Донт ду дис ет хоум, Borissov

Истината е, че темата заслужава по-сериозен коментар, който се опитахме да дадем на вчерашната пресконференция. От позицията е ясно, че ДСБ подкрепя ограничаването на бюджетния дефицит, но не и изискването данъци да се променят с квалифицирано мнозинство от 2/3. Надали е случайно, че такава мярка няма не само в “...Германия, Полша и Чили" но и в Антигуа, Тринидад и Тобаго или Сиера Леоне.

Но, да цитираме :

„Подобен пакт и подобни мерки са присъщи само на истински десни партии, а не – на ДСБ. Ако е необходимо, винаги бих могъл да възложа на Дянков - да им обясни Пакта за финансова стабилност, защото той е една крайна дясна мярка, която не е записана в учебниците по политикономия на социализма”

и

„Искам да благодаря на СДС, че не се подведоха по г-н Костов вчера, защото от една страна г-н Костов няма как да разбира какво е това финансов пакт за стабилност"

Цитатите са от...

снимка - copyright wtv, през news.bg.

... Бойко Борисов, PhD.

Действително, темата си струва и разговора, и спора. Но нито разговорът, нито спорът по тази тема могат да бъдат водени с българския премиер. Изказванията му не заслужават дори коментар. Струва си обаче едно кратко предупреждение:

Не всичко, което гледаме по телевизора, е толкова лесно и безопасно, колкото изглежда. Аз гледах премиера Борисов, във вихъра на собствените му специфични умения на инструктор по карате, да прави подсечка на земеделския министър. Не бих си позволил да го опитам с колега в кантората, без нарочна подготовка. Някой може да пострада ...

Господин Борисов, в сферата на публичните финанси властта в ръцете Ви напомня бензинова резачка в ръцете на двегодишния ми син. Ако действително вярвате, че Иван Костов не знае какво е този пакт за финансова стабилност - моля Ви, не експериментирайте точно Вие. Не правете неща, които дори "Костов не разбира", нито неща, които "не ги пише в учебниците" ... (Ограничете се с маваши-гери, насочено към някой по-твърдоглав министър)

За да не чуете следващия път вместо умилителното "Конграчулешънс, Борисов", нещо което звучи горе-долу така:

"Дондудисетхоумплиз"

.

.

Когато цъфнат теменугите...

... Има поне два подхода. Единият е препоръчан от автора на знаменитото четиристишие - "Поетът с ватенка". И за съжаление, голяма част от хората следват съвета му - в моменти на криза и опасност се покриват, снишават, затварят в черупката си и "гледат да са добре...", което е разбира се невъзможно.

Ако бягството в самоизолация беше добър подход при опасност, човешкото общество нямаше хич да съществува.

Има обаче и друг подход. Да се стреснеш, да се стегнеш, да потърсиш сътрудничество с други хора, за да можете да се справите с трудностите и да намерите изход (или поне да намалите щетите). Така общо взето са възникнали и са се развили свободните западни общества, да.

Със съжаление трябва да признаем, че теменугите напоследък са яко цъфнали (за това писах вчера, де).

(Снимка - от чудесния блог "Цветна градина")

(И хич не мирише на майски цветя, ами по-скоро на априлско кисело зеле)

Правителството, начело с башбакана бай Бойко, е последвало призива на покойния поет с ватенката - виновни са му НОИ, НСИ, Wikileaks, арменския поп и разбира се Костов.

А какъв е другият подход? Ами ясно - силни политически действия за промяна на управлението. Бих казал нещо повече - за смяна на модела на управление (в полза на монополи, обръчи от фирми и мафиотско-общинско-полицейско-прокуроски трапези за вечеря, на които се решават политически въпроси, разпределят пазарни дялове и особено- харченето на публичните пари ...).

Смяната е възможна през есента на 2011г.:

- чрез промяна в местната власт и

- чрез ново обществено мнозинство, което на изборите за Президент да даде знак какво следва.

Да, безспорно са нужни политици от ново поколение.

Това е необходимо, но не и достатъчно. Нужни са ни и политиКи от ново поколение, които са плод на опита, традицията и модерната мисъл на Европа от XXI век, а не на остатъци от (пре)зрелия соц на 70-те и 80-те.

Убеден съм, че тази промяна започва на 12 юни и който не желае да "гледа да е добре", добре е да започне от там.

.

.

И замирисва на ... зле

Какво всъщност се случва? Все повече хора, които срещам, си задават този въпрос. Отдавна не сме се чувствали толкова объркани и забити. От онова лято на '96, когато хлябът изчезна от магазините, а опашките се преместиха пред чейндж-бюрата. Още по-отдавна не сме се чувствали и толкова несигурни - от онази зима, в която ДС изкара първите си уродливи отрочета (сред тях - днешния държавен глава...) да протестират срещу ... правото на български граждани да носят името на дядо си и да кръстят дъщеря си с името на майка си.

Безработицата се покачва до 12%; (а министър Младенов спори с радиото...)

Незаетите трудоспособни са вече 1.7 милиона;

Дефицитът в НОИ за 3 месеца е 1 милиард; (а премиерът принуждава шефката на НОИ да си подаде оставка, при все че не тя събира вноските и разбира се, говори за "бойкот")

Дотук нищо ново - за всичко това разумните хора в България предупреждаваха (хайде по-нескромно - предупреждавахМЕ) още през ранната есен на 2010...

Но има и нови, непредвидени неща:

Партньорът на властта Сидеров организира

младежи с черни тенсики и каскети на нападат хора по време на молитва, под благодушния поглед на МВР.

Партньорът на властта Тренчев плаши с "банди от емигранти", заради които нямало да можем да пътуваме София-Пловдив.

Виновниците за срива в социалната политика на правителството насочват гнева на публиката към различните. Стара, изпитана и доказано смъртоносна стратегия.

На този фон, все по-убедителна става хипотезата, че ГЕРБ и "Атака" разиграват режисиран конфликт с крайна цел - обществено напрежение и изборна победа на "партиите на силната ръка".

Усещането е сякаш цялата държава се е превърнала в магистрала "Люлин" - 18 километрова отсечка между Филиповци и Перник, със задръствания от двата края и струваща стотици милиони евро, по която премиерът крачи гордо и "си" пази мантинелите.

И хич не е смешно вече. Мирише на гнило.

.

Primaries, Primaries!

Наистина съм щастлив, че Синята коалиция организира първични избори. Текстовете, които писах по темата (тук и тук) са напълно искрени, макар и толкова "политически коректни".

Политическа култура се гради с десетилетия, дори векове на сблъсъци и избори. Създават се навици, прецеденти, накрая - традиции. По пътя има и грешки, и глупости, и понякога - малко смешни препъвания (всеки от нас може да стане малко смешен, това е част от естествения процес ...).

Но в резултат на тези трудни опити (започнали у нас още през '96), скоро българската реформаторска десница ще определя по отворен и демократичен път всичките си кандидати, ще общува постоянно с гражданите, ще ври и кипи, вътрешните избори ще са събитие за цялото общество, важно почти колкото същинските:

(да, това не е снимка от изборите Обама-Макейн. Това е митинг на

първичните вътре в Демократическата партия...)

В хода на вътрешната кампания в ДСБ (състезание между двама мои добри приятели - Прошко Прошков и Петър Москов), се появи и първият прецедент. Един от двамата кандидати получи директна и публична политическа подкрепа от столичния партиен лидер. Предстои да видим дали такава форма на подкрепа "отгоре" помага или пречи на кандидатите, съответно - дали те ще я търсят или избягват в бъдеще. Както казах, градим модела, създаваме традицията. Проба-грешка.

Според мен това беше излишен ход, който няма да донесе полза на подкрепения кандидат. Струва ми се, че подобно "даване на рамо" противоречи на начина на мислене на реформаторите и демократите в България и по-скоро ги дразни. Аз няма да си позволя да споделям предпочитанията си - има си бюлетина, има си урна. Има и двайсетина хиляди софийски десебари, с повече години, бели коси и политически опит от мен.

Важното е, че с вътрешните избори в ДСБ и с първичните в Синята коалиция променяме българската политика. Хората в десницата у нас най-добре знаят, че не греши само който не променя нещата.

.

.

ПОЧИВКА?

Не съм писал цял месец, не остава време, понякога и настроение. Писането в блога изисква малко повече самоирония, малко по-малко "сериозност".

Написах доста статии междувременно, всичките могат да се видят на страницата на "Записките" във Facebook. Но блогът е нещо по-лично, не толкова високопарно и патетично.

Та, не - не си почивам. Много напрегнато е в работата (за кой ли не е напоследък ...), не по-малко - в политиката. За политиката - в следващия пост :)

Починах си наистина като метнах хлапето в раницата нагоре към "Кумата".

Не бях ходил отдавна по този път - малко хора, повечето хижи са затворени. Тъпо. Нищо - аз съм си обещал, че Бобо ще се научи да обича планината. Пък дали ще ѝ се отделя повече време, или като баща си ще се занимава с какво ли не и няма да му остават тези безценни часове, не знам. Негова работа.

Почивка?

Орландовци, 25 парцел :)

.