Фалшиви приоритети и реална безработица

А всъщност голямата тема  е само една: Икономиката, заетостта, доходите. 

Провалът в стопанската политика не е наказание свише, нито следствие на природни сили. Той се дължи на лоша политика. Безработицата, влошеното образование, ниските доходи се дължат на погрешно управление. От 12 години насам, България следва фалшиви икономически приоритети, заложени през 2001г. от правителството на Сакскобургготски и потвърдени от следващите два кабинета: Земеделие, туризъм и енергетика. Тези приоритети бяха пренесени в стратегическите документи, по които България се финансира от европейските фондове, така че се превърнаха и в основни сфери на европейско финансиране. Нека ги разгледаме поотделно, през призмата на стопанското развитие на Варна и Североизтока: 

1. Земеделието е сектор, осигуряващ ниска, сезонна заетост и ниски доходи. Моделът на уедрено земеделие, основано на зърнопроизводство, осигурява високи печалби на малък брой лица, почти никакви работни места и не изисква инвестиции в образование и квалификация.  Възможностите за финансиране на интензивни култури, на семейното фермерство, на придружаващите промишлени производства - пакетажни работи, преработка, консервна промишленост, не се използват. България остава износител на големи количества непреработена продукция. 

Приоритетното европейско и национално финансиране на този модел на земеделие не допринася с нищо за икономическото развитие и заетостта във Варна и района. Но пък се краде лесно чрез фиктивно обработени земи, изграждане на хотели и пр. 

2. Туризмът е сектор, осигуряващ значителна сезонна заетост при ниски нива на доходите. В България беше държавно насърчен модел на масов, нискокачествен туризъм, увреждащ природните предимства на страната за сметка на ниски цени. Този сектор също не осигурява постоянна работа и не изисква високо ниво на квалификация и образование. 

Туризмът има своето важно място в националната икономика, но налагането му като публичен приоритет има обратен ефект. Той трябва да е източник на сезонна заетост за бъдещи инженери, а не на ниски доходи за бивши инженери и промишлени работници. Залагането на масов туризъм не повишава заетостта и доходите. Но пък се краде лесно - строителни разрешения, лицензи, категоризации, заменки. 

3. Енергетиката е стопанска сфера, призвана да обслужва силна промишленост, а не е ценност сама по себе си. В момента инвестициите в енергетика водят единствено до свръхпроизводство на електричество. То се осигурява от скъп вносен ресурс (газ, въглища), а води до износ на евтино електричество. 

Облагодателствани са само малък брой свързани с БСП фирми, които стоят на входа и на изхода на енергийните гиганти и посредничат при износа на ток. Никакви работни места, никакви възможности за развитие. Но пък колко лесно се краде....

За сметка на горните фалшиви приоритети, България изостана значително, особено от съседна Румъния, в сферата на транспорта, търговията и промишлеността. А това са сферите, които постоянно създават трайни работни места за квалифицирани кадри с добро заплащане. Румънските туристи може би предпочитат нашите хотели, но японските, китайските, турските кораби предпочитат техните пристанища. 

(пристанище Констанца днес е с капацитет около 8 пъти над Варненското)

Докато българските власти осигуряваха финансиране за бетонните грозотии по плажовете, румънските изливаха бетона в доковете на Констанца. Докато ние наливахме милиарди в АЕЦ-Белене, румънците финансираха железницата Констанца-Букурещ. Докато осигурявахме данъчни привилегии на собствениците на огромни масиви земеделски земи (АДСИЦ), в Румъния и Полша около големите пристанища на огромни терени се изградиха зони за лека промишленост, безмитна активна преработка и други производства. 

(Без коментар)

Загубата на работни места и доходи във Варна се дължи точно на това изоставане. На него се дължи и парадоксът университетски град да има висока безработица - работа за инженерите от Техническия и икономистите от ВИНС-а може би има в София, може би в Лондон, а може би - в Гданск... Но не във Варна.  

Глупостта в политиката се плаща скъпо, и се плаща от всички граждани. Красиво звучащите приоритети доведоха до слабо и неустойчиво развитие в добрите икономическо години, и до тежка депресия в годините на криза. Сериозните инвеститори не дойдоха в годините на растеж, няма какво да ги привлече и сега. Лоши икономически приоритети, високи нива на корупция, неясни правила - в съвкупност тези фактори, за които пряко е отговорно управлението, превръщат България в бедна страна на зле платени и нискоквалифицирани работници, силно мотивирани да напуснат. 

Решението е ясно и просто: Връщане към приоритетите от Националния план за развитие от 2000г., приет от кабинета на ОДС. Транспорт, промишленост, търговия. Инвестиции в инфраструктура, но обслужваща приоритетно не туризма, а производството и търговията. Развитие на пристанищата и железниците, зарязани на нивото от 60-те, а понякога и от 30-те години на ХХ век. 

И преди всичко - нови правила. Държавата може да създаде условия за бизнес, но тя не създава промишлеността и работните места. Целта на властта е да осигури равни права, еднакви и честни правила и като последица - условия за просперитет чрез труд в конкурентна среда. 

Това е и политическият спор, в който съм готов да вляза - спора за правилата, заетостта и богатството на семействата и фирмите. Парадоксално, но точно преди избори този спор изчезва. Забравяме функциите на властта, която избираме.  Ченгеджийската компроматна война заглушава всичко. Темата става постигането на власт със съвсем други цели - кражби, отстраняване на конкуренцията, чадър над бандити и като последица - бедност, безработица и ниски додходи. Скандалът "Буда" има значение, доколкото показва зависимостта на властта на ГЕРБ от ченгеджийските среди. "Будите" не могат да осигурят добро управление, защото те са продукт на лоша, сенчеста власт.  Неспособността им да променят   правилата е неизбежна - те вярват в сенчестата страна на властта, а икономическата политика разглеждат само като източник на още сенчеста власт и крадене.

.

Слонът в кабинета на Дянков (не е данъкът върху лихвите)

Решението (все още не окончателно взето...) да се облагат с нарочен данък доходите от лихви е безумно глупаво. По-глупав, а и по-съществен е обаче фактът, че финансовият министър не е знаел (!?) за тази данъчна "привилегия" в продължение на повече от три години, в които заема поста, а и примерно година преди това, през която е подготвял програмата на очевидно влизащата във властта партия ГЕРБ. 

Данъкът върху лихвите има съществени недостатъци, описани подробно от Templar, а и от доста други автори в последните дни. Затова и няма да се спирам на тях. Слонът в стаята обаче е друг, и все още се правим, че не го виждаме:

1) Първо, цялата ни данъчна и осигурителна система е основана на странни и необясними с икономически аргументи изключения и привилегии. Тъй като Симеон Дянков явно не е наясно с данъчното законодателство (тук в сериалите се чува смехът на публиката), да отбележим най-важните и най-скандалните от тях - липсата на данък върху поземлената рента (независимо от размера ѝ) и данъчно имунизираният мутант АДСИЦ. Те са, прочее, неразривно свързани: 

АДСИЦ е създаден от правителството на НДСВ като инструмент за насърчаване на инвестициите в строителството, което е само по себе си гигантска грешка, защото води до "прегряване" на сектора, който бездруго се раздуваше в добре познатия "балон" с предизвестени и катастрофални последици. Идеята е проста - да се освободят от данъци тези, които печелят големите пари. За да бъдат големите пари близко до властта и vice versa. 

Днес АДСИЦ са най-големите собственици на земеделска земя в България. Т.е. пак са там, където падат големите пари, в т.ч. и огромни публични средства на бюджета и ЕС. АДСИЦ - които по условие не плащат данък печалба, дават под наем и аренда огромни масиви земеделска земя, като не плащат данък върху рентата. Не плащат данък (като личен доход) и  физически лица, собственици и наемодатели на огромни поземлени имоти. 

Вече четвърта или пета година, земеделието и  по-точно зърнопроизводството са най-големият източник на печалби в стопанството, както и най-големият източник на лични доходи. Тази дейност се субсидира щедро, но пък ... голяма част от печалбите и доходите не се облагат. Големите пари са близко до властта, а големите поземлени собственици и арендатори са изключително важен инструмент по време на избори ... 

2) Второ - липсата на разумно ниво на необлагаем доход (или признати разходи) изкривява целия разговор за данъчните привилегии. Данъкът върху лихвите е лош, най-вече защото ощетява стотици хиляди дребни вложители, част от които съвсем бедни хора или закъсала ниска средна класа. Защото това са дребни пари за черни дни. 

Обяснението на данъчната привилегия за поземлените ренти се оправдава с дребните поземлени собственици, които са обикновено на минимална или дори на социална пенсия. 

В действителност, и двете изключения, както и други такива - за доходите от борсови сделки и т.н. - водят до издръжка на бюджета за сметка на бедните българи и на хората със средни доходи. Всяко семейство има определен минимум разходи - за храна, електричество, наем/ипотека/поддръжка на дома, за облекло и обучение на децата, които е неразумно да се облагат с данък. Дългата тема за плоския данък оставям за друг текст. 

В случая твърдя, че е нужен или висок (около 500 лв.) необлгаем минимум, или нисък (около или под МРЗ) необлагаем минимум, във втория случай съчетна с признаване на определени разходи като лихви върху ипотека, разходи за обучение и пр. При това положение става съвсем разумно да се облага целият останал доход, в т.ч. и лихвите, и рентите и пр. 

И така - да се върнем на министър Дянков и слоновете в кабинета му. Ако е толкова принципен противник на "привилегиите" и след като се запознае с данъчното законодателство, готов ли е да:

- премахне данъчно имунизирания мутант АДСИЦ (и така да лиши примерно Цветан Василев и още доста приятели на властта от привилегии)?

- въведе данък върху поземлените ренти над определен размер (изключващ дребните собственици-пенсионери) и така да ощети спонсори и "изборни предприемачи" на властта?

.

... и очень, очень хочу другую!

Слушах, а после и прочетох внимателно встъпителното слово на новоизбрания президент г-н Росен Плевнелиев (Читателите на блога знаят, че гласувах за него на втори тур, без никаква симпатия). Впечатленията ми са по-скоро положителни. Речта беше излишно дълга и пълна с шаблони, което беше характерно за г-н Плевнелиев през цялата му кампания, и е изобщо много характерно за ПП ГЕРБ.

Като се абстрахираме от шаблоните, обаче, речта беше много смислена. По-скоро подходяща за партиен лидер и министър-председател, отколкото за президент, безспорно. Повечето съдържателни послания са от сферата на изпълнителната власт.

Най-силно впечатление ми направи острото противопоставяне срещу любимите заклинания на министър-председателя Борисов:

Няма "пряк път към богатството". Богатството се изработва. Пенсиите и доходите също. Политиците не създават пари, създава ги икономиката. За да я подпомогнем, ние сме длъжни да създадем предпоставки за заетост, за привличане на качествени инвестиции, за премахване на излишната административна тежест за бизнеса и за създаване на добре работещи институции.

Това, че имаме нисък държавен дълг, не означава, че имаме силна икономика. Това, че имаме ниски данъци, не означава, че сме атрактивни за инвеститорите. Това, че сме стабилни в кризата, не ни прави по-богати.

България стана символ на фискална дисциплина и ред и е единствената държава в Европейския съюз, която е с повишен рейтинг по време на кризата. Това е постижение на няколко правителства последователно.

Нека няма съмнение - това нито е случайност, нито приятелско намигване, а политическа атака. Преведено на политически език, който президентът не може да си позволи, това е политическо послание, опозиционно на политиката на ГЕРБ - сегашният вид бизнес-милиционерско управление на икономиката не работи. Не помага и ролята на "Бащица", която премиерът е заел.

За мен всичко това е приятна изненада. Дали Росен Плевнелиев ще посмее да развие тези послания, е въпрос на смелост и упоритост. Не знаем дали е способен на това.

Но вече знаем отношението му към управлението на Борисов. Сещате ли се за стария виц:

Питали един съветски евреин "Как относитесь к советской власти?" А той отговорил "Как к собственой жене - немножко люблю, немножко боюсь, ... и очень, очень хочу другую!".

.