Бай Бойко in action

Е, този път се оля.

Не "за пореден път", не. Този път беше изключителен.

Не, не Бареков. Той - просто за пореден път...

Кратко резюме на посланията на Бай Бойко от интервю в "Тази сутрин" на bTV:

1. Подготвя се политическо убийство на селския кмет. БСП и ДПС си уреждат алиби, разбирай - те са посветени и замесени.

2. Бойко е готов да се жертва. Но само при едно условие (вж. "Всеки ден"):

... ако по този начин ще гарантира, че на премиерския стол ще седнат или председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов, или лидерът на “Атака” Волен Сидеров.

3. Бойко продължава да смята Румен Петков за успешен министър и критикува БСП за отстраняването му.

4. ДАНС тряба да вербува действащи политици. В частност - Станишев и Доган, за да кажат "как се краде".

5. За един политик е чест да работи за службите за сигурност (вж. Frognews) и да бъде едновременно публична фигура и "секретчик". Много западни политици били такива.

6. За "новите" служби за сигурност трябва да се забрани да се говори.

Първото послание само по себе си не заслужава особено внимание. Мъченическият образ на кмета е такава гротеска, че дори не е смешен. Жалкото е, че журналистите, вместо да се смеят на глас, се вайкат като оплаквачки.
Бих казал същото за жертвоготовността на Бойко, ако не беше споменаването на Сидеров (всъщност фамилиарно "Волен") за премиер. Така обаче Борисов минава една много опасна граница и загатва колко стабилни са демократичните му ценности.

Близостта между Бойко и Румен Петков не е новина. Новина е, че Бойко си я припомни след период на амнезия. Остава да гадаем какви са причините той отново да влиза с бутоните във вътрешнопартийните дрязги на БСП?

Всъщност най-важните (макар и не най-гръмки и атрактивни) са последните две послания на Борисов - за връзките между "новите" служби за сигурност и действащите политици.
Tъкмо вчера писах за сериозните съмнения доколко тези "нови" служби работят за сигурността на гражданите и доколко - за нечия друга "национална" сигурност. За нуждата от прозрачност и политически контрол. За очевидните връзки на службите с т.нар. "организирана" (от кого организирана???) престъпност.

В едно много сериозно интервю за вестник "Дневник", днес Иван Костов говори за нуждата от ново политическо съгласие:

Оттук нататък е нужно ново обществено съгласие за много смели реформи, включително на политическата система - на партиите и начина на финансирането им. Това е част от дебата, който трябва да проведем

Изключително сериозна теза, която се надявам да трупа подкрепа, докато такова ново съгласие стане възможно. Това ново съгласие обаче трябва да включва именно нова дефиниция на "Националната сигурност" и оценка на дейността на "новите" служби в периода 1990 - ...? Не да се "забранява" и да се мълчи, а напротив - да се осигури прозрачност и обществен контрол върху ключови теми:

- Доколко "новите" служби наследиха престъпните канали и връзки на старите с международни терористични организации, оръжейна контрабанда и трафик на наркотици?

- Доколко "новите" служби участваха в създаването на мутренските групировки?

- Доколко "новите" служби осигуряваха (осигуряват?) връзките между политици и групировки?

- (до)Колко от "босовете" на групировките и "олигарсите" са сътрудничили (сътрудничат?) на службите и по този начин са недосегаеми за правосъдието?

- Какво е участието на службите в търговията с поверителна бизнес-информация и съответно елиминиране на конкуренцията от пазара?

По всичко личи, че свенливият бъдещ премиер не е човекът, който ще осигури отговор на тези въпроси и на основния въпрос "Чия е Националната сигурност?"

Той не е и не може да бъде, следователно, част от реформаторски политически консенсус.