The winner takes it all? ... или пак за бъдещето на "десницата"

Why do we always come here

I guess we'll never know

It's like a kind of torture

To have to watch the show

I. Кукленото шоу:

Искаме или не, сме изправени пред класически двуполюсен модел от Южноевропейски тип, който включва (регионална/етническа партия), фалшива левица и фалшива десница.

Левица, която се гордее с въвеждането на нисък, "плосък" и по съществото си регресивен данък, т.е. - колкото си по-богат, толкова по-малко данъци плащаш (ясно и кратко описано от г-н Любомир Христов). Левица, която се ползва с благоволението и спонсорството на едрия бизнес, в т.ч. и особено енергийните играчи, част от крупните земевладелци, производителите на алкохол, големия строителен и туристически бизнес и цялата приватизирана мрежа на сенчестата икономика, свързана със службите за сигурност.

Десница, която успя практически да премахне независимата частна инициатива по регионите и да изгради властта си върху зависими от властта "предприемачи", да смачка конкуренцията в много отрасли и да засили неимоверно позициите на монополите от общинско до национално ниво. Десница, която се ползва с благоволението на едрия бизнес, в т.ч. и особено енергийните играчи... (ами ... вж. по-горе). Десница, която изгради партийна мрежа върху структурата на министерство на вътрешните работи, и след като назначи шефове на РПУ и РДВР на всички ключови партийни постове, не се посвени да назначи и вътрешния министър за шеф на щаба си и да използва полицията за гръбнак на кампанията си.

Нека не си правим илюзии - този фалшив модел е силен и устойчив. Двете "алтернативи" имат общи спонсори и методи, ползват сходни и припокриващи се мрежи за натиск и влияние. И най-важното - имат споделен интерес да мачкат конкуренцията и пазара, независимите предприемачи и инициативата, да елиминират или "купуват" политическите си опоненти. Властта им е опряна на зависими икономически субекти,"стиснати за гушата" по сполучливия израз на Евгений Дайнов, които зависят от благоволението на властта.

Това означава, че интересите на олигархията включват и погазване на трудовите права на работниците и независимостта на синдикатите (които трябва да бъдат послушна част от "машината за гласуване").

II. Нашата отговорност:

ДСБ допринесе за тази грозна реалност:

На първо място, като допуснахме да бъдем въвлечени във фалшивия дебат "ляво"(БСП) vs. "дясно" (ГЕРБ) още през 2008г. Имахме (или трябваше да имаме) достатъчно информация за да знаем, че ГЕРБ са всичко, против което сме се обявили с програмните си документи (Възвание и Декларация). Днес България, управлявана от Борисов, е всичко, за което сме предупреждавали и против което сме се обявявали.

На второ място, проведохме коалиционна политика, която изостави учредителните ни принципи и идеите за справедливо и солидарно общество, в името на празна носталгична реторика и елементарен неолиберален популизъм.

На трето място, позволихме политическите ни послания да бъдат изместени от евтини партизански пазарлъци, публичният ни образ да бъде определен не от състезанието на идеите, а от подреждането на листите.

Допуснахме и десетки тактически грешки в поведението и посланията си, някои чудесно описани от Templar.

В резултат, общественото доверие намаляваше, изборните резултати се влошаваха, а фалшивата десница на Борисов вървеше от победа към победа, на гърба на фалшивия дебат кой е по-автентично десен.

Както вече писах, "десен" в България е който бие БСП на избори. Фалшивия дебат сме го изгубили. Голям праз. Пред нас стои истинският дебат, истинските цели, които сме посочили още преди повече от седем години:

Оттук започва нашият нов проект.
За силна демократична държава, даваща сигурност и насърчаваща солидарността между българските граждани.
За конкурентна икономика и европейски стандарт на живот.
За смело и решително отстояване на националните интереси, традиции и мястото на България.
България ще бъде силна, когато стане сигурно място за живот, когато има добре образовани граждани, когато има здрави и дълго живеещи хора, когато има пенсионна и осигурителна система, които гарантират достойни старини, когато изгради икономика, способна да расте в условията на конкуренцията в Обединена Европа, когато богатството й нараства от обогатяването на всеки неин гражданин.

III. И да ... бъдещето:

Установеният политически модел не може да изпълни трите основни задачи на управлението:

- Честна и качествена администрация;

- Законност и еднакви правила;

- Силна и модерна пазарна икономика;

Те са му противопоказни. Където тези предпоставки са налице, олигархията не вирее. Където вирее олигархията, тях ги няма. Просто.

А където тези предпоставки не са налице, няма и социална закрила, няма достъпни и качествени публични услуги (образование, здравеопазване, транспорт...), няма евтини и качествени стоки и услуги на пазара. Няма стандарт и качество на живота. Просто.

"Вместването" в този модел, в ролята на полезни идиоти, не носи полза нито за нас, нито за гражданите. Носи полза само на фалшивите. Не носят полза обаче и плакатното десничарство, и неолибералните мантри. Простите приоритети се нуждаят от няколко прости и ясни политически решения, зад които да стоим, whatever the cost may be . Времето на страха, сметките и тактическите съюзи отмина, безславно.

Koйто иска, може да приеме, че "победителят получава всичко" и да си тананика:

I was in your arms
Thinking I belonged there
I figured it made sense
Building me a fence

Building me a home
Thinking I'd be strong there
But I was a fool ...

Който не иска, може да напусне кукленото шоу, да забрави страха и краткосрочните планове за кариера и да се бори за общество, в което иска да живеят децата му.

.