Станишев отчита пясъчни кули

Първото впечатление от отчета на Сергей Станишев е, че малко момче описва на баба си пясъчните кули, които морето току-що е отмило.

Нито едно от „постиженията“, за които премиерът се отчита, не може да бъде забелязано днес:

1) Икономическият ръст, който правителството рекламираше като „устойчив“ се оказа основан единствено на конюнктурата на имотния пазар. Вместо планирания ръст от 4.5% за 2009г. вече има рецесия – спад от 5% на БВП, по последни данни на НСИ.

2) Чуждестранните инвестиции също бяха насочени изключително в неустойчивия модел на туризъм и строителството. Днес тези инвестиции не влизат в икономиката на страната.

3) Намаляването на безработицата през последните години се дължеше също основно на строителния бум и на усилената трудова емиграция. Днес заетостта намалява с близо 1% месечнo. С над 5% се увеличава безработицата сред младежите под 29г., по данни на Агенцията по заетостта.

За времето, през което премиерът е отчитал „успехите“ на управлението си, около 400 българи са загубили работата си.

4) Правителството не отчита стотици хиляди българи, които са в принудителен неплатен отпуск или не получават възнаграждения.

По данни на организациите на бизнеса и работодателите, най-тежките последици от кризата на пазара на труда ще настъпят след септември.

5) Увеличението на пенсиите, което отчита премиерът, е също факт от миналото. Днес в бюджета на НОИ има огромен дефицит и не е ясно дали ще има средства за пенсии в края на годината.

6) По данни на НОИ, за първите 4 месеца на 2009г. приходите във фонд „Пенсии“ са 5% под предвиденото, а осигурените лица са намалели с 140 хиляди.

7) Така нареченото „намаление на осигуровките“ всъщност представляваше поемане на част от осигурителните плащания от държавния бюджет - „национализиране“ на осигурителната система. Днес обаче държавният бюджет е издънен - осигурителният модел „Станишев“, с който премиерът днес се хвали, е вече фалирал.

8) Станишев отчита повишени инвестиции и в селското стопанство. Тези инвестиции обаче са направени от българските фермери с кредити, обезпечени от плащания по САПАРД. Днес хората, които постигнаха тези добри резултати, фалират, защото не получават грантовете по САПАРД, докато чиновници от МЗХ искат 10% подкуп за изплащане на дължимите суми.


.

Резервите

Какво няма да бъде същото след три седмици?

Ковачки няма повече фабрики и служители, които да „помоли да му повярват“.

Ахмед Доган няма повече секции за отдаване под наем.

Сакскобурготски има само една Меглена Кунева.

Бисеров има само един Пламен Юруков.

И най-важното – всички аргументи на управляващите тежат само при ниско участие. А след близо 40% на изборите за ЕП е съвсем естествено да очакваме участие на поне 60% от българите в парламентарните. Тогава 361 гласа имат друга тежест...

Техните резерви свършиха. Нашите са два милиона.

Или, както се пее в една песничка, която вече цитирах в този блог:

We fired our guns and the British kept a'comin.
There wasn't nigh as many as there was a while ago.
We fired once more and they began to runnin' on
Down the Mississippi to the Gulf of Mexico.

.

Има смисъл!

На Задушница дори не мисля да ви казвам за кого има смисъл да се гласува, а само ЗАЩО:

Много е просто.

Всеки глас, който не е купен и не е зависим от крадци и разбойници, намалява властта на крадците и разбойниците.

Който гласува - без да му е платено - на секундата намалява влиянието на разбойниците, удря ги в джоба (където най-боли) и прави България по-добро място.

.