... but it is, perhaps, the end of the beginning.

До преди една-две седмици, харизмата на г-н Борисов изглеждаше непокътната. Дотолкова, че според наблюдателите той имаше едва ли не гарантиран втори мандат като министър-председател, макар и би в коалиция.

Днес нещата изглеждат съвсем различно. Само за няколко дни, Борисов претърпя серия от удари, които, ако взаимстваме прочутата реч на Уинстън Чърчил, надали са началото на края му, но със сигурност са "КРАЯ НА НАЧАЛОТО". Или както се изразява Емилия Занкина в чудесното си интервю за "Гласове" - меденият месец свършва, изтича периодът, в който всички номера минаваха и властта излизаше "суха" от пороя на собствената си корупция и некомпетентност:

1) Борисов и ГЕРБ най-сетне бяха принудени на практика да признаят корупция в управлението и да отстранят Андрей Иванов от поста му. На феномена Андрей Иванов (личността не заслужава внимание) ще посветя нарочен текст, защото ми е стара слабост...

2) Което е по-зле, столичните лобита в ГЕРБ се сблъскаха челно, сблъсъкът се пренесе между Борисов и Цветанов, и в крайна сметка, милиционерското лоби надделя. Андрей Иванов остана начело на столичната организация, а дясната му ръка го "наследи" начело на СОС. Борисов претърпя първия си тежък кадрови провал в партията, а най-зловредното лоби - това на бизнес-милиционерите - пожъна пореден успех. Оттук насетне ГЕРБ ще бъде все повече бизнес-милиционерска партия.

3) Новоизбраният президент Росен Плевнелиев хвърли ръкавицата още с встъпителното си слово. Не беше нужно да слушаме твърде дългата и на моменти досадна реч. Достатъчно беше да гледаме изражението на Борисов ...

4) След краха на Берлускони и Виктор Орбан и предвид предстоящата почти сигурна загуба на Саркози, популисткият мачо-десняк вече хич не е на мода в ЕНП. Дори пълното подлизурство на Борисов не може да замаже (или напротив - усилва?) страховете и досадата, които той предизвиква западно от Трън.

5) И най-важното: Свърши се легендата за Борисов като гениален комуникатор. Най-вероятно изнервен от провала в София и главозамаян от успеха на "хумора" си, той направи фатална крачка с изказването за "пържолките" и извиненията. Голяма част от българските граждани слушат с удоволствие гаврите на премиера с Народното събрание и с инзтитуциите изобщо. Гаврата с човешката трагедия обаче не е по ничий вкус...

Оттук насетне, Бойко Борисов е сам с икономическия провал на управлението си и с милиционерската партия на "Цецо". И - честно казано - не виждам какво повече има да се коментират изцепките му. "Аристократичната" насмешка към едно зловредно управление е несериозна, когато хората губят работата си, затварят фирмите си и не могат да покриват ипотеките си.

Темата вече е как изглежда и какво предлага отговорната алтернатива на това управление.

.

... и очень, очень хочу другую!

Слушах, а после и прочетох внимателно встъпителното слово на новоизбрания президент г-н Росен Плевнелиев (Читателите на блога знаят, че гласувах за него на втори тур, без никаква симпатия). Впечатленията ми са по-скоро положителни. Речта беше излишно дълга и пълна с шаблони, което беше характерно за г-н Плевнелиев през цялата му кампания, и е изобщо много характерно за ПП ГЕРБ.

Като се абстрахираме от шаблоните, обаче, речта беше много смислена. По-скоро подходяща за партиен лидер и министър-председател, отколкото за президент, безспорно. Повечето съдържателни послания са от сферата на изпълнителната власт.

Най-силно впечатление ми направи острото противопоставяне срещу любимите заклинания на министър-председателя Борисов:

Няма "пряк път към богатството". Богатството се изработва. Пенсиите и доходите също. Политиците не създават пари, създава ги икономиката. За да я подпомогнем, ние сме длъжни да създадем предпоставки за заетост, за привличане на качествени инвестиции, за премахване на излишната административна тежест за бизнеса и за създаване на добре работещи институции.

Това, че имаме нисък държавен дълг, не означава, че имаме силна икономика. Това, че имаме ниски данъци, не означава, че сме атрактивни за инвеститорите. Това, че сме стабилни в кризата, не ни прави по-богати.

България стана символ на фискална дисциплина и ред и е единствената държава в Европейския съюз, която е с повишен рейтинг по време на кризата. Това е постижение на няколко правителства последователно.

Нека няма съмнение - това нито е случайност, нито приятелско намигване, а политическа атака. Преведено на политически език, който президентът не може да си позволи, това е политическо послание, опозиционно на политиката на ГЕРБ - сегашният вид бизнес-милиционерско управление на икономиката не работи. Не помага и ролята на "Бащица", която премиерът е заел.

За мен всичко това е приятна изненада. Дали Росен Плевнелиев ще посмее да развие тези послания, е въпрос на смелост и упоритост. Не знаем дали е способен на това.

Но вече знаем отношението му към управлението на Борисов. Сещате ли се за стария виц:

Питали един съветски евреин "Как относитесь к советской власти?" А той отговорил "Как к собственой жене - немножко люблю, немножко боюсь, ... и очень, очень хочу другую!".

.