ДПС заведе дело срещу мен - ето и отговорът:

Народният представител от Движението за права и свободи Анастасов е завел срещу мен дело за нанесени неимуществени вреди в размер 15 000 лева. По принцип никога не съм смятал, че съдебни книжа трябва да бъдат размахвани публично. В случая обаче става дума за класическа недостойна политическа атака, а не за реален съдебен спор. По тази причина и публикувам и отговора на исковата молба, който в срок депозирах пред Софийския районен съд. Наистина съжалявам, че занимаваме съда с тези политически закачки, но това е избор на колегата от ДПС.
Ето и текста на отговора ми:

До:   СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД         ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 39 с-в    
гр.дело №  13048/2015г.                                                                                                           
   ОТГОВОР НА ИСКОВА МОЛБА
 от Радан Миленов Кънев,  ЕГН ...........................,
Адрес: гр.София, бул. Княз Дондуков ................. 

съдебен    адрес 1124 София, ул. Дамян Груев № 5 ет.1
адв. Радан Кънев         Уважаема г-жо СЪДИЯ,
 В срок депозирам настоящия отговор на искова молба, подадена срещу мен от Станислав Димитров Анастасов, на основание чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД – за нанесени вреди.

1. По отношение на допустимостта - считам, че предявеният иск е допустим.

 

2. По отношение на основателността – считам, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

  

3. По отношение на представените с и.м. доказателства:

 Представените два броя дипломи за висше образование са относими към правния спор и официални документи и следва да бъдат допуснати като писмени доказателства.
 Представените три броя текстове, наподобяващи стенограми от заседание на НС  и на телевизионно предаване, нямат белези на документ и съответно – не могат да служат за писмено доказателство. Това са просто разпечатани на хартия текстове, без данни за източника им, за лицето, от което изхождат и без подпис на издател. По изложените съображения, моля да не приемате тези доказателства.
 

4. По отношение на изложените в и.м. твърдения:

 Не мога да потвърдя истинността на цитата, който ищецът ми приписва в обстоятелствената част на исковата молба. Считам, че е в негова тежест да докаже – с допустими по ГПК доказателства и в предвидените в закона срокове – това фактическо твърдение.
Не оспорвам факта, че към момента на встъпването си  в длъжността „Министър“, ищецът е имал висше образование.
Оспорвам твърдението, че ищецът е претърпял каквито и да било неимуществени вреди. На първо място, в самата обстоятелствена част на исковата молба, ищецът твърди, че предполагаемото ми изявление в интервю по Нова Телевизия е засегнало „статута му на народен представител“ и участник в различни парламентарни комисии и делегации, както и че е наранило чувствата на избирателите на ПП ДПС в област Видин, членската маса на ДПС и престижа на младежката структура на ДПС, в чието ръководство участва, както и че думите ми са „от естество да засегне цялата нация“. Доколкото ищец по настоящото дело не е нито цялата българска нация, нито членската маса на ПП ДПС или нейната младежка структура, а още по-малко – избирателите на ДПС от Видинския край, то тези фактически твърдения, освен очевидно несериозни и неверни, са и неотносими към спора.
Неотносими към спора са и въпросите, които ищецът „се е питал“. Те не представляват данни за преживени болки и страдания. Вътрешните колебания на ищеца относно мотивацията на моите предполагаеми думи нямат никакво отношение към предмета на спора – понесъл ли е той преки и непосредствени вреди от мое противоправно поведение.
Относимо към спора е фактическото твърдение, че ищецът е изпаднал в депресия. Доколкото става дума за клинично състояние на душевно заболяване, напълно възможно е ищецът да страда от такова. Това душевно заболяване, което ищецът описва като нарушение на „нормалното му психическо състояние“ обаче следва да бъде доказано с предвидените в ГПК доказателствени средства, както и връзката между моето поведение и неговото психическо състояние.
Относимо към спора е и описаното от ищеца осъзнаване, „че политиката е и изпитание“. Именно то навежда на извода, че един политик би следвало да бъде по-взискателен към себе си и по-търпим към чуждите критики от обичайното. Считам, че твърдените от ищеца обидни думи, дори и ищецът да докаже твърдението си, не са от естество да бъдат окачествени като противоправно поведение в условията на изострен политически диалог, а още по-малко – да причинят болки и страдания на визираното лице. Остава основателно съмнение, че описаното от ищеца душевно заболяване се дължи на други, по дълбоки причини.
 Независимо от изложеното, правя и следните фактически твърдения:
На първо място, г-н Анастасов не е единственият народен представител от ПГ на ДПС, който е чел от парламентарната трибуна списъци с имена на уволнени лица.
  На второ място, ако г-н Анастасов разпознава себе си в думите „Министър без диплома“, то се дължи именно на неговото виновно поведение, а не на мои думи. Публично известно е, че г-н Анастасов, при представянето си като министър през м.юни 2014г., въведе обществеността в заблуждение, че е завършил престижния Технически университет в Мюнхен, Германия и едва след журналистически разследвания, установили, че той няма диплома от този университет, призна, че е „завършил семестриално“ и не се е дипломирал. Това е пример за липсата на взискателност към собственото поведение, проявена от младия политик, факт, за който – благодарение на „стреса“, изживян от мое интервю, той е започнал да осъзнава.
 За установяване на горните факти, моля да ми бъде допуснат един свидетел при режим на довеждане за първото съдебно заседание по делото.
 В заключение считам, че при така изразените до момента фактически твърдения и събрани доказателства, настоящият правен спор се явява юридически безпредметен и по същество завеждането на този иск представлява политическа злоупотреба с предоставените от Конституцията и процесуалните закони права.
 ПРИЛОЖЕНИЕ: Копие от настоящото за ищеца гр. София,
08.06.2015г.
                                                             С уважение:
   

Патриотизмът преди 127 години и 4 месеца

Боледуването през миналата седмица ми помогна най-сетне да прочета 3-ти том на "Строителите...". И ето една история от преди 127 години:
ВНС, след избора на Фердинанд за български княз, избира по вишегласие една депутация от парламентаристи, които да връчат на княза решението за избор. Първоначално, поради финансовата криза в Княжеството, решават да са само пет души. След гласуването, обаче, се оказва, че избраниците са само от Южна България, сред тях няма представител на селското население и ... турчин. Решава се, че съображенията за икономии трябва да отстъпят пред необходимостта депутацията да включва представители на всички географски части на Княжеството, всички съсловия и етноси, "за да представлява тя пред Княза единството на българската нация". И избират още неколцина депутати, сред които и един турски големец от Шумен.

Преди 127 години, следователно, българският политически елит има пълното съзнание за политическото единство на българската нация, включваща в себе си представители на различни етноси.

А нам остава днес или да признаем, че представителите в III-то ВНС са били на по-високо ниво на политическо съзнание от нас (макар и мнозина от тях - хора без особено образование...)  и да се премерим по тях, или ... да оспорим техния патриотизъм. Аз трудно бих оспорил патриотизма на Стефан Стамболов - апостол на Старозагорското въстание и най-близък съратник на Ботев, на Димитър Петков със загубената на Шипка ръка, на Захари Стоянов, на водителя на борбата за Църковна самостоятелност д-р Чомаков, на водачите на Съединението ген. Николаев и Димитър Ризов... да не изброявам останалите, защото трудно ще намерим в кого да се усъмним.

Горното е само пример. Важен и вълнуващ, но само пример. Не би трябвало и без такива примери да има съмнение, че висшата форма на патриотизъм изисква ясно съзнание за единството на нацията, с всичките ѝ етнически съставки, както и за нейната принадлежност към Европейското културно и политическо пространство, като противовес на двете конкуриращи се на Балканите източни деспотии - в което депутатите в III-то ВНС също не са изпитвали никакви колебания...

Патриотизмът преди 127 години не е различен от днешния. Само патриотите днес са сякаш по-малко от тогава. 

Защо листите на Блока предизвикаха медийна буря и кога се кара на дълги светлини

Вторият въпрос изглежда излишен. На дълги се кара, когато срещу теб няма кола. Но и в още един случай - когато колите срещу теб не изключват дългите. Въпрос на самосъхранение. 

А медийната буря се дължи на факта, че Блокът показа, че няма да е украшение в 43-тия парламент на България. Противниците и опонентите ни наистина бяха повярвали, че ние сме бутиков проект на жълтите павета. Че сме интелектуалци с болонки (нищо лично към болонките и техните интелектуалци), които поради разсейване и грешка ще влязат в Народното събрание вместо в Галерията за чуждестранно изкуство. 

И ще обсъждат, леко отегчени, архитектурата на сградата, докато на Паша дере се лее бетон, фалиралата енергетика налива 200 милиона в партийни каси, Пеевски назначава в съдебната система и купува нови медии, а по Кремълската "петолъчка" свалят стратегии от сайта на българското, НАТО-вско министерство на отбраната. 

НЕ. Реформаторският блок не е разнородна група интелектуалци, не е маргинален критичен кръжок, не е и дясно НПО. Блокът е сериозно и силно обединение на всички електорално измерими десни партии извън ГЕРБ, Блокът разполага с най-добрите и преди всичко най-смелите и независими ескперти по енергетика, администрация, правосъдие, икономика, външна политика в България. А листите показаха, че Блокът е готов да преодолее най-сериозния недъг на "старата десница" и изгради мост към всички независими представители на десницата в местната власт, които не са се продали на ГЕРБ, ДПС и БСП през годините. Че може да сложи край на "етническия модел Доган" на изолация на етническите и религиозни малцинства и да сложи началото на европейски етнически модел, при който хора с различни имена и вяра са обединени от общи ценности. 

Реформаторският блок преодоля и кризата в отношенията между партиите и освен подкрепата на градската интелигенция получи подкрепата на местната власт, на политически независимия бизнес, на дребните предприемачи, на браншови и синдикални организации. Днешният му облик е ясна предпоставка за присъствието на истинска модерна дясна национална политическа сила във всички населени места, социални и етнически групи. Само такава политическа сила може:

- Да наложи, а не да предлага по медиите, намордник на управляващите и да спре рекета върху бизнеса; 

- Да отстрани БСП за дълъг период от управлението и разкара червената номенклатура от наследствените ѝ позиции в местната власт, бизнес и правосъдие; 

- Да отстрани ДПС от централната власт, но и да отнеме на Доган и Пеевски нелегитимните позиции в икономиката, да среже връзката на ДПС с парите на данъкоплатците; 

- Да премахне партийната намеса в администрацията;

- Да продължи смелата позиция срещу навлизането на руски интереси на българска територия и пълненето на български партийни каси от обслужващи руския интерес проекти;

- Да започне промяната в правосъдието и да иска конституционни промени, които да я направят необратима. 

Това е пътят, по който България трябва да тръгне, за да развива своята национална икономическа, образователна и социална стратегия. Трябва да наложим законността, за да можем да стъпим на пътя на образованието и богатството. Това е пътят, по който ДПС не искат да поемат, и затова техните медии са авангарда на атаката срещу Блока. Това е стратегия, която заплашва монополната позиция на ГЕРБ вдясно, и затова някои от техните среди (и то именно от тези сред тях, които са набъркани в рекет и корупция) пригласят на атаката. Това е краят на сенчестата власт на БСП и номенклатурата. 

Разбирам този писък - десетилетия те караха на дълги срещу гражданите на България, срещу предприемачите, срещу независимите хора. Сега, като им присветнаха дългите насреща, викат. Не е нужно да викат. Време е да изгасят дългите, когато срещу тях има друга кола. 

Разбирам и реакцията на мнозина приятели, които не харесват всичко в Блока и мнозина в листите му. Преди точно година се обърнах към Вас с един текст в защита на Реформаторския блок. Всичко, което съм написал тогава, е валидно и днес, година по-късно. Идеални листи няма, идеални съюзи и партии няма, идеални хора няма. Има обаче шанс - обединени и консолидирани - да постигнем целите си. 

Мнозина ми пишат последната седмица да не забравям, че РБ е надеждата на мнозина. Никога не мога да забравя тази отговорност. Но когато надеждата е твърде слаба, тя се превръща в ... утеха. Ако искаме промяна, ни е нужна победа. 

.