Отвъд ръба на търпението

... подкрепата в сферата на правосъдието и вътрешната сигурност, която ДСБ дава почти безусловно, е доверие в аванс. Тази подкрепа върви ... отвъд ръба на търпението на част от най-последователните ѝ привърженици. Показателен пример е гласуването на промените в НПК и последвалото вето на президента. При това гласуване народните представители от ДСБ показаха неоправдано доверие към МВР и Прокуратурата, като поеха и върху себе си гаранцията, че новите правомощия при събирането на доказателства няма да бъдат използвани неправомерно за политически и икономически натиск. ...

Това е цитат от моя статия, публикувана във вчерашния брой на "Седем" (пълен текст - в "килера").

Писах я в неделя, далеч преди Бай Бойко да изтърси лафа за "мошениците ..." .

Дори преди да си признае очевидното - че т.нар. "Антикризисни мерки" са Пунта Мара (или ако цитираме него - "шменти-капели") и предстои вдигане на ДДС с "няколко" (!) процента.

И още малко преди абсурдното заявление, че ДДС ще бъде повишен сега, защото антикризисният пакет на кабинета нямало скоро да проработи (Добро уууутро!), и щял да бъде свален, когато проработи - т.е. на кукуво лето...

И съвсем преди премиерът да обясни какви са представите му за политическа подкрепа:

И не е честно Синята коалиция всеки ден да излиза от парламента и да ме призовава за какво ли не. Ако ни подкрепят, да ни подкрепят искрено ...

Такава подкрепа той явно може да получи само от естествените си съюзници от "Атака", които поради липсата на каквито и да било политически идеи, ценности и позиции, могат да подкрепят всичко без да призовават за каквото и да било.

Много е точен коментарът на Иван Костов по тази тема:

В момента хората виждат правителство на ГЕРБ, което е беззаветно и безкритично подкрепяно от “Атака”, и критично подкрепяно от Синята коалиция. Тази конструкция е замислена още при създаването на ГЕРБ. Тя е формирана като популистка националистическа формация върху територия, близка до тази на “Атака”. И никога създателите на ГЕРБ, сред които е и Божидар Димитров, не са си и представяли коалиране на тази формация в политическия център с десницата, за да прави реформи ...

(интервю пред в-к Марица)

По всичко личи, че е време коалицията "Борисов-Сидеров" да бъде посочена и назована. И ... призована да си води политиката на спрени реформи и стоварване на кризата на гърба на единственото читаво нещо у нас - малкия и семеен бизнес...

Сефте.
.

Един месец безбложие

Днес забелязах, че е минал цял месец от последния ми текст...

Не че нямаше за какво - напротив. По едно време имах 5-6 чернови, куп запаметени връзки и какво ли още не. Нямах само време, и донякъде - достатъчно съсредоточена върху една тема мисъл, за да излезе нещо смислено и ... кратко. Защото блогът не е място за дълги писания.

През този месец ме занимаваха основно две теми - социалната политика в контекста на "антикризисните мерки" (а и отвъд тях, защото именно в положение на оскъдица на средства могат ясно да се определят приоритетите) и много динамичната напоследък политика във Варна.

По темите, свързани със социална политика проведохме доста срещи и разговори, най-вече през март. Но това е отделна тема - резултатът от тези срещи тепърва ще види бял свят. Основните си виждания споделих в едно доста пространно интервю пред вестник "Седем", в което разговаряхме съвсем не само за кризата и кога Бойко ще я "отмени". Ударението е още в първия абзац:

Именно защото вярваме в пазарната икономика и честната конкуренция, защото вярваме, че благосъстояние се създава с труд и поемане на рискове, си даваме сметка, че мнозина граждани не могат изобщо да влязат в това състезание без подкрепа. А като не влязат в състезанието, те няма как да помогнат на другите, няма как да хранят семейство, на свой ред да образоват децата си. Социалното пазарно стопанство е това - свободен пазар, но при честна конкуренция и подкрепа за най-слабите. Това е идеалът на десницата, а не безчувственото и разединено общество, в което живеем днес - то е продукт, от една страна, на провала на марксисткия експеримент, а от друга - на изкуствено създадената "капиталистическа" класа от червени аристократи и ченгета.

Във Варна бях в края на март, когато с председателя на ДСБ-Варна професор Камбуров дадохме пресконференция по темата "Алея първа" и конфликта на интереси при създаването на ОУП на общината, във връзка с парламентарния въпрос на г-н Иван Костов към министър Плевнелиев. Отново посетих Варна след Великден, когато акция "Медузите" беше вече шумно осъществена, a разместването на политическите пластове - в ход.

По този повод написах и статия за вестник "Седем", в която се опитвам да представя един поглед към Варненската (и съвсем не само Варненската...) политика отвъд криминално-мутренските тълкувания:

Важно е да знаем, че на изток България не граничи с ТИМ. Граничи с модела на политическа безотговорност и налагане на частни стратегии и приоритети, при липсата на общи. Корпоративни решения за развитието на общността при липсата на политически. Олигархична система на регулация на стопанството при липса на държавност, която да наложи конкуренция и честни правила за бизнес. Или казано по-просто – във Варна частни интереси решават как да се развива градът, как да се разрешават социалните спорове и как да се прави бизнес, защото политическите елити на общността са избягали от тази отговорност и са затънали в дребнави сметки за разпределение и крадене на общите средства – били те общински парцели или общински бюджетни сметки.

Междувременно изглежда, че ГЕРБ се опитват да "сглобят" ново мнозинство в общинския съвет на Варна, точно толкова безотговорно и зависимо от корпоративни интереси, колкото и предишното. И отново съучастнически близко с администрацията на кмета Йорданов, т.е. вписано в изхабения модел на управление. Убеден съм, че ДСБ-Варна никога няма да подпише споразумение с групата на ТИМ - "Нашия град", няма да подкрепи администрацията на Йорданов и няма да се съгласи градоустройственото планиране да се нарежда от частни интереси и приоритети.
.