Краят на сезона или началото на нова криза?

Краят на политическия сезон  съвпадна с началото на кампанията за местни избори. И - тъжно, но очаквано - кампанията започна с яростен приятелски огън по Реформаторския блок. Особено тревожен е опитът на колегите от ГЕРБ да прехвърлят отговорността за собственото си политическо поведение върху групата на РБ. Ще направя кратък преглед на това, което се случи:

1. "Историческият компромис" за конституционни промени беше и остава огромен политически пробив на РБ. Преодоляхме мнозинство от над 160 гласа за имитация и постигнахме 180 подписа за същинска реформа. Постигнахме го сами - и ГЕРБ, и Президентът бчха съгласни на варианта на ДПС. Дадохме пример за политически преговори, които по сериозност и зрялост не отстъпват на тези в развитите демокрации. Ако никой не се отметне от подписа си, наесен ще има истинска реформа на ВСС и крайъгълен камък за цялостна съдебна реформа.
По време на преговорите за конституционни промени, в т.ч. и особено преговорите с ДПС, нито за миг не сме обвързвали тази тема с други теми - референдум, омбудсман, НСО. Не сме поемали никакви ангажименти извън компромиса по съдебната реформа, и който го твърди или се е объркал, или клевети.

2. Отхвърлихме въпросите за задължителното гласуване (тук огромна, решаваща роля имаха и "развалените пултове" на ГЕРБ) и за мажоритарния вот. По втория въпрос имахме редкация в полза на преференциите, отхвърлена от всички останали политически сили.
В този случай, РБ показа зъби и характер. Поздравявам колегите от ПГ и ги подкрепям. Задължаването на хората да гласуват не решава въпроса с доверието в политиците. Тоягата не помага. Резултатът от задължителното гласуване, каквото и да си мислят в ГЕРБ, щеше да бъде увеличаване на резултата на ДПС (най-ниската активност на последните избори е в Кърджали, най-високата - в София!) и на протестен вот, насочен към популистки и крайни формации.
Мажоритарното гласуване (при напълно неясни правила) е опит на ГЕРБ да си осигури служебна победа и да управлява без партньори и коректив, без да има мнозинство от гласовете.

3. Подкрепихме въпроса за електронното гласуване. Дано се случи - участието на над милион българи, живеещи в страните от ЕС, в политическия ни живот е ключово за оцеляването ни като нация. Българите в чужбина не само превеждат милиарди левове годишно на семействата си в България, но преди всичко са важна част от националната ни общност, основен демографски и икономически резерв на нацията и държавата ни. Тяхното участие в избори ще обезсмисли глупостите със задължителния вот - ефектът от високо участие и отслабване на ДПС и на купения вот ще се постигне без насилие върху гражданите да гласуват задължително.

4. Противопоставихме се на избора на старите подуправители на БНБ и поискахме отговорността на целия УС на БНБ за фалита на КТБ. Тук избора направиха ГЕРБ и ДПС. Надявам се, че не сме виновни и за това.

5. Противопоставихме се на закона за НСО, запазващ тази уникална за Европа служба за охрана на привилегиите. Поискахме служителите в НСО да се грижат за сигурността на милиони, а не на десетки. Законът мина с гласовете на ... ГЕРБ и ДПС. Няма изненадани.

6. Противопоставихме се на мълчаливия консенсус за избор на г-жа Манолова за омбудсман. Издигнахме кандидатурата на г-н Пенчев и я подкрепихме.
Обвиненията, че нашите гласове са помогнали на г-жа Манолова, са нелепи. Ние имахме наш кандидат. Помогна ѝ тайното гласуване - затова искаме и ще искаме явно гласуване и във ВСС.

7. Парламентът не придвижи Закона за лечебните заведения (основен стълб в реформаторската програма на Петър Москов), но по стахановски гласува Кодекса за социално осигуряване, който далеч не е толкова спешен. Ключовите гласувания по КСО минаха с мнозинството на ГЕРБ, ДПС и АБВ.

В заключение: Краят на сезона очертава доста самотна роля на Реформаторския блок в опитите за постигане на промяна. В два случая се справихме добре, в останалите парламентът формира консервативно мнозинство в защита на статуквото, в основата на което често са ГЕРБ и ДПС. Перспективата пред управлението е тревожна - стабилността изисква бързи и смели реформи, а мнозинство между ГЕРБ, ДПС и АБВ не може да ги осигури.

Идва кратка отпуска. Призовавам колегите от ГЕРБ да слязат от метлите и да си дадат сметка за необходимостта от много сериозен разговор за управленските приоритети и програмата на парламента. Ако искаме стабилна България, трябва да загърбим партизанските си страсти и мераци за служебна победа и да заздравим мнозинството, около важните реформи, които предстоят - Закона за съдебната власт, Закона за лечебните заведения, антикорупционния закон.
Възможно е да се наложи предоговаряне на коалицията. Това не бива да ни плаши. Ако мнозинството ГЕРБ/ДПС/АБВ се запази и атаките срещу РБ продължат, трябва да сме готови за нови избори, на които да получим по-висок резултат, и то като единна и дисциплинирана политическа сила. 

ДПС заведе дело срещу мен - ето и отговорът:

Народният представител от Движението за права и свободи Анастасов е завел срещу мен дело за нанесени неимуществени вреди в размер 15 000 лева. По принцип никога не съм смятал, че съдебни книжа трябва да бъдат размахвани публично. В случая обаче става дума за класическа недостойна политическа атака, а не за реален съдебен спор. По тази причина и публикувам и отговора на исковата молба, който в срок депозирах пред Софийския районен съд. Наистина съжалявам, че занимаваме съда с тези политически закачки, но това е избор на колегата от ДПС.
Ето и текста на отговора ми:

До:   СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД         ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 39 с-в    
гр.дело №  13048/2015г.                                                                                                           
   ОТГОВОР НА ИСКОВА МОЛБА
 от Радан Миленов Кънев,  ЕГН ...........................,
Адрес: гр.София, бул. Княз Дондуков ................. 

съдебен    адрес 1124 София, ул. Дамян Груев № 5 ет.1
адв. Радан Кънев         Уважаема г-жо СЪДИЯ,
 В срок депозирам настоящия отговор на искова молба, подадена срещу мен от Станислав Димитров Анастасов, на основание чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД – за нанесени вреди.

1. По отношение на допустимостта - считам, че предявеният иск е допустим.

 

2. По отношение на основателността – считам, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

  

3. По отношение на представените с и.м. доказателства:

 Представените два броя дипломи за висше образование са относими към правния спор и официални документи и следва да бъдат допуснати като писмени доказателства.
 Представените три броя текстове, наподобяващи стенограми от заседание на НС  и на телевизионно предаване, нямат белези на документ и съответно – не могат да служат за писмено доказателство. Това са просто разпечатани на хартия текстове, без данни за източника им, за лицето, от което изхождат и без подпис на издател. По изложените съображения, моля да не приемате тези доказателства.
 

4. По отношение на изложените в и.м. твърдения:

 Не мога да потвърдя истинността на цитата, който ищецът ми приписва в обстоятелствената част на исковата молба. Считам, че е в негова тежест да докаже – с допустими по ГПК доказателства и в предвидените в закона срокове – това фактическо твърдение.
Не оспорвам факта, че към момента на встъпването си  в длъжността „Министър“, ищецът е имал висше образование.
Оспорвам твърдението, че ищецът е претърпял каквито и да било неимуществени вреди. На първо място, в самата обстоятелствена част на исковата молба, ищецът твърди, че предполагаемото ми изявление в интервю по Нова Телевизия е засегнало „статута му на народен представител“ и участник в различни парламентарни комисии и делегации, както и че е наранило чувствата на избирателите на ПП ДПС в област Видин, членската маса на ДПС и престижа на младежката структура на ДПС, в чието ръководство участва, както и че думите ми са „от естество да засегне цялата нация“. Доколкото ищец по настоящото дело не е нито цялата българска нация, нито членската маса на ПП ДПС или нейната младежка структура, а още по-малко – избирателите на ДПС от Видинския край, то тези фактически твърдения, освен очевидно несериозни и неверни, са и неотносими към спора.
Неотносими към спора са и въпросите, които ищецът „се е питал“. Те не представляват данни за преживени болки и страдания. Вътрешните колебания на ищеца относно мотивацията на моите предполагаеми думи нямат никакво отношение към предмета на спора – понесъл ли е той преки и непосредствени вреди от мое противоправно поведение.
Относимо към спора е фактическото твърдение, че ищецът е изпаднал в депресия. Доколкото става дума за клинично състояние на душевно заболяване, напълно възможно е ищецът да страда от такова. Това душевно заболяване, което ищецът описва като нарушение на „нормалното му психическо състояние“ обаче следва да бъде доказано с предвидените в ГПК доказателствени средства, както и връзката между моето поведение и неговото психическо състояние.
Относимо към спора е и описаното от ищеца осъзнаване, „че политиката е и изпитание“. Именно то навежда на извода, че един политик би следвало да бъде по-взискателен към себе си и по-търпим към чуждите критики от обичайното. Считам, че твърдените от ищеца обидни думи, дори и ищецът да докаже твърдението си, не са от естество да бъдат окачествени като противоправно поведение в условията на изострен политически диалог, а още по-малко – да причинят болки и страдания на визираното лице. Остава основателно съмнение, че описаното от ищеца душевно заболяване се дължи на други, по дълбоки причини.
 Независимо от изложеното, правя и следните фактически твърдения:
На първо място, г-н Анастасов не е единственият народен представител от ПГ на ДПС, който е чел от парламентарната трибуна списъци с имена на уволнени лица.
  На второ място, ако г-н Анастасов разпознава себе си в думите „Министър без диплома“, то се дължи именно на неговото виновно поведение, а не на мои думи. Публично известно е, че г-н Анастасов, при представянето си като министър през м.юни 2014г., въведе обществеността в заблуждение, че е завършил престижния Технически университет в Мюнхен, Германия и едва след журналистически разследвания, установили, че той няма диплома от този университет, призна, че е „завършил семестриално“ и не се е дипломирал. Това е пример за липсата на взискателност към собственото поведение, проявена от младия политик, факт, за който – благодарение на „стреса“, изживян от мое интервю, той е започнал да осъзнава.
 За установяване на горните факти, моля да ми бъде допуснат един свидетел при режим на довеждане за първото съдебно заседание по делото.
 В заключение считам, че при така изразените до момента фактически твърдения и събрани доказателства, настоящият правен спор се явява юридически безпредметен и по същество завеждането на този иск представлява политическа злоупотреба с предоставените от Конституцията и процесуалните закони права.
 ПРИЛОЖЕНИЕ: Копие от настоящото за ищеца гр. София,
08.06.2015г.
                                                             С уважение:
   

Патриотизмът преди 127 години и 4 месеца

Боледуването през миналата седмица ми помогна най-сетне да прочета 3-ти том на "Строителите...". И ето една история от преди 127 години:
ВНС, след избора на Фердинанд за български княз, избира по вишегласие една депутация от парламентаристи, които да връчат на княза решението за избор. Първоначално, поради финансовата криза в Княжеството, решават да са само пет души. След гласуването, обаче, се оказва, че избраниците са само от Южна България, сред тях няма представител на селското население и ... турчин. Решава се, че съображенията за икономии трябва да отстъпят пред необходимостта депутацията да включва представители на всички географски части на Княжеството, всички съсловия и етноси, "за да представлява тя пред Княза единството на българската нация". И избират още неколцина депутати, сред които и един турски големец от Шумен.

Преди 127 години, следователно, българският политически елит има пълното съзнание за политическото единство на българската нация, включваща в себе си представители на различни етноси.

А нам остава днес или да признаем, че представителите в III-то ВНС са били на по-високо ниво на политическо съзнание от нас (макар и мнозина от тях - хора без особено образование...)  и да се премерим по тях, или ... да оспорим техния патриотизъм. Аз трудно бих оспорил патриотизма на Стефан Стамболов - апостол на Старозагорското въстание и най-близък съратник на Ботев, на Димитър Петков със загубената на Шипка ръка, на Захари Стоянов, на водителя на борбата за Църковна самостоятелност д-р Чомаков, на водачите на Съединението ген. Николаев и Димитър Ризов... да не изброявам останалите, защото трудно ще намерим в кого да се усъмним.

Горното е само пример. Важен и вълнуващ, но само пример. Не би трябвало и без такива примери да има съмнение, че висшата форма на патриотизъм изисква ясно съзнание за единството на нацията, с всичките ѝ етнически съставки, както и за нейната принадлежност към Европейското културно и политическо пространство, като противовес на двете конкуриращи се на Балканите източни деспотии - в което депутатите в III-то ВНС също не са изпитвали никакви колебания...

Патриотизмът преди 127 години не е различен от днешния. Само патриотите днес са сякаш по-малко от тогава.