Изпратихме по вечния му път Генко Генков - журналист, червенокръстец, скаут, гей-активист, майстор-сладкар, и преди всичко - усмихнат, светъл, забавен, неуморен и най-вече ... приятел.
Приятел на стотици, които днес реваха като деца на Бакърената фабрика, и на още много, които не можаха да дойдат.
Бил съм на доста погребения, но толкова искрена болка и скръб у толкова много хора не бях чувствал, наистина. През собствените си сълзи, се замислих - Защо? Какво в Генко направи загубата толкова болезнена?
Ами ... той вярваше и му пукаше. Навсякъде - в БМЧК (където се запознахме преди 20 години), в Скаутската организация, в БГО "Джемини", в Съюза на инвалидите, в Националния център за социална рехабилитация, в Занаятчийската камара, в десетките проекти за деца в неравностойно положение, по които работеше, в социалната комисия към ДСБ (където отново се намерихме през последната година), Генко вярваше, че може да се помогне, че нещата могат да бъдат по-добре, че свинщините могат да се преодолеят.
И му пукаше - от мизерията, от духовната нищета, от безразличието, от безсрамието. С тънка ирония и прекрасно чувство за хумор уж подминаваше проблемите, а всъщност се задълбаваше в тях - на ново място, с нова воля, с нова усмивка.
Заразяваше - тези, които ревахме днес.
Замислих се, че тези двайсет години, в които мина младостта ни, нямат само черно-сив образ. Имат образа на Генко:
Човек, който неуморно и с усмивка използваше Свободата, за да направи живота около себе си малко по-добър. В онова време, в Не-свободата, него нямаше да го има. А днес за пореден път изпитвам тягосното чувство, че 'нашето' време изяжда точно тези, на които им пука за другите.
Довиждане, Генко!
Ако има "Отвъд", вярвам и се надявам, че ще сме на едно място.
.
Приятел на стотици, които днес реваха като деца на Бакърената фабрика, и на още много, които не можаха да дойдат.
Бил съм на доста погребения, но толкова искрена болка и скръб у толкова много хора не бях чувствал, наистина. През собствените си сълзи, се замислих - Защо? Какво в Генко направи загубата толкова болезнена?
Ами ... той вярваше и му пукаше. Навсякъде - в БМЧК (където се запознахме преди 20 години), в Скаутската организация, в БГО "Джемини", в Съюза на инвалидите, в Националния център за социална рехабилитация, в Занаятчийската камара, в десетките проекти за деца в неравностойно положение, по които работеше, в социалната комисия към ДСБ (където отново се намерихме през последната година), Генко вярваше, че може да се помогне, че нещата могат да бъдат по-добре, че свинщините могат да се преодолеят.
И му пукаше - от мизерията, от духовната нищета, от безразличието, от безсрамието. С тънка ирония и прекрасно чувство за хумор уж подминаваше проблемите, а всъщност се задълбаваше в тях - на ново място, с нова воля, с нова усмивка.
Заразяваше - тези, които ревахме днес.
Замислих се, че тези двайсет години, в които мина младостта ни, нямат само черно-сив образ. Имат образа на Генко:
Човек, който неуморно и с усмивка използваше Свободата, за да направи живота около себе си малко по-добър. В онова време, в Не-свободата, него нямаше да го има. А днес за пореден път изпитвам тягосното чувство, че 'нашето' време изяжда точно тези, на които им пука за другите.
Довиждане, Генко!
Ако има "Отвъд", вярвам и се надявам, че ще сме на едно място.
.
11 коментара:
Съжалявам, че не съм го познавала и чак смъртта му стана повод да науча, че е имало такъв човек. Моите най-искрени съболезнования за близките и приятелите му!
Днес се разделихме с един достоен човек и един невероятен приятел !!!!
Сбогом Генко и почивай в мир!!!!
Генко е починал? Ужас! Лека му пръст!
kolko mnogo sajaliawam ,che niamah dostap do internet shtiah da naycha i shtiah da doida,lichno go poznawah ,strahoten chowek, iskrenni saboleznowaniia ,na wsichki negowi rodnini i dano pone tam kadeto e da pomaga s udwoenni sili... RIP
Това е ужасна новина! Приживе той действително беше един от най-дейните хора, които съм срещал. Дано почива в мир!
Ужасна новина! Потресен съм!
Почивай в мир, Генко!
Познавах отлично, Генко. И новината за смъртта му ме шокира. Още помня многото купони и веселби заедно с него и приятелите му. Сбогом, приятелю!
Съболезнования. :(
40 дни без Генко!
Да го почетем в 11 часа на 11.09.2010 в църквата “Света Троица” (Румънската църква), ул. “Княз Борис I” № 152, София.
Панахидата ще се извърши в Румънската църква, защото, това е църквата, която Генко е обичал и посещавал често.
Моля да разпространявате където сметнете за нужно това съобщение.
Светли му небеса !!! Чак днес разбрах и то случайно :(
Аз пък чак сега разбрах. Не го бях виждал от десет години. Но го помня като сърцат и винаги много услужлив човек. Лека му пръст, казано макар и с огромно закъснение.
Публикуване на коментар