вторник, 25 август 2009 г.

С телеграми вещици ловим, от пръдня боя правим ...

И отново официозът на всяка власт "Стандарт":

Премиерът Бойко Борисов изпрати кратка, но съдържателна телеграма до рожденика Николай Банев, с която го поздрави за юбилея му.
Класното парти събра в курорта Русалка елита на бизнеса у нас: банкерите Петя Славова и Светослав Радев, Жени Славова, която управлява "Феста хотел", Бедо Доганян, шеф на "Синергон холдинг", строителните предприемачи Весела и Димитър Барбукови... Сред гостите бяха заместник-министърът на земеделието на Русия, омбудсманът на републиката Гиньо Ганев, алкохолните босове Атанас Петров и Антон Щерев, собственици на "Винпром Пещера", телевизионната звезда Светослава Тадаръкова и съпругът й, Нели Рангелова, Ники Кънчев, приятели от...

Явно Николай Банев и дружинката кукери от село Земен не са сред "мъжките вещици", които Бай Бойко лови. Те са добри хора, гонят кризата с вуду-магия, а и според предишния премиер съвсем не са олигархия.


Чудя се какъв ли е бил краткият, но съдържателен текст на телеграмата ...

Има тук една дребна подробност - от около две години не ми е известно в България някой да предлага услугата "телеграма" ...

понеделник, 24 август 2009 г.

Почивай в мир, Mr. Реформатор!

Отиде си Александър Божков.


Много е лесно да тъжим за автора на прекрасните "Мисли за душата", заради които започнах да си купувам вестник "Дневник". Или български вестници въобще...


За водещия на великолепната "Музика за душата", общо-взето единственото предаване по радиото, което съм се опитвал да следя постоянно.


За автора на прекрасния блог "Музика за душата", който пръв ни показа, че публичните фигури могат да излязат от мрачната комсомолска скованост и дърварския шаблон.

За анализатора, който написа "Къде ще живее внучката ми?" и обезсмисли напъните на действащите десни политици да пишат програма. Лошото е, че малцина прочетоха тази статия...

Естествено, че се сещам за всичко това, и преди да прочета превзетите и жалки опити на журналисти с гузна съвест да почетат паметта на "един от най-противоречивите политици на българския преход".

МАЙНАТА ВИ!

Отиде си човекът, който - както никой преди и никой след него - пое отговорността да извади балтията и да изреже гнойта, трупана с десетилетия в т.нар. социалистическа промишленост. Човекът, който имаше смелостта да понесе естественото отчаяние на съкратените и справедливите критики, че нещата "не стават по най-добрия начин".

Но и който - с ясното съзнание какво го чака - пое ударите на разлютените комунистически дерибеи, захапали държавните предприятия "на входа и изхода" и цялата помия, която медийната ченгесарница беше подготвила за безумеца, който посегне на Агиевите обори на държавната собственост.

Преди доста време, в едно интелигентно и спокойно интервю по БНТ, Сашо Божков каза:

"Не ми пука дали ми викат Mr. 10%, доволен съм, че след 20, 30 години в учебниците ще пише, че Александър Божков промени българската икономика"
... и за пореден път доказа, че може да има държавници, които гледат не само отвъд следващите избори, но и отвъд личната си съдба и пределите на живота си. Дори у нас, в България, има такива ...

Днес гадовете, които го разсипаха, дрънкат за "противоречив политик на прехода".

Пичове, две грешки:

Първо, Божков не е политик на прехода. Той е политик далеч отвъд миризиливия период на вашето самодоволство. Неговата смелост ще ползва и внуците ви, въпреки опитите ви да предотвартите промяната.

Второ, Божков не е "противоречив". В калта на последните 20 години той имаш куража да бъде от единиците с ясна цел, поведение и политика. В една посока - към реформи.

И си плати, прескъпо. С кариерата си, с доброто си име, със здравето си. И намери сили да покаже на смешниците, че истинският човек може да надмогне ударите на мижитурките. Той остана най-добрият - като анализатор, като есеист, като водещ на музикално предаване.

Тъй че, не го жалете.

Той успя - вие не.


четвъртък, 20 август 2009 г.

Ghost Busters

По информация на вечния официоз "Стандарт",

Станишев сам определи своите министри и кабинета си като вещици. Ловим ги и ще ги даваме на правосъдието! Това са вещици, които пият кръв. Това заяви на пресконференция днес премиерът Бойко Борисов.

Десетина дена бях в почивка и общо взето не съм следил новините. Тази седмица се опитах да наваксам. Прочетеното единствено потвърди впечатлението ми, че управлението на ГЕРБ започва изключително противоречиво. Преобладава популизмът и тенденцията към отказ от реформи. Прословутата "ревизия на управлението на Тройната коалиция" почти се изчерпва с дребнави сметки за "златни принтери" и шумни PR събития (някой учуден???).

Другарят Станишев може да е съвсем спокоен - "Лов на вещици" няма да има. Екипът на Бай Бойко не изглежда готов да изпече предшествениците си:

(Ловците на вещици от кабинета "Борисов" приемат властта от главния Кръвопиец на Републиката - снимка news.bg)

Най-много да има лов на духове:

(Ловците на духове от далечната 1984 се подготвят за битка със създабията от отвъдното).

Предлагам и нова емблема на ПП ГЕРБ:


Само се надявам докато ловуват призраците на предшествениците си, управляващите да не пропуснат (също като тях) да видят доста материалните изражения на кризата, безработицата, дискриминацията и мизерията на най-уязвимите групи в обществото.

Да се правиш на супергерой е най-вероятно забавно и със сигурност носи популярност. Но "европейското развитие" не се дължи на супергерои...
.

понеделник, 17 август 2009 г.

Пас - загадка

Варна, 13 август 2009г. :


Очаквам обясненията на читателите на блога.

Не мислете, че имам отговор :)

четвъртък, 6 август 2009 г.

Ще "го направи" ли Бойко с "Топлофикация"???

Мислех да пиша нещо друго на изпроводяк (в края на седмицата заминавам на повече заслужена, отколкото кратка, едноседмична почивка), но подобна новина не се пропуска, дори през август:

На пресконференция в понеделник той очерта като основен приоритет о игуряването на средства за националния бюджет. Това ще стане, като до края годината бъде приватизиран “Булгартабак холдинг“, за продажба ще се предложат също“Топлофикация-София“ и евентуално миноритарните държавни дялове в електроразпределителните дружества.

Защо намирам това послание за притеснително?

Ами защото "Топлофикация София" е свръх-неефективен монополист. Моделът на работа на фирмата (вж. тази статия в килера) е изначално прахоснически и основан на стария Соц. принцип - да изгорим едни горива, пък каквото излезе:


За тези структурни особености на нашата икономика съм писал отдавна - ето например една статия в
"Сега" отпреди близо година:

... софийските ТЕЦ-ове и множество други мощности действително поддържат "структурата" на стопанството - безогледното потребление на природен газ. Тъй наречените структуроопределящи предприятия са основани на планирано разхищение на енергийни ресурси. Докато не се въведат стандарти на енергийна ефективност, те са обречени на загуби, лоша услуга и високи цени.

Ще ми кажете - ами именно частният собственик ще направи "Топлофикация" модерно и ефективно предприятие. Да, бе, да. Вижте това:

Ще се търси бърз начин за оздравяването му, като ще се направят спешни законови поправки, които да позволяват събирането на сметките от некоректните платци и да подобрят перспективите пред топлофикацията.

Всички "реформи", които се планиратм са свързани с по-ефикасното събиране на пари от длъжниците. Това по принцип е незаконно - създава привилегии на "Топлофикация" спрямо другите фирми-кредитори. Защо аз да си събирам парите по съдебен ред, а "Топлофикация" - по "улеснена процедура"???

Накратко - тази идея (слава Богу, само идея засега?) води до възникването на нов, също толкова неефективен, но частен монополист в бизнеса с отоплението на софиянци. Този монополист ще се ползва с държавни привилегии, за да събира по-лесно вземанията си. Ще продължава да изгаря безумни количества природен газ (ерго - газовите монополисти ще са доволни), да прахосва 70% от енергията по трасето и да събира изключително високи сметки.

Но ще има и нещо ново: Частният монополист ще въведе някакви системи от типа на "тримесечно отчитане", ще купи няколко стотици нови автомобила, джакузи (звучи ли ви познато?), ще определи заплати от няколко десетки хиляди и пр. и пр., та присъщите разходи ще се вдигнат и след няколко рушвета все така фиксираната монополна цена ще е по-висока...

Все пак Трайчо има опит именно в частен монополист, та сигурно знае за какво става дума...

Ta без да съм привърженик на "обществената собственост" (именно "Топлофикация" и Вальо Топлото показаха за какво иде реч), съм убеден, че първо трябва да се промени и реформира самата система на подаване на отоплението, т.ч. при нужда и с държавни инвестиции или в рамките на публично-частно партньорство, а след това да се говори за частна Топлофикация.

Защото частният монопол ще роди само ... законен Вальо Топлото за София.

сряда, 5 август 2009 г.

Можело, значи

Известно време в България цареше пълна безнадеждност за бъдещето на разумни политически и/или граждански (поне етимологично разлика няма) инициативи и предприятия.

Хора като мен, които постоянно се пънат за някаква кауза бяхме започнали да се възприемаме като пълни лузъри (загубеняци???), дори да дирим подобно самооопределение и светоусещане.

Но ето че можело. След 3-4 години баталии, започна ремонтът на къщата на Димитър Яблански, превърнала се в символ на разпадащото се историческо наследство на София...


Искам много ясно да припомня, че този ремонт НЕ Е случайно щастливо събитие. Той се дължи на:

1) усилията и борбата на мнозина архитекти, публицисти и граждани;

2) политическата воля на инж. Маргарита Гутева - кмет на район "Средец", която прие каузата като своя и неуморно писа писма, предписания, молби до СО;

3) политическата позиция на ДСБ-София, ДСБ-Средец и общинските съветници на ДСБ в СОС;

4) неколкогодишното убеждаване на кмета (тогава) Борисов и администрацията му, че закрилата на историческото и архитектурно наследство е важна;

5) способността на Бойко Борисов да отсее заяждането от политическата кауза и да приеме чуждо мнение (прочее и най-големите му противници не му оспорват това качество).

Eто още две снимки, които правих с истински кеф с телефона си:

От към Парламента:


И отзад:


Можело значи.

Явно и у нас вече може и си струва. Кампанията ни за паркирането в "Синя зона" също върви - след една година - към сериозен успех и промяна на наредбата.

Трябва само работа и ... търпение.