24 години промяна...

... защото тя не започна на 10 ноември. На 10-ти беше вътрешнопартийният преврат. Само с 10-ти ни чакаше съдбата на републиките от Централна Азия, Беларус и други диктатури. Или в най-добрия случай - на смутните Украйна и Кавказ.  (И целта на този текст изобщо не е да споря с тези, които съжаляват, че не е така)

Промяната започна на 18-ти ноември. С първия митинг на опозицията, на хората, които я искаха. Които искаха България да поеме своя път към Западна Европа, колкото и неясен да беше този път, колкото и големи да бяха заблудите, че ще е лек, колкото и непредвидени да бяха трудностите по него. И когато казвам хората, които искаха промяна, нямам непременно предвид, тези, които бяха на трибуната. 

На 18-ти, на трибуната бяха забележително много ченгета, комунисти и мошеници. Мнозина станаха мошеници по-късно, а не малко сигурно несправедливо са били набедени за такива. Но на площада бяхме ние. Хората, които искаха промяната. Независимо КОЙ говореше от трибуната, там се формулираха идеите, които промениха България. Осъществени недостатъчно, те я промениха недостатъчно. И все пак - за добро. 

Благодарение на 18-ти, ние живяхме четвърт век в граждански и етнически мир. Не допуснахме диктатура, политическо насилие и гражданска война. Трайно установихме частната собственост и получихме шанс за относително материално благополучие по честен път - крайно недостатъчно, но все пак - възможно. Излязохме от крайна международна изолация, влязохме в ЕС и НАТО и имаме относителна стабилност и независимост. Никога не видяхме - до преди седмици - шпицкоманди да раздават правосъдие по улиците...

Всичко положително се случи благодарение на само 4 пълни години реформаторско управление и отделни усилия на отделни хора през останалите години. През цялото време - и през 4-те години на ОДС, и през останалите - в управлението на страната имаше и забележителни боклуци, имаше и свестни хора. И се потвърди старата максима: 

При добри правила, и лошите хора могат да допринесат нещо. При лоши правила - и добрите хора вредят. 

Днес, България има нужда от нова голяма промяна. Инерцията от предишната е изчерпана. Западният свят, който беше наша цел, е силно променен и значително отслабен. Способността на ЕС да осигури икономическо благополучие е несравнима с тази от 70-те и 80-те години, когато Гърция, Ирландия, Португалия и Испания са се изтегляли от блатото. А нашето блато е много по-дълбоко. Нашата посткомунистическа мафия е все още всесилна, а руското влияние - непреодоляно. Формалното членство в ЕС не може да прекърши мафията, а нейната власт е несъвместима с нашето богатство и нашата свобода. И не е чудно, че икономическата свобода намалява, властта на мафията се засилва, а с нея - бедността и безработицата. Мафията отново размахва етническата карта и насъсква българите едни срещу други. Дъщерните ѝ партии БСП, ДПС и Атака отново разделят обществото на столица и провинция, бедни и богати, образовани и необразовани, отново размахват призрака на класовата борбЪ. 

Нещо напомня '89-та. И не е само икономическият фалит... Докато пиша това, в главата ми се връщат спомените за "Голямата екскурзия", митингите в защита на "Възродителния процес" и срещу връщането на имената, създаването на ДПС като мафиотско-кадесарска схема за овладяване на опозиционните гласове на турците... погромите срещу виетнамски работници - помните ли ги?

Напомня, защото в тези 24 години нещо не се промени. Не се промени правосъдието, не се промениха службите (работещи по Указ на Петър Младенов, лека му пръст - него помните ли? Е, и да не го помните, службите работят по негов указ...), не се промени МВР. 

Днес ние трябва да извършим следващата голяма промяна. Да установим сигурност, правосъдие и законност. Тя трябваше да е първа по ред, не последна. Но - по-добре късно, отколкото никога, казал арменецът, докато гледал как влакът отпътува...

Днес критичен брой български граждани разбират, че без законност няма богатство. Без правосъдие, няма доходи. Без сигурност, няма собственост. Разбират, че тези, които им казват - не протестирай за законност, ами за по-малко хлебарки в студентския стол, са тези, които крадат парите за обезпаразитяване. Тези, заради които има хлебарки. И противникът са крадците, не хлебарките. 

Този критичен брой българи имат своите представители: Реформаторският блок, който има конкретни и сериозни предложения за промяна в тези сфери, Протестна мрежа, ранобудните студенти, нашите приятели "Зелените", които избраха друга пътека към същата цел ... 

Върху тези представители се изсипва същата помия, която вестник "Дума" и десетина отдавна забравени парцала изсипваха върху опозицията през 1990-а. И ако хората, които ходехме на всеки митинг тогава, се водехме от вестник "Дума", днес България щеше да е Беларус, или Централна Азия, или в най-добрия случай - версия на размирните Украйна и Кавказ. Но ние знаехме, че - колкото и да са спорни лицата на трибуната - представителите ни не са вечни, но идеите са извънредно важни. Представителите ни от 18-ти ноември 1989 отдавна са в политическото небитие, а мнозина не са между живите. Но нашата воля за промяна направи живота ни по-добър. 

Надявам се, разбирате защо пиша това, 24 години по-късно. Защото вече съм в друга позиция. Защото съм един от хората, които се опитват да съберат на едно място представителите на всички, които вярват, че без законност няма богатство. 

Със сигурност, не съм ченге, нито комунист. Възможно е обаче да съм мошеник - аз знам, че не съм, но вие няма как да знаете. Възможно е да стана, и това няма как и аз да знам отсега, макар че ми се иска. И е практически сигурно, че ще бъда набеден и за трите. (Говоря само за себе си, макар да е експериментално установено, че хората са податливи на изкушения от една ябълка насам...) 

В заключение - аз съм щастлив, че 20 години (времето от '89 до 2009, през което не съм заемал публични партийно-политически постове) съм се доверявал на хората, които имат вярната политическа програма. Ще бъда щастлив и ако на мен никой не ми се довери, но само при едно условие - това недоверие да се изрази в активно бламиране, отстраняване и пр., а не в пасивност и въздържане от гласуване. 

Защото ако вие сте пасивни, и ако вие се  въздържите, тогава със сигурност няма да има промяна. А за победата на злото, както е казал Бърк, е достатъчно само добрите хора да не правят нищо. 

И неслучайно промяната винаги започва от понеделник, който свършва след половин час... 

.

Нов мораториум върху здравия разум ...

... или Когато популизмът срещне глупостта - 2-ра част.

Вчерашното решение на т.нар. парламент е толкова безумно, че е трудно да се коментира. По принцип, когато някой душевно болен човек ходи по улицата и крещи несвързано за  извънземните, юдеомасонството, рептилите и майка ви, възпитаните хора не коментират и не се намесват. Дори и да е лидер на парламентарно представена партия, отново имаме основание да замълчим състрадателно, но само ако от поведението му не зависи съдбата на мнозина. 

Но т.нар. "нов мораториум" граничи с понятието "престъпно безумие", въведено в българския политически жаргон преди точно сто години. И ако политиката от 22 октомври 2013г. бъде продължена, тази дата може да остане в учебниците наравно с 16 юни 1913г. Ден, в който борбите, лишенията, жертвите и успехите на десетилетия и на цяло поколение българи отиват по дяволите. Венец на поредица от грешки, но все пак - единичен акт на безгранична глупост, суета, варварски популизъм. 

Затова и ще се опитам да преглътна срама и гнева от снощи и да направя кратък и трезв анализа на последиците от вчерашното гласуване, с което българският, с извинение, парламент (42-ият от тук насетне ще бъде без главна буква...) едностранно наруши Договора за присъединяване на България към ЕС и българската Конституция: 

1. Какво всъщност гласуваха ГЕРБ, БСП и Атака? 

Гласуваха продължаване на забраната граждани на ЕС да купуват земя в България. Подчертавам - само граждани на ЕС! Никакви турци, китайци, руснаци и централноафриканци. Гласуваха забрана някой заблуден фермер от Германия, Холандия или Испания, привлечен от по-ниските цени на земята, да се обърка и да дойде да развива семейно фермерство, да внесе нова технология и ноу-хау, да рискува да отглежда нови култури или породи в България, запазвайки статута си на физическо лице - земеделски производител. 

Не забраниха по никакъв начин големи компании с катарско, руско, турско или пък от ЕС участие да купуват големи блокове земя и да развиват сегашния модел земеделие. То и сега е разрешено, и след вчерашния акт пак е разрешено. Борисов и Мирослав Найденов даже се хвалеха с катарците, които купуваха земя във Видинско, толкова помним. 

По отношение на земеделската политика, това беше удар срещу дребното земеделие. Само малките фермери биха купили като физически лица. Големите купуват чрез БГ фирми. 

2. Правни ефекти: 

Като за начало - никакви. Дори Бойко Борисов, Антон Кутев и Десислав Чуколов нямат право да променят международни договори и Конституцията. Вярно е, че явно не го знаят. И е тъжно. Но все пак, добре е да знаем, че непосредственият правен ефект на тези актове не може да бъде накърнен с такова решение. С други думи - всъщност покупката на земя от граждани на ЕС след 01.01.2014г. не е забранена. Дори в това лъжат. 

Втори правен ефект: Незабавна наказателна процедура от ЕК и много милиони санкции, от джоба на всички български данъкоплатци. 

Трети правен ефект: Възможна ответна едностранна реакция от Великобритачния, Германия, Белгия, Холандия и други богати държави, които не искат български работници да имат достъп до трудовия им пазар. Бездруго само си търсят повод и се чудят какво да измислят, за да удължат техния мораториум върху достъпа на нашите работници. 

Четвърти и най-важен правен ефект: Задълбочаване на правния хаос и липсата на законност. Трудно е да се обяснят правните абсурди, които ще настъпят от това решение. 

3. Външнополитически ефекти: 

Каквото и да се напише тук, ще е малко. Спорно е дали темата за ЕС е външнополитическа. Не би трябвало, но става все по-такава. С това решение България затвърждава образа на формален член на ЕС, духовно и политически отчужден, икономически и юридически отсъстващ. Опасността България да изпадне в третата скорост от Европа на две скорости е все по-очевидна. 

Настроенията срещу България в ЕС ще се засилват, с все повече рационални основания. От бедна, корумпирана, пробита от местна мафия и руски интереси, но "послушна" и mostly harmless държава, се превръщаме във враждебна, управлявана от опасни популисти, бедна, корумпирана... и т.н.

(Естествено, целта на България не трябва да бъде да е "послушна", съвсем не. Но за да бъде смела и отговорна в членството си, тя трябва да не е корумпирана и пробита от мафията...)

Интересна е оттук насетне ролята на големите европейски политически партии - ЕНП и ПЕС. Тяхната десетилетна политика на закрила на "нашите копелета" в българската политика претърпя срамен погром. Партията на председателя на ПЕС едностранно наруши Договора за присъединяване. Толкоз. Представителя на ЕНП в българския парламент единодушно се подмаза на "Атака", която беше в основата на ЕНП-атаките срещу кабинета на Орешарски. 

4. Вътрешнополитически ефекти:

Катастрофа: Нагнетяване на анти-европейски настроения от основните партии в парламента. "Християн-демократи" и "социалисти" в единен строй срещу Европа и ЕС. Нещо повече - срещу гражданите, не държавите или централната бюрокрация... 

Катастрофа: Затвърждаване на впечатлението, че за българските политици законът е нищо. Гавра с Конституцията и Договора с ЕС в името на дребни, жалки популистки и тактически ходове. 

Реанимация на "Атака" (с активното съдействие на управляващите и опозицията) въз основа на ясен анти-европейски курс, проевропейска легитимация на партията-мафия, издигнала Пеевски за шеф на ДАНС. 

Пълно бламиране на кабинета, в т.ч. от партията-мандатоносител. Жалкият хленч на Вигенин във фейсбук е показателен. Ако е искрен - оставката на масата. Същото се отнася за Златанова, Йовчев, Бобева и всички, които имат работа с ЕС в ресора си. 

Разпад на българската позиция по бежанската криза. Кой ще ходи сега да иска пари и позиция от ЕС за бежанците? 

Заключение: 

Вчера парламентът без главно "П" наложи мораториум върху законността, стабилността, просперитета на нацията и реалната ѝ интеграция в Европа. Без спазване на нашите ангажименти към Европа, няма да има и насрещна помощ. За отделния български гражданин, това е мораториум върху Европейското бъдеще и стремежа към Европейска сигурност и доходи. 

Конституционният съд може да отмени мораториума върху продажба на земя на граждани на ЕС. Мораториума върху законността, благоденствието и Европейското бъдеще обаче могат да отменят само българските избиратели. 85% от българите симпатизират на ЕС и искат повече интеграция. Нито един от тях няма причина да гласува за ГЕРБ или за БСП. 

. 

Държавата подписа безусловна капитулация. А ние?

... или State Capture 2.0

Изобщо няма да коментирам правните аспекти на казуса #Пеевски. 

Защото не вярвам, че такива съществуват. Правни аспекти няма. 

Разполагаме с достатъчно информация за упражнявания върху Конституционния съд натиск. Дори днешното писмо на Делян Пеевски съдържа достатъчно данни. Разполагаме и с резултата от гласуването. Нека сме наяснo - тук няма сложен правен спор, който да обуслови гласуване 6:6. Причината е друга. 

Повече от десетилетие, а всъщност - вече седем десетилетия - у нас властта се упражнява чрез смесица от страх, подкупи, изнудване и заплахи. Този подход обезсмисли дейността на администрацията и на държавните регулатори. Той властва безусловно в правосъдието и вътрешния ред, които от началото на 80-те години досега са закрилник и проводник на мафията. Купуването на гласове и манипулациите на избори убиха доверието в Парламента. Властта и мръсните пари корумпираха медиите и ни лишиха от свободата на словото, завоювана за кратко. 

Пробивът в Конституционния съд има символно значение. След обезсмислянето и обезценяването на всички институции и власти на свободното общество, се посяга и на формалния негов символ - Конституцията на Републиката. 

Видима е опасността България да не е вече дори фасадна демокрация. Фасадата пада. Върху нас.

След три часа, на площада. За да има какво да губим. 

.