РЗС откри топлата вода, отне им 3 години

От РЗС пуснали сигнал срещи шефа на СОС г-н Андрей Иванов. Имал имоти ...

Да се върнем 3 години назад, в този същия блог:

19 ноември 2007г. - "Една случка от пролетта на 2005г.";

20 ноември - "Милиционерите разбуниха духовете";

22 ноември - "Промяна в биографията";

06 декември - "За трите биографии на г-н Иванов".


Междувременно в списание "Тема" излезе материал, пресъздаващ "защитната позиция" на Иванов.

Всъщност това бяха едни от първите материали, с които този дневник си спечели уважение и популярност. Нищо ново не казват от РЗС, интересно като са такива борци защо мълчаха три години? Или чакаха Алексей Петров да им снесе папки? Ами няма нужда бе, Яне ле ... Има търговски регистър, имотен регистър, всичко има.

Или тяхното не е никаква борба с корупцията, а поредица активни мероприятия със собствен timing?

Истината е, че въпросите, които зададох преди три години (и които бяха повдигнати и от други политици от ДСБ) са си все така валидни:

1. Ако е напуснал МВР(ГДД) през '04, откъде е взел пари за "добър бизнес", който през '05 явно вече цъфтеше?

2. Притежава ли терен от няколко дка на "кооперативния пазар" в Люлин?

3. Вярно ли е, че тези земи са му прехвърлени от "Искра 21" АД, собственик на пазара, за погасяване на стар дълг? Какъв дълг в периода, когато е бил в МВР (ГДД)?

4. Кога е спечелил "общински търг" за "Банкя 21" АД и със спестените от МВР(ГДД) - заплата пари ли стана тази работа?

5. Как, в качеството си на висш служител на МВР (ГДД), е участвал във фирма "Банкя 21" от 2002г., във фирма "Реал строй АП" ООД (в съдружие с депутата от БСП Петър Кънев" от 2002 г., както и в още няколко фирми, преди - "според официалната биография" да напусне МВР(ГДД)?

Както и отговорите му, дадени тогава, са си все така неубедителни ...

Няма и отговор на следното:

A propos, г-н Първанов от "Тема" не е използвал нещо интересно, което му дадох. Разпечатка от Службата по вписванията-София на сделките на г-н Иванов с недвижими имоти. В периода 1998-2005г. там фигурират над 40 сделки, между тях - БИНГО зала в Люлин, павилион Еврофутбол в Люлин, универсален магазин в Люлин, част от кооперативния пазар в Люлин, земеделски земи в Банкя (впоследствие доста набързо вкарани в регулация), апартаменти в "Слатина". Жалко, че отдава под наем само три имота:)

Безспорно, Андрей Иванов дължи отговори. Но не на милиционерските мекерета от РЗС, а на българското общество.
.

Комунизмът ни е по-скъп от секретарките

Разбирам, че за един кръг хора, възпитани в специфичните нрави на охранителния бизнес от 90-те години и ВИПОНД-Симеоново (открийте 10-те разлики), нещата се свеждат до колите и секретарките.

Но в случая, съжалявам, нещата са по сложни. Не, проблемът не опира до секретарките, били те "скъпи" (?) или ... евтини.

(на снимката - архетипна представа за скъпа секретарка, битуваща във ВИПОНД през 90-те)

Опират до отговорността на правителството, работодателите, синдикатите и работещите.

... че и контролът през годините не е бил на ниво и заяви, че дори има случай на споразумение между работодатели и синдикати в една от мините, работниците да се осигуряват на минимална заплата, за да оцелее мината.

Това и аз го писах, вчера. Но в случая го казва Хасан Адемов, председател на социалната комисия в 40 НС и безспорно един от авторитетите в социалната политика. И още:

На следващо място, само 18 процента от всички тези 230 хил. осигурени, са се осигурявали през целия период, каквото е изискването на закона, от 2000 до 2010 г., т.е. законът казва, че, за да получиш срочна пенсия за ранно пенсиониране от професионален пенсионен фонд, трябва да си се осигурявал поне 10 години, т.е. само 18 процента от осигурените са внасяли през всичките тези 10 години

Оказва се, че проблемът не е в "режийните". Не е изобщо в "частниците" (техната ... фашис'ка). Проблемът е в:

1. Държавата, която не е следила дали се плащат осигуровки в ППФ. Защо ли се предполага, че проблемът е и решението???

2. Синдикати, които са си затваряли очите, за да се запазят работни места. Пък и винаги са си знаели, че като натиснат, бюджетът ще плати масрафа.

3. Работодатели (не всички!), които не са плащали осигуровки с мълчаливото съгласие на другарите по т.т. 1 и 2.

4. Работници, които никога не са поставили въпроса за осигуровките си, защото техните пенсии - естествено - не са тяхна отговорност.

Оказва се, че там, където са внасяни осигуровки в ППФ, може да се получи доста добра пенсия. Оказва се, че "частниците" са постигнали прилични резултати при общия борсов крах...

Оказва се, че пенсиите по 30-50 лв. са просто защото толкова е платено по партидата.

Оказва се, че ужасът си има име - отговорност.

И правителството, и синдикатите днес бягат от отговорност. И казват - дайте всички пари в един кюп. И на плащалите, и на неплащалите.

Дайте да делим по равно това, което малцина са (съз)дали.

Давайте ребята жить дружно.

Едни плащахте, други ще харчим.

Това се казва комунизъм. И то ни излиза скъпо и прескъпо.

Доста по-скъпо от секретарките...
.

Нaционализация, кражба или просто хаос?

Няма значение.

Резултатът е един и същ, и половината вече е постигнат, вследствие на обърканите мисли и сбъркани идеи в главите на неколцина министри и началника им.

Горната стенограма е ужасно смешно четиво, по едно време се чудех дали не чета Удхаус. Не, той e покойник. И не, не е смешно, ако живееш и работиш в България.

I. (първо римско, дет' вика премиерът) Какво всъщност стана?

Кабинетът взе решение да "вземе парите на частните професионални пенсионни фондове" и да ги вложи в нов държавен пенсионен фонд, част от НОИ.

Къде са проблемите?

1. Няма пари НА частните фондове. Има лични партиди на осигурените лица, пенсионно-осигурителните компании ги управляват.

2. Няма такива пари. Има активи, които са купени с тези пари - държавни ценни книжа, облигации, ограничено количество акции. Да, има и специфични срочни депозити в търговски банки, в България и в чужбина.

3. Активите по предходната точка са чувствителни на новини за национализация и на изявления от типа на " Погледнато обаче ние, въвеждайки, имаме и прецедент " . В момента тези активи се обеценяват лавинообразно.

4. Никой няма и бегла идея как тези "пари" (или по-точно колкото е останало от тези активи) ще се окажат в новия фонд на НОИ.
Защото ... погледнато обаче ние ... ами ... нямаме прецедент.
Какво ще се случи?
-Ще изкарат принудително фондовете на борсата и ще ги продадат?
-Ще продадат активите им принудително и ще преведат парите в НОИ??
-Ще разпоредят на фондовете да прехвърлят чужди активи на НОИ???

5. В момента се обезценяват и вложенията в универсалните пенсионни фондове. Утре същото може да се случи и с тях. И там има секретарки... Но там са парите на всички български граждани, родени след 1960г.

6. В момента се срива и останалото от Българската фондова борса, а къде що има български книжа по истинските борси са на риск.

II. (второ римско) А защо се случи?

1. Защото натрупаните по партидите във фондовете е недостатъчно за прилични пенсии, по две причини:
1.1. Сериозен спад на стойността на дяловете заради финансовата криза, но и
1.2. Десетгодишно отлагане на увеличението на възрастта за ранно пенсиониране на категорийните работници, поради което във фондовете има пари за 8 години изплащане, а се налага 13 години изплащане.
1.3. Значителни невнесени в ППФ от работодатели осигуровки.

И ако за първото фондовете могат да бъдат принудени да си понесат тежестта от кризата (както ще имат печалби някой ден), то за второто и третото несвършената работа е на държавата. Увеличаването на възрастта за категорийните работници беше изначално заложено в реформата и трябваше да се случи през изминалите години. Срещу него трябваше да стои ангажимент на правителството за подобряване на условията на труд и диференциация на вноските за ранно пенсиониране според действителните условия на труд.
Но предишните две правителства (и част от синдикатите) сключиха мръсна сделка с част от собствениците на предприятията за тежък труд: Не инвестирайте в условия на труд, не внасяйте осигуровки в ППФ, но запазете работните места и дайте едни пари.
Естествено, при непроменени условия на труд и невнесени осигуровки, няма как да се вдигне възрастта за пенсиониране - това би било непоносимо за работниците.
Държавата от своя страна отлагаше плащането на ранна пенсия от ППФ и плащаше ранните пенсии от НОИ.

От нашите пари.

И тук идваме до III. (трето римско): Какво решава този безумен ход?

Ами ... нищо.
Парите се "местят", защото не стигат за ранни пенсии.
"Преместени" те ... няма да стигат за ранни пенсии. Ранните пенсии отново ще се финансират от общия кюп в НОИ, т.е. едни хора ще плащат за пенсионните права на други хора.

Целият водевил е безсмислен. Той не решава проблема с ранните пенсии, с лошите условия на труд, с неиздължените осигуровки.

Пагубно упражнение по сриване на стопанството без ефект.

Преди няколко седмици Симеон Дянков каза: Ще запомните бюджет 2011.

(снимка: БГНЕС, внасяне на бюджета в НС)

О, да.

Ще го запомним. Ще се учи в учебниците.
.

Пазарлъкът за осигуровките: Отсъстващият опира пешкира

Да, за съжаление, думата вече е пазарлък.

Колкото и да ни убеждават, че се обсъжда дългосрочна стратегия, виждаме нещо средно между борсова търговия и Капалъ-чарши с елементи на игра на късмета.


(снимки от http://zero.blog.bg )

Едните влизат, другите излизат, седят по пейките, чакат горския. Шарения...


Министър Дянков бърка принципната позиция с поведение в стил Cut Me Own Throat Dibbler,


с което излага не толкова себе си (това е трудна работа...), колкото цялостната реформаторска платформа, с която ГЕРБ дойде на власт.

Обаче на "неформалните" и "формални" срещи има отсъстващ.

Големият отсъстващ са хората, които осигуряват над 50% от заетостта в страната, произвеждат над 50% от благата и - което е най-важно - които са единственият ключ към стопански просперитет и развитие отвъд кризата. Това са следните групи, които по общоприета класификация се обединяват под името "самонаети" лица и които са "гръбнака на обществото" според всеки либерален мислител от Адам Смит през Лудвиг Ерхард до ... Симеон Дянков:)

- Самоосигуряващи се лица, в т.ч. свободни професии;
- Занаятчийски предприятия;
- Дребни търговци;
- "Гаражни" производители;
- Семейни хотелиери
- Всички еднолични търговци;
- 90% от собствениците на ЕООД;
- 99% от работещите съдружници в ООД;
- съдружниците в предприятия, в които броят на собствениците на капитала и на наетите лица е приблизително равен.

Какво за тях:

... от догодина самоосигуряващите се ще плащат вноски върху 450, 500 и 550 лв. в зависимост от доходите си. В момента всички се осигуряват на 420 лв.

Това за тях. Ядец.

Те ти, булка, диференцирани прагове. Най-ниският - увеличен със 7%, плюс увеличение на осигуровката, начислено върху вече увеличения праг... На фона на намалени продажби, ограничено потребление, ускоряваща се инфлация, стагнация на кредита.

Ще завърша с една интересна и показателна семейна история на Цоню Корнажев от последния брой на вестмик "Седем":

Големият син Цоню, който трябвало да бъде опора на останалите в семейството, загива при Одрин... моят баща Захари остава сам да се грижи за майка си и за сестра си Райна. Едва завършил ... гимназия, той става учител ... търговски пътник на текстилните фабрики... търговски представител на тези фабрики с кантора в София, като успоредно с това следва право в Софийския университет... като издържа сестра си да завърши висше образование в Гренобъл...

Това е историята на забогатяването - труд, образование, инициатива, риск. Няма арабски шейхове, няма персийски принцеси, няма пари в куфари.


Така се замогват гражданите, с тях и обществото.

Това е пътят отвъд кризата. И той може много лесно да бъде прекъснат от поредица управленски решения, обезкуражаващи ... труда, риска, инициативата.
.

Dum spiro, spero

От ранна сутрин българско време завършва (да, не започва, започна отдавна...) най-трудната, амбициозна и смела операция по спасяване на затрупани миньори.

Не знаем дали ще е 100% успешна, не знаем какво ще се случи с тези хора в близките седмици и месеци. Най-малко пък искам да се впускам в описание на добре познатата история.

Просто споделям, че никога по друг повод думите "докато дишам, се надявам" не са имали за мен толкова смисъл, толкова пълнота и най-вече - толкова дълбочина.

Изминалите два месеца не просто показаха, че човек има силата да понесе непоносимото. Показаха, че етиката в човешките отношения не е салонни маниери. Показаха, че дисциплината, сътрудничеството и другарството между работещи заедно хора не са измислици от соцреализма. Показаха, че лидерство и отговорност съществуват в нашето "модерно" време, макар и може би не там, където се използва думата leadership.


Показаха обаче и това, че научните и технически постижения на модерното (без кавички) време имат огромно значение за съдбата на обикновения човек, а не са играчки за забогатяване на малцина. Че Leadership-ът на съвременния капиталистически свят не е чак толкова безполезен, колкото ни убеждават различни про-първобитни витии.

Показаха и това, че обществената солидарност и отговорността на държавата и властите не са просто празни приказки за преди избори. Че в "обществото" има много повече енергия и воля от необходимата за мрънкане и оплакване на нерадостната си съдба и негодните си водачи. Оказа се, че и водачите не са чак толкова негодни, когато зад тях стои истинска солидарност и надежда. Че и те имат още откъде да черпят сила за съществени каузи.

За мен от тази наистина разтърсваща история (която ме просълзява всеки път, когато я гледам по телевизията или слушам по радиото) остава именно надеждата.

Надежда, че светът, в който живеем, не се е разкапал толкова, колкото изглежда на пръв поглед. Че здравото е повече от това, което виждаме...

Най-сетне, че и в България ще има хора, които да се скарат за честта да излязат последни от шахтата, след като са помогнали на всичките си колеги, приятели, другари.

ПП. Докато пиша този текст (по ред на половин час между работата), от преизподнята излязоха още трима души.

А последен, дай Боже, ще излезе - разбира се - Луис Урсуа. Човекът, който след 18 дни на 700 метра под земята вдига слушалката с думите "Началник смяната е на телефона". ЧОВЕКЪТ, който за 68 дни показа на всички световни лидери какво означава лидерство, отговорност, смелост, решителност, неуморност, отдаденост.

Молете се и се пригответе след няколко часа да свалите шапки.
.
Снимките са от Reuters и Associated press, през "Дневник".

Sic transit ...

Де да беше само славата на министър Дянков и "десните" му, "реформаторски" политики...

Де да беше славата на премиера бай Бойко...

Това, което взе да отминава на пети октомври 2010, е нещо по-съществено. Отминава плахата надежда, че едно нерешително и некомпетентно управление може поне да задържи режим на бюджетни икономии и да даде шанс на българските предприемачи да се изтеглят от блатото за собствените си коси.

Kaкво всъщност се случва?

1. Потреблението и доходите намаляват.

2. Намаляват и приходите и оборотите на малките фирми - търговци, занаятчии, семейни хотелиери и ресторантьори, дребни производители.

3. Намалява броят на реално заетите лица, въпреки розовите отчети за намаляваща "официална" безработица.

4. Увеличават се просрочените и несъбираеми кредити, особено потребителските кредити на физически лица със среден и под среден доход.

... На този фон:

5. Осигурителните прагове се вдигат, т.е. тежестта върху доходите на заетите и предприемачите се увеличава.

6. Осигуровките се увеличават с 3 %, т.е. тежестта върху доходите на заетите и предприемачите се увеличава още повече.

7. Осигурителният стаж се увеличава, т.е. малцината, които плащат, ще плащат и по-дълго, но ще получават по-малко ...

8. Премиерът публично призна, че парите от здравни вноски се харчат за друго, т.е. еднозначно каза на гражданите, че да се плащат пари за здравно осигуряване е безсмислена работа.


Последиците???

Те са прости.

Нови фалити.

Нови съкращения.

Нови десетки хиляди в сивата икономика.

Ново намаление на потреблението.

Ново намаление на приходите от ДДС и акцизи, от патентни данъци и данък върху доходите.

Ново намаление на броя на осигурените лица и приходите в НОИ.

Ами ... познато.

Какво ново?

Само едно - вече няма да има излишък в НЗОК. И там ще има дефицит.

Бюджетът за 2011 е толкова предпазливо изчислен, че на пръв поглед изглежда невъзможно да бъде изтърван. Само на пръв поглед... Хаосът в управлението на стопанството и прякото обезкуражаване на труда имат непредвидими последици и необозрим отрицателен ефект.

.

"Танкът е тясно място"

... с този "бисер" е останал в историята един легендарен анонимен полковник. Сигурно е същият, който е казал "Тичайте от мен до другото дърво" или "Да копаете от тази ограда до обяд".

На мен обаче за танка ми е любимо.


Толкова изстрадана житейска мъдрост в три думи...

Да си премиер е уморително. Здравната реформа е трудна.

Taзи информация я имахме и от по-рано. Благодарности, все пак. Ще си спестя коментар за трогателното мрънкане на Башбакан-а ни, но си струва да се прочете текста на Коцето и коментарите под него.

За умората от управлението знаем особено много от НВ чичо Симо 2, който работеше "от сутрин до вечер", и то за първи път в живота си.

За здравната реформа подозирахме донякъде от факта, че нито един здравен министър не е изкарал 4 годишен мандат. Или другояче казано - нито един премиер не е рискувал да съхрани здравния си министър за пълен мандат (поради риска да му се наложи да прекрати предсрочно собствения си, под дружния натиск на лекари, медии и най-вече - на пациентите).

Списъкът със здравните министри е дълъг, с ясна тенденция да се удължава бързо. Общото за последните шестима, управлявали МЗ през последните девет години и кусур, е че те не са правили здравна реформа.
Те останаха свидетели на деградацията на здравеопазването, наблюдатели на процесите на изтичане на лекари и сестри зад граница за сметка на охранване на директори и членове на бордове; влошаване на медицинските грижи, за сметка на набъбване на броя на хоспитализациите в геометрична прогресия; задлъжняване на болниците, за сметка на увеличаване на печалбите на доставчиците.

Накратко - повече пари за здравеопазване, по-ниско качество и достъп. И едни все по-богати хора около системата.

Свидетели ли казах че са били министрите? Дано са били само това ...

Та общото между тях е, че познанията им за реформата са теоретични. Те не са влизали в танка, и по това съдим, че сигурно е доста "тясно място". Ама с годините, през които никой не влиза, танкът заприлича на това:


Време е някой да влезе в танка. Да се поизмори...
.