сряда, 26 октомври 2011 г.

Избор(и) с поглед назад


Излишно е да пиша колко труден е изборът за балотажа. Убеден съм, че позицията "да си траем" е неприемлива, а въздържането от гласуване - безсмислено. В неделя вечер Плевнелиев или Калфин ще бъде държавен глава, с моя глас или без него. Изборът е толкова важен и непредвидим, че неучастието не ми харесва.

Ясно ми е, че всяко решение, особено публично обявено, днес носи само загуби и разрив с приятели и съмишленици. Но пък човек, решил да отдели част от живота си на публична дейност, няма право да се страхува от подобни избори. Последните дни предлагат куп твърде трудни дилеми (и за всяка от тях ще пиша отделно - и за първия тур на президентските, и за втория на варненските ... но днес актуална ми е тази), но си давам сметка, че трудните решения предстоят, а не са зад теб, когато си на 36.

Решение, обърнато към бъдещето, аз не виждам и нямам.

Не вярвам на ГЕРБ, че модернизират страната. Не вярвам нито на демократичността на тази партия, нито на способностите ѝ да промени каквото и да било в страната към по-добро. Не вярвам изобщо, че г-н Плевнелиев има качествата да се открои на общия милиционерски фон и да даде на президентската институция независимост и нова, полезна обществена роля. Напротив - споделям опасенията, че безличното му поведение и липсата на подготовка за поста, който иска да заеме, ще дадат допълнителна нелегитимна власт в ръцете на Борисов и Цветанов.

Г-н Плевнелиев вече се провали в първото си изпитание - още преди втория си тур. Той не махна нелепата усмивка от лицето си ...

(снимка - Булфото)
... и не каза какво е неговото лично отношение към изборните нарушения, не защити днес правото на глас и избор на българските граждани. Президентът е преди всичко застъпник на гражданите и гарант на правата им, символ на нацията като политическо, а не етническо или териториално понятие, на свободите, които чрез демократичния процес дават легитимност на публичната власт. В тази си функция кандидатът на ГЕРБ вече се провали. Ако бъде избран, този провал ще съпътства целия му (по презумпция и нареждане свише - и единствен) мандат.

Злоупотребата с етническата тема от страна на премиера Борисов и персонификацията на избора в неговото лице (вместо това на Росен Плевнелиев) само допълнително ме убеждават, че нищо добро от ГЕРБ не може да се очаква.

Имам обаче решение, обърнато изцяло към миналото.

Към миналото на семейството ми и към миналото на партията на г-н Калфин. Съвсем лично, аз не мога да се изправя нито пред живите си родственици, нито пред покойниците си, и да кажа, че ще гласувам за БКП. А съвсем не-лично, партията на г-н Калфин не може да се изправи нито пред привържениците си, нито пред жертвите си, и да каже, че не е БКП. Защото ... ще загуби. Тя се храни от това, че е БКП, че не се разделила с миналото си. Нито с престъпленията от 40-те до 80-те години, които продължават да са част от идентичността ѝ, нито с престъпленията на 80-те и 90-те, които продължават да са част от бюджета ѝ.

Партията от "Позитано" не е решение на проблемите, които управлението на ГЕРБ поставя. Напротив - тя е основата на тези проблеми. Именно страхът от поредния провал на БСП консолидира десния и центристки вот в "твърдата" ръка на Борисов. Именно спомените от няколко управления на "социалистите" накараха стотици хиляди, които псуваха Борисов, Дянков и Цветанов, все пак да гласуват за тях "на сигурно". Дори малкият и среден бизнес, който отнесе цялата корумпираност и некомпетентност на ГЕРБ на гърба си, масово подкрепи ... ГЕРБ. Това не е само Стокхолмски синдром. Това е преди всичко защита срещу връщане на властта в БСП - страх, с който Борисов чудесно си играе.

И накрая - като член на ръководството на политическа партия, съм наясно, че нося лична вина и отговорност за избора, пред който моите приятели и роднини са изправени. И при избора за президент, и при избора на кмет на Варна. Затова и не си позволявам да давам съвети, а само обяснявам личното си решение.

В неделя ще отида до I-ва гимназия и ще избера миналото, като пусна бюлетина за Росен Плевнелиев. (Ако живеех във Варна, никаква сила не би ме накарала да подкрепя Кирил Йорданов, който освен човек на мафията, е и човек на партията на г-н Калфин...)


От понеделник, решенията ми ще бъдат насочени към бъдещето, водени от желанието аз и приятелите ми никога повече да не бъдем изправени пред такъв избор. Да не допуснем алтернативата БСП-ГЕРБ да води политиката и управлението ни. Ще рече - да има силна и сериозна анти-ГЕРБ политическа алтернатива.

Не ме питайте какво значи това. Не знам. Може би значи такива като мен, готови да изберат миналото, да не се занимават с политика, а може би значи друго. Сутрешният "дебат" Йорданов-Марешки преля чашата, не съм способен да мисля трезво :) Но за това - отделно.

.

20 коментара:

Милена каза...

Точно така. И аз в неделя по същата причина отивам да гласувам за Плевнелиев.

Анонимен каза...

Във Варна как да гласуваме: против Кирил Йорданов сме, но сме в коалиция с ГЕРБ в общинския съвет?

Анонимен каза...

Много ми хареса анализа Ви. Аз без този подробен анализ стигнах интуитивно до същия извод. Аз съм от Пловдив и на 2 тур може да не гласувам за кмет, но за президент задължително и то за Плевнелиев.
Искам само да добавя( не че има значение моето мнение) че и на първия тур за президент не гласувах за моя кандидат- Малинов, а се наложи да гласувам за Христов. Пожелавам си следващите избори да гласувам за наистина мой кандидат.
Радост Славчева

Wynche каза...

За първи път откак Ви чета не се съгласявам с написаното от Вас.
Използвате различни критерии, по които съдите кандидатите: при Росен Плевнелиев разглеждате предимно личните му качества (т.е. отчитате липсата на такива), докато при Калфин аргументите Ви са насочени единствено срещу партията, която той представлява.
Ако използвахте единен критерий, как щеше да изглежда изборът Ви?

В допълнение към това, при Плевнелиев е напълно ясна зависимостта му от партията, от която е издигнат, и неговата собствена безличност. При Калфин как изглежда тази връзка според вас? Кой от двамата кандидати би могъл да бъде "по-надпартиен", както се предполага да е един държавен глава?

Страхът от БСП / БКП в днешно време го приемам предимно като нещо емоционално. Това е партия, на която й е изпята песента - погледнете демографската разбивка на вота. Българите са достатъчно препатили, за да не допуснат доминиране на БСП в управлението никога повече. Но ГЕРБ е феномен, чието съществуване и процъфтяване ме плаши много повече, защото тази партия, независимо от многото начини, по които се компрометира ежедневно, се оказва че продължава да набира сила - очевидно българите не се впечатляват от полицейщината и погазването на правата им и продължават да харесват "твърдата десница" с диктаторски уклон. Затова за мен консолидирането на толкова власт в ръцете на ГЕРБ е по-страшно, отколкото би бил един президент от БСП.
Виждам БСП като чудовището от миналото, а ГЕРБ - като чудовището, в което е започнало да се превръща.

Николай Павлов каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Николай Павлов каза...

Радане, докато си мълчите и ги подкрепяте тия, един ден ще се събудим в авторитарна държава. Поведението ви малко ми прилича на описнато в стиха на пастор Мартин Ниймьолер. В сучая така се получава, че БСП е последната останала партия, всичко останало е в насипно състояние. Не призовавам към подкрепа, просто споделям притеснителен факт. Аз лично няма да гласувам понеже нямам избор на този балотаж и смятам това за единствената достойна постъпка в случая. Обратно, гласът за Плевнелиев е възможно най-безотговорната постъпка за един демократ, който цени разделението на властите.

Радан Кънев каза...

Можем да спорим кое е най-безотговорно само. Именно по твоите съображения, аз бих гласувал за един от двамата кандидати, т.е. ако не за Плевнелиев - то за Калфин.

В самия ми текст съвсем ясно пише, че се притеснявам от авторитарно управление. Много ми е труден изборът, дори не съм сигурен, че е верен.
Съображението ми е, че силно представяне на БСП няма да е спирачка, а масло в огъня. Може да съм прав, може - не. Между другото, съвсем не смятам победата на Плевнелиев за предизвестена или сигурна.

Николай Павлов каза...

Имам чувството, че все пак везните в това твое колебание е наклонила "партийната повеля". Не знам защо толкова се страхувате в това ДСБ да изкавате публично позиции различни от тази на Командира, особено по-младите. Безгръбначният конформизъм и опортюнизъм ще ви превърне в "мартин димитровци", рано или късно.

Радан Кънев каза...

В случая бъркаш много.

mdam каза...

Пействам един мой коментар от Дневник.
Става дума за искането за касиране на изборите от ПП Зелените от Пламен Атанасов и евентуална помощ от страна на ДСБ за ускоряване на процеса:
Избирател съм ДСБ. Сега е момента, ако нямате достатъчно ресурс да си оформите документите и позицията, евентуално да ги потърсите за помощ. Надявам се ако пратите човек неофициално да ви помогнат просто с хора които да работят заедно с вас. Надявам се също ако има във форума хора които имат контакти в ДСБ да предадат това предложение и да действат бързо. Сега е момента да покажат позицията си Сините!

Анонимен каза...

Аз се питам дали заради костите на близките няма да дадем дан децата си. Вие се интересувато много от българска история. Би трябвало да знаете до какво винаги е водила идеята да позволим на една пол.сила/персона/монарх да завземе цялата власт недемократично за да спрем друга пол. сила.

Все пак в 12-вия век се оказа, че правенето на избори по Алеко е по-актуално от всякъде. Защо другото да е различно. Заради ЕС ли? Сигурно така навремето са мислили и демократично настроените люде за Оф-правителството.

Венета

Венета

mdam каза...

моля драснете един ред ако сте прочели коментара, незнам дали просто не се одобряват автоматично.

Анонимен каза...

Не зная доколко се разбира от раздираните от вълнения и морални дилеми граждани, че всички техни "да бъда или да не бъда?" МОГАТ ДА БЪДАТ РАЗРЕШЕНИ МНОГО ПРОСТО.

Имайки предвид особеностите на българското изборно участие, трябва да се отбележи, че
НЕГЛАСУВАНЕТО ЗА ПЛЕВНЕЛИЕВ Е ГЛАСУВАНЕ ЗА КАЛФИН.

Това е всичко!
Ако някой иска да гласува за Калфин, о.к. - нека спи, ходи за гъби, или да пусне невалидна бюлетина - еничари и турци ще свършат неговата работа.
После, обаче, нека вини себе си, а не да се чуди защо България е на последно място по стандарт в Европа при един несъмнено трудолюбив народ

Belomore каза...

Стига с този пастор (Ниймьолер), моля ви!
Не разбирам защо е тази истерична страст да се създават Сталингради за алиби. По-интересно ли ви става, що ли?
Хора бдете, мы за ценой не постоим!

Ако бае ви Боко е тръгнал да надява дизайнерски мустаци, вярвате ли си, че Калфин ще го спре?
Калфин - личният (като контрапункт на безличието), Калфин - принципният (като контрапункт на безличността), Калфин - демократът, и т.н., и т.н.
Почти си го представих - барикадиран сам на дондуковската Ла Монеда, с личния си калашник, подарък от Владимир Владимирович, как заедно си избарни съратници от Движение "Русофили" брани демокрацията от зачислените към Народната милиция Ф-16, купени втора ръка и пилотирани лично от Цвъц.

Хора, ако се докараме дотам Калфин да ни пази демокрацията, спукана ни е работата.

Ако страшните сценарии са верни, тогава няма никакво значение кого ще сме избрали. Калфин няма да е последната барикада, тя ще е на улицата, пази Боже!
Калфин не може да е нищо последно, дори бойскаут, пардон - пионер.

А ако страшните сценарии не са чак толкова верни и страшни, то през лятото на не толкова далечната 2013-та най-вероятно ще имаме съвсем друга ситуация и още цели три години и половина президентски мандат, при която изобщо не се знае кой на какво би могъл да се окаже контрапункт.

Затова в неделя можем спокойно да погледнем в миналото без капка угризение към бъдещето, а от понеделник - да гледаме напред към двете години усилен труд, които предстоят на всеки, които твърди, че държи на демокрацията.

Изборът е лесен - той не е Бойко или Доган, нито авторитаризъм или демокрация, а единствено и само Плевнелиев или Калфин.
Ако не ви се избира и ви е все едно кой от двамата - ваша воля, поне си спестете истериите, че едвам чакам да стане понеделник и да се свърши най-сетне тоя Бухенвалдски набат!

Belomore каза...

P.S.
Да се чете - очевидно, надявам се :)

...
Калфин - принципният (като контрапункт на безпринципността)...

Анонимен каза...

Някой попита кой щял да е по-независим.
Калфин дължи ВСИЧКО което е на партията си- без нея и без Гоце
щеше да е едно голямо нищо.
Плевенелиев всъщност не дължи нищо на ГЕРБ- натрупал е състоянието си преди ГЕРБ и вероятно има доста по-голямо такова от Борисов. Всъщност особени проблеми за него да се еманципира няма.
ОСВЕН ТОВА- той е бил работодател на много хора и моето впечатление- Росен Плевнелиев е най-коректният работодател- въобще изключително коректен и приятен човек. Може да е безличен според някой (да така изглежда) но коректността има значение.
Убеден съм, че ще е президент два мандата и то най-успешният.

Николай Павлов каза...

Плевенелиев всъщност не дължи нищо на ГЕРБ

Ахахаха :О

Всъщност особени проблеми за него да се еманципира няма

Хохохо :О

Анонимен каза...

Не, нощо неможе да ме накара да гласувам за тези. Те всички са разновидности на едно лице. Но дълбоко се надявам, че след като и официално завзеха цялата власт, ще е достатъчна причина за появата на силана, добре организирана, имунизирана от съботиране и вътрешноагентски игри организация с естествени лидери (а не назначени и обучени от Лукановци). И тя ясно и успешно ще формулира пътя и целата за друго бъдеще. Ще спечели широко доверие и възвърне надеждите, че може да бъдем друг вид държава и общество.

Анонимен каза...

Мъжка позиция. Не бива да влизаме в ролята на полезни идиоти, които заради етическо несъгласие с ГЕРБ и Плевнелиев, подкрепяме болшевишките чудовища, воглаве с пътуващия из казашките полета ексвъншен министър Калфин.

Новините от Банско каза...

Е и сега какво? Избрахме си Плевнелиев и до къде ще стигнем драги? Със сигурност ако замина за city of Pattaya ще съм по-добре от тук. Чао!