Наскоро една приятелка ми каза, че арх. Петър Диков държал да бъде запомнен с нещо голямо. (доколкото знам господинът има амбиции да наследи Бай Бойко на кметския стол)
Аз се зачетох в днешния "Дневник" и се сетих за друг един мъж с подобни мечти... живял преди двайсет и няколко века в град Ефес. Успял е. Постигнал е мечтата си.
Аз също не харесвам сградата на хотел "Рила", но за разлика от бай кмета, не си мисля, че светът се върти около моите вкусове. Всеки специалист може да каже, че това една от малкото модернистични сгради в София.
И все пак, не това е най-важното.
Най-важното е, че под хотел "Рила" се намират съществени части от кулите, крепостната стена и обществените сгради на древна Сердика. А залепена до хотела е църквата "Св. Николай Солунски Чудотворец", за чиято историческа стойност всеки един от нас е учил в началното училище.
Вече десетилетия (съвсем не от началото на "прехода", а много отпреди това), упорито и нахално се унищожава историческото наследство на София. Под багерите се рушат исторически антични паметници, които биха били гордост за всеки град в Гърция, Италия, Тунис, Турция или Египет.
Унищожава се с късогледа алчност богатството (ДА - дори и измерено в пари, в кинти) на всеки софиянец. Възможности за привличане на туристи, каквито имат единици градове в цяла Европа...
Не е случайно, че подобни постановки винаги се разиграват в отпускарския сезон. Номерът обаче няма да мине.
Районната организация на ДСБ "Средец" не само ще заеме официална позиция в подкрепа на позицията на общинските съветници в СОС, (текст на позицията тук) но ако е нужно, ще организира протести срещу поредното безчинство.
Аз се зачетох в днешния "Дневник" и се сетих за друг един мъж с подобни мечти... живял преди двайсет и няколко века в град Ефес. Успял е. Постигнал е мечтата си.
Преди дни стана известно, че собствениците на хотел "Рила" възнамеряват да съборят сградата и на нейно място да построят 22-етажен бизнес център. Предвижда се сградата да се спуска 8 етажа под земята и да бъде висока 80 м, което е с 20 м по-високо от катедралата "Св. Александър Невски".
Днес кметът на София Бойко Борисов изрази мнението си, че хотелът е "паметник на грозното социалистическо строителство, трябва да бъде съборен и да бъде построена нова сграда"
Аз също не харесвам сградата на хотел "Рила", но за разлика от бай кмета, не си мисля, че светът се върти около моите вкусове. Всеки специалист може да каже, че това една от малкото модернистични сгради в София.
И все пак, не това е най-важното.
Най-важното е, че под хотел "Рила" се намират съществени части от кулите, крепостната стена и обществените сгради на древна Сердика. А залепена до хотела е църквата "Св. Николай Солунски Чудотворец", за чиято историческа стойност всеки един от нас е учил в началното училище.
Вече десетилетия (съвсем не от началото на "прехода", а много отпреди това), упорито и нахално се унищожава историческото наследство на София. Под багерите се рушат исторически антични паметници, които биха били гордост за всеки град в Гърция, Италия, Тунис, Турция или Египет.
Унищожава се с късогледа алчност богатството (ДА - дори и измерено в пари, в кинти) на всеки софиянец. Възможности за привличане на туристи, каквито имат единици градове в цяла Европа...
Не е случайно, че подобни постановки винаги се разиграват в отпускарския сезон. Номерът обаче няма да мине.
Районната организация на ДСБ "Средец" не само ще заеме официална позиция в подкрепа на позицията на общинските съветници в СОС, (текст на позицията тук) но ако е нужно, ще организира протести срещу поредното безчинство.
22 коментара:
Г-н Кънев, като чета вашия блог не трябва да е озаглавен "Записки на реформиста", а "Записки на етастиста" или може би "Записки на десния етатист".
Мен този пост дълбоко ме възмути.
Защо?
Първо, Херострат е подпалил Храма на Артемида (публичен имот), за да се прослави с нещо, докато инвеститора иска да построи на собствения си имот бизнес център, който да служи на лица, които ще се ползват от него.
Да се сравняват двете неща е същото както преди 1989 г. са наричали хората, които са се опитвали да изкарват с труда си доходи не по начина, предписан от държавата - "частници" или "спекулатни". Това е начинът, по който етатистите процедират:
вземат една нерегулирана и недирижирана област от живота и започват пишат правила "в обществен интерес", дават властта на чиновници да разрешават само на някои това, което преди е било позволено на всички, като на онези, които не се подчиняват на тези привилегии дават определението "престъпници", "далавераджии", или "незаконно" (като в "незаконно строителство", сиреч строителство без да си поискал позволението от пазителката на публичния интерес, всекомпетентната, естетически висша, архитектурно грамотна и съвършено несребролюбива администрация).
Сградите, които искате да запазите, са строени не за да задоволяват нечии естетически или градоустройствени разбирания, а за да ползват живите хора и за да задоволяват потребностите им. Защо интересите и потребностите на съвременните хора да трябва да бъдат жертвани заради миналото?
Може би трябва да приемем, че хората от миналото са били обладани от висши естетически разбирания, а съвременните от пошлост и желание за рушение и че затова трябва да им попречим, като "замразим" строителството.
Но не мога да приема етатистката логика на експроприацията, която следвате.
Като построял сградата инвеститорът "ограбвал" богатството на останалите хора. Не думай. Значи като забраним строителството и така лишим инвеститорът от ползите от собствеността му, обществото понася всички ползи (естетическата наслада, туристическите приходи и пр.), а инвеститорът всички несгоди.
Това е логиката на експроприацията. Ползите за "обществото", а тежестта за оня гадния (капиталист, буржоа, кулак, инвеститор с нечисти намерения, въобще необходимата жертва за общото благо). Ако искате да забраните строитевството, ок, назначете експертиза и установете колко би спечелил от него инвеститорът и му платете обезщетение за фактическото отчуждаване. Ако е 1 милиард, 1 милиард. Това е цената, която един истински загрижен за свободата човек би платил.
Доктрината, че индивидът трябва да бъде жертван за общественото благо, не е реформистка, а дълбоко ретроградна, робска и аморална. Това си е най-обикновен етатизъм. Стар, грозен и антилиберален.
Десният етатизъм е не по-малко отвратителен от левия.
Ма ко станало ся?
Черепа небостъргач на чаршията та и връз църквата ли иска да си направи?
albert venn dicey,
Инвеститора си е купил хотел. В градоустройствения план съществува хотел. За да бъде изменен, трябва да поиска разрешение от общината. Общината от своя страна, трябва да обяви обществено обсъждане, и ако има възражения по изменението, би следвало да се съобрази с тях. Ако бъде отказана промяна, нещо в което много се съмнявам, инвеститора никой не го задължава да бъде собственик на този имот и след като не му е изгодно, може да го продаде на някой друг.
Не мога и да схвана логиката Ви да искате да се плати на инвеститора обезщетение. Моля обяснете ми, защото имам една нива в близост до магистралата, искам да сменя статута, ама кмета отказва. Ако има начин да ме обезщети заради отказа, помогнете. По мои изчисления около 500 000 евро мога да изкарам ако му сменя статута.
10% ви плащам веднага.
@Любомир Попов: В това е въпросът - трябва ли държавата да ти казва за какво ще използваш собствената си сграда и дали да си монтираш пианото на тавана. Въпросът е философски и затова отговорите са доста показателни.
В конкретния случай, естествено, стои и въпросът със запазването на съседните съоръжения (отстрани и отдолу), но това е въпрос на техническо решение. Не на правно или политическо.
Радвам се, че самият професор Venn Dicey е посетил блога ми. Стотина години след смъртта си:)
И тъй, Алберт, аз съвсем не искам, нито очаквам, всички да са на моето мнение. Много от нещата, които ми приписваш, съвсем не съм казвал (и освен това сравнявам шеговито Херострат с арх. Диков, а не със собственика на имота).
Аз само казвам, че - да, има сфери на обществен интерес. Те са ограничени и малко. Според трайната европейска политическа традиция съхраняването на архитектурния облик на един град и на историческите му забележителности е сфера на обществен интерес. На тази традиция аз симпатизирам, а ти - не. ОК.
Не съществува (и никога исторически не е съществувало) свещенно право на собственика на една сграда да я доизгради неограничено във височина и дълбочина.
Напротив - устройствените ограничения на строителната дейност са основно ограничение на правото на собственост. Строиш според устройствения план на града - така е от Ур Халдейски, Рим и Картаген до Ню Йорк и Колорадо спрингс.
Накратко - никакво право на собственика на хотел "Рила" не е нарушено, ако не получи разрешение за издигане на нова сграда. Той си е собственик на това, което си е купил, и което е предвидено в градоустройството на района.
Нещо повече - той го е придобил доста след приемането на определени регулации, свързани с опазването на древна Сердика. Няма тук неприятна изненада от страна на администрацията.
Както виждаш, никъде не коментирам кой е собственик на хотела, как го е придобил и пр. накланяне на разговора в посока "капиталистически гадове".
Уважавам правото на всеки предприемач да дири материалния си интерес - в случая да построи бизнес център и да го разпродаде. Частният интерес движи света и създава богатството.
Администрацията (колкото по-малка, толкоз по-добре) има за задача да брани определени сфери на обществен интерес (естествено в рамките на правомощията си).
В случая правомощие на администрацията (както на всяка администрация във всеки свободен град по света, а не само в соц-държави като нашата) е да допусне или да не допусне тази промяна на градоустройството.
Сега аргументи да НЕ го допусне:
1. Разрушават се исторически ценности;
2. Сериозно се нарушава баланса на автомобилното движение/паркиране в тази част на града, доколкото 22 етажа бизнес център и десетина етажа хотел имат съвършено различно натварване като трафик.
3. Нарушават се отстоянията към съседни сгради (това наистина е технически въпрос, а не административно-политически).
@ Спас Колев
Политически въпрос тук има, и той е -
а) представлява ли обществен интерес запазването на античните сгради и съоръжения, или не и
б) влиза ли в правомощията на общината да съобразява промяната в градоустройството с възможностите на района да понесе трафика.
За мен отговорът на първия въпрос е твърдо "ДА". За втория по-скоро също е положителен.
Това за 22 етажа и 8 под земята май е кьорфишек, от фирмата заявиха, че ще правят сграда със същите размери.
Не, не е кьорфишек, а е именно каквото е внесено като предложение за промяна в градоустройството.
Просто за пореден път се изпробва еластичността на общественото мнение и се бие заден - както в случаите с хотел "България" и градината зад Руската църква.
@ любомир попов
"Общината от своя страна, трябва да обяви обществено обсъждане, и ако има възражения по изменението, би следвало да се съобрази с тях." -
НЕ Е ТАКА. Целта на общественото обсъждане е да се получи мнението на хората, участвали в него и само толкоз. Административният орган не е длъжен да се съобрази с него. Ако законът искаше да даде на определени лица правото на вето над инвестиционните намерения на правните субекти (което би било противоконституционно), щеше да го направи с изрична и недвусмислена норма.
@ радан кънев
"Радвам се, че самият професор Venn Dicey е посетил блога ми. Стотина години след смъртта си"
Ами стоях си в гроба известно време, пък после не издържах да слушам какво се пише и говори в последно време и като се надигнах из гроба, прописах в блога на радан кънев -:)
"Според трайната европейска политическа традиция съхраняването на архитектурния облик на един град и на историческите му забележителности е сфера на обществен интерес."
Позоваването на традицията, че държавата е упражнявала принуда дълго време, само по себе си може да убеди само някои консерватор, но не и един либерал. Позоваването на ПРИНЦИП, който има дълбоки исторически традиции, е нещо друго.
В случая е неуместно.
Ако под устройствени ограничения на собствеността имаш предвид, че никой не е имал никога право да строи колкото си иска във височина, дълбочина или с произволни материали, това определено може да мине за европейска (че и световна) традиция. Обаче ако имаш предвид изземването от частните собственици правото и инициативата, съобразявайки се с общите и безлични технически правила за безопасно строителство, да строят сгради според естетическите разбирания и предпочитанията въобще на потребителите - не вярвам тази традиция да е по-стара от век.
В САЩ например докъм 20те години на 20 век съдилищата са спирали подобни градоустройствени планове като посягащи по непозволен от Конституцията начин или в прекомерна степен на правото на собственост на инвеститорите.
@ Радан Кънев
"В случая правомощие на администрацията (както на всяка администрация във всеки свободен град по света, а не само в соц-държави като нашата) е да допусне или да не допусне тази промяна на градоустройството."
Нима нашата държава е по-соц. от повечето държави в Европа. Разбира се, че не. Нашата държава е много по-малко социалистическа и по-свободна от Норвегия или Франция например.
Не трябва да се бърка свободата с богатството. В дългосрочен (че и в средносрочен) план свободата носи богатство, но те все пак са различни неща.
П.П. По някое време в коментарите си минах от "Вие" на "ти" в обръщенията си кам тебе. Надявам се да не приемеш това за неуважение.
Като начало - не, нямам нищо против да си говорим на "ТИ".
Когато не ми влагаш в устата чужди думи и позиции се вижда, че нямаме чааак толкова различни разбирания.
Моята проста позиция (която НЕ е "либерална" и аз не го твърдя), съвпадаща и с позицията на ДСБ-Средец като организация, е, че съхраняването на историческия облик и историческите ценности на столичния център представлява обществен интерес. С този обществен интерес, и в рамките на закона, е добре да се съобразява администрацията.
В случая, в рамките на закона, администрацията може да позволи дълбаенето на 8 етажа под земята, може и да не го разреши. Априорно право да дълбае под земята собственикът няма. (Дори не коментирам множеството норми, които уреждат археологическите находки)
Собствениците на сгради са част от общността на района. Те поемат определени задължения и ограничения, когато инвестират на това място, а не в "Манастирски ливади". Всичко останало е въпрос на партньорство и договаряне на приемливи промени. А сградата в сегашния си вид е вече свещена и неприкосновена собственост.
Известна ми е практиката на американските съдилища, за която говориш. Тя е била спорна и тогава, и лека полека е отпаднала под легитимен обществен натиск.
Легитимен обществен натиск е и моята позиция, и позицията на партията, в която членувам. Няма тук "етатизъм" има съвсем нормален спор по обхвата на понятието за обществен интерес.
По много аспекти на този спор ние с теб сигурно сме на едно мнение (по повечето, предполагам), по други сме на различно. Аз не си слагам етикет и не твърдя, че съм "либерал". Много мои консервативни приятели обаче го твърдят за мен:)
Благодаря ти за грамотното и ползотворно участие в дискусията, надявам се да продължи (пък и с нови участници)...
albert venn dicey,
Аз, като съсед, мога да имам възражения по изменението, и тогава общината е длъжна при основателни възражения да се съобрази с мен, правейки изменения в градоустройствения план.
ЗУТ:"Чл. 127. (1) Общите устройствени планове подлежат на обществено обсъждане по реда на чл. 121, ал. 1(Чл. 121. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2004 г.) Проектите за устройствени схеми подлежат на обществено обсъждане преди внасянето им в експертните съвети по устройство на територията. Възложителят на устройствената схема оповестява мястото, датата и часа на общественото обсъждане в един национален всекидневник и поне в една местна медия. На общественото обсъждане се води писмен протокол, който се прилага към документацията за експертния съвет. В градовете с районно деление обществени обсъждания се организират задължително във всички райони.) преди внасянето им в експертните съвети по устройство на територията."
Дали, ако жителите на населеното място са против, кмета ще разреши строителство? Мисля, че това ще е последното нещо, което този кмет ще направи. Или поне би трябвало да е така.
"Дали, ако жителите на населеното място са против, кмета ще разреши строителство? Мисля, че това ще е последното нещо, което този кмет ще направи. Или поне би трябвало да е така."
Въпросът е дали е ПРАВНО задължен да се съобрази с възраженията на съседите при общественото обсъждане. Посочената от теб разпоредба от ЗУТ задължава административния орган да проведе обществена дискусия, за да чуе мнение на съседите, но НЕ задължава органа да се съобрази с мнението на съседите. Ако не бъде проведено такова обществено обсъждане, актът е опорочен, но ако бъде проведено и органът не се съобрази с мнението - актът няма да бъде опорочен, защото органът ще го е издал в условията на оперативна самостоятелност, част от която е да направи преценката с кои, ако въобще с някои, от мненията на общественото обсъждане да се съобрази.
@ Радан Кънев
Радвам се, че сам признаваш, че не си либерален, защото с позициите, които заемаш, мисля, че не си. Използвах "либерален" във връзка с реформизма, защото на мен ми е трудно да си представя реформист консерватор или реформист социалист.
Разбира се, ако под реформизъм се има предвид да се вземат 5, 10 или 20 добри практика из целия свят и неговия опит и да се приложат, то е напълно възможно реформистът, който го извърши, да бъде по политическите и другите свои убеждения консерватор, социалист, комунист или какъвто ще.
Ако обаче се иска реформиране на мненията и са изградим институции, които ще поддържат свободата и просперитета в дългосрочен план, това не е достатъчно. Според мен само либерализмът предлага модел за постигане на този резултат. Само той позволява съвместяването на възможно най-голям брой конкуриращи се идеи, противоборстващи си интереси, при гарантиране на защита на индивида срещу произволната намеса на другиго, и най-вече на държавата.
albert venn dicey,
Да, не е задължително да се съобрази, но ако не го направи, може и да е последното му решение като кмет. Или поне би трябвало.
@ Радан Кънев
Опитвам се да разбера начина ти на мислене. Ти казваш (със съкращения):
Аз само казвам, че има сфери на обществен интерес. Те са ограничени и малко. Според трайната европейска политическа традиция съхраняването на архитектурния облик на един град и на историческите му забележителности е сфера на обществен интерес. Не съществува (и никога исторически не е съществувало) свещенно право на собственика на една сграда да я доизгради неограничено във височина и дълбочина. Напротив - устройствените ограничения на строителната дейност са основно ограничение на правото на собственост. Накратко - никакво право на собственика на хотел "Рила" не е нарушено, ако не получи разрешение за издигане на нова сграда. Той си е собственик на това, което си е купил, и което е предвидено в градоустройството на района. Няма тук неприятна изненада от страна на администрацията. Администрацията (колкото по-малка, толкоз по-добре) има за задача да брани определени сфери на обществен интерес (естествено в рамките на правомощията си). В случая правомощие на администрацията е да допусне или да не допусне тази промяна на градоустройството."
От това мога да заключа, че според тебе, първо, трябва да имаме small government, второ, сферите на "обществен интерес" (разбирай, дейности под контрола на държавата) трябва да бъдат строго ограничени, НО, че, трето, в областите, в които веднъж съгласили се, че трябва да са "сфери на обществен интерес", не трябва да поставяме много големи ограничения пред дискрецията на пазителите на публичния интерес - държавните органи.
Аз така си позволявам да тълкувам позицията ти по отношение на правото на администрацията да разполага с дискреция при решението дали да разреши строителство или не.
Именно поради тази позиция си позволявам да те охарактеризирам като small government conservative.
Че си small government, това е ясно. А си консерватор, защото (освен позоваването ти на общоевропейската традиция за допустимостта на упражняване на определет тип принуда за определени цели), споделяш една разпространена черта на консерваторите - склонността да се разгледа порядъкът в човешките отношения като резултат от непрекъснатото внимание на някаква власт или авторитет, които трябва колкото е възможно повече да бъдат свободни от излишни твърди и негъвкави обвързващи ги правила, за да могат да те да "подреждат" обществените дела.
С други думи, консерваторът е склонен да неглижира нуждата от общи и абстрактни правила, лишаващи държавата от дискреция, ако е убеден, че "правилните" (можещите, знаещите, свестните, предприемчивите) хора я държат.
Разбира се, това са много думи в устата ти, които ти не си казвал, но надявам се, че съм се докоснал до нещо вярно.
@ Albert
Ти си очевидно по-навътре от мен в социалната теория и правиш добър анализ на текста ми. Аз съм използвам понятието "реформист" в два контекста - желанието за еволюционна промяна на българското общество (еволюционна, дори и да е радикална в крайна сметка) и в контекста на Южно-европейската (и особено испанска) политическа история, която намирам много по-близка до нашите реални отношения. Затова и не обичам да говоря в ляво-дясно и консервативно-либерално категории.
"Реформизмът" в Южна Европа (в различни държави - различни периоди) се характеризира с умерен секуларизъм (без насилие срещу Църквата), умерени пропазарни, но не и про-бизнес реформи, антимарксизъм, но не задължително анти-социалдемокрация.
Начетени хора като теб са определяли позициите ми като progressive conservatism. Приемам и твоето определение, харесва ми.
Благодаря за интересния разговор, изчезвам да паля барбекюто.
И няколко интересни правни проблема, свързани с фактическото отчуждаване. Според тебе:
"Нещо повече - той го е придобил (имота, бел. А.В.Дайси) доста след приемането на определени регулации... Няма тук неприятна изненада от страна на администрацията."
Искаш да кажеш, че ако поради някаква регулация или много регулации стойността на имота на някой собственик падне дотолкова, че той да не му носи вече полза (фактическо отчуждаване по см. на практиката на ЕСПЧ по Първия протокол към ЕКПЧ, или regulatory taking по см. на практиката на Върховния съд на САЩ по Vтата поправка на Конституцията), то право да оспорва тази регулация(и), респ. да иска обезщетение има само лицето, което е било собственик към момента на влизането им в сила, но не и последващият собственик?
Не мисля, че това следва по общите правила на АПК у нас.
В САЩ съдебната практика също го отрича - вж. решението по делото Palazzolo v. Rhode Island, 533 U.S. 606 (2001). Практиката на ЕСПЧ по въпроса не ми е известна. Но че понятието за фактическо отчуждаване е твърда част от практиката на ЕСПЧ, това е несъмнено. Даже в някои свои позиции ЕСПЧ е отишъл по-далеч от Върховния съд на САЩ. Вж. например решението по делото HUTTEN-CZAPSKA v. POLAND (2005) на малкото отделение, според което наемните ограничения в конкретния случай представляват нарушение на правото на собственост на жалбоподателя.
Незнам какви са амбициите на арх. Диков но възможно е да иска з аследващият мандат да замести бабата Фъндъкова - не изключвам тази възможност
Публикуване на коментар