сряда, 11 март 2009 г.

БСП и кризата - La vie en rose

Тази седмица два пъти ми се случи да споря с комунисти, пардон, представители на БСП.

Става дума за представители на управлението, а не за касиерката на блока с начервените пирги. Един вид - институционализирани бесепари.

И не мога да спра да си тананикам:

Quand il me prend dans ses bras

ll me parle tout bas

Je vois la vie en rose

ll me dit des mots d'amour

Des mots de tous les jours

Et ca m'a fait quelque chose

Другарите наистина живеят в собствен, розов свят, oписан от премиера Станишев в нарочна научнофантастична статия. Свят, в който пенсионерите се плацикат по курортите, Румен Петков пие кафе с братя Галеви на "Спартак", спонсорите им продължават да продават въшливите си апартхотели на наивни чужденци, а строителният "бум" да прикрива първобитната структура на трудовия пазар.

Свят, в който България е "енергиен Давос", Марио Николов е почтен предприемач, а DJ Сергей скречва в компанията на Че сред весели младежи.


Имам само две обяснения:

Или другарите са изпаднали в класически denial (отрицание) в лицето на кризата и са блокирали като заек на влакова релса, втренчени в приближаващата се светлина на локомотива...

... или знаят, че по-зле от 1990 и 1996/97 просто няма как да стане и се чувстват искрено щастливи в края на най-успешното социалистическо управление на България.

Двата варианта ме тревожат еднакво.

За да се раведря, пускам малко музика. Edith Piaf и ... La vie en rose:





9 коментара:

Lily каза...

Че то това си съществува отдавна и за съжаление според мен важи за всички управляващи – някакво пашкулиране ги обхваща, в някакъв паралелен свят живеят, но при комунистите си е направо патология.
Пример с Масларова, която каза, че билетите се купуват от Министерски съвет (предаването за командировките), тя да не е купувачка на билети жената, само дето са дали едногодишната ми заплата и то за „полезното и образователно” пътуване до Сев. Корея! Обеща проверка жената, загрижи се за парите;)
А дали е тревожно – за камбана си е, ама нали тези същите трябва да я чуят?

Слави Трайков каза...

Много са се наплашили горкичките комунисти. Бойко идва !

Мая каза...

Защо си мислите, че ни е страх от Бойко? Та той си е наш кадър! Сега спокойно можем да си отидем в опозиция.

Павел Борисов Николов каза...

Тя и Бойковата песен е La vie en rose - само че в бъдеще време.

Peter Petrov каза...

La vie en rose е май жизнената среда на целия ни политически елит. Някой чу ли от националния съвет на СДС една свежа идея? Например,ако ни изберете - пари първо за наука, после за депутатски мерцедеси. Или ще изкараме договорите за "приватизация" на Нефтохим, на БТК и на Пловдивския панаир в Интернет.

Кънев, по-точното е, че БСП ще продължи да ни управлява и в ерата "Б.Б." и ще продължи да си припява песента на "Врабчето". Разединената ни интелигенция, липсата на граждански структури ни прави едни прости зяпачи на цирка на абсурдите в БГ.

Анонимен каза...

То е ясно,че власта покварява. И развращава. И те стават арогантни и безочливи! И аз бих казал, че те живеят в някакъв "паралелен свят"
Особено Станишев с бодряшките си изказвания,чиста подигравка от трибуната на НС,и чисто арогантни и профански изказвания придружени с ехидна усмивка!
Що като го видя на тв. ми се иска да го хвърля от 7ет. Неее.. няма да хвърлям Станешев!Опазил ме БОГ! Все пак съм християнин! Бих хвърлил тв. с целия измислен свят от разни реалити шоу-та, сълзливи сериали, сутрешни или вечерни блокове,наливащи от пусто в празно, или търсещи на всяка цена "новина" дори и от човишкото страдание!
Как ли можем да излезем от този паралелен свят!?

Charly каза...

Айде сега пък и ти,през 1975г.хората в България са били живеели бедно, просто не мога да повярвам. Според един бивш посланник в Швеция държавата ни е била страшно социално уредена държава в нея година.На кого да вярвам сега.

Charly каза...

Извинявам се но коментирам не поста а автобиографията на собственика на блога.

Господин И каза...

Радане, Радане... какъв social conservative бе? :) Социалната държава не може да бъде заменена от благотворителност. Браво, браво! :)