вторник, 24 юни 2008 г.

Обществен интерес? Има такова животно...

... или кратко представяне на реформистката платформа.

Продължение от тук и от тук.

Именно през призмата на историческите задачи пред българското общество могат да бъдат формулирани и непосредствени политически приоритети, които да мобилизират и обединят реформисткото малцинство.

Обществен интерес съществува.

Той е в осигуряването на сигурност на отделния гражданин, включително сигурност срещу постъпленията на самата държава да се намесва в личния му живот. Необходима е ясна позиция срещу разнообразните форми на подслушване и следене на телефонни и интернет връзки на лица, които не са заподозрени в престъпление.

Той е в опазването на природата и водите от спекулантите с недвижими имоти. Необходима е политика за незабавно ограничаване на строителството без предварително планиране и предварително изграждане на санитарна и пътна инфраструктура.

Той е в съхраняването на историческото наследство и архитектурния облик на населените места. Необходими са универсални градоустройствени решения, които да направят посегателството върху културни паметници толкова трудно, колкото е във всяка развита европейска страна.

Преди всичко, той е в защитата на уязвимите членове на общността и поощряването на солидарността, на интеграцията и на доброволното усилие за помощ. В държава с милиарден бюджетен излишък е задължително да се осигурят незабавно средства за покриване на жизнения минимум на тези, които са неспособни да ги изработят с труда си.

И за осигуряване на всичко това, ключов обществен интерес е ограничаването на държавната намеса във всички сфери, в които тя служи единствено на търговски цели на олигархията. Административният диктат и свръхрегулацията на стопанската дейност са пречка пред развитието на обществото и инструмент в ръцете на посткомунистическия „елит" ...

Не ме разбирайте погрешно.

Дори и такава смела платформа не би помогнала на реформаторите да спечелят изборите в Казанлък. Но в перспектива би направила „Казанлъшките“ избори невъзможни.

Текстът (заедно с първа и втора част) е предназначен за публикуване във вестник "Седем" и представя единствено вижданията на автора по засегнатите политически теми:)


6 коментара:

Анонимен каза...

Браво. Пак прекрасна позиция и анализ!

Само дето говориш за някакви реформаторски сили в България, които дори и на избори се явавали. Но пък играели по правилата на кофти реалностите ни.

Разбери, не ги виждаме ама хич тези реформаторски сили никъде, камо ли да гласуваме за тях. Никой не говори като теб там, откъдето се чува.

Като играеш по правилата не си никаква реформаторска сила, така че положението е отчайващо.

Анонимен каза...

Какво да ти кажа, Радане? ... Прав си, но мисля, че пропускаш нещо много важно в списъка на "обществения интерес" - образованието на нашите деца.

Казваш, че реформистите сме малко. А аз ти казвам, че от твърдоглавия българин реформист трудно се става. Тогава как да станем много, та да сбъднем промяната? С приказки?! С дела?! Ами като нямаме инструментите на властта? Ето моят отговор: Ще сбъднем промяната, когато създадем поколения обичащи свободата и ближния си! Не преди това!

За целта трябва да заработим веднага с децата и младите, чиито мозъци не са обременени с тежестта на "безпомощността", които не са покорни и пасивни като родителите си. ... Всъщност аз вече го правя. Ще работим ли заедно?


Сполай ти.

П.
www.probujdane.com

Радан Кънев каза...

Иво, има два начина да гледаш на нещата:

1. Реформистки сили са тези, в чиито редици има доказани реформатори, които са провеждали реформи, които днес по-често от другите застават зад промяната и по-рядко - зад статуквото.

2. Реформистки сили са тези, които в програмните си тектове ясно и безсъмнено залагат на промяната и не търсят популистки заигравки с авторитаризма.

И по двата критерия в България има една доста реформистка партия (ДСБ), две със сериозни претенции (СДС и ГЕРБ, като за мен втората е КРАЙНО неискрена) и отделни политици в левицата и НДСВ.

Не коментирам корпорацийки от типа на "Гергьовден" и "Новото време". Тяхното участие във властта (съответно в София и в Министерство на енергетиката) каза всичко, което имаше да се казва.

Радан Кънев каза...

Павеле,

Дума не си написал, под която да не се подпиша:)

Но образованието и възпитанието сякаш са наша работа - на родителите - а не на управниците. И по-добре да е така...

Анонимен каза...

#Но образованието и възпитанието сякаш са наша работа - на родителите - а не на управниците. И по-добре да е така...#

dobre de, ama rabotya 40 chasa na sedmica, a deteto mi prekarva v uchilishteto 35 chasa na sedmica. ako shte go prashtam v chastno uchilishte, shto plashtam danwci za dwrjavnoto. a kak da se spasyat ot mwrselivi poluchateli na zaplata horata s niski dohodi, no inteligentni i ne bezrazlichni kwm bwdeshteto na decata si? Taka che obshtestveniyat interes vklyuchva i iziskvane za dobro obshtestveno uchilishte, swshto kato iziskvaneto za efektivna policiya i nepodkupna danwchna policiya i smislena danwchna politika i prochee.

drazni me poziciyata na libertetata, na koyato moje bi simpatizirash ili si dosta blizo do neya.

prosti latinicata,
Jorjeta

Анонимен каза...

Радане, казваш, че "... образованието и възпитанието сякаш са наша работа - на родителите - а не на управниците."? - Съгласен съм на половина.

Докато управниците обявяват образованието от 6-тата до 14-тата година на нашите деца за "задължително", грижата да не ни ги съсипят е И тяхна (подчертавам "и"-то!). Де факто конкуренция между основните училища няма, следователно поне там регулирането е задължително. Задължително!

Освен това децата ни прекарват в училище повече време, отколкото с нас, както подчертава Жоржета. Попаднат ли на хора, добре. Но, попаднат ли на мижитурки, проблемите са за всички. Не само за децата и не само за нас, родителите им!

Затова мисля, че общото образование е изключително важно. То дори е в състояние да прекъсне предаването от поколение на поколение на предрасъдъци, страхове и нрави, отдалечаващи ни от свободата. Знам какво ще ми кажеш - дали не рискувам да заприличам на срамния варненски митрополит или на някой диктатор. Не, не мисля. Но темата наистина е много деликатна. Ето, мисля, че има достатъчно механизми и методи, които, веднъж в действие, ще гарантират свободата на избора ... Избора на децата, а не на техните родители - по чийто адрес днес пишем гневни думи.