Ден в памет...

Днес е Международният ден в памет на жертвите на Арменския геноцид. 

Ден, в който е добре да си дадем сметка колко крехко е съжителството на различни етноси, религии и култури и колко бързо настъпва насилието, когато дадем път на враждата. 

За мен темата за човешките права, респекта и толерантността никога не е била служебна и формална. Нищо не е даденост - свободите трябва да се защитават всеки ден от силна държава, здрави институции и отговорни политици. 

Преди 102 години, в българското Народно събрание, група опозиционни депутати искат да се забрани на арменските бежанци да купуват земя. Срещу тях се изправят прадядо ми Никола Кънев и вътрешния министър Никола Мушанов:

“... Ние тук, в тоя парламент, сме подчертали и сега аз подчертавам, че българската нация не само че е толерирала всички народности и всички вери, но смята за своя национална гордост да прогласи в територията на царството пълна свобода на всички народности и вери. С това ние се гордеем. Това е един принцип, прокаран в нашата конституция...”

(Никола Кънев, депутат от Варна)

“ ... Аз няма защо да ви говоря, често пъти сме го повтаряли всички, че, ако нашата страна има известна цена, по-голяма цена, отколкото много други народи, то е, защото ние можем да им търпим и произхода, можем да им търпим и религията...”

(Никола Мушанов, министър на вътрешните работи)

Днес виждаме, колко са били прави: Век по-късно арменците са важна част от българското общество, от нашата култура, икономика, търговия и образование. Защитата, която са получили от българската държава в края на XIX и началото на XX век, се е отплатила стократно за сто години. 

Днес е ден за памет не само за престъпленията и техните жертви, но и за опасностите, които стоят пред нас като общество. 

И за смелостта и вярата в човешките права, които преодоляват тези опасности. 

Българското общество има достойна история на защита на човешките права и на просперитет на различните общности, в съвместен живот. Варна е един от тези примери на богатство и култура, създадени от хора с различен етнос и вяра, част от българската нация. 

.

We few, we happy few... или вместо репортаж от откриването във Варна

За откриването на кампанията на ДСБ/БДФ във Варна ще кажа само няколко неща: 

1) Съжалявайте, ако не сте били. Беше много хубаво. Но нищо не е загубено, ще дойдете на купона на 12 май вечерта. 

2) ГЕРБ не посмяха да наемат Фестивалния, защото залата е твърде голяма. Ние я напълнихме. 

3) ГЕРБ се отбраняваха от протестиращите с милиция, ние с Иван Костов ги поканихме и водихме с тях половинчасов разговор. Останаха на събранието и накрая пожелаваха успех и ни стискаха ръцете. 

4) Говорихме за три неща - работа, доходи, честно управление. Не за себе си, не за нашето бъдеще. 

5) Цялата десница на Варна беше в залата - десебари, форумци, приятелите от Единство, земеделци, кметът Кирчев. Бяха там, защото разбират, че на тези избори има само една дясна опозиция, и преди всичко - има само една листа, която защитава стотиците хиляди активни българи, които могат да измъкнат страната от кризата. 

До ден ще има запис, в т.ч. и запис на моето изказване. Много беше хубаво, затова няма да ви го преразказвам, а ще ви го пусна да го гледате. 

Накрая, вместо обяснения на настроението и морала на десните във Варна, ще публикувам един любим текст: 

"... Кой иска туй?
Вий, Уестморланд? Не драги братовчеде!
Ако е рекъл Господ да загинем, ще бъдем доста
и колкото сме днес; ако е рекъл
да оцелеем - колкото по-малко,
по-много чест за всеки. Божа воля!
Затуй те моля: ни един войник
недей да искаш в повече! Ейй Богу,
не съм за злато жаден и нехая
кой щял на моя сметка да се храни
или да носи моите одежди;
към външните блага съм равнодушен,
но ако жаждата за чест е грях,
то няма втори грешник като мене
на тоя свят! Не, драги братовчеде,
недей да искаш повече войници!
Кълна се, не си давам от честта
частицата, която би ми взел
един войник във повече, ей Богу!
Недей го иска, братко Уестморланд!
Наместо туй оповести, че който
бои се да участва в тази битка,
щом само заяви го, ще получи
свободен пропуск и пари за път:
не искам да умра до някой, който
не иска да умре със своя крал!
Денят е днеска Криспиановден
и който подир него жив се върне,
на пръсти ще се вдига, ще израства,
щом някъде се чуе това име;
и всяка есен до дълбока старост
съседи той ще сбира на гощавка
и ще казва: "Утре, драги мои,
е Криспиановден!" И след това,
ръкав засукал, белег ще показва
със горди думи: "Оттогаз го имам!"
Забравят старците, но той ще помни
с подробности - и с някоя прибавка! -
за свойте подвизи на тоя ден
и имена отдавнашни - крал Хари,
Солзбъри, Бедфорд, Уорик, Глостър, Талбот
и Ексетър - привични, всекидневни,
в устата на старика ще възкръсват
сред пенестите чаши. И таз повест

на своя син той често ще разказва

и докогато свят светува, никой
не ще си спомня Криспиановден,
без ние да изникнем в паметта му...
Да, ний дружинка смели, шепа братя,
защото който кръв пролее с мене
на тоя ден, ще бъде брат мой кръвен;
дори да бъде най-презрян по род,
тоз ден ще го издигне в обществото,
а благородните, които днеска
спят в пухени легла, ще се проклинат,
задето са били далеч от тук
и няма да се считат за мъже,
когато с тях говори някой, който
е бил със нас на Криспиановден!"

Така де, Шекспир, "Хенри Пети", превод Валери Петров. (От рода Петрови, от Варна)

.

Моите политически ангажименти

На тези избори ще говорим само за икономика, работа, доходи. Време и интерес за много политически разсъждения няма да има, защото съдбата на партиите и политиците не интересува почти никого. 

Днес обаче ще поема моите политически ангажименти към хората, които през всички изминали години не са спрели да се вълнуват от политика:

1) Единство на десницата. Деленето на лагери и вътрешните борби са част от миналото ни и от политическия ни опит. Те дадоха своя лош резултат – отслабването на десницата и превземането на Варна от мафията.

Партизанщината няма да бъде лесно изкоренена, тя има 130 годишна традиция. И занапред ще има делене на партии и търговия с абревиатури. Дясната опозиция, общността на десните избиратели във Варна обаче ще бъде единна през 2013г., както и в целия период на мандата ми като народен представител. Ще бъда инструмент на единството, а не на разделението и интригите. 

2) Връщане на честността и отчетността в обществената работа. Зад гърба си имаме поколения общественици и политици, които са доказали, че това е възможно. 

Моят род във Варна е само пример за поколения общественици, които са живели и работили с мисъл за общия интерес и за бъдещето на града си. 

Ще възстановя традицията на публичния отчет на депутатите пред гражданите. 

3) Поставяне на обществения интерес в центъра на политиката. Всяко решение, всеки избор ще правя според работните места, до които ще доведе, приноса за образованието, за преодоляване на бедността, за развитието на града и областта.

Твърде дълго важни решения бяха взимани с оглед на тесни интереси на хора, които са купили политическите си позиции. Няма стратегия, няма мисъл за развитието на района. 

От първия ден на новия Парламент ще започна работа за модернизация на пристанище Варна и възстановяване на транспортния коридор Варна-Русе-Европа - пътя на богатството за Варна и Североизтока. 

.