Крачки напред

Последните два дни, въпреки хаоса около сформирането на "инициативни комитети" на протестиращите, донесоха няколко добри новини: 

1. Протестите стават все по-масови, което отнема инициативата на атакаджийските шпицкоманди и дежурните политически мошеници. 

2. В протестите се включват хора от малкия бизнес, които са по принцип по-умерени, загрижени за правилата и частната собственост, не са склонни да приемат революционни хунвейбински идеи. 

3. Протестиращите изоставиха лозунгите за национализация и фиксацията единствено върху ЕРП като символ на монополите. Протестът се насочи и срещу публични монополисти като топлофикациите, ВиК дружествата, НЕК... 

3А. Все по-често протестиращите споменават двете свещени крави на последните две правителства - ТИМ и Лукойл. Вече е ясно, че мафията произвежда бедност и безработица.

Хората срещу мафията, а не "гражданите срещу политиците"

4. Днешният протест в София насочи енергията си към една от основните (може би главната) язва на обществото - правосъдието и отказа на БСП и ГЕРБ да го реформират. 

Сега политическият коментар: 

В новия си вид, около 60% от  исканията на протестиращите съвпадат  с по-стари, а и със съвсем актуални позиции на ДСБ: 

- Програмно правителство и продължаване на работата на Народното събрание; 

Правителството трябва да е експертно и да наложи правила и законодателни инициативи, ограничаващи злоупотребите на монополистите и фирмите с господстващо положение. По този начин то не само ще облекчи гражданите, но и ще върне доверие в правилата и институциите. 

- Спешни мерки (мораториум) за пресичане на разграбването на защитени територии в очертаващия се период на безвластие.

- Съгласие в следващия парламент за необходимостта от сериозни промени в Конституцията.

Тези промени трябва да включват избирателните райони, избирателната система, броя на народните представителни, но най-вече - промяна в правосъдието и местната власт. 

- Кратък следващ парламент и избори за ВНС. 

Нашите задачи (подчертавам, че това е лично мнение, което ще отстоявам пред партията си):

- ДСБ трябва да предложи мандата си в "парламентарната рулетка" за експертно програмно правителство. 

Ако президентът не възложи мандат на СК, значи играе с ГЕРБ/БСП/ДПС против интересите на гражданите. 

- Кабинетът трябва да е експертен. ДСБ/СК няма доверие от избирателите през '2009 да съставя правителство. Ние ще съставим следващото правителство след изборите '2013, но това е съвсем отделна тема. 

- В политическите си позиции, ДСБ трябва, дори с цената на противопоставяне от най-радикалните протестиращи срдеди, да защити частната собственост и демократичните правила - по-подробно за това писах преди ден и половина. 

През последните години, ние първи посочихме всички проблеми, които днес взривяват обществото ни:

- Убийството на семейния бизнес; 

- Разцвета на монополите в различни икономически отрасли (енергетика, храни, обществени поръчки, строителство...); 

- Енергийните монополи и енергийната мафия; 

- Местната политическа мафия, най-видима във Варна, но все по-силна навсякъде. 

Посочихме и резултата от тези проблеми: Стопанска депресия, фалити на малкия и среден бизнес, безработица, бедност. Посочихме и множество експертни решения, които днес са на улицата, а утре ще бъдат на масата в Министерски съвет. 

Днес е време да поемем отговорност да защитим позициите си на избори, а утре да наложим нови правила във властта - в управлението и във Велико народно събрание. 

.

Варна: танковете на мълчанието

Саможертвата на Ян Палах е символ на протеста срещу непреодолимата физическа сила. Човекът срещу танковете на най-голямата армия в света (и в нея български войски, пратени от Живков... да не забравяме)... Няма сила в Чехословакия, която да се противопостави на танковете през 1968 година. Няма никакво средство за съпротива. Погазени са нормите на международното право, важи само правото на силата. 

И нещо по страшно: Където важи правото на силата, там на власт е отчаянието. 

"Не беше толкова в опозиция на Съветската окупация, а в деморализацията, която настъпваше, хората не само се отказваха, но и се предаваха. И той искаше да спре онази деморализация. Замислям се за хората на улицата, множеството от тях, мълчаливи, с тъжни очи, сериозни лица, когато погледнете онези хора, разбирате това което всеки вече знае, всички благоприлични хора, бяха на прага да правят още компромиси." 

Това разказва близък приятел на Палах. Действието на Ян Палах постига целта си, на ужасната цена на саможертвата. Той никога не е забравен. Правото на силата продължава още две десетилетия, но властта на отчаянието пада тогава ... през 1969г., за да не се върне никога повече в Прага. 

Няма непреодолима физическа сила срещу гражданите на Варна. Няма съветски войски. Дори български войски няма. Саможертвата на Пламен Горанов е без съмнение протест срещу сенчестата власт на групировката ТИМ, за която всеки говори на кафе, на бира и на вечеря. 

Но в България има сила, която да се противопостави на сенчестата власт. Във Варна има сила, която да я спре. Ресурсът на публичната власт е несравнимо по-голям от всяка групировка, от всяка мутра, от всеки олигарх. И дори - от всичките заедно.

 Властта в България може да се справи с всяка групировка, дори и с видимо най-силната. Може ако го поиска... Не - може, ако хората го поискат от властта. 

Но те изглежда не го искат. Мълчат "гражданите", които се борят край микрофона. Мълчат мошениците, които обхождат протестите и чакат нещо да изпадне, чакат шанс за далавера.  Мълчат кандидатите за предстоящите избори - не искат от гражданите на Варна този мандат. Искат мандат за схеми и далавери, както досега... мандат за преговори с ТИМ искат. 

Саможертвата на Пламен Горанов е символ на протеста срещу по-жестока сила - силата на деморализацията, на компромисите, непредизвикани от нахлуване на танкове. 

Единствените танкове, които предизвикаха този протест, са танковете на мълчанието ни. Мълчанието на политици, "общественици", медии... мълчанието на иначе шумните протести.  

Убеден съм, както писах и по-горе, че с властта на групировките може да се пребори само властта на правилата. Наложени от отговорни, демократично избрани политици. Първата крачка е някой да поиска този мандат от гражданите - да не се договаря, а да се бори. 

Дано Пламен Горанов се е преборил с тези танкове. Дано се пребори и с изгарнянията. Затова остава само да се молим. 

Но да се борим за да паднат властта на отчаянието и правото на силата. 

. 

Промяна, фарс или трагедия: трите лица на протеста

А. е мой клиент и приятел. И е един от организаторите на протестни действия в София - успял човек, от 20 години в частния бизнес, който иска нови правила и бъдеще за едногодишния си син в България. Политическите ни убеждения не са еднакви, но споделяме възмущение от кражбите на Тройната коалиция и от последвалия феодалния маниер на управление на ГЕРБ. 

Това е и първото лице на протеста -  хора от всякакви социални групи, политически убеждения, професии, възраст и образование, които искат промяна. Предизвикан от високите сметки за ток, протестът беше пряко насочен срещу монополите в стопанството и мафията в политиката. Неслучайно центърът на протестите е Варна - град, превърнал се в символ и на двете явления, а през последните три години - на последиците от власт на мафията - бедността и безработицата. 

Варненци протестират срещу мафията - тя вече има и лица.

Преди седмица във Варна за първи път бяха издигнати и скандирани лозунги срещу ТИМ - икономическата групировка, която е в центъра на злощастния стопански и политически модел на морската столица. 

Второто лице на протеста е лявата предизборна лъжа на БСП и сателитните ѝ "патриоти" от коалицията про-Белене. Левицата се възползва от стопанската депресия и обедняването, за да размаха знамето на национализацията, безумните обещания за щедри държавни разходи и "ляв завой".

"Национализация или смърт" ???!

Реакцията обаче надмина очакванията на БСП - тези лозунги заличиха разликата между БСП и "Атака" и насърчиха агресивна национал-социалистическа вълна. Днес лидерът на ПЕС се опитва да "обязди" радикалния протест на хора, които горят европейски знамена... Ентусиазмът премина в страх и паника - БСП се стремят към спешни избори, ужасени от перспективата за нова, "автентична" ляво-популистка формация, която да прибере "традиционния" ляв електорат. 

Третото лице на протеста е може би най-опасното - ловките задкулисни ходове за завладяване на гражданската енергия от тези, срещу които протестът беше изначално насочен - мафията и стопанските монополи.

Кметът протестира... 

 И отново Варна държи първенството - кръгът около кмета Йорданов и средите около ТИМ окупират протестното движение по начина, по който повече от десетилетие контролират бизнеса и политическия живот в града - с комбинация от подкуп, манипулация и заплаха с пряко насилие. 

Нищо не обслужва мафията по-добре от хаотичните антидемократични послания за власт на улицата, на комитетите, забрана на партиите, отмяна на демократичната процедура и управление чрез анонимни "граждански квоти". Именно подобни граждански квоти (а всъщност - квоти на ТИМ и други сенчести субекти) прерастнаха в официални мафиотски партии и превърнаха градския съвет на Варна в свърталище на контрбандисти и сутеньори и гнездо на политически разврат. Именно тези не-партийни политически субекти направиха политиката еднозначно мръсна дума, синоним на схеми и гешефти. 

В тази обществена среда, задачата на десницата и демократите е трудна и не твърде популярна (хубавото е, че сме свикнали с това). Ние трябва да поемем две тежки задачи: 

1. Да противостоим на комунистическата предизборна лъжа за национализацията. И тази задача е не толкова трудна, защото в нея имаме силни съьзници - споменът за катастрофалните управления на Луканов и Виденов и здравият разум на стотици хиляди дребни собственици и предприемачи. 

Защото хунвейбините, подстрекавани от Станишев и Сидеров, няма да се спрат в търсенето на виновници - след ЕРП-тата ще дойдат аптекарите, хлебарите, собствениците на магазини и собствениците на крави... Национализацията не е отговор на високите цени и на монополите - отговорът са честните правила и твърдите антимонополни закони. Държавата трябва да защити конкуренцията и да пресече злоупотребата с господстващо положение - точно обратното на политиката, която ГЕРБ водеше...

2. Да се противопоставим на мафиотската лъжа за "гражданските квоти" и на влиянието на мафията. Тази задача е  изключително трудна, защото политическите партии сме компрометирани, в голяма степен - заслужено. Няма доверие, че можем да се борим с мафията.
И действително - сами по себе си, партиите нямат този ресурс. През годините те са били често инфилтрирани, купувани и поставяни в зависимост.
Личностите обаче го имат. И не анонимните фигури, които се самоопределят с особеното достойнство, че никога досега не са поемали ангажимент и отговорност - те утре ще бъдат партийци, при това твърде вероятно - корумпирани партийци. Гледали сме този филм до втръсване...
Ресурс да се противопоставят имат конкретни политици, които не се срамуват да се нарекат така, които имат зад гърба си история на публични позиции и защита на обществения интерес, показали са, че не се страхуват и не си мълчат заради тънки сметки. И няма значение колко "нови" лица са, а могат ли да гледат лицата си в огледалото.

Аз заставам пред варненци с обещание, че като техен представител ще застана срещу мафията и модела на управление. Зад гърба си имам четири поколения, които са работили в интерес на града и обществото, не са се предали и не са се продали. От началото на ХХ век родът ми работи за модернизацията и благосъстоянието на Варна, а в периода на комунизма нито един негов представител не се продаде за дребни облаги.
Зад гърба си имам и своята лична история на адвокат, публицист и политик. За десет години обществена работа всичко е публично, няма сламка, за която да се хванат и да ме притискат. Издигнал съм се със собствени усилия и с подкрепата на хора, които са работили с мен, пили са бира с мен, създали са лично доверие.
Нито веднъж като адвокат не съм участвал в схеми, нито лев не съм взел от държавата и нито стотинка не съм дал под масата никому.
Нито веднъж като публицист не съм премълчал нещо и не съм позволил тънкият интерес да насочва тезите ми. Не съм се колебал да соча проблемите и решенията, да наричам мафията и мафиотите с имената им - и всичко това е онлайн и може да се провери.
Най-сетне - за 8 години активно в политиката съм минал всички нива от доброволец в кампания, през общински председател и член на щаба до заместник председател на партия. За този период не съм се забъркал в нищо съмнително. Но по-важното е, че не съм допуснал компромис с важните си принципи и позиции.
В ДСБ отговарям за Варна от края на 2009г., и първата ми задача беше да се противопоставя на ТИМ и на сделката за "Алея първа", от позициите на правото и закона.

След по-малко от три месеца ще бъда народен представител от Варна - и тогава ще имам наистина ресурса да се боря по единствения начин, от който мафията се страхува - със силата на правилата и законодателната власт. С налагане нас нови правила, които да ограничат и в крайна сметка елиминират влиянието на сенчестата власт в политиката.
Това и само това ще доведе до нови работни места, свобода за търговия и предприемачество и високи доходи.

 . 

Фалшиви приоритети и реална безработица

А всъщност голямата тема  е само една: Икономиката, заетостта, доходите. 

Провалът в стопанската политика не е наказание свише, нито следствие на природни сили. Той се дължи на лоша политика. Безработицата, влошеното образование, ниските доходи се дължат на погрешно управление. От 12 години насам, България следва фалшиви икономически приоритети, заложени през 2001г. от правителството на Сакскобургготски и потвърдени от следващите два кабинета: Земеделие, туризъм и енергетика. Тези приоритети бяха пренесени в стратегическите документи, по които България се финансира от европейските фондове, така че се превърнаха и в основни сфери на европейско финансиране. Нека ги разгледаме поотделно, през призмата на стопанското развитие на Варна и Североизтока: 

1. Земеделието е сектор, осигуряващ ниска, сезонна заетост и ниски доходи. Моделът на уедрено земеделие, основано на зърнопроизводство, осигурява високи печалби на малък брой лица, почти никакви работни места и не изисква инвестиции в образование и квалификация.  Възможностите за финансиране на интензивни култури, на семейното фермерство, на придружаващите промишлени производства - пакетажни работи, преработка, консервна промишленост, не се използват. България остава износител на големи количества непреработена продукция. 

Приоритетното европейско и национално финансиране на този модел на земеделие не допринася с нищо за икономическото развитие и заетостта във Варна и района. Но пък се краде лесно чрез фиктивно обработени земи, изграждане на хотели и пр. 

2. Туризмът е сектор, осигуряващ значителна сезонна заетост при ниски нива на доходите. В България беше държавно насърчен модел на масов, нискокачествен туризъм, увреждащ природните предимства на страната за сметка на ниски цени. Този сектор също не осигурява постоянна работа и не изисква високо ниво на квалификация и образование. 

Туризмът има своето важно място в националната икономика, но налагането му като публичен приоритет има обратен ефект. Той трябва да е източник на сезонна заетост за бъдещи инженери, а не на ниски доходи за бивши инженери и промишлени работници. Залагането на масов туризъм не повишава заетостта и доходите. Но пък се краде лесно - строителни разрешения, лицензи, категоризации, заменки. 

3. Енергетиката е стопанска сфера, призвана да обслужва силна промишленост, а не е ценност сама по себе си. В момента инвестициите в енергетика водят единствено до свръхпроизводство на електричество. То се осигурява от скъп вносен ресурс (газ, въглища), а води до износ на евтино електричество. 

Облагодателствани са само малък брой свързани с БСП фирми, които стоят на входа и на изхода на енергийните гиганти и посредничат при износа на ток. Никакви работни места, никакви възможности за развитие. Но пък колко лесно се краде....

За сметка на горните фалшиви приоритети, България изостана значително, особено от съседна Румъния, в сферата на транспорта, търговията и промишлеността. А това са сферите, които постоянно създават трайни работни места за квалифицирани кадри с добро заплащане. Румънските туристи може би предпочитат нашите хотели, но японските, китайските, турските кораби предпочитат техните пристанища. 

(пристанище Констанца днес е с капацитет около 8 пъти над Варненското)

Докато българските власти осигуряваха финансиране за бетонните грозотии по плажовете, румънските изливаха бетона в доковете на Констанца. Докато ние наливахме милиарди в АЕЦ-Белене, румънците финансираха железницата Констанца-Букурещ. Докато осигурявахме данъчни привилегии на собствениците на огромни масиви земеделски земи (АДСИЦ), в Румъния и Полша около големите пристанища на огромни терени се изградиха зони за лека промишленост, безмитна активна преработка и други производства. 

(Без коментар)

Загубата на работни места и доходи във Варна се дължи точно на това изоставане. На него се дължи и парадоксът университетски град да има висока безработица - работа за инженерите от Техническия и икономистите от ВИНС-а може би има в София, може би в Лондон, а може би - в Гданск... Но не във Варна.  

Глупостта в политиката се плаща скъпо, и се плаща от всички граждани. Красиво звучащите приоритети доведоха до слабо и неустойчиво развитие в добрите икономическо години, и до тежка депресия в годините на криза. Сериозните инвеститори не дойдоха в годините на растеж, няма какво да ги привлече и сега. Лоши икономически приоритети, високи нива на корупция, неясни правила - в съвкупност тези фактори, за които пряко е отговорно управлението, превръщат България в бедна страна на зле платени и нискоквалифицирани работници, силно мотивирани да напуснат. 

Решението е ясно и просто: Връщане към приоритетите от Националния план за развитие от 2000г., приет от кабинета на ОДС. Транспорт, промишленост, търговия. Инвестиции в инфраструктура, но обслужваща приоритетно не туризма, а производството и търговията. Развитие на пристанищата и железниците, зарязани на нивото от 60-те, а понякога и от 30-те години на ХХ век. 

И преди всичко - нови правила. Държавата може да създаде условия за бизнес, но тя не създава промишлеността и работните места. Целта на властта е да осигури равни права, еднакви и честни правила и като последица - условия за просперитет чрез труд в конкурентна среда. 

Това е и политическият спор, в който съм готов да вляза - спора за правилата, заетостта и богатството на семействата и фирмите. Парадоксално, но точно преди избори този спор изчезва. Забравяме функциите на властта, която избираме.  Ченгеджийската компроматна война заглушава всичко. Темата става постигането на власт със съвсем други цели - кражби, отстраняване на конкуренцията, чадър над бандити и като последица - бедност, безработица и ниски додходи. Скандалът "Буда" има значение, доколкото показва зависимостта на властта на ГЕРБ от ченгеджийските среди. "Будите" не могат да осигурят добро управление, защото те са продукт на лоша, сенчеста власт.  Неспособността им да променят   правилата е неизбежна - те вярват в сенчестата страна на властта, а икономическата политика разглеждат само като източник на още сенчеста власт и крадене.

.

Capo di tutti capi или ... Maлкият Буда

Нека да започна така - това е неконспиративно четиво. Политиката е публична дейност, за разлика от властта. Политика е това, което се случва пред очите на всички. А част от властта, дори и в най-добрите общества, се упражнява на тъмно (и това е един от критериите ни за добро общество - по-малко власт на тъмно...). 

Именно защото властта има своята dark side - служби и т.н., е неизбежно  в публичната политика да се обсъждат предположения и подозрения за връзки на лидерите с т.нар. подземен свят. Обвиненията тегнат - в различна степен основателни - върху десетки световни лидери, като Ф.Д.Рузвелт и Дж.Ф.Кенеди са само най-известните от тях. Те се простират от директни връзки с мафията, през незаконно финансиране на изборни кампании до използване на службите с различни съмнителни от правна или етична гледна точка цели. 

На Балканите, тези съмнения са неизбежни. Няма местен политически лидер, за когото да няма дебели досиета в службите на западните партньори, а интензивността на публикациите в местната преса зависи изключително от желанието и способността на властта да упражнява контрол и натиск върху медиите. Във "връзки с подземния свят" са били обвинявани всички изявени управници от всички страни на политическия спектър, като някои от тях са изрично сочени за Capo di tutti capi, често  - най-популярните в своите страни. Именно, защото политиката е публична дейност, а службите работят при секретни условия, ние, като граждани и дори като политици без достъп до поверителна информация, оформяме личното си отношение въз основа на два критерия - оскъдните "изтекли" документи и ролята на мафията за издигането и падането от власт на даден политик. 

Аз не обичам да определям позицията си въз основа на "изтекли" документи, защото предполагам колко голяма е ролята на задкулисните играчи при подбора им. Предпочитам другипя критерий: 

Има политици, които - въпреки всички обвинения и публикации -  бяха очевидно свалени от власт с помощта на службите и мафията (Иван Костов, Люпчо Георгиевски, Виктор Чорбя), има и такива, които - преко всички обвинения -  бяха убити от мафията, като Зоран Джинджич. И напротив - "реформатори" като Джуканович, Сакскобургготски или Бериша, наред с куп червени "консерватори" (като Адриан Нъстасе или гвардията на Първанов/Доган например) бяха крепени от медийния, финансов и силов ресурс на мафията до последния си час. (Не коментирам способността на подземния свят да се приспособява и да играе с "резервни" играчи - тя е ясна и добре илюстрирана например от изявлението на лидера на ТИМ, че политическите му убеждения са "с властта"). 

Ако сте имали търпение да прочетете горното, възникват поне два въпроса: Какво общо има нашият "Буда", и авторът на този текст на анализатор ли се прави или предлага нещо, като действащ политик. По ред на въпросите: 

Особеното със случая "Буда" е ниското ниво. За разлика от политици от ранга на  Тадич или Груевски, за които със сигурност също има тлъсти папки със сигнали и данни за контакти със съмнителни лица, или за разлика от пресния скандал с Ивица Дачич, в случая става дума за друго. Борисов е единственият национален лидер, за когото има ясни данни, че е участник в контактите на властта с мафията на ниско битово ниво. Управлява ни не Capo di tutti capi, а... момче за всичко. И така си управлява - вдига му телефона един, вдига му телефона втори, премиерът изпълнява, монополите цъфтят. И ако си мисли, че командва парада (каквито са обвиненията за Джуканович например), бързат да му покажат колко греши - с папки, от които личи, че той е само изпълнител. Изпълнителна власт... зловеща ирония. 

Оттук следва неспособността да се управлява държавата и да се защити елементарен обществен интерес. Борисов е изпълнител от ниско ниво, ниско е и нивото на управлението му. Икономиката върви по модела на охранителния бизнес от 90-те години - "Забрави за правилааааааата, да играеме играаааааата ..." и т.н. и т.н. И както през 90-те, след рекетьорите трева не никне. Според признанието на Елеонора Николова, шеф на БОРКОР, ако се въведат нови правила за обществени поръчки, ще се спестят една трета от средствата. Следователно - 33% от публичните пари се крадат. Това може да ви го каже всеки строителен предприемач, от три години насам... Но друго е да ви го каже компетентен по темата държавен служител. От двете трети, които не се крадат, обаче, почти половината отиватв джоба на фалшиви "изпълнители" - партийни фирми и близки до властта. И около една трета - в реалния изпълнител, човека с машините, с работниците, с дълговете към банки, с безсънните нощи и ранните байпаси. Предприемачът, "капиталистът", този, който носи риска. Той получава много по-малко от нужното за заплати, лихви, наеми. Никой не говори за печалба. 

Какви работни места, какви 5 лева? Извинете. От петте лева останаха 1.666 (едно и шестдесет и шест в период). Останалите са в небитието някъде. При Буда...

Решението? То е едно и е отдавна ясно. Защото ние не сме открили нито корупцията, нито мафията, нито купуването на гласове (да се върнем към началото - Рузвелт, Кенеди и демократическата voting machine на синдикатите в Чикаго...). Най-малко пък краденето от обществени поръчки и европейски фондове. 

Нови лица? Хайде стига лакърдии. Толкова много нови лица, колкото в българската политика, надали другаде е имало. Влизат със стотици във всеки следващ парламент, с десетки във всеки следващ общински съвет. И след четири години излизат остарели, уморени, нашишкавели и заможни. Нов бардак със стари курви не се правел, обичаме да казваме. Но забравяме, че тази професия състарява много бързо. Ако са курви, няма да останат дълго нови. 

Нови лица без нови правила не носят полза. И Европа, и САЩ са минали по този път, вървят по него и днес, бавно и трудно. Ясни и строги правила, еднакви за всички. Правила за бизнеса, за обществените поръчки, за медиите, за службите. Крачка по крачка, закон след закон. Без спасители, без отмъстители, а с упорство, смелост и работа. 

Или има власт на закона, или на мафията. Управляват или правилата, или някой Буда. А нашият е малък, малък ...

.