неделя, 27 юли 2008 г.

х. Демяница - х. Безбог (как съм го пропуснал досега???)

И тъй, back to reality...

За всички, които са гледали прогнозата за времето и жив са ме ожалили - не беше толкова страшно:)
Студено и мъгливо - да, но дъжд валеше само нощем. Иначе ще го опиша само с една дума - разкош. Пет дена бъхтане по най-красивите маршрути на най-красивата наша планина (естествено, лично мнение на автора).

Не бях вървял Демяница - Безбог, и макар да познавам почти всички отделни гледки от други маршрути, просто се учудих що за идиот съм да го пропусна...


(класика - Мозговишка порта с Валявишки чукар по пътя за Тевно)...



... и моя милост разваля класиката.


Групата вече е кривнала във Валявишкия циркус (нахилена, защото не е започнало изкачванеъто към Дженгалска порта)


Дженгал никога не е дружелюбен, но на 23-ти беше особено заядлив. Едва даде да го снимам...


Портата на слизане. Добре поне, че не я качвахме от тази страна:)


Панорама на Поповите езера (Папазгьол и Банско езеро) с върховете Острец и Орловец (според картата ми). Тук е мястото да спомена, че преименуването на върховете и местностите в Пирин ме вбесява. Освен, че новите имена са тъпи и насилено измислени, човек не може да навърже спомените си, указанията на по-опитни планинари, пътеводител и карта...

И тъй, в разказа за Пирин Дженгал си е Дженгал, а не Самодивски връх, Муратов не е Гранитен, Синаница не е Сини връх, Чаирска порта не е Винарска порта, Газей не е Воеводски и пр. и пр.

Е, не знам как се казват Острец и Орловец, ползвам картата...

Кратка полезна информация: За нетренирани туристи (с твърде много багаж) преходът си отнема 5-те часа по пътеводител с горница. Перфектно маркиран маршрут (в жълто). Началото (до голямо Валявишко езеро - около час и половина) е измамно леко и приятно. Изкачването на портата и особено слизането към езерата са изтощителни. Третият етап - постепенно изкачване по скатовете на Полежанското било към Безбог е сериозен и отнема повече от час. Ние го подценихме и непосредствено преди Безбожки превал не приличахме на човеци.

Следва ...


5 коментара:

Любомир Попов каза...

Много красиво. Предполагам и това са последните модни тенденции в планинарството. Пипита изглежда страхотно на фона на планината. В моите планинарски спомени са останали едни зеленикакви анораци и панталони, които се закопчаваха под коляното, също зеленикакви.

Радан Кънев каза...

E, дали са "последни" тенденците не знам:)

Аз си спомням началото на 90-те, когато за кратко се занимавах със скално катерене, много завиждах на карираните панталони с кръпки / т.нар. "протектори" :)../ на хората, които бяха пазарували по чужбина.

Сега ги шият в София и струват 20-25 лв.

very_berry каза...

Знам, че да си планинар означава твърде много неща...Първо означава да си въодушевен от идеята да си измъчваш тялото и второ - озарен от идеята да разбереш колко сме нищожни хората. Второто, обикновено се получава, когато застанеш горе на планинския връх и гледаш околовръст цялата върховност на Природата. Ей тогава разбираш, че си прашинка в дланта на Бога, между линиите на Сърцето и Съдбата...Обаче исках друго да кажа...Пирин е красива, но били ли сте в родопите, примерно над Триград? От 26 до 27 юли имаше настинарско сборище...орфически ритуали! Радане, трябваше да си там и да разбереш...

Радан Кънев каза...

E, "орфическите" ритуали и други езически обичаи ме интересуват единствено ако са автентични и носят някаква информацията за културата, вярата и т.н. на хората преди много време.

Сегашните дивашки възстановки (поне тези, които съм виждал) намирам отблъскващи и жалки. Особено гротескните са ми смешни понякога.

Радан Кънев каза...

Иначе смисълът на планинарството (пешеходния туризъм, катеренето) за мен е да усетиш природата, да забравиш останалото. Не става с гледане, трябва да се изпотиш, да ти натежи, да се усъмниш в способността си да стигнеш до следващата хижа (връх или кавото е там целта).

А колко сме малки хората... не знам. Не би трябвало да е нужна планина, за да го разберем. Но сигурно помага.