че няма новина. Може и да сме стреснати от новия медиен закон, (изобщо много добър анализ на Аделина Марини в Euinside), от поголовната национализация на пенсионните фондове, от дискриминационните идеи в корпоративното облагане. Може с тревога и учудване да прочетем как Washington Post определя политиката на десницата в Унгария като ... "Путинизация".

Но не е зле да си дадем сметка за фактите. А те са, че ФИДЕС израстна пред очите ни като социално популистка, авторитарна, често просташки-националистическа и упорито анти-пазарна политическа сила.


Тази насока на развитие е постоянна и трайна и за нея могат да се приведат множество доказателства, както от периода на управление 1998-2002г., така и (особено) от опозиционния период 2002-2010. *

И макар Унгария да е драматичен пример, тя не е изключение, а показател за сериозни тежнения в Европейската десница. И за съжаление съвсем не става дума само за честите залитания в опасен, често левичарски, популизъм в Полша и Литва, нито само за авторитарния модел на "дясно" управление в Македония, Албания и Босна. Става дума и за провала на Караманлис да реформира Гърция, и за тенденции в управлението на Франция и Италия, или за мощните атаки отдясно, които на практика обезсилват изключително успешното в стопанската област управление на черно-жълтата коалиция в Германия. (Камерън стои някак самотен на общия фон, като пътен знак, който ни напомня не просто посоката на развитие и напредък, но и факта, че интелектуалното водачество на Великобритания на общественото поле съвсем не е изчерпано минало...)

В един наистина умен анализ, който четох наскоро, направо се говори за цената на изборните успехи на Европейската десница. А цената често е - отказ от усилие за промяна на обществото, отказ от защита на пазарните ценности, дори и отказ от действена закрила на основни човешки права. Европейската народна партия често се крие зад доктринерна броня, като свежда въпроса за разликата между "гражданския консерватизъм" (за който претендира Орбан) и социалния популизъм или грубия национализъм до политически теоретизации. Победата в политиката е много скъпа - тя е, която ни "вдъхновява и окрилява". Тя е, която "дори леко ни ободрява". Но компромисите в името на тази победа, са това, което може и да ни съсипе ...

Toва, разбира се, не е безпристрастен политически анализ, нито аз съм политически коментатор. Това е просто преглед на политическите задачи пред реформаторската десница в България, в първите дни на изборната 2011 година. Лесният избор е да се примирим с това, което можем да определим като пан-европейска тенденция и да приемем съюза между консерватизма и популизма.


Трудният път е да изберем пътя на промяната. На упоритото припомняне, че популистките ходове не водят до благосъстояние, а напротив - до задлъжняване и мизерия. Че националистическите надувки са път към конфликти, страдание и бедност. Че накърняването на собствеността не води до повече "общи блага" а до обща безотговорност. Че нарушаването на човешките права отнема, а не дава сигурност.

Че "рисковият" път на реформите, конкуренцията, свободния труд и инициатива и честните, еднакви за всички правила е единственият, който води към благосъстояние. Че знанието, трудът и частното спестяване в едно свободно общество единствени дават сигурност, и то сигурност за повече от едно поколение.

Трудна задача, която обаче може да вдъхнови и дори леко да ободри на общо-взето мрачния фон.

–––––––
* Отлично разбирам, че това становище ще бъде определено като крайно и ще ми навлече много атаки, както и множество обяснения за "десността" на Орбан и за негови правилни ходове. Е, политик съвсем без правилни ходове сигурно няма. Убеден съм обаче в принципната верност на написаното, както и в това, че позициите трябва да се споделят честно и открито, а не да се замазват.

Три лаически аргумента "ЗА" предмет "Религия" в училище

Ясно е, че позицията на ДСБ по темата е дискусионна и ще бъде предмет на спор. То това ни е хубавото - способността да заемаме позиции, които не са класически плосък шаблон.

На вчерашното заседание на ръководството подкрепих това решение и съм убеден, че това е по-аргументираната позиция, и то от съвсем светска и дори секуларна гледна точка:

1. Просветата и познанието по въпросите на религията не са проповед.

Вярата различава религиозния човек от атеиста, агностика или скептика.
Знанието различава образования от игнорйентина. Никакъв скептик не може да бъде този, който не познава основите на християнството.

И което е по-важно - познанието за религията е инструмент срещу профанизирания псевдо-религиозен фанатизъм, който по чуден начин обвързва съпричастността с православието с противопоставянето на човешките права например.

2. Концепцията, която ни се предлага, не предвижда конфесионално вероучение, допуска алтернативи и залага на светски преподаватели със светско образование.

Накратко - Църквата не "влиза в училище" - училището запазва светския си характер, а Църквата - духовния си характер.

И което е по-важно - родителите запазват правото както да защитят атеистичните си възгледи, така и да съхранят религиозното образование изцяло за семейна и черковна среда. Защото извинете, но подобна форма на изучаване на вярата ми се струва по-дразнеща за дълбоко религиозните, отколкото за съмняващи се като мен :)

3. На въпроса "Светското образование трябва ли да е ценностно неутрално?", моят отговор е "НЕ!"

Конфесионалното, съдържащо проповед, вероучение, безспорно би накърнило светския характер на образованието.

Ценностно неутралното образование обаче накърнява основата на модерното гражданско общество. Без дефиниция на християнските ценности и допълването им от секуларната етика на Просвещението (също преобладаващо християнска в основата си), е непосилна искрената защита на правата на човека, на достойнството на личността, на равенството пред закона.
От особено значение е разбирането на християнската мисъл и традиция за обосноваване на сигурността на индивида в сблъсъка му с властта.

Има безброй технически въпроси, в т.ч. ужасно важни - програмата на обучението по "религия" и "етика", подготовка на преподавателите и т.н. и т.н. Същественото е дали едно такова обучение в училище би помогнало или попречило за изграждане на стабилни и модерни граждански ценности.
Според мен, по-скоро да, или поне - повече от ценностното безразличие.

(Ето и две позиции на симпатизанти на десницата против въвеждането на такъв предмет, които си струва да се прочетат - при Магдалина и във вестник "Пари", на кого честитя сърдечно новия колумнист Ники Пенев)
.

Реформи за заетост

Днес представихме антикризисния пакет мерки на ДСБ в трудовата политика.

(Пълен текст на мерките и пресконференция по темата)

По този нaчин се опитахме да направим нещо трудно и важно – да върнем темата за малкия бизнес в дневния ред на обществото, отвъд шаблоните и популизма.

Какво всъщност предложихме?

1) На първо място - намаляване до разумни граници на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Днес много от самонаетите плащат осигуровки върху доход, по-висок от реално получения. По този начин облагането става непосилно за тях и ги изхвърля в сивата икономика. Това се отнася най-вече за започващите нов бизнес или стартиращите в нова свободна професия.

2) Именно затова второто ни предложение е премахване на минималните осигурителни прагове/минимален осигурителен доход през първите шест месеца от дейността на малките и средни предприятия. Така смелите и инициативните ще имат глътка въздух да започнат бизнеса и преценят шансовете си, без да натрупат огромни задължения към НАП.

3) Предлагаме и въвеждане на понятието „семеен бзинес“ в закона и съответно – възможност за семейна здравна и социална осигуровка в семейните предприятия. По този начин вместо един член на семейството да се осигурява (често на нереално висок доход), а другите да работят на черно в семейния хотел например, ще могат да се осигуряват заедно на разумни нива, отговорящи на общия им семеен доход.

3) Друго предложение е съобразяване на нивата на патентния данък с намалената покупателна способност (и съответно – ниски обороти) по време на криза.

От голямо значение най-вече за малкия бизнес са и предложенията ни в сферата на трудовото право, като уреждане на гъвкавото работно време и почасово заплащане, съответстващо на реалния работен процес.

Едно от най-важните ни предложения е ускореното приемане на наредбата за директните продажби в земеделието. Тя ще даде най-накрая възможност на семейните производители и малки семейни ферми да продават на свободния пазар, вместо да стават жертва на прекупвачи.

Още по-важно е, че по този начин им се дава възможност да имат собствена клиентела, да утвърждават и налагат продукта си, да поддържат трайно високо качество, чрез което да се преборят с конкуренцията на големите търговски вериги, които винаги ще продават по-евтино. Директните продажби на земделски стоки ще върнат и смисъла от малки магазини, в които тези стоки да се продават на постоянна клиентела, при постоянно качество и гаранция за здравословен производствен процес.

Тези мерки частично дават отговор и на големи въпроси на времето, в което живеем – за безопасността и качеството на храните, за съдбата на малкия квартален магазин, за бъдещето на занаятите и качественото домашно производство. Те дават отговор и за жизнената среда на ежедневието ни – приветливи квартали, доверие и сърдечни отношения между производител, търговец и клиент.
.