Ще започна с една история: Преди около месец и половина един приятел ми каза:
Ако не подкрепим Бойко, ако излезем на нож срещу него, ще ни смачкат, ще ни купят, ще ни разсипят...
Този приятел се казва Георги Стефанов. Собственик (бивш???) на "моя" вестник "Седем" и от днес ... кандидат на ГЕРБ за кмет на "моя" район - Средец (вж. информацията в "Медияпул"). Смачкаха ли го... Купиха ли го... не знам. Но знам, че разсипаха приятелството ни и една достойна медия.
Нищо ново под слънцето. Мутрите смачкаха/купиха гласа, който ги ругаеше. Старо като света или поне като ... най-старата професия. Но това "нищо ново" е удар в сърцето на хора като мен, които се захванаха с обществени дела покрай вестник "Седем', които завързаха приятелства първо задочно, по страниците му, и чак после лично - на по чаша бира, в оня клуб на "Прага", по събранията на "Диалог" и на по ракия след тях.
Хора, които повярваха, че ей тъй - ентусиазирано, някак аматьорски неподготвено, но пък съвсем честно и безкористно може да се събере група, общност от хора, които не приемат мутризацията, не приемат общество, в което всичко се смачква/купува - идеи, позиции, доверие.
До тук с емоцията. Ударът беше твърде жалък и мутренски - с онзи характерен страх на мутрата от малкото и слабото, дето убягва на грубата й, тъпа власт. И по-важното - ударът показва страх и злоба.
Не отричам, че сами "оголихме хълбок" и допуснахме това влизане на тежката кавалерия. Но за това ще говорим по-сетне. Както пее Kenny Rogers:
You never count your money / when you're sitting at the table.
/There'll be time enough for counting / when the dealing's done.
Сега е време за друго. Време за яростна, гневна и остра реакция. Мутрите се опитват да ни подчинят с подхода "Бий за да те уважават". Нашият отговор трябва да бъде презрение и разграничаване.
И съюз с всеки, който не иска "да го смачкат, купят, разсипят", когато си казва мнението.
И който не иска страхливи лъжльовци да си скрият програмата след година управление:
