четвъртък, 19 юни 2008 г.

За "приятното забравено минало"

... и тоталната промяна на политическата система.

Замислих се повод текстове, написани от двама млади социалисти - Илия Марков и Христо Христев, на които (казвам го без ирония) доста симпатизирам.

В конкретните постинги те подкрепят Гоце Първанов в неговия лицемерен напън на принципа "Не гледай Президента какво върши, слушай го какво говори".

Е, аз се замислих за миналото. Приятно забравеното... Не за носталгията по комунизма, за която става дума в прочутата реклама на ония кренвирши с безобразно същия вкус:
Песента „Хора и улици” от рекламния клип на кренвиршите LEKI, която ни пренася в приятното забравено минало е...

Не... Става дума за близкото минало, в което г-н Първанов, някак случайно, посещаваше завода за същите тези кренвирши две седмици преди изборите.


В което той не се срамуваше от приятелството си със собственика на носталгичната марка - колегата ловец, пък и с Васил Божков и още куп "физически лица", някои от които явни, а други - скрити спонсори на кампаниите му.

Беше време, когато кебапчето (капачката за буркани, кашона с олио) беше символ на социалистическата изборна кампания. Вижте тази снимка (с авторски права е и не я публикувам) и си припомнете.

Не, съжалявам. Първанов не може да бъде олицетворение на никаква промяна. Той е и си остава лице на "приятното забравено минало" - политик, който черпи сила от носталгията по комунизма...


... и пари от посткомунистическите новобогаташи.

Съгласен съм обаче с тези редове от постинга на Христо Христев:

... не отговаря на действителността твърдението, че Първанов и Станишев са носители на съществено различни логика, разбирания и подход към политиката. Да между тях има определени разлики, но в същността на нещата те споделят аналгоичен политически стил – този на вписването в българската политическа реалност, на комбинирането между силните фактори на ситуацията, независимо какви са те, на избягването на решителния дебат и действия, на заобикалянето на неудобните въпроси, на по-малката или по-голяма доза обществена и политическа привидност, на лансирането на палиативни решения на проблемите, когато истинските са тежки и трудни и биха срещнали съпротивата на оядените играчи на българския преход и постомунистическа реалност.

... и горещо го поздравявам за тях. Браво!


5 коментара:

berto каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
Радан Кънев каза...

Не обичам спам...

Анонимен каза...

Някой беше казал, че във всяка партия има много свестни хора, но те никога не достигат партийните върхове...

Господин И каза...

Добре, Радане, сигурно си прав. Както и Христо - все пак той доста по-отдавна от мен е в политиката и е имал достатъчно вземане-даване с Първанов още от времето, когато беше председател на ВС на БСП.

Освен това Христо е може би най-принципният човек, който познавам и не се съмнявам в нито една негова дума.

Но и в неговия текст, както и в моите, имаше нещо ключово - ние не говорим за личността на Първанов, ясно е какъв е той. Въпреки че пък аз съм склонен да вярвам в това, че човек се променя и не може цял живот да му висят на врата едни и същи обвинения. Както и да е...

Основният въпрос е в това, че НИКОЙ друг в България не говори за истинските проблеми на нацията - за олайняването на политиката (извинявам се за грубия изказ, но си е ТОЧНО така), за дълбоката криза, в която сме изпаднали като нация и за още много неща. Кои са тези, които не са старите лица?

Нека пак ползвам примера с Костов - нямам нищо против него, той е един от малкото политици в България, които смятам за НОРМАЛНИ и за това го използвам в толкова много примери.

Този нормален и НОВ политик и лидер не казва НИЩО по същество. Аз, а вярвам и голяма част от хората в Бг, искат да чуят и видят ЛИДЕР, а не един голям нищоговоряч какъвто е и Костов, и Станишев, и Сакскобурготски. Какъвто може би е и ПЪРВАНОВ.

Но точно този Гоце е единственият човек, който си отвори устата - дали е заради кумова срама, както казва Христо, или защото искрено се интересува от прогреса на България не знам и няма да коментирам, но няма друг.

И точно тези, които биха пострадали от реформата, се борят с кански усилия срещу нея - включително с акции като досието "Гоце", ловуването в македонския край и пр. и в хора като Бареков, Борисов, Гамизов и сие.

Радан Кънев каза...

Илия, и аз не коментирам личността на г-н Първанов. Ясно е, че той си има трески за дялане.

Говоря обаче за лицемерната позиция на политик, който при преизбирането си използва всички мръсни трикове на днешната българска политика, и влезе в общение с множество лица на мафията, в рамките на особено разточителна кампания.

Само преди две години Първанов имаше уникален шанс (при липсата на убедителна алтернатива) да направи "показна" кампания и да влезе на Дондуков №2 с чисти обущенца. Стана точно обратното.

Прочее, това си има обяснение - той се страхуваше от евентуална кандидатура на Бойко Борисов и искаше да го смачка и да му обясни, че тая няма да стане. И вкара всички средства (особено евентуалните средства на Борисов), начело с едрия бизнес, кметовете-олигарси, интелектуалци-ченгета, Доган с пълен капацитет.

И днес аз трябва да му вярвам, че той е против всичко това? Защото вече не му трябва:)