Правото на труд, образование, здравеопазване, осигуряване... Според повечето ми съмишленици, тези теми са от левия политически арсенал. И това е вярно... ако водехме този разговор в края на XIX и първите години на XX век. Днес тези права са безспорни и респектът към тях не е разликата между ляво и дясно. Разликата е друга – дали ги разглеждаме като индивидуални или колективни права, като средство за развитие на отделните индивиди или като "дисаги" с ничии пари за целево харчене.
В днешното ни общество (подобно на времето на късния социализъм), на мястото на личните социални права (Rights) са въведени колективни социални ритуали (Rites). Тези ритуали обслужват политическия популизъм или директното политическо договаряне с влиятелни групи гласоподаватели:
1) Правото на труд? Актуално ли е то в общество, в което дискриминацията е по-скоро правило, отколкото изключение? В което всеки трети привърженик на опозиционна партия (учител, лекар, чиновник, дори служител в банка ...) се оплаква, че крие пристрастията си, за да не загуби работата си? В което журналисти се автоцензурират и биват цензурирани по същите причини? В което в повечето малки общини администрацията и свързани с нея фирми са единствен работодател и упражняват политически натиск? В което т.нар. „корпоративен“ или „работодателски“ вот е основен фактор, особено на местни избори?
На мястото на личното право на труд са въведени популистки ритуали на публични преговори между правителството и синдикатите, както и сравнително новият жанр „Бойко спасява работници“. И двете имат малко или нищо общо със защитата на конституционното право.
2) Правото на образование? Образованието не може да бъде колективно. Не може да бъде колективно и правото. Срещу личното право стои задължението на държавата да осигури качествено образование, т.е. минимални образователни стандарти, шанс за професионално развитие и – може би най-важното – знания и умения за интеграция в обществото, в което живеем. Нима масовото образование у нас гарантира поне едно от трите? За съжаление, не. То дори не застъпва последното, като все повече се превръща в инструмент на социална сегрегация.
И тук властват публичните ритуали по раздаване на дипломи без съдържание, провеждане на матури, но достатъчно лесни, за да минат всички и пр. и пр.
3) Правото на пенсия и пенсионно осигуряване? Защитено ли е то, когато редовно и честно внасяме осигуровките си, а властта използва парите, за да покрива с тях не-пенсионни социални плащания или дори просто пълни дупки в бюджета? Когато средства, натрупани по лична партида в частен пенсионен фонд се пренасят в общия кюп на общественото осигуряване за покриване на пенсиите на лица, за които не са внасяни такива средства (и по този начин се „награждават“ работодатели, които са нарушили закона)? Когато цели обществени и професионални прослойки ползват пенсионни права, несъразмерни на приноса им, и то чепрейки от общия „солидарен“ фонд, а не от бюджетите на съответните ведомства...
4) Правото на здравеопазване и здравно осигуряване? Ще се въздържа от коментар.
В заключение – държавата има отговорността да осигури равни права за своите граждани. Именно в социалната сфера, това задължение е напълно пренебрегнато. За сметка на популистките ритуали и, разбира се, за сметка на всички, които плащат редовно и коректно своите данъци и осигуровки, финансират системата, без да ползват привилегии. И то с ясното съзнание, че обслужват ритуалите, а не правата ...
Докато тези „всички“ се превърнат в обезсърчено малцинство. Това настроение е чудесно пресъздадено в тази "шега", която взаимствам от блога на Вени Г.:
Не е нужно да коментирам последиците за икономиката и благосъстоянието на цялото общество.
3 коментара:
Искам да уточня, че в т.1) не поставям под съмнение тристранния диалог - той има своите полезни страни и конкретни задачи по закон.
Особено през последните години обаче правителството на ГЕРБ въведе точно "ритуал" на общуване със синдикати и работодатели, далеч извън пределите на тристранния диалог. От този ритуал конкретни политически последици няма и не може да има - това са PR подходи, заблуда, че са решават проблеми. В резултат липсват нужните промени в социалната система, съществуващите несправедливости само се задълбочават.
Благодаря, Радане :-) За това, че разбиваш левия мит за антисоциалността на десните. Десните имат социална доктрина, която се различава от лявата по това, че държи на личната отговорност, която трябва да е в баланс и взаимодействие с отговорността на държавата - вместо на колективната безотговорност и фактическата абдикация на държавата като страж за спазването на законите.
Разделението между ляво и дясно в съвременния свят отдавна не е по линията социално-несоциално. Разделението е по отношение линията справедливост - несправедливост. За левите партии, справедливост е да отнемеш, включително и насилствено от личността, за да го предадеш на някакво, забележете – пак ограничено(!) мнозинство, което в най-общият случай изключва като минимум „богатите”. При комунизма това отношение към справедливостта, естествено доведе не само до имуществена, а и до физическа разправа с маса достойни членове на обществото, чиято вина се състоеше в това, че бяха способни да се извисят над мнозинството. Комунизмът като обществен строй се сгромоляса именно затова – той не само не даваше възможност за развитие на способните хора, но и често ги преследваше, като стимулираше само онези, които са „годни” в политически план. Такъв обществен строй в крайна сметка се оказва и икономически несъстоятелен.
Публикуване на коментар