Нямам време да пиша. Причините са повече от добри - имам ужасно много работа, и още нещо... Освен това бях на концерт на Thin Lizzy. (Наистина го няма Phil Lynott, няма нито един ирландец в групата, няма го онова специфично айриш-метъл-рок-пънк звучене на групата. И все пак бях на концерт на Thin Lizzy, което е прекрасно). Може би ще пиша за това - ако имам време, разбира се.
За още-нещото по-късно.
Нямам и особено желание да пиша. Причините са повече от лоши. Българската политика ми навява кофти мисли, губят ми се хоризонтите. Идват лоши времена, стопанска криза. България не може повече да живее, прахосвайки рисковите инвестиции на британските бедни пенсионери. Ужасно много се иска от политиката ни в такъв момент - трилион пъти повече, отколкото е годна и готова да предложи.
Неее, не се предавам :)
Има и кофти моменти. Едно за сметка на друго, често другото е по-важно.
Поздрави с едно от най-добрите парчета на Led Zeppelin:
За още-нещото по-късно.
Нямам и особено желание да пиша. Причините са повече от лоши. Българската политика ми навява кофти мисли, губят ми се хоризонтите. Идват лоши времена, стопанска криза. България не може повече да живее, прахосвайки рисковите инвестиции на британските бедни пенсионери. Ужасно много се иска от политиката ни в такъв момент - трилион пъти повече, отколкото е годна и готова да предложи.
Неее, не се предавам :)
Има и кофти моменти. Едно за сметка на друго, често другото е по-важно.
Поздрави с едно от най-добрите парчета на Led Zeppelin:
Няма коментари:
Публикуване на коментар