До момента три пъти съм отказвал номинации на приятели от ДСБ да бъда кандидат за изборна длъжност. Причините бяха различни, част от тях изложих в този дневник преди почти четири години.
Те вече не са валидни, особено предвид позицията, която днес заемам. Не е валидна и най-съществената причина, която тогава премълчах: Напълно неспособен съм да участвам в политическа дейност, която включва изразяване на симпатии и намерения за партньорство с т.нар. "политическа партия" ГЕРБ. Просто няма как да гласувам за кабинет начело с Бойко Борисов...
Този път приемам номинацията, по няколко прости причини:
1. Имам политическа амбиция и не се правя на ощипана мома. Заместник-председател на партия без амбиции да участва в парламентарната политика е нещо като автомобилен състезател без шофьорска книжка.
2. Винаги съм поддържал позицията, че ДСБ има сили да се пребори самостоятелно за участие в Парламента. След напускането на СК от СДС съм твърдял, че това не е трагедия, а събитие с добри и лоши страни. С кандидатурата си показвам, че това не са празни приказки, а убеждение, в което ще вложа времето и силите си.
3. От юли 2009г. съм опозиция на ГЕРБ, като гражданин на България. Нито за миг не съм се съмнявал, че тяхното управление е лошо за страната ни (и това винаги е било публичната ми позиция). Днес ДСБ е ясна опозиция на ГЕРБ и действа за консолидиране на цялата дясна опозиция. Това отговаря напълно на убежденията ми. Готов съм да се боря за доверието на тези граждани, които са дясна опозиция на ГЕРБ, защото мисля като тях.
4. Имам самочувствието, че политическият опит, който натрупах през последните години и публичният ми образ ще бъдат от полза на ДСБ преди изборите и особено в следващото Народно събрание. Имам енергията да помогна да бъдем сериозно представени в Парламента и последователността да не изменим на принципите си в бъдещо управление.
Уставът на ДСБ и политическата ми позиция позволяват да бъда определен за водач на листа от Националното ръководство на партията. Моето решение обаче не е такова. То е да приема номинациите от 25 МИР-София и от 3 МИР-Варна, да се явя на регионалните събрания в районите и да се състезавам за доверието на съпартийците си. Аз съм заместник-председател по предложение на лидера на партията, а не по решение на нейните членове. За да получа доверието на избирателите, първо трябва да докажа, че съм заслужил доверието на членовете на ДСБ. По този начин ще мога и сам да преценя дали работата ми до момента е била полезна (всеки се ласкае да мисли така за себе си, но дали и другите го мислят?) и дали ще бъда полезен в бъдеще.
Ще заема мястото в листите, което събранията определят, и няма да се възползвам в никакъв случай от възможността да бъда "спуснат" с решение на ръководството на друго място или на друга позиция. Позицията ми зависи единствено от вота на делегатите на събранията.
На изслушванията на кандидатите и на самите събрания ще кажа повече за мотивацията си за участие и за избора на точно тези райони, които съвсем не са най-лесните нито във вътрешнопартийното състезание, нито на изборите догодина.
.
.
