Мълчанието на гражданите

Аз съм категоричен противник на "hate-speech"-а в политиката. Допускал съм сам тази грешка и знам как оплюването на опонента отблъсква, а не привлича. (Пък и опитът си казва думата - видях мнозина да плюят СДС и ГЕРБ, а после да призовават за коалиция с тях). Противник съм и конкретно на грубите и безвкусни атаки срещу г-жа Кунева, на които, за съжаление, сме свидетели напоследък. Не бих употребил обидни думи нито за нея, нито за бившите си колеги, които избраха да търсят "нова десница" заедно с приемниците на НДСВ. 

Давам си сметка, че тази позиция ми навлече подозрения и стаени обвинения, че държа "вратата отворена" с надежда да имам резервен вариант в политиката. Нищо по-далечно от истината. Вратата към "гражданите" е затворена. Но причините не са в семейното положение на г-жа Кунева, нито в това дали тя е "автентично дясна" (аз себе си не бих определил така, че това да е проблем), нито дори в близкото ѝ минало на деятел на НДСВ и Тройната коалиция. 

Не - причините са чисто политически, от днешния и утрешния ден, не от миналото. (А смятам, че е съвсем нормално и дори възпитано да се обсъждат други партии, да се коментират и атакуват политическите позиции на конкурентите и противниците. Вярвам и в ползата от добронамерената критика...)

"България на гражданите" през изминалите няколко дена много ясно показа, че не е политическата формация, която ще върне смелостта и реформаторския устрем в българската политика. Ще дам два фрапантни примера: 

1) "Гражданите" премълчаха най-сериозния скандал, свързан с независимостта на съдебната система, кадруването в нея и сделката на ГЕРБ с ВСС, въпреки отдавна заявената си отдаденост на тази тема. Премълчаха по простата причина, че главен герой в скандала беше г-н Любомир Павлов - собственик на медийна група, която безсуловно подкрепя г-жа Кунева, както и поради търсената подкрепа на едрия бизнес в лицето на КРИБ - организация, ръководена от г-н Огнян Донев. Близостта на господата Павлов и Донев с ГЕРБ не е проблем - този тип подкрепа в България е доказала своята гъвкавост ...

В съпътстващата грозна "медийна" война (нали всички знаем, че тя не е медийна, а политическа и мафиотска...), гражданите виждат само единия монопол, по изложените причини. 

2) "Гражданите" опитаха да премълчат и скандала със Закона за горите. Убеден съм, че причините са същите - търсена подкрепа от едрия бизнес, силно притеснен от произвола на Борисов и Цветанов. Част от "консервативните" представители на ДБГ дори се опитаха да представят сблъсъците от 13 юни като противопоставяне между хипари-левичари и прогресивния капитализъм.  Когато стана ясно, че мълчаливата позиция е неудържима, ДБГ зае крайно хлъзгава позиция, на която ще отделя малко повече внимание: 

- "Позицията" не съдържа отношение по същество към приетите поправки; 

- Не се коментират възможностите за строителство в гора без сменено предназначение; 

- Не се назовават олигархичните кръгове, които упражниха рекет върху Народното събрание; 

- Прехвърля се отговорността върху всички парламентарни партии, на принципа "всички са маскари" и "лошите партии срещу добрите граждани". 

Всичко това е заместено от общи приказки за будните млади хора. A propos, аз виждам позициите на хора, които не са особено млади, като Коцето Павлов, Асен Генов, Иво Христов,  Иван Бедров, с различни политически убеждения, но доказана непримиримост към мафията.  

Всичко това завършва с призив за референдум за съдбата на Витоша (все едно темата е само за Витоша...) без грам идея какво точно ДБГ би защитила в този референдум ... 

Това са само примери за нещо, което всичко виждаме. Въпреки високопарните изявления и елегантните метафори, "Гражданите" се опитват да минат по линията на най-малкото съпротивление по всеки сериозен и конфликтен въпрос. Особено внимание се отделя на риска да бъдат засегнати сериозни медийни или бизнес интереси. В резултат на това, са налице първите забавни парадокси: 

- Борбата с бедността е приоритет, но се подкрепя плоският данък, който по условие изземва 10% и от най-ниските доходи; 

- Всеобщото образование е приоритет, но се защитава модел на финансиране, който за броени месеци ще обезкърви всички "непрестижни" училища; 

Тези парадокси ще продължават, ще продължи и мълчанието на гражданите. И не защото са червени снахи, предатели, левичари или лоши хора, а защото са тръгнали по утъпкания път на компромис с всеки интерес, с всяка потенциално симпатизираща медия, с всеки очакван спонсор.  

По този път е възможно, с повече общи приказки и с добра медийна подкрепа, да се получат нелоши изборни резултати. Няма обаче никакъв шанс да се прави качествена политика, а камо ли - да се постигне обществена промяна. 

Пиша това с известна тъга и немалко симпатия, защото България има нужда от мнозинство от реформаторски партии и би ми се искало "гражданите" да са това, за което се представят. Макар и тогава да не бих имал нищо общо с тях, пак по чисто политически причини, за които ще имам много поводи да пиша. 

.

Горите, олигарсите и гражданите

Няма да пиша много, има къде да се чете. 

Няма и да разказвам за протест, на който не съм бил (бях в автобуса за Варна, в който има WiFi, чудесно наистина, но това е отделна тема). Има репортажи за рождения ден на премиера при Коцето, при Иван Бедров, Асен Генов и още доста очевидци. 

Ще направя няколко уточнения, които според мен са важни.

1) Дясната опозиция, в лицето на депутатите от ДСБ и СДС (сега ПГ на Синята коалиция), има трайна и последователна позиция по въпроса, още от предишното Народно събрание. СК е търпяла критики за пасивност в парламента и пропускане на важни теми, но този случай не е такъв. Остри изказвания имаше от Мартин Димитров, Михаил Михайлов и Иван Иванов: 

След като в продължение на една година фирмата „Витоша-ски” – офшорната фирма „Витоша-ски”, която рекетираше над един милион граждани на София, които не можеха да използват лифтовите съоръжения и подложи на рекет правителството на Република България, видяхме че с промените в закона, правителството се огъна под този лобистки натиск и корпоративни интереси.
Днес, колеги, Вие унижихте Народното събрание, като коленичихте пред корпоративните интереси на една група хора, които ще се възползват от закона, но законът ощетява всички български граждани.

2) Тук не става дума за спор между еколози и пропазарно ориентирана десница. Това е възможно най-мръсната трактовка на случващото се. Става дума за брутален лобизъм и изнудване от страна на бизнес кръгове (с имена - Цеко Минев и компания около ПИБ) да запазят и разширят привилегиите си. Става дума и за тежък вътрешен  (в парламента и ГЕРБ) лобизъм на заинтересувани лица (с имена - Емил Димитров и компания около бизнеса с ловните стопанства) за получаване на допълнителни привилегии. 

Нищо по-лошо за пазара няма от привилегировани бизнеси и от прокарване на бизнес интереси през властта. 

3) Не става дума и за нови възможности за икономическо развитие. Поправките не са насочени към възможността за изграждане на нови ски писти и съоръжения, а към възможността собствениците на съществуващите да развиват бизнес без конкуренция и без съобразяване с правила за защита на горите и околната среда, най-вече като развиват "съпътстващо строителство". 

Още по-малко поправките ще съдействат за най-важното - възстановяването и модернизирането на съществуващите ски съоръжения и туристически лифтове. С поведението си ски-олигарсите показаха, че интересът им е друг. Те изоставиха дори легендарния "Бай Кръстьо" затворен близо година и лишиха София не само от ски, но и от най-удобното средство за пешеходен туризъм и почивка в планината. 

Накратко - протестът срещу този закон е напълно оправдан и обединяващ гражданите срещу произвола на властта и подопечните ѝ олигарси. Има място за много спорове относно баланса между развитие на спорта и съхраняване на природата, между интересите на собствениците и обществения интерес. 

Има преди всичко много място за отговорна регулация на управлението на горския фонд и плановете за развитие на защитените територии.

Но за всичко това е нужно първо държавата да се върне в ролята си на регулатор и на защитник на обществения интерес, да престане да бъде сопа в ръцете на самозабравили се мутри. 

Затова е протестът. 

Затова трябва и ние да го подкрепим като граждани. Опозицията трябва да осигури политическа и институционална подкрепа на исканията на протестиращите, а не да си късаме ризите и да "яхаме недоволството". 

.  

...Разруха не в клозетах, а в головах... по случай 24 май

Всички помним този цитат от прочутия монолог на професор Филип Филипович Преображенский от "Кучешко сърце" на Булгаков. Но това не помага да избием разрухата от главите си и съответно - от обществото. Властва убеждението, че обществените недъзи са нелечими - бедността, лошото образование, мизерните пенсии, слабата икономика и т.н., и т.н.И най-вече -  лошите отношения между хората, които създават атмосфера на недоволство, недоверие, горчивина. 

"Никога няма да се оправим" или просто "Абе, не ставаме" са послания, които можем да чуем от хора с напълно различно образование, обща култура, имотно състояние, възраст, произход. Единственото, което чуваме по-често, са класическите съждения за негодността и демографския прираст на ромите/циганите и съответно - безнадеждността на всяко усилие за интеграция и развитие. Изобщо, разруха. В клозетите, все по-рядко. В главите, все толкова. 

Дотук с лиричното отклонение. Сега малко цифри. 

През 80-те години, България харчи 12.1% от БВП за социална политика, в т.ч. пенсии, и 1.3% (!) за образование*. Днес съотношението е приблизително 13% към 4%. Това може би обяснява подобрението на положението с клозетите... Но шегата дотук. Може би държава с високо образовано и квалифицирано от десетилетия население може да си позволи подобно съотношение.
Но не, не си го позволяват. Българските разходи за образование са най-ниски в ЕС, като проценти. Като абсолютни числа са невидими на фона на останалите.

(Разточителното харчене на пари за статуи, тържества и помпане на национална гордност съвсем не означава добро финансиране на образованието - и социалистическа България е пример за това)

А българските граждани от десетилетия (и явно не от две десетилетия, а от много повече ...) са слабо образовани. Професионалната квалификация на десетки или стотици хиляди е отдавна похабена, изостанала с четвърт до половин век от технологичното ниво на отраслите, в които са работили. Огромна част от днес безработните са такива поради липса на умения за професионални занимания. Чуждите инвеститори, особено в модерните производства, не могат да бъдат подмамени с ниски данъци и ниски разходи за труд, защото на тези ниски данъци и заплати - съвсем естествено - отговарят неподготвена и немотивирана работна сила.

А колко недалновиден и ограничен трябва да си всъщност, за да се хвалиш с ниските доходи на гражданите си??! Казано с други думи - да се хвалиш с лошото ниво на професионална подготовка, лошите условия на труд, ниската ефективност, допотопните технологии?

Малкото проценти за образование пряко се пренасят в многото проценти за социални помощи. Кръгът на тъпотата се затваря, отваря се машината за купуване на гласове. 

И ако горните редове ви звучат познато-фаталистично, като поредното класическо мрънкане, вижте заглавието.

Разрухата е в главите. Винаги има добро решение.

В случая то е очевидно. Да се обърне съотношението. За да могат многото проценти за образование да се превърнат в малко проценти за социални помощи.
.
––––––––––––––––––
* Данните са на Princeton University Press, "Development, democracy and welfare states". Изключително ниският процент от БВП за образование може би се дължи на шмекериите на социалистическа България с валутните курсове. Дори да умножим по три (горе-долу това е коефициентът на лъжата с курсовете в 80-те години), БВП за образование отново е по-нисък от цяла Източна Азия, цяла Западна Европа, целия СИВ (без Румъния) и 2/3 от Латинска Америка... 
–––––––––––––––––––
.