За концесията, кръчмата, хамама и съдбата

Централната баня ще става кръчма.

Не се учудвам... Нали и библиотеката ни е кръчма.

Ще стане отвратителна кръчма, вЕрвайте ми. С някакви ужасни дивани и наргилета, с някакви ориенталски танцьорки (повече ориенталски, по-малко танцьорки). С обикновени мутри, изтегнати по диваните с белите си ленени костюмчета и златни ланчета.
Съвременна българска представа за отоманско благополучие.

Защо концесия ли - ами защото е по-лесно да елиминираш част от участниците в конкурса с някакви безумни условия и да уредиш смешно ниска цена. Защото срокът е по-дълъг от обикновения наем. Защото такава е политическата традиция на отоманското благополучие - да се сключи договор в интерес само на частния партньор в публично-частното партньорство.

Както с водата (където концесията като форма е оправдана, но клаузите - не), както с боклука (където концесията е напълно излишна, нужна е обществена поръчка), както с магистралата (която коцесия по чудо ни се размина).

Защото политиката ни е хамам, турска баня.

Хамамите играят важна роля в близкоизточните и балканските култури като места за социална комуникация

Докато "социалната комуникация" е на хамамско ниво, културните ни паметници или ще въдят дървета по покривите, или ще са кръчми на концесия. На всичкото отгоре знаем и кой ще е концесионерът...

Съдба, предопределение някакво ли е това? Обречени ли сме на отоманска политическа традиция? Сетих се за прекрасните есета на Иво Беров от далечната 2002г:

"Бойко Борисов и хамама на обречените"

Никой не можеше и да си помисли тогава, че Бай Бойко ще стане кмет на София и ще се намеси в хамамските далавери около централния столичен хамам. Ирония...

Аз ще кажа само - НЕ, не е съдба (винаги съм предпочитал Еразъм пред Калвин, в кръга на шегата).

Свободен избор е.

Политическите приоритети на Бай Ганя - ІІ част

Продължение от "Бай Ганьо и политическите идеали"

Да купиш закъсало предприятие от баджанака си е лесно и евтино, но да развиваш промишлено производство на конкурентен пазар е изключително трудно. Придобитата собственост не гарантира трайна печалба, за целта е нужно да се осигурят периодични поръчки и да се ограничи конкуренцията. От гледна точка на овластената мижитурка, еднократният рушвет при прехвърляне на собствеността не осигурява постоянен източник на приходи, а нуждата от постоянно “уреждане” на близки води до раздуване на щата и съответно – мизерни заплати.

Системата на упражняване на властта с цел лично облагодетелстване изисква постоянно възпроизводство и развиване на нови източници на корупция. След РМД-приватизацията формиращата се “средна (по-право посредствена) класа на прехода” полага упорити усилия за осигуряване на нови позиции за баджанаците и източници на корупционни доходи в различни стопански сфери – обществени поръчки, преотреждане на земеделска земя, екологични регулации, строителство и категоризация на туристически обекти. Лошите практики не са случаен страничен ефект на управлението – те са същностна политическа цел на мижитурките. В преследване на тази цел, новите Ганьовци променят политическата си подкрепа и принадлежност на всеки четири години. Те са дежурни участници в създаването и финансирането на нови политически партии, провеждащи добрата стара политика.

Вече десета година, Ганьовците мигрират от партия в партия, с две цели – участие във властта и поддържане на лошите практики. Купуването на гласове е само една от отблъскващите характеристики на поведението им. ДПС е преди всичко обект на възхищението им и въплъщение на идеала им за партийно строителство. Ако от тях зависи, всички партии ще са организирани по този образец.

Политическите цели на Ганьовците са ясни:

Тяхната визия за България след 15 години е очевидна – те искат същата България, по възможност с по-голям бюджет, от който да цоцат. Искат същото правосъдие, което да осигурява спокойствие на дребните им далавери. Искат същото образование, което да не създава конкуренти и личности с хоризонт отвъд трапезата с бахура. Искат политика за околната среда, която да слага бариери пред конкуренцията им, а на тях да разрешава строителство в резерватите. Искат промяна на думи и реформи на хартия.

Естествената политическа цел на реформистката политика в България е общество, освободено от влиянието на политическите мижитурки. Общество, в което свободната конкуренция е основа на богатството на гражданите, а властта се упражнява в публичен интерес. Участието във властта на реформистки партии означава промяна на практиките, за които Ганьовците се борят. Но коалиция не е невъзможна – тя просто изисква единият да се промени.

Алеко да седне на масата при Данко Харсъзина, да поръча една мастика с кисела бамя за мезе и да каже “На мен ми дайте Солунската митница”.

Contre nous de la tyrannie...

Бивши възпитаници на Френската са пуснали Петиция в подкрепа на подкрепа на г-жа Пенка Малинска, Директор на гимназията.

Ще добавя само едно към текста: Уволнението на директора на Френската не е само отмъщение на дребни душици. Както спомена и Templar, то е част от напъна на мафията да проникне във всеки кът на обществото.

И особено в кътчета, неподвластни на безпросветното малодушие, хранителна среда на паразитите, готови да бастисат елитна гимназия заради бизнес сграда с паркинг.



Този път ще се ударят в много дебели глави, другарите.

За Бай Ганьо и политическите идеали

По този въпрос всички сме на едно мнение – политическите партии се идентифицират с целите си, с промяната, която участието им във властта би донесло на обществото.

За да определим целите, добре е да имаме споделена оценка за обществото днес и общо виждане за състоянието му в обозримо бъдеще. Едва тогава можем да поспорим за средствата и инструментите за постигане на желаната промяна. В предишен текст споменах, че един от основните стълбове на общественото статукво е фракцията на политическите мижитурки, които осъществяват ежедневната връзка на бизнеса и администрацията. Дребни чиновници, които използват властта си като средство за лично обогатяване, и зависими предприемачи, които не могат да оцелеят в конкурентна среда. Звучи твърде познато. Всъщност политическата мижитурка е най-устойчивият български обществен образ – познаваме го от фейлетоните за Бай Ганьо,

... помним го от времето, в което средната ръка българи “влизаха в Партията”, за да си осигурят командировка в Либия.

Тези хора никога не са били преки причинители на обществените беди, а още по-малко – извършители на големите грабежи и престъпления, които съпътстват историята ни. Но винаги са осигурявали жизнената среда на партизанщината и корупцията и са затлачвали наченките на подем и развитие. Неколкократният крах на възрожденския идеал за модерно и справедливо европейско общество, не се дължи на някакви единични архизлодеи (каквито в новата българска история почти няма), а на безименната армия мижитурки, които в тихо съгласие поддържат обществения ни живот на нивото на собствените си знания, производителност и естетически стойности.

Резултатът е ясен – образование, стопанство и култура на нивото на Бай Ганьо Балкански. Социалните услуги и защитата на слабите са съобразени с щедростта и съчувствието на Алековия герой, правозащитната дейност – с неговите представи за справедливост, здравеопазването – с неговото чувство за солидарност. Чистота – според нуждите му, архитектура – според възможностите му. Марксизъм в действие... Публичният интерес е изместен от стремежа за лично благополучие на чиновника, той се мери по тесните му хоризонти и ограничените му представи за пълна софра и къща-прогимназия.

За Алеко и идеалите му няма много място у нас. Нито преди век, нито днес...


Съзнавам, че всичко това звучи много абстрактно. Но фракцията на политическите мижитурки в днешна България се състои от живи хора със своята история, интереси и борби. Ако комсомолските ни олигарси дължат положението си на задграничните операции на Първо Главно, банковите фалити и масовата приватизация, съвременните Ганьовците са продукт на РМД-приватизацията от края на 90-те години и модела на обществените поръчки от началото на ХХІ век. Повечето от тях са започнали кариерата си в СДС, с прякото покровителство на конкретни хора от тогавашния “син” елит – Христо Бисеров, Йордан Цонев, Евгений Бакърджиев...


Получили благосъстояние по пътя на политическата партизанщина и непотизма, те имат силен интерес от запазване на този модел на упражняване на властта....

(следва...)

За човека с каскета и сараите на Доган

Ще започна с кратък виц:

Лужкови попълвали имотна декларация. Юрий написал "каскет" и се подписал.

Госпожа Лужкова написала "Москва" и се подписала.

Шегата настрана. Почти никой не обърна сериозно внимание на появата на др. Лужков в София, а той съвсем не се ограничи с едно мачле с приятеля си Бай Бойко. Имах нещастието да гледам част от интервюто му по bTV и за пет минути се наслушах на мъдрости и съвети в две основни посоки - предимствата на едноличната власт (които няма да коментирам сега) и ползите от "усвояването" на природата, за които иде реч...


Повече от нахално беше един чуждестранен политик да обяснява, че България трябва да "усвои максимално" крайбрежието си. Разбира се, Лужков не е само политик. Той е преди всичко олигарх, който се похвали, че вече е купил резервата "Камчийски пясъци" и действа по унищожаването му, както и че

" Ако Москва има достатъчно комфорт в инвестициите си в България, то тя ще продължи да инвестира "

Дааа, не се и съмняваме. Комфорт да има. Дали ще остане природа, си е проблем на природата или в най-добрия случай на активистите от "За да остане природа"...

Tук някъде му е мястото да си кажа:

1. Наглостта на Лужков иде да ни напомни, че унищожаването на природата не е стихийно явление, не е природно бедствие. Няма някакви неконтролируеми пазарни сили, които превръщат гората в бетон. Държави с далеч по-свободен пазар имат съхранена природа...

Наблюдаваме целенасочено усилие на мафиотски кръгове за завъртане на огромен капитал мръсни пари за сметка на българската природа, българския туризъм и българските граждани. ,Българските курорти стават все по-непривлекателни.

Последиците за населението в курортните райони ще бъдат катастрофални. Хората губят шанса да отдават под наем семейни стаи и хотели, да развиват дребно ресторантьорство, да пласират собствена земеделска продукция. В крайна сметка губят всичко, което е създавало стойност в района и така - прехраната си.

2. От всички тези загуби обаче някой печели.
Администрацията е активен участник в този процес, съзнателен вредител, а не небрежен наблюдател. Политическите покровители на процеса трупат десетки милиони.

Застрояването на планините и крайбрежието е елемент от цялостна картина, която включва изсичането на горите от дървената мафия, корупцията, която блокира изграждането на пречиствателни станции, изнудването на бизнеса от страна на еко-администрацията на г-н Чакъров.


Сараите на Доган не са чак такъв проблем сами по себе си. Проблемът е, че всеки лев, вложен в тях, е загубен от българските граждани и българския бизнес.

ПОКАНА

Проект “ПОЛИТИКАТА – НА ДВЕ ПРЕКИ ОТ ТЕБ”

На 27.05.2008г. – вторник – от 18.00 часа в салона на кино “Влайкова” ще се проведе открито събрание на тема:

"ПУБЛИЧНА ВЛАСТ И ГРАДСКА СРЕДА "

- Нова уредба на етажната собственост – рискове.

- Съхраняване на архитектурния облик на централната градска част.

- Съхраняване на културното и историческо наследство на София.

- Презастрояване и жизнена среда.

- София – град без туристически и развлекателни зони.

С участието на г-жа Маргарита Гутева – кмет на район “Средец”, общински съветници и общественици.

Организира Демократи за силна България - район “Средец”.

Eто и поканата във Facebook.

Столична община - моделът остава

Няма да коментирам стила на столичния кмет. На мен ми е неприятен, но моите естетически възприятия neque nocet, neque prodest, както са казвали едни отдавнашни обитатели на Софийското поле.
Не съм коментирал стила и на предишния кмет, макар съвсем да не съм сред феновете на кривите лигави усмивки.

Доста различна е фасадата на двамата, опаковката на продукта е успешно сменена. Именно опаковката.

Все по-често си мисля, че продуктът е същият. Спомням си кмета Софиянски, с въпросната усмивка, да обяснява: "Нека кметът е в затвора, а столичани да са в халите"... и виждам кмета Борисов да предлага същото нагло оправдание за отдаването на Ариана без конкурс.

От кметството се оправдаха, че никоя друга компания не е проявила интерес да инвестира 3 млн. лв. за реконструкцията на езерото. Общината изобщо не е обявявала конкурс за проекта, стигнала до това заключение след неформални разговори с потенциални инвеститори.

Няма да се задълбавам в казуса с езерото, то е само пример за приемственост в администрацията... Както и случаят с надписването на боклука.

Има и положителни примери за приемственост. И този кмет обещава подземни паркинги в центъра. Друго си е да ти обещаят... по-спокойно се диша някак си. За съжаление, и тандемът Борисов/Диков, както и предишната опаковка Софиянски/Янев няма никаква стратегическа идея за развитие на града.

(Старата опаковка. Стратегията е на заден план)

Паркингите в центъра засега са само обещание. Но дори и да станат практика, те са само средство за постигане на прилична жизнена среда. Сами по себе си паркингите не решават проблема - и днес има паркинг на метростанция "Сердика", има и под НДК. И в двата има свободни места, нали?

Паркингите са само стъпка по пътя на неизбежното ограничаване на автомобилното движение в централната част, което изисква цялостна стратегия с хоризонт 20 и повече години. Но след една година Бай Бойко няма да е на "Московска". За една година няма нужда от стратегия. Тя не помага за изборите догодина.

Достатъчно е да вдигнеш възнаграждението на концесионерите. Те помагат.

Протест на учителите от Френската

Нямам много време да пиша.

Ще пусна линк към текста в "Дневник" и коментар в блога на Нервната акула.

Преди около година възразих срещу един странен протест на учителите от Френската. Текстът от стария ми блог.

Неслучайно тогава още в заглавието написах "Засега..." .

Този път е налице очевидно безобразие, очевидно за всеки, който е поне малко запознат с това училище, в което винаги са се насърчавали свободния дух, почти академичната автономия на преподавателите и разбирането, че ученикът е свободна и самостоятелна личност, "мислеща тръстика".

Надявам се този път протестът да има резултат.

Pillars of Society

A дявола и спирта
другите довърши...

(из пиратската песничка от "Островът на съкровищата")

Продължение от вчера

Днес хората, родени през 70-те и 80-те години, вече имат образование и известно социално положение, които им позволяват да гледат на властващите комсомолци не просто като на социално бедствие или злощастна национална участ, а като на непосредствен житейски проблем. Проблем, който подлежи на решаване със средствата на демократичното и капиталистическо общество. Системата на привилегиите има два темела – основният е липсата на правила за формулиране и закрила на обществения интерес, а производният и еднакво важен – липсата на достатъчно свободна конкуренция в стопанската дейност.

Резултатът е днешното социално статукво, положено на комсомолските пари, на зависимите медии, на престъпните структури, завещани от Държавна сигурност и в крайна сметка – на неизброимата армия от посредствени мижитурки, които осигуряват връзката между правенето на пари и упражняването на власт, независимо каква е формалната им функция.

Междувременно, жестоките и неумолими закони на времето и на пазара, не спират действието си и не се подчиняват на повелите на комсомолската върхушка. Славните години в ДКМС-то отдавна са отминали и нашите “стълбове на обществото” изглеждат все по-смешни с провисналите си гуши, неизбежните пури и чаши уиски. Компаниите от развеселени манекенки ни карат едва ли не да съжаляваме застарелите величия, чиито подпухнали тела отдавна са забравили звездните мигове на комсомолски разврат.

(манекенки или може би моделки на елитен коктейл)

(манекенки или може би моделки с Манджуков)

Липсата на елементарни ценности при формирането на човешката личност много пречи на опитите да изглеждаш състоятелно в зряла възраст. Новият черен дроб само помага да удължиш времето, в което си личи, че нямаш мозък. Идва ми да кажа “Sorry, пичове, вече сте стари и по-лошото – вече сте смешни”:

(Барбукови на руски бал... само защо не си носи каскет да го мачка не знам)

(Батето - квинтесенция на "елита")

Успоредно с подпухването на “Изнурените наши тела” (Vile Bodies, по Ивлин Уо), цирозата подхваща и комсомолския бизнес. Огромните средства, наляни в зависима политическа върхушка, не носят очаквания дивидент. Европейските фондове – очаквани като спасителна инжекция и основа за трайно разслоение и установяване на мечтаното кастово общество – спират пред банковите сметки на добре познатите в Европа аферисти. “И братските орли не летят към тях...” – е казал Иван Вазов, имайки предвид отново руската помощ, макар и в доста различен контекст. Олигархията на Путинова Русия предпочита да отдели лъвския пай за германски и италиански мерзавци, просто защото са по-перспективни. Поръчковите вестници губят тираж ден след ден, защото са само поръчкови, но не и вестници. bTV може би ни показва само Бойко Борисов, но BBC ни показва резилите на властта на в България. А новото поколение българи знае английски и има кабелна телевизия.

Промяната идва бавно, но медиите са добри ветропоказатели... В България вече има критична маса медии, които не крият истината за властта. Стари медии се установяват на пазара с критичната си позиция, нови се появяват, разчитайки на нея за възхода си. Опитите на контрол на осведомяването чрез интернет са жалки в своята неграмотност и безнадеждност.

Всичко това не е оптимизъм. Това са факти. Промяната идва, но за да бъде тя оползотворена, е нужно да бъде осмислена политически от активното малцинство граждани от новото поколение, които имат историческия шанс (нека е шаблон, важното е, че е вярно) да стоят в основите на Третата Република. Ако комсомолското статукво е проблем, правилата и свободата са средствата за неговото решаване. Стопанският елит може да бъде издухан за месеци, но само ако са налице политическите предпоставки за това – следване на обществения интерес в законодателната дейност и свобода в икономиката.

Времето и Пазарът ще довършат останалото.

GENERATION GAP?

Но ще дойде най-красивият ден,
когато ти ще си далеч от мен...”

(песен на група “Контрол”)

Мирише ми на промяна. Може би не най-добрата... и може би не твърде бърза. Но пък много сигурна и сериозна промяна. В следващите редове ще се опитам да обясня процеса от не съвсем необичайна, и все пак политическа гледна точка.

Наскоро в един текст споменах, че т.нар. стопански елит на днешна България се състои изключително от хора, присъствали на оня паметен концерт на г-жа Фахрета Яхич (известна още като Лепа Брена) през 1990г. Част от причините трябва да търсим в социалното разслоение, започнало през 80-те, при което едрата комунистическа номенклатура окупира лостовете на бъдещото капиталистическо стопанство, и също така в процеса на установяване на Втората Република като криминална държава, контролирана от кадри на комунистическите служби за сигурност.

(Далеч съм от мисълта, че днешният бизнес е изцяло комунистически и/или криминален. Подобни съждения са комплексарски и представят авторите си – справедливо или не – като отчаяни и озлобени, провалени хора. В днешна България с частен бизнес се занимават над една трета от работоспособните граждани, половината от тях са и работодатели. Тези хора не са нито комунисти, нито престъпници, но се бъхтят в една матрица, създадена от тези две добре преплетени фракции.)

Днешният български капитализъм е публично доминиран не толкова от ченгета от ДС (те контролират по-скоро незримата част на стопанството и контактите между престъпния свят и властта), колкото от висши кадри на ДКМС, което за по-младите от мен значи Димитровски Комунистически Младежки Съюз. Или с други думи – некадърната, продажна и дълбоко развалена част от поколението, родено през 50-те и 60-те години на ХХ век. Още преди двайсетина години тези хора бяха известни и се натрапваха с простотия, арогантност, безнаказан разгул и влечение към dolce vita, основан не на труд и заслуги, а на привилегии и блюдолизничество. Прегледайте биографиите на днешните обществени «водители» … боя се, че Николай Банев и Тодор Батков няма да са изключение.

(Николай Банев)

Комсомолското минало е съществена част от възхода на «едрия бизнес» и особено на собствениците на медии. Свободното слово и правото на информация често са под ръководството на хора, за които превиването на гръбнак и целуването на ръка са част от младежкото възпитание, утвърдени ценности и общоприет път към благополучието.

(Тодор Батков)

Чудно ли е тогава, че в България трудно се прави бизнес без покровителството на властта и още по-трудно се прави политика без услужливото сътрудничество на “каймака на обществото”? Разбирането за властта като средство за лично благополучие е наследено още от османски времена, но усещането на бизнеса за безпомощност без протекции е и съвсем непосредствен жизнен опит на привилегированата комсомолска прослойка. И тук си идвам на думата – докато комсомолците се радват на заслуженото с много теманета благосъстояние, в България израсна едно съвсем ново поколение, със съвсем различен жизнен опит.

Поколение от хора, които познават комсомолските привилегии още от детските си години и които знаят, че за да постигнеш някаква цел е нужно да вложиш повече усилия от комсомолеца, да учиш двойно, да работиш тройно и да знаеш четворно. Да използваш естественото предимство на интелекта и домашното възпитание, да четеш книги, които в рабфаковската библиотека ги няма и да общуваш с хора, каквито комсомолецът не познава. Това поколение се разви в благодатната среда на пазарна (макар и корумпирана) икономика и свободно (макар контролирано) слово. И по силата на системата от привилегии, създадени за комсомолците, това поколение по принуда знае повече, може повече и е готово на повече жертви от набедения национален елит.

(Следва в утрешния брой)

Стойките и Широка лъка - две села, два подхода

От хижа Перелик слязохме за два дена до Стойките и Широка лъка.

Трудно две села (на 5-6 км. едно от друго) могат да бъдат по-различни, особено като се има предвид, че имат обща история, религия, културна и архитектурна традиция.

Близостта до Пампорово


... е изиграла лоша шега на село Стойките. Лека полека то е загубило облика си и архитектурния си стил, за да се превърне в обикновено село с грозни четвъртити къщи, а от скоро - и в строителна площадка за шарено некачествено строителство:

... в т.ч. и на характерните са последните години "билдинги" от Ytong, състоящи се от "ваканционни апартаменти" ( разбирай строителен, а не туристически бизнес):

Скоро ще бъде пуснат нов лифт от Стойките към Снежанка, което обяснява и интереса от строителство в селото, който е естествен и закономерен. Надявам се местните хора да не допуснат неразумно застрояване с огромни сгради, защото това ще изяде поминъка им - семейните хотели и частни квартири.

При всяко положение селото вече е загубило очарованието си за летен туризъм и е само спалня на курорта Пампорово. Е, има и алтернативен бизнес:


Този самотен щраус обикаляше двор, пълен със стари автомобили. Съдбата му явно е да се размножава (ако му намерят половинка) докато бъде изяден. Стори ми се, че това е доста спонтанно решение на стопаните. Мястото не приличаше на същинска ферма, или курник, или както му се вика. Просто един щраус:)

Завършвам разказа от Стойките с една чешма, която просто полага венеца на не твърде положителното ми отношение към селото:

Не знам нито какво трябва да означава зле изсечения надпис, нито кому е нужна кривата петолъчка. Цялото изпълнение излъчва ограниченост, несносно подражателство на старите майстори и липса на перспективи.

Ако село Стойките само се е обрекло на живот, свързан със съдбата на топящия се (в буквалния смисъл) курорт Пампорово, то Широка лъка излъчва увереност в бъдещето. На каменни основи, бих казал...

Широка лъка също е "спалня" на Пампорово и в това няма нищо лошо. Аз съм ползвал един от хотелите като база за ски. По-евтино е и кръчмите са по-добри от самия курорт.

Но има и съхранена архитектура, което го прави туристическо средище по всяко време на годината. Докато каменните възрожденски къщи стоят, ще има и туристи, независимо от валежи и климатични промени. Има мегдан за още механи и хотели, места трудно се намират.
Широка лъка е родно място на Екзарх Стефан, една от малкото личности с истински размах и присъствие в новата ни история. Както при всяка изтъкната личност, поведението и позициите на Екзарха не могат лесно да бъдат оценени, поне до 40-те години. Участието (доста решително) му в спасяването българските евреи и съпротивата му срещу зараждащата се комунистическа диктатура в крайна сметка заслужено дават положителна историческа оценка на една спорна личност...

Тук има още десетки снимки от Широка лъка, правени от по-добри фотогграфи от мен. Приятно гледане - струва си.

Завършихме с добро хапване (хмммм, за който не е на диета) в Хотел "Гела". Мястото има зашеметяваща гледка:

... високи цени (напълно заслужено - вкусна храна и уникално местоположение) и лошо (по-скоро поради липса на опит) обслужване. Препоръчвам го на търпеливи червоугодници, но не и на по-нервните клиенти.

Oчаквайте разказ и за часовете (за съжаление само часове), прекарани в любимите ми села Долен, Лещен и - разбира се - Ковачевица.

Дефицитната култура

Беше в началото на ’90 година... В началото на промените и в разгара на надеждите. Един хеликоптер кацна сред 90-хилядното множество на националния стадион. От хеликоптера слезе Лепа Брена, и народът изпадна в екстаз. Това беше денят, в които разбрах, че възторгът от промяната е преждевременен Едни бяха чакали демокрацията, други – Лепа Брена. И едните, и другите наричахме това свобода.

Тогава си дадох сметка, че освен икономическа и политическа промяна, е нужна и промяна на ценностите, на начина на мислене, на културата. Без тази – третата – промяна, е трудно да се говори за приобщаване към Европейската цивилизация. И без съмнение културната промяна е най-трудна, неподатлива на административни мерки и външен натиск.

Тя изисква на първо място постепенно възникване и култивиране на национален елит, на среда за развитие, а и финансиране на “високо” изкуство и богат книжовен език, събуждане на застиналите в Брежневски ступор хуманитарни науки и опростачените национални традиции. Именно националният елит е призван да подкрепя еволюцията на традициите и на изкуството и да напомня, че върхът в развитието на българската народна музика е рапсодия “Вардар” на Панчо Владигеров, а не “Камъните падат”.

Че възрожденската архитектурна традиция има своето естествено продължение в Софийския сецесион от началото на ХХ век, а не в сушен кукуруз по стените и пепелници в битов стил “Несебърска кръчма”.

18 години по-късно и тези, които чакаха демокрацията, и тези, които дочакаха Лепа Брена сме съгласни, че политическият и стопански преход на България са вече завършили. Съгласни сме и в оценката, че резултатът е плачевен и променена България не ни харесва. Спорим кои са причините и кои – виновниците за неуспешните реформи, за корумпираната демокрация и мафиотизираната икономика. И в спора не се ражда истината, по простата причина, че не се замисляме какво стана с третата промяна.

Преди по-малко от месец в София се проведе “аристократичен руски бал”, организиран от фаворита на висшата класа Евгени Минчев, който е нещо като съдник на добрия вкус, обноските и стила на елита.

Впрочем той наскоро сподели, че основният му критерий при оценката е консумацията на черен хайвер. Или по-точно – количеството изяден черен хайвер. Колкото повече хайвер изплюскаш, толкова си по-елитен. Предполагам, че гостите на руския бал са изяли доста хайвер, макар скромната цена на куверта (най-скъпият беше 500 лева) да буди съмнението, че някой друг е плащал деликатесите. Останах с впечатлението, че каймакът на българското общество се състои от хора, които обичат лукса, но не обичат да си плащат сметките. Свикнали да печелят парите си по-скоро с протекции, отколкото в конкуренция с други предприемачи, те не са напълно независими дори когато пируват...

Около седмица след аристократичния бал, в столичен нощен бар, известен най-вече с присъствието на футболисти и манекенки, се проведе ... концерт на Лепа Брена. Този път тя пя не пред 90-хилядно множество, а пред тесен кръг избраници, платили по ... няколкостотин лева за честта да слушат “на маса” и да получат автограф от звездата.

На двете събития присъстваха едни и същи хора. И платиха една и съща цена. Това в значителна степен обяснява недъзите на българския преход и деградацията на обществените нрави. Да се изследват причините, поради които стопанският елит на днешна България се състои изключително от посетители на концерта на Лепа Брена през ’90 година, е задача за цяло научно изследване (Един от очевидните фактори е социалното разслоение, започнало много преди заветната ’89 година, при което едрата комунистическа номенклатура, състояща се предимно от първо поколение грамотни хора, окупира лостовете за управление на бъдещото капиталистическо стопанство). Но последиците са твърде ясни. Не можем да очакваме от ценителя на Хисарския поп да оцени творчеството на Панчо Владигеров. Непосилно е за човек, чиито естетически хоризонти са стиховете на Трендафил Акациев, да преглътне Теодор Траянов и Кирил Христов. Гледката на националния елит на опашка за автографи от Лепа Брена обяснява гледката на къщата на Яблански.

Аристократичният руски бал е в чудесен унисон с идеята за застрояване на градинката зад Руската църква в София. Архитектурата на домовете на висшето общество съответства на отношението към малкото архитектурни паметници в България.

Очевидно приобщаването към Европейската цивилизация отнема повече време от интеграцията в Европейския съюз. А развитието на национален елит изисква повече усилия дори от реформирането на МВР. Сигурно трябва да се започне малко по малко. Например, да се обяснява, че химнът на Европа всъщност е 9-та симфония на Бетовен.

Ще трябва да почакаме. Поне до края на кариерата на Лепа Брена.

(Публикувано във вестник “Кеш”, 25.04.2008г.)

Защо София опустя за 10 дена?

Неведнъж съм писал, че трябва да вярваме на хората, когато гласуват с краката си. Никой не може да убеди "хората от лодките", че в Хавана се живее по-добре от Маями, нали?

За поредна година софиянци гласуваха с краката си. И не ми разправяйте простотиите за "селяните", които си копали градинките. "Селяните" са граждани на един голям и (зле) развиващ се град като всички нас. Те заляха градове и паланки от Лондон и Прага до Ковачевица и Дряново, все в търсене на по-добра среда за прекарване на свободното време. София просто не става. Тя не може нито да привлече туристи, нито да задържи собственото си население. Просто няма какво да предложи... И това е същностен политически въпрос за развитието на града ни, въпрос който засяга ежедневието, бизнеса, доходите, свободното време.

Безумната идея за застрояване на градинката зад Руската църква е просто пример за ефекта, който публичната власт оказва върху градската среда в София. Главният архитект внесъл предложение за застрояване, пък го оттеглил... Както вече писах, това е поредното доказателство, че властта се упражнява в частен интерес. Нещо повече - просто няма идея от обществен интерес. Не си даваме труда да вникнем в понятието дори...

Централната част на София е трагична гледка, сравнена с произволен друг град с подобни мащаби - няма зелени площи, няма съхранени архитектурни ансамбли, няма улици с барове, музикални клубове и ресторанти, няма пешеходни зони. Преди всичко - няма идея за развитие. Пълен ступор, през който се промъкват (чрез главния архитект?) интересите на строителната мафия за:
- Преустройство на хотел "България"
- Застрояване на градината на Художествената академия
- Застрояване на градината на Руската църква
- Надстрояване на къщата на Яблански и т.н. и т.н.

Задачата на публичната власт е проста. Да защити обществения интерес и да насърчи частната инициатива.
Публичният интерес е запазването на архитектурните паметници, малкото зони със съхранен облик и зелените площи.
Насърчаването на конкуренцията и частната инициатива изисква прости и ясни правила за преустройство на старите сгради в търговски площи, ресторанти, барове, кафенета и музикални клубове. Така собствениците не само няма да бъдат ощетени, а ще придобият уникална стойност на имотите си. Както е със старите сгради в Брюксел, Прага, Будапеща, Хамбург... да не говорим за Le Marais в Париж или Френския квартал на Ню Орлиънс...

Исканията на общинските съветници от ДСБ в София са само начало на необходимия процес на съгласуване на интересите на жителите и собствениците в централната част на София и планиране на развитието й.

Ако този процес не се състои, София ще бъде все по-пуста всяка пролет. И вината няма да е на "селяните", които отиват в Прага.

Все още - не супер - Перелик

В дните от 24 април до 4 май буквално обиколих родината (по работа и почивка) по маршрута София - Бургас - Несебър - Варна - Добрич - Генерал Тошево - Широка Лъка - Доспат - Гоце Делчев - София (с курсив двете крайни точки).

Очевидно следва опит за пътепис и фоторазказ. Ще се опитам да бъда само малко досаден, който не обича такива истории, да изостави блога за една седмица:)

Започвам с престоя на хижа Перелик, където пристигнахме на 30-ти по заник:


Аз съм почитател на Пирин, но Родопите трогват със спокойствието и безбрежността, които излъчват. И със сравнително мекото време - сега в Пирин е сняг до колЕне и виелици.

Ето я и хижата по тъмно:


Отдавна не бях ходил за дълго по хижи и бях забравил някои трогателни послания (никаква ирония не влагам) ...


... някои изморителни аспекти...


... и удоволствието от чаша кафе сутрин в планината:


Ето я хижата и денем:



Сигурно тук е мястото да кажа, че колкото и да мразя посланието "Дойди демукрацийътъ и фсичку са руши", упадъкът на организираното туристическо движение е едно от най-тъжните, макар често подценявано, събитие на последните 20-тина или 25 години. Разбира се - видно и от горната снимка - туризмът у нас съвсем не е творение на комунистическия режим. Баба ми Лалка (скоро ще навърши 98 години!) е строила хижи и водила мулета с материали по баирите през 30-те. Много може да се прочете по темата в "Безсъници" на Стефан Попов - един от водачите на туристическия бум през този период. Въпросът е, че от 30 години насам нищо не е построено, а дружествата останаха безсилни сбирки на симпатични възрастни хора... През последните 4-5 години виждам доста нов ентусиазъм, който има нужда от сериозна подкрепа. Строителството на хижи и заслони, маркировката на маршрути и пр. не могат да се издържат на пазарен принцип.

Хижата има един голям "недостатък" - намира се много високо (1960 м.) и повечето маршрути изискват първо да слизаш, а после да се качваш обратно, което е против здравата планинарска логика:). Основният път нагоре е към самия връх Перелик - по-скоро огромен хълм, зает от военно поделение. Качихме се докъдето позволява националната сигурност:


с жена ми и с един мноооого стар приятел, който познава Родопите доста по-добре от мен. Разходката и "огледът" на терена, както и разговорите с хижарката кака Кина, ме убедиха, че проектът "Супер Перелик" е безумие, чийто единствен смисъл е да се изперат много пари и по възможност да се продадат едни апартаменти. Практически няма подходящи склонове за сериозни писти, а местността е южно от Пампорово и не е закътан северен склон, т.е. само отделни зони задържат сняг.
В замяна на това, целият район в момента представлява невероятно богатство - съхранена природа и чудни малки села (Гела, Солища и Стикъл), чието население вече започва да печели добри пари именно поради уникалното си местоположение "извън цивилизацията". Хубавото е, че местни хора като кака Кина разбират, че мега-проектът с 6-етажни блокове, голфове и други глупости ще отнеме шанса на местната общност да се издържа от скромната си, но безценна собственост. На всичкото отгоре основният инвеститор в проекта Кирил Асенов предлага на местните цена от 5 до 8 лева на квадратен метър земя в района...
Държавата и община Смолян вече насърчиха безумния проект, в очакване на тлъсти рушвети и огромни данъчни приходи от строителната дейност в района. Загубите остават за местното население, чийто интерес е съхраняване на уникалната среда - единственото им конкурентно предимство пред Банско или пък ... Кицбюел.

Загубите са и за всички, които мислят, че тази гледка


... представлява някаква ценност, която може да бъде съхранена. Надявам се, че този път алчността ще загуби. Винаги има надежда: