Размишлявах за мерзостта на другарите.
И се сетих за една отдавна забравена дума - "Мажор", мн. Мажо́ры - така през 80-те се наричаха децата на червената върхушка в Москва.:
Звучи ли ви познато?
На мен - да.
И така си превеждам "мажор(итар)ната" система, която ни спретнаха мажорчетата от БСП и ДПС.
Това е система за съхраняване на властта на червените мажорчета. Процедурна хватка властта да остане в синчетата, унучетата и зетковчетата, а в най-добрия случай - в шофьорите на офицерите от ДС и кандидат-членовете на Политбюро (уместно наречена от Огнян Минчев - преврат).
Но Ники Пенев е прав. За всяка свиня има Коледа и този път мажорите прекалиха.
За съжаление на другарите, има един железен принцип на свободните общества – опитите за подмяна на демокрацията излизат през носа на авторите си. Тези промени и други панически опити на БСП/ДПС да смажат опозицията с мръсни трикове ще доведат до небивала мобилизация на десния вот и най-вероятно до консолидация на партиите-членки на ЕНП около общи „мажоритарни“ кандидати. Колкото и резерви да имам към ГЕРБ например, никой вече няма да ме убеди, че „всички са маскари“.
И тъй като "мажор" има още едно значение - на музикална тоналност, моят днешен музикален поздрав е с една много мажорна песен с по войнишки весел текст.
Johnny Horton с The Battle of New Orleans, поучително и насърчително:
Ето и част от текста:
Old Hickory said we could take 'em by surprise
If we didn't fire our muskets 'til we looked 'em in the eye
We held our fire 'til we see'd their faces well.
Then we opened up with squirrel guns and really gave 'em ... well
We fired our guns and the British kept a'comin.
There wasn't nigh as many as there was a while ago.
We fired once more and they began to runnin' on
Down the Mississippi to the Gulf of Mexico.
........
Yeah, they ran through the briars and they ran through the brambles
And they ran through the bushes where a rabbit couldn't go.
They ran so fast that the hounds couldn't catch 'em
Down the Mississippi to the Gulf of Mexico.**
«Мажор» 1970—1980х годов — это молодой человек (девушка), имеющий высокопоставленных и/или богатых родителей (партийных деятелей, сотрудников министерств, заметных чинов милиции, КГБ, военно-промышленного комплекса, руководителей предприятий, крупных научных работников, успешных спортсменов, деятелей культуры и так далее) и пользующийся благодаря этому возможностями, недоступными большинству его сверстников.
Звучи ли ви познато?
На мен - да.
И така си превеждам "мажор(итар)ната" система, която ни спретнаха мажорчетата от БСП и ДПС.
Това е система за съхраняване на властта на червените мажорчета. Процедурна хватка властта да остане в синчетата, унучетата и зетковчетата, а в най-добрия случай - в шофьорите на офицерите от ДС и кандидат-членовете на Политбюро (уместно наречена от Огнян Минчев - преврат).
Но Ники Пенев е прав. За всяка свиня има Коледа и този път мажорите прекалиха.
За съжаление на другарите, има един железен принцип на свободните общества – опитите за подмяна на демокрацията излизат през носа на авторите си. Тези промени и други панически опити на БСП/ДПС да смажат опозицията с мръсни трикове ще доведат до небивала мобилизация на десния вот и най-вероятно до консолидация на партиите-членки на ЕНП около общи „мажоритарни“ кандидати. Колкото и резерви да имам към ГЕРБ например, никой вече няма да ме убеди, че „всички са маскари“.
И тъй като "мажор" има още едно значение - на музикална тоналност, моят днешен музикален поздрав е с една много мажорна песен с по войнишки весел текст.
Johnny Horton с The Battle of New Orleans, поучително и насърчително:
Ето и част от текста:
Old Hickory said we could take 'em by surprise
If we didn't fire our muskets 'til we looked 'em in the eye
We held our fire 'til we see'd their faces well.
Then we opened up with squirrel guns and really gave 'em ... well
We fired our guns and the British kept a'comin.
There wasn't nigh as many as there was a while ago.
We fired once more and they began to runnin' on
Down the Mississippi to the Gulf of Mexico.
........
Yeah, they ran through the briars and they ran through the brambles
And they ran through the bushes where a rabbit couldn't go.
They ran so fast that the hounds couldn't catch 'em
Down the Mississippi to the Gulf of Mexico.**
9 коментара:
И още един заслужен поздрав за другарето от уж-"техната" територия - Северозапада:
http://www.severozapad.org/content/view/143/32/
Не е много в съзвучие с "бон тон"-а, ама те и друго не заслужават.
Имам обаче едно сериозно притеснение - доколко тая, црвената свинкя, няма пак нещо да финтира Коледата - щото, който в Господ не вярва, и Коледа няма да дочака...
Сериозно ме притеснява това, че много хора започнаха да повтарят мантрата "няма да им се размине", при условие че виждаме как винаги им се разминава.
За съжаление не можем да направим много (спестете ми другарския съд за скептицизма, моля!), освен да убеждаваме всеки нормален човек около нас, че ТРЯБВА ДА ГЛАСУВА!
Иначе много приказки, а свинкята пак начело на ТКЗС-то...
Беломоре, точно това значи, че ще им излезе през носа – всички отиваме и гласуваме с валидни бюлетини
Убеден ли си?
Щото аз леко се съмнявам, колко точно "всички" ще са "всички".
Тия, дето много се канят, вкл. ти самият, си гласуват така или иначе. Така правя и аз. Въпросът е дали тези, които така или иначе не си гласуват, ще се трогнат тоя път.
Имам известни притеснения в това отношение.
Споделям тревогите ти, Belomor. Даже , съвсем меко казано, съм рязочарован от действията на ръководството на синята коалиция. В момент, когато "управляващото" мнозинство почти самичко е паднало, защото 80% са против него, ти трябва да излезеш и да кажеш ЗАЩО то трябва да се махне и КАКВО ще направиш ти, когато го смениш. А не да излезеш и да започнеш едни сметки - с КОГО ще го махате, КОЙ ще седне най-отпред и КОЙ - по-отзад.
Спорът "с кого е фундаментален". 80%, казваш, са против комунистите - докато срещу тях няма никой. Само като отидеш от "Комунистите трябва да си ходят" на "всички да гласуват", веднага 20% си вдигат чуковете, казват "е за кого, те всички са маскари" и ги губиш. И всяко име "за" което ги искаш тия проценти, ги свива още повече.
Това е проблемът с аргумента "защо само се карат, а не се обединят". Ако се обединят съвсем всички, никой няма да гласува.
Колко ми се ще тоя път наистина на стадото, наричащо себе си с небивала гордост „народ“, да му е писнало и този път позитивизмът да е действително подплатен. Това, че не вярвам особено, обаче не значи, че ще зарязвам агитпроп дейността си (както един истински другар би се изразил) :)
Не е за вярване, че след толкова крясъци за въвеждане на мажоритарна система вече има и такива, които започнаха да я критикуват!
А, да! Вчера валя комунистически дъжд да е.. тяхната м... и комунисти
Това, което беше въведено, има почти толкова общо с т.нар. „мажоритарна система“, колкото аз имам с Анжуйската династия.
Още едно парченце от пъзелчето на мажорите ;-)
Публикуване на коментар