Трите основни ударения в статията ми във вчерашния вестник "Седем" (пълен текст в килера):
1. Нямам съмнение, че Бойко Борисов играе съзнателна игра за отстраняване на ДСБ и СДС от пейзажа. Не го казвам с мрънкане и не влагам някаква морална оценка. Този подход има дълбоки основания в балканската политическа традиция. Просто трябва да гледаме фактите направо.
2. Партиите от "Синята коалиция" сами се поставиха в много уязвимо положение с постоянното натякване, че ще управляват заедно с ГЕРБ и съзнателното лишаване от идентичност и отличителност.
3. Изход има :) Партиите и политиците от СК имат безусловна идентичност - тази на "политически локомотив*", който предлага, отстоява и налага непопулярни, но и неизбежни политики и решения.
Такава формация не може да разчита на мнозинство и не е обичан партньор. Обикновено в композициите се закачат вагони, а не локомотиви!
Но е много важна и ролята й в днешното разположение на силите може да е ключова за провеждане на реформи.
(снимка - "Дневник")
Очевидно е, че в ГЕРБ няма съгласие и споделена стратегия за дълбоки реформи. От тук насетне те ще предлагат всеки ден различни и противоречиви политики. Веднъж ще се бял котарак, на следващия ден - черна котка.
Веднага пример:
а) ГЕРБ подкрепи виждането на СК и екологичните организации, че АЕЦ "Белене" не трябва да се плаща от данъкоплатеца. Разумно, отговорно и по всяка вероятност - непопулярно решение.
б) ГЕРБ явно се подготвя да предложи на 41 НС практически същите промени в Закона за електронните съобщения, които БСП пробутваше до последния ден на мандата си. Типично популистко решение в духа на "силната ръка", което ограничава правата и сигурността на всички ни, а ползва мафията и олигархията.
Всеки ден ще има подобни примери. И ролята на 15-те депутати на СК е неотменно да следят кои решения са в полза на модернизацията на страната, увеличаването на свободите, насърчаването на толерантността.
И кои са балканска скара ...
________________________
* Това е политически термин, а не проява на нескромност (пък и аз нямам никакви лични заслуги, за да е нескромно)
1. Нямам съмнение, че Бойко Борисов играе съзнателна игра за отстраняване на ДСБ и СДС от пейзажа. Не го казвам с мрънкане и не влагам някаква морална оценка. Този подход има дълбоки основания в балканската политическа традиция. Просто трябва да гледаме фактите направо.
2. Партиите от "Синята коалиция" сами се поставиха в много уязвимо положение с постоянното натякване, че ще управляват заедно с ГЕРБ и съзнателното лишаване от идентичност и отличителност.
3. Изход има :) Партиите и политиците от СК имат безусловна идентичност - тази на "политически локомотив*", който предлага, отстоява и налага непопулярни, но и неизбежни политики и решения.
Такава формация не може да разчита на мнозинство и не е обичан партньор. Обикновено в композициите се закачат вагони, а не локомотиви!
Но е много важна и ролята й в днешното разположение на силите може да е ключова за провеждане на реформи.
(снимка - "Дневник")Веднага пример:
а) ГЕРБ подкрепи виждането на СК и екологичните организации, че АЕЦ "Белене" не трябва да се плаща от данъкоплатеца. Разумно, отговорно и по всяка вероятност - непопулярно решение.
б) ГЕРБ явно се подготвя да предложи на 41 НС практически същите промени в Закона за електронните съобщения, които БСП пробутваше до последния ден на мандата си. Типично популистко решение в духа на "силната ръка", което ограничава правата и сигурността на всички ни, а ползва мафията и олигархията.
Всеки ден ще има подобни примери. И ролята на 15-те депутати на СК е неотменно да следят кои решения са в полза на модернизацията на страната, увеличаването на свободите, насърчаването на толерантността.
И кои са балканска скара ...
________________________
* Това е политически термин, а не проява на нескромност (пък и аз нямам никакви лични заслуги, за да е нескромно)
28 коментара:
Минах и през килера - не мога да не се съглася изцяло, особено с констативната част.
Обаче...
Обаче нека не спираме дотук, защото ще наближи времето (според мен отдавна е дошло, но нейсе) да се зададат и уточнят някои въпроси за самия локомотив.
Например:
1. Какъв вид и модел в крайна сметка е и трябва да бъде локомотивът?
2. Кой е машинистът на локомотива? Въобще, колко машинисти трябва да има?
3. А колко двигатели?
4. Приемаме, че локомотивът знае принципната посока, но знае ли си перона и коловоза?
5. Каква точно е ролята на локомотивите без вагони и без пътници, особено ако надуват свирката в правилна посока, но композицията е на друг коловоз?
И други подобни железничарски питанки ми се въртят :)
И един последен, но свързан с горните, въпрос:
Какво точно и в каква перспектива имаш предвид следното:
"Такава формация не може да разчита на мнозинство и не е обичан партньор."
Отговорите на тези въпроси според мен са част от пътя към изхода, какъвто иначе наистина има, така че предварително благодаря!
Локомотивът е парен. Уви, така се счупи преди осем години, че оттогава само го кърпят, а на всеки две години излиза на общински, национален или европейски ретро-парад, на който обикновено прави обиколка за около 7 - 7 и половина минути.
По едно време машинистът, наричан още Командира на локомотива, реши да го раздели на две. Не можел да търпи повече старите и износени части. Така в депото сглобиха две малки машинки, които цъкаха на теснолейката Септември - Добринище. Беше много весело. Двете влакчета пуфкаха и се надпреварваха кой първи ще тръгне от Септември и стигне в Добринище. Командирът обаче мечтаеше за нормален железен път. Един ден реши, че е необходимо пак да се сглоби влакчето, за да тегли тежките вагони на Ориент експрес. Имало нужда от автентичен локомотив.
Работата в крайна сметка се разсъхна, защото на националния парад изкараха една бракувана полицейска дрезина Сименс - подарък от Бавария по програма РНАRE.
Искаха да скачат локомотива за вагоните на Ориент експрес, ама шефът на дрезината не щял (още). Сега локомотивът пак чака. Щяло да има общински ретро-парад. Може и да стане нещо....
:) :) :) Не знам дали знаете, но ЖП-транспорта, както и софийските трамвай имат двата най-мощни и активни формума със стотици вманиачени фанатици - преди време бая се пулих като ги видях. Та вие двамата (преждеговоривши - любима дума) можете директно админи да им станете... :)
Темата Костов и чегъртането навътре в стил "що така бе Миме" няма да даде никакъв отговор. Мисля също, че не това е проблема.
Проблема е какво поведение да има "автентичната" десница. Задачата няма решение, защото автентичната десница само повтаря че е автентична, но не знае кое и е толкова автентичното или поне има 10 различни, противоречиви версии за това, което е разносилно на нито една.
Та фетишизирането на тази мистична автентичност очевидно може да надува само свирката на влака, но не и да задвижи турбината. По причина, че освен нас, никой не вижда тази автентичност, а огромната част от лугето въобще и не я търси.
Така че съм съгласен с т.1., също и с т.2, с уговорката, че това беше правилното поведение и за съжаление не виждам ясно изхода, който Радан декларира в т.3.
Абсолютно съм съгласна с Радан а и най-вече с Templar.Между другото ,аз определено се ядосах и в един момент реших,че повече няма да гласувам за СК,КОГАТА ПОДКРИПИХА ПРАВИТЕЛСТВОТО с Б.Д.,а и Минко Герджиков.Да не би на есен да ме убеждавате да гласувам за доказаното ченге Герджиков?Моля ви от сърце само не изпадайте в позицията на.МИЛА пленкалото М Андреев,той просто нагло си проси някакъв важен пост тъй като счита себе си за най-големия корифей в областта на досиетата-да бе, дрънка,дрънка та чак от дрънкането на М.Андреев получих МИОФАСЦИАЛЕН БОЛКОВ СИНДРОМ.Аман от пишман,нагли,прононсирани селяндури назначили си за говорители на "автентичната" десница.
Не мога да отрека, че коментарите ви са наистина забавни, особено този на Й.
И много верни, особено тези на Belomore и Templar.
Специално за Templar - съгласен съм, дори по т.2 няма да спорим, защото няма особен смисъл, а не защото сме на едно мнение точно. "Автентична десница" има толкова смисъл, колкото "сините пак сме заедно" - един изключително ограничен кръг от хора, съвсем не всичките 290 хиляди избиратели на СК, имат отношение към тази "автентичност" и "синьост" (и ако автентичен значи нещо етимологически, то син не значи нищо, освен може би "Левски, Челси - все едно". А то не е все едно.
За т.3 - според мен Belomore е задал важните въпроси под т.т. 1 и 5 в своя коментар. Изходът няма да се хареса на всички, не дори на всички 290 хиляди, гласували за СК. Но аз съм убеден, че това, което предлагам - и ще се опитвам да изясня и опиша в детайли идните месеци - е общо взето единствената идентификация със смисъл и перспектива за политиците с опита и марката на ... пардон ... синьото.
Аз съм от тези, които винаги търсят вината у себе си, а не в сушата и кишата. Затова мисля, най-безспорно е заключението на г-н Кънев, че СК сама се постави в това положение. Омръзна ми да напомням, че изборите не са конкурс за красота и в предложението да се гласува за теб трябва да вплетеш въпроса "за какво" и да минимизираш максимално въпроса "за кого". Да, ама не. Най-важният ни лозунг беше безумен: "Време е за добрите!". След което находчиви зевзеци измислиха: "Дреме ми за добрите". Още на Националната конференция на ДСБ се тръгна в тази лоша посока - единственото и "най-важно" решение на Конференцията беше "мандат за преговори" за сформиране на коалиция (сиреч, за кого ще се гласува, а не за какво).
Все едно, когато реша да прекопая градината и да посадя домати, да съобщя на близките си: реших да купя лопата. Добре, но лопатата може и да е за садене на домати, а може и да е за заравяне на старото ни куче, което е умряло. "Мандатът" може да е инструмент за изваждане на Доган от властта, а може и да е инструмент за оставане в нея, защото рейтингът е бил недостатъчен за самостоятелно класиране. Някой гарантира ли, че избирателите няма да предположат второто?
ПП. Извинявам се за "анонимността", но нещо не се справих с другите форми. Аз съм Андрей.
За малко да пропусна великолепното твърдение на г-н Кънев, което е така благодатно за духовити импровизации, че няма да се въздържа и аз да напиша нещичко. Става дума за тия фундаментални слова, които заслужават да се изпишат със златни букви в бъдещия неръкотворен паметник-пантеон на историята, на възходите и на паденията на традиционната (автентичната) десница у нас:
Изход има :) Партиите и политиците от СК имат безусловна идентичност - тази на "политически локомотив", който предлага, отстоява и налага непопулярни, но и неизбежни политики и решения.
Този стил на изразяване - "Нашата партия е политически локомотив на историята" - навява едни не съвсем радостни за дясноориентираните люде асоциации от недалечното минало; не смея да твърдя, но съм сигурен, че ако се поразровя из събраните съчинения на Ленин, Сталин, Г.Димитров или Т.Живков, ще намеря доста цитати, дума по дума съвпадащи с този твърде уязвим от всяка една гледна точна образ на "автентичната десница" като политически локомотив. Разбира се, намерили са се веднага остроумни хора, които така добре са иронизирали иначе фундаменталната идея на г-н Кънев, че на мен не ми се налага да добавя почти нищичко в това отношение.
Аз искам обаче да обърна внимание на нещо друго, пак свързано с и въртящо се около метафората на "локомотива", а донякъде и с тази на влака, който този локомотив тегли.
Локомотива има "Кормчия", "Велик Машинист", който го управлява, който с твърда, сталинска ръка задава и направлява "единствено верния курс" - към възход, към велики дела и постижения, към всестранен разцвет. Локомотивът пък се асоциира със свирката, за надуването на която отива обикновено твърде значителна част от енергията, от парата, предназначена по начало за теглене на вагоните. Тук не е зле да припомня оня знаменит виц, касаещ това защо влакът на социализма нещо не ще да върви. Аз не го помня, по начало хич ме няма в помненето на вицове, ама ще кажа само това, което се сещам:
Та влакът на комунизма-социализма, знайно е, още при Ленин почнал да скрибуца и да спира. Ленин се опитал да преодолее кризисната ситуация, доколкото си спомням, с една реч, тоест надул свирката на локомотива, ала в резултат влакът (и локомотивът) хич не се повлияли и не мръднали от мястото си. Като дошъл Сталин, той пък се постарал да реши проблема с упорито нетръгващия влак, като приложил едно най-просто, но затова пък най-изпитано средство: наредил да застрелят машинистите и целия обслужващ персонал на влака. Естествено, влакът отново не потеглил. Не помня наистина какво средство приложил следващия вожд, именно Никита Хрущов, според оня автентичен виц, нищо чудно да е опитал да подпали казана на спрелия локомотив с царевица, отгледана с растения, посяти на полярния кръг, или някакво още по-щуро средство е приложил знаменитий херой Никита. Спомням си обаче великото средство, което приложил таваришч Леонид Илич Брежнев: той наредил на всички, на пътници, кондуктори и пр., да се преструват, че влакът все едно се движи, да се клатят и пр., и така се създала илюзията, че влакът все пак сякаш върви. Горкият Горбачов обяви, че влакът не само е спрял и е излязъл от коловоза, но и че изобщо е амортизиран, т.е. трябва да се даде за старо желязо поне.
Да прощава г-н Кънев, че точно такива асоциации обземат моето деформирано от толкова много преживян комунизъм съзнание (цели 30 години от живота ми минаха при комунизма!), но ще кажа и още нещо, с което и ще завърша.
Метафората на "автентичната десница" като "политически локомотив" на историята е уязвима от много места и не е дясна по същество. Локомотивът ТЕГЛИ, всичко, докато дясната нагласа предполага не някаква си там партия да тегли "масите" (това е дословно повторение на теорията на комунистите за партията като двигателна сила, като авангард на "работническата класа"), напротив, автентично дясната стратегия включва в себе си това "масите", съставени от индивиди и личности, да бъдат най-многото ВОДЕНИ (но не ТИКАНИ!), т.е. като бъдат оставени сами да ръководят живота си според това както намират за добре. А пък дори и организацията на обществото да бъде постигната чрез самоорганизация, т.е. чрез активността на самите граждани, чрез механизмите на демокрацията и пр.
Ето защо идеята за синята партия като локомотив, теглещ "дивите и потънали в предразсъдъци неразумни и недостойни за прогреса маси", не само е анахронична като представа, но е и обидна за всички ония "непартийци" като мен, които се считат за дясноориентирани, е, не винаги и все правилно мислещи като "партийците" Радан Кънев и Борис Станимиров, но все пак опитващи се да мислят, и то да мислят с толкова човешки по същество грешчици, които по тази причина трябва и да бъдат извинени.
Спирам дотук. Аз почнах в блога си един разговор върху катастрофалната ситуация, в която се намира "автентичното дясно" или "традиционната десница" у нас (виж също и ТОВА). Каня всички, които се интересуват, да участват в този разговор. Той ще бъде поставен на едно по-високо, не просто "политологично", а предимно личностно и ценностно ниво, което не е задължително да бъде определяно като недостатък - или като просто "излишни философски нелепици", както обикновено "партийците" възприемат моите текстове.
Смятам обаче, че се нуждаем от съвсем човечен разговор, без да се делим на "избрани" и "селяндури", на "партийци" и "профани" и прочие, и прочие. Впрочем, оня, който дели хората на "наши" и "ненаши", на "избраници" и "ония там, някакви си там от низините", който се е обявил за елитарен и "целунат от Господа", няма никакво основание да се смята за "десен", камо ли пък за автентичен такъв...
Графомана-философ не можа да не остави лепкав отпечатък.
Чудничко сравнение за локомотиви Й, браво.
Дълго търсих и с труд намерих клипче от следизборната (за НС) пресконференция на СК.След изборите като го гледах, нещо ми стана.Описанието на това което ми стана е най-близко до чудомировото "втричи ми се сакъза".Държанието на Маутин просто изби рибата, нямаше такъв млад, нагъл левент.В някаква научно-фантастична холивудска химера, беше като порно-актьор, изнасилил кралицата на извънземните и спасил земята с потенцията си, нещо от сортен зи.
Абе защо феновете на Костов отричат очеизбождащите прилики на техният вожд с други вождове - Сталин, Мао, Пол Пот и етц??.
Това ми е необяснима тема.
Г-н Гънчаров, удивен съм как може да се изпише толкова нещо, без да се каже нищо. Е, философът си е философ, какво да се прави. Искам само да Ви обърна внимание, че виждате в написаното от Р.Кънев неща, което аз лично не виждам там, цитирам Ви: "...идеята за синята партия като локомотив, теглещ "дивите и потънали в предразсъдъци неразумни и недостойни за прогреса маси"...и т.н. Вашите кавички сочат, че цитирате Р.Кънев. А аз виждам в написаното от него, също цитирам, че: "Партиите и политиците от СК имат безусловна идентичност - тази на "политически локомотив*", който предлага, отстоява и налага непопулярни, но и неизбежни политики и решения." Нарочно цитирам цялото изречение - в него няма "маси", още по-малко пък "недостойни за прогреса"! Има ПОЛИТИКИ И РЕШЕНИЯ, а Вие като пишете толкова надълго и нашироко, можете ли да докажете, че някой ДРУГ ЛОКОМОТИВ през изминалите 20 години е предложил,изтеглил, издърпал, избутал (или както щете), по-значими политики и решения от тези, които предложиха и избутаха сините?
П.П. Пак съм аз, Андрей.
Г-н Андрей, благодаря за репликата. Само че недейте така да ме "заколвате" още в самото начало: че не съм бил казал по същество нищо! Искате ли да обсъдим малко по-внимателно какво точно съм казал? Но пък и Вие сам да прочетете написаното, с удивление ще откриете, че всъщност казвам доста неща.
Разбира се, добре е човек преди да почне да отрича, да се е запознал с цялото, да е схванал за какво точно иде реч, и едва на тази основа може да коментира, опонира и пр. Иначе дискусията се превръща в преливане от пусто в празно и пр.
Примерът, който давате - именно, за някакво "некоректно цитиране" от моя страна - показва, че наистина не сте прочели внимателно какво казвам. И не сте разбрали защо го казвам така. На това основание - че не сте разбрал - не следва да правите извода, че щом лично Вие нищо не сте разбрал, ерго, в написаното нищо и не се казва. :-) Това е некоректно от всяка една гледна точка - особено от логическа, а най-вече пък от етична гледна точка.
А иначе с готовност бих Ви помогнал да разберете някой конкретен момент, стига да имате такова желание, питайте, на Вашите услуги съм - все пак, като философ, тази ми е работата: да помагам на ония, които искат да разберат...
А предубедеността срещу този или онзи, особено срещу опонента, и прибягването до нечестни номера не е кой знае каква добродетел, с който някой би могъл да се гордее...
"А предубедеността срещу този или онзи, особено срещу опонента, и прибягването до нечестни номера не е кой знае каква добродетел, с който някой би могъл да се гордее..."
Грънчаров, това важи най-вече за теб!Престани най-после да се представяш за син, защото не си!Работиш за всеки друг, но не и за сините!Не си ДЕМОКРАТ, не си ФИЛОСОФ, не си ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ!ТИ си ПРОСТ СЕЛЯНИН с ленинградско образование.Нагаждач, кариерист, лъжец и дребен тарикат, който проси постоянно за хорска милостиня!Понимаеш товарищч!
"А предубедеността срещу този или онзи, особено срещу опонента, и прибягването до нечестни номера не е кой знае каква добродетел, с който някой би могъл да се гордее..."
Грънчаров, това важи най-вече за теб!Престани най-после да се представяш за син, защото не си!Работиш за всеки друг, но не и за сините!Не си ДЕМОКРАТ, не си ФИЛОСОФ, не си ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ!ТИ си ПРОСТ СЕЛЯНИН с ленинградско образование.Нагаждач, кариерист, лъжец и дребен тарикат, който проси постоянно за хорска милостиня!Понимаеш товарищч!
Г-н Грънчаров, за да не излезе, че неоснователно Ви репликирам, направих това, което ми препоръчахте – прочетох още веднъж-дваж внимателно написаното от Вас. Ще ми се да Ви кажа, че Вашата алергия към шаблоните на соца по принцим ми стана симпатична още първия път, но това не пречи да поспоря с Вас, защото мисля, че усилията на хора като Вас не трябва да се хабят. Това е и причината, поради която Ви отправих забележката – за мен е хабене на интелект човек да се занимава с нещо, дето е аксиоматично (правя го понякога и аз).
Преди да кажа кое според мен заслужава внимание, нека се съгласим, че шаблоните на соца не са най-важния проблем пред страната, а в случая съвсем не може да се каже, че г-н Кънев е заимствал от соца. Вие сте бил сигурен, че ако сте се поразровели из съчиненията на Ленин, Сталин и пр., щели сте да намерите „доста цитати, дума по дума съвпадащи с този твърде уязвим... образ”. Аз обаче не мисля така и ми се струва, меко казано, пресилено да се твърди подобно нещо. Може и да намерите, че Партията с главно „П” е „Локомотив на историята”, че начело стои „Велик кормчия” и още много такива, но пък съм сигурен, че много трудно ще намерите „политически локомотив”. Може и да не намерите, затова смятам, че този израз не е шаблон от соца. По простата причина, че комунизмът не предполага ИЗОБЩО да има политика, той е предначертан като най-вярното учение, колелото на историята се върти и щеш-нещеш - пристига комунизма. А съществуването на политиката в смисъла, който има предвид г-н Кънев, според тях е идеологическа диверсия – тя е измислена от буржоазната пропаганда за заблуда на народните маси, че уж в западния свят има свободен сблъсък на мненията.
Мисля, че без всякакъв баласт (защото баластът пък е най-първата характеристика на соца) трябваше да изтъкнете най-същественото – Вашите опасения, предложени в духа на другите мнения като метафори. Това, дали локомотивът се движи оптимално, дали не пуска само пара в свирката, дали ръката на машиниста е „сталинска ръка” или някаква друга ръка, а каква ръка трябва да е тя, имате ли предложение, или само разсъждавате като не-партиец? Вицът Ви просто е чудесен и като концентриран образ на цялата соц-епоха определено предизвиква размисли.
Но пак ще остана на старото си мнение – г-н Кънев изобщо не твърди, че „някаква си партия” ще „тегли” масите. Основен проблем в комуникацията според мен е разминаването между това, което са искали да ти кажат и това, което ти искаш да са ти казали. Ето защо трябва всичко да се чете доброжелателно. Прочетете и Вие изречението на г-н Кънев отново, вече съвсем доброжелателно, и изведнъж ще осъзнаете, че локомотивът не е просто нещо дето ТЕГЛИ. Дори и най-допотопния локомотив преди всичко е един огромен ДВИГАТЕЛ и преобразувател на енергия, от потенциалната енергия на фосилното гориво – в топлинна, от топлинната – в механична. Така схващам и аз образа, нарисуван от г-н Кънев – като машина, която, цитирам: „...предлага, отстоява и налага ... политики и решения”. А не тегли нищо (не че няма какво да се тегли, де!).
Поздрави: Андрей.
Здравейте, Андрей,
Благодаря Ви за така внимателните обяснения и тълкувания: сега вече почти всичко разбрах! :-)
Разбира се, когато се поспори, нещата в един момент почват да изглеждат в очите на спорещите страни по-иначе, което и е смисъл на спора: да променяме мненията си според мащаба на истината. Защото тя е важна, е не това кой е прав и кой крив.
Терминът "политически локомотив", употребен от уважавания собственик на блога, както показват коментарите, не е съвсем удачен; аз обикновено се старая да изразя една по-екстремна позиция, та белким по-релефно изпъкнат качествата и недостатъците на това, което обсъждаме. Това собствено направих в предишния си коментар.
Както и да го погледнем, една партия да се самообяви за "политически локомотив", и то в условията на политически плурализъм, е, как да кажа... та да е по-меко, е някак си недотам приемливо и демократично дори. Пак се възпроизвежда оня банален стереотип за "масите" (или другите политически общности), които трябва да бъдат теглени напред от локомотива; т.е. някои придобиват ролята на са двигателната сила, локомотива, а пък другите стават просто... "вагони".
Ето това според мен изразява пренебрежение и погасява гражданската активност на непартийци като мен, които даже и "вагони" не можем да бъдем, понеже, ако сме верни на метафората, "вагоните" са другите партии; ами тогава какво пък е опозицията?
Тя, предполагам, е друг локомотив, който дърпа назад, което означава, че "българският влак" хептен никога няма да мръдне и сантим напред!
А според мен развитата представа за един хармонизиран, уравновесен демократичен политически живот трябва да е съвсем друга; отхвърляме механичната представа за "дърпащи напред локомотиви", и се отдаваме на представата за едно самоорганизиращо се, акумулиращо енергията си в една или в друга посока общество, едно общество, в което различните гледни точки са равнопоставени в търсене на истината, а пък побеждават само разумните, най-добрите за цялата общност предложения и идеи.
Защо се занимавам с тоя спор ли? Ами защото имам чувството, че политическата философия на нашата десница си стои съвсем неразработена, липсва й понятиен апарат и съзнание за органичната връзка на споделяните ценности, щом, както виждаме, даже за да се изрази нещо простичко, се налага да се използват наудачни метафори като "политически локомотиви", "магарета", "коне" и не знам какво си още.
Аз продължавам да мисля, че предприеманият разговор за дясното трябва да е за ценностните основи на десницата, за ония десни идеи, които могат да увлекат, ако бъдат представени в подходяща форма, колкото се може повече свободолюбиви, а всъщност неосъзнати като такива десни хора от нашата българска общност.
Просто трябва да намерим дължимата плоскост на дискусията, нейния идеен и методологически хоризонт, а не да спорим за думи. Споровете за думи винаги са симптом на идейно-ценностна дезориентация, обърканост и подмяна на истински значимото със съвсем малозначното, с незначителното даже...
Здравейте, г-н Грънчаров,
За мен сега позицията Ви е бистра и може да се спори по същество. Виждам, съгласявате се с мен, че спорът за думите е несъществен. От друга страна, представяте си един много идеализиран образ на „политическото пространство” (какъв ужасен нов шаблон!), в което всички гледни точки са равнопоставени, „а пък побеждават само разумните, най-добрите за цялата общност предложения и идеи”.
Първо, нали за това говорим. Не виждам някой да проявява дискриминация, виждам само констатацията, че „дясната коалиция” има идентичност на тази сила, която срещу огромно съпротивление, значи все пак (съгласете се, де!) поне малко като като локомотив, успя да генерира и наложи за 20 години всички свои най-важни идеи. И диаметрално противоположните сили в крайна сметка ги приеха и дори си приписаха заслуги. Ако не е така, Вие защо, както разбирам, сте „десен” (колкото и да е неточно вече това понятие), да не сте само привидно десен, сакън!
Второ – кой все пак ще наложи най-добрите идеи, отделната личност ли или някоя партия, обединяваща много хора, или и едното и другото – много хора плюс отделни изявени личности? И нали противната страна може да смята, че добрите идеи са точно обратните, пък не дай си боже тази страна да има монопол над средствата за масова информация, не дай си боже да използва некоректни методи, благодарение на монопола си над информацията от миналото, както е на практика. Тогава една малка партия трябва да е не като локомотив, не като валяк, а може би понякога като танк, за да пробие „обсадата” (и в буквалния смисъл, с всичките палки, превързани глави и пр.). Горещо се надявам, че вече няма да се налага десните партии да влизат в тази роля, не го пожелавам и на левите.
Самото обединяване на много хора около едни и същи идеи вече е партия, значи без партии няма да минем. От тук нататък съм съгласен с Вас, че са много важни „ценностните основи”. Според мен трябваше отдавна да се откроят и дебело подчертаят идеите (новите идеи, разбира се, а не старите – прословутият „член 1” отдавна падна), а идеите сам-самички щяха да потърсят и намерят множество от съмишленици. Вече го казах по-нагоре: за мен лично по-важното е „какво”, а не „кой”. Само че и най-добрата идея трябва да се предлага аргументирано и професионално. Значи и без „кой” не можем, просто не трябва с „кой” изцяло да се подменя „какво”.
Поздрав: Андрей.
Здравейте, г-н Андрей,
Ето че и за Вас позицията ми вече се поизбистри, ако поговорим повече, нищо чудно и някой ден съвсем да се разберем! :-)
Прав сте, моята представа за "политическото пространство", по-скоро за политическия живот в една нормална страна е доста необичайна, и в този смисъл може да се нарече и "идеалистична". В нея, разбира се, няма място за "политически локомотиви", нито пък за други машини и "инструменти" като шмайзери, бухалки, тояги и прочие. Аз възразих против израза "политически локомотив" само защото този термин ми се вижда архаичен, подходящ за времената, в които "парният локомотив" е бил сензация, но ние все пак сега живеем във време не на парни локомотиви, а на космически совалки, атомни подводници, ледоразбивачи и пр. Явно и политическата ни терминология би трябвало да претърпи известна промяна, след като живеем в съвсем друга, крайно променена епоха.
Да, за мен нормален е "политическия модел", в който всички гледни точки са равнопоставени, „а пък побеждават само разумните, най-добрите за цялата общност предложения и идеи”. Не може априори да се приеме, че само една партия играе ролята на локомотив, теглещ нацията напред, а пък всички други гледни точки да се обявят за ретроградни и... излишни. Щото, наистина, те, ако не се принудят да се коалират с "единствената партия", губят смисъла на съществуването си, превръщайки се в "спирачки" на неудържимия възход на нацията. Нали си спомняте оня случай, станал, мисля, в Учредителното събрание на Русия след Февруарската революция, при който един оратор от трибуната заявил, че няма такава партия, която да поеме цялата отговорност и всички тежести на властта, а някой си Ленин от галерията на залата изкрещял: "Има такава партия!". По-късно последователите на тоя "човек" (да го наречем все пак най-великодушно човек!) си представяха своята единствена партия все като "локомотив на историята", а пък, понеже бяха доста последователни, ликвидираха до корен не само всички други партии, но и всички хора, които са имали дързостта да не са като тях, да не мислят като тях и пр.
Аз съвсем не отричам, че СДС ("дясната коалиция", както Вие го наричате) в близо 15 от 20-те години на прехода изигра роля, която може да се оприличи с тази на локомотива. Но този "локомотив на историята", какъвто беше СДС до към 2001-2002 година дерайлира, излезе от релси, беше пометен от тайфуна на царското движение, а сега и от този на "бойковата револуция". И да се възкресява в този момент представата за дясната политическа алтернатива като единствен "политически локомотив", е според мен твърде назадничаво, немодерно, неактуално.
Вие, г-н Андрей, подхвърляте: "Ако не е така, Вие защо, както разбирам, сте „десен” (колкото и да е неточно вече това понятие), да не сте само привидно десен, сакън!".
Благодаря за кавичките, с които така великодушно сте оградили термина, обозначаващ моята политическа и ценностна ориентация. Дали съм "привидно десен" - сакън! - или наистина съм десен не се удостоверява с писмен атестат, даван от някаква партия, това не зависи и от признанието на някакви политически лидери, то, г-н Андрей, се удостоверява по съвсем други начини. Че съм десен съм го доказал на дело, практически, и то по най-различни, доста убедителни начини.
Аз примерно съм авторът на единствената, издадена досега, цялостна и то, представете си, дясна, от десни позиции написана политическа история на съвременна България; книгата ми се нарича СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие "Кратка психологическа история на съвременна България"). Моята политическа философия е изявена и най-пълно представена в книгите ми УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзаглавие "Източниците на достойнството, успеха и богатството"), излязла 2000-та година, също и в книгата ми БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие "Идеи за нашата философия на живота, историята и съвременността"), излязла 2007 г. Своята причастност към дясната ценностност съм я доказал и в живота си: член-учредител съм на първата организация, която ще влезе в още несъздадения СДС, именно на "Клуб за демокрация" в Пловдив, бил съм активист на СДС на най-различни нива във всичките години след 1989-та та до 1999-та, когато клиентелистите в СДС-Пловдив ме изключиха от СДС като несговорчив "човек-критикар", "рушащ идейно-организационното единство на СДС". След този случай съм безпартиен, любопитното е, че пловдивските лидери на ДСБ доста се страхуват от мен, поради което на два пъти осуетиха приемането ми в тази партия; е, водя се "виртуален член на ДСБ", ако това нещо означава. Длъжен бях да кажа всичко това, щото Вашето "сакън", употребено спрямо моята съмнителна според Вас политическа ориентация, признавам си, ме обиди най-дълбоко. Дясната ценностност е най-значимото съдържание на моя живот - като човек, личност, философ, гражданин, българин, европеец, пък и гражданин на целия свят. Затова реагирах така, надявам се, че разбирате защо един човек може да реагира тока когато някой накърнява "светая светих" на убежденията му.
Аз, г-н Андрей, смятам, че живеем в променено време, така че представите за политически партии, играещи ролята на "локомотиви" ("валяци", "танкове" и пр., както Вие дообогатихте представата на многоуважавания г-н Кънев), трябва да бъдат отхвърлени като вехти, демодирани и непотребни, а също и като вредни, опасни, тикащи десницата към провала. По силов път не може да се наложи нищо на съвременното българско общество, затова нека изцяло да отхвърлим представите за "локомотиви", "валяци" и "танкове". Едно все пак вкусило плодовете на демокрацията общество като нашето може да бъде "превзето" не по силов път, а тъкмо чрез а чрез вътрешно, интимно, идейно, духовно-личностно приобщаване на съзнанията на всеки един българин поотделно. Ето, Бойко Борисов покори бългаската нация чрез една старателно планирана и нашироко проведена медийна манипулация, която все пак по най-вътрешен път успя да спечели близо половината от българските избиратели. Вярно е, че медиите у нас са под контрола на олигархията; нищо чудно затова Б.Борисов да се окаже нейно изобретение и оръдие, дали е така ще го видим съвсем скоро, и то с очите си.
Ето в тази ситуация десницата у нас, или по-специално "автентичната", "традиционната" десница (щото много "десници" се нароиха напоследък у нас!), трябва коренно да преосмисли политическата си стратегия, да влезе в крак с потребностите на времето, да открие точните причини, поради които визията й за реалностите в страната след 2001 г. не можа да бъде приета от по-широки обществени слоеве. Аз смятам, че традиционната десница у нас трябва да стане нова десница, като решително се откаже от досегашните стереотипи на мислене и на поведение, които банкрутираха в очите на промененото българско общество в същата степен, в каквато дерайлира от релсите "политическият влак", наречен Синя коалиция.
Разбира се, че без партии няма как да минем, не знам защо се опитвате да внушите, че аз съм настроен "антипартийно". Без партии няма демокрация, това е аксиома. Но става дума за промяна на този модел на вътрешно-партийни отношения, които акумулира толкова дефекти, че успя да провали най-решително не само СДС, не само ДСБ, но, сега, на тия избори, и СДС и ДСБ едновременно - като Синя коалиция. Това показва, че ако "традиционната десница" у нас не успее да разчупи черупката или бронята, в която се е затворила и самоизолирала, откъсвайки се от манталитета и настроенията на "обикновения непартиен гражданин", то такава десница може да има само най-жалко, окаяно бъдеще; примерно, да лъска обущата на Бойко Борисов, твърде неудобно приведена и дори свита отдве пред него!
Съгласен съм с Вас, че ако една партия успее да формулира жизнени идеи, то няма как тия идеи да не овладеят "масите", широките социални кръгове. Ето защо аз продължавам да твърдя, че проблемът на "автентичната десница" у нас е ценностен, бих казал дори и морален. Примерно, тази десница у нас още не смее да заяви причастност към традиционните консервативни и християнски ценности, които, както и да го погледнем, все пак са вековни ценности и на нашия народ. Вероятно причина за това е боязънта да не би да бъде загубен за каузата обработваният десетилетия наред от комунистическия атеизъм "редови българин", който живее в условията на една не само екзистенциална, но и на ценностна, духовна и личностна катастрофа. Аз в блога си напоследък публикувам цяла поредица от статии в тази насока, в които като философ-изследовател се опитвам да представя реалната картина на толкова неблагоприятната ценностна ситуация, която е налице у нас.
Може би ключът нищо чудно да е точно там, според това, което подхвърляте: по-важното е „какво”, а не „кой”. Тук проблемът е колосален: у нас добрите идеи се отхвърлят безапелационно и на общо основание само защото не са изказани от "правилния човек" и на "правилното място". Десните политически дейци у нас, като се почне от самия Костов, мине се през Р.Кънев, и се стигне до най-баналния селски активист на СДС или ДСБ, са преизпълнени с отвращение, презрение и с погнуса даже спрямо личностното начало. Най-големият порок на този модел, наложил се в средите на десните партии, в СДС след 1989 г. и после в ДСБ, е игнорирането и потискането на личностното начало, това личностно начало, което по принцип трябва да е доминанта на всяко съзнание, което има претенцията да е дясно.
Това се правеше от най-ранната история на СДС и се прави и досега - заповядайте, примерно, в един пловдивски клуб на ДСБ, където, примерно, се разпорежда г-н Спас Гърневски. Знаете ли каква е атмосферата там? Ако не знаете, ще Ви кажа: г-н Гърневски седи на трон, а дузина поразсъблечени сини бабички-пенсионерки му веят хладинка с палмови листа и го целуват чат-пат в морни уста; "образцовият член" на такъв "клуб на автентична дясна партия" е най-примерен подлизурко, които клечи на колене и постоянно сторва мили очи на "великия лидер", поради което иска да се провре в неговия тесен "приятелски кръг"; защо знае, че само ако попадне там, може вече и да почне да расте нагоре; като заветната мечта, разбира се, е попадането на избираемо място в листите в някаква необозрима перспектива на бъдещето.
Това е положението, г-н Андрей, г-н Кънев е политически лидер на ДСБ на цял софийски район и сам може да каже по-добре от мен каква е там реалната ситуация; аз казах каквото знам за един пловдивски клуб на ДСБ - и каквото съм го видял с очите си. Отчайващо е според мен положението и по тази причина трябва да се разговаря най-открито, без скрупули, без глупави предубеждения от рода на това "кой е по-важен", кой е "партиец", кой е лидер, кой е "профан от низините", кой е от "елита", кой е от "централния район на самия център на София" и прочие, и прочие.
Бъдете здрав! Да се надяваме в толкова интересната, по мое виждане, наша дискусия да се включи и самият автор и домакин на този блог, щото аз, примерно, взех да се чувствам доста некомфортно при неговото мълчание - сякаш съм един най-нежелан натрапник...
Перфектен Радан. Перфектно ДСБ с Радан председател.
Здравейте, г-н Грънчаров,
Извинявайте много за съмнението в „дясност”, то беше шеговито, а аз дълбоко съжалявам за него, защото от изложението Ви следва, че ви е засегнало. В никакъв случай не го мисля сериозно, само ми е интересно да поспоря с „истински” философ и то по въпросите на „дясното”, защото, както и Вие казвате: „много „десници” се нароиха напоследък у нас”. Последното според мен може би е донякъде закономерно. Знам от лични контакти, че дясното мислене и с него антикомунизмът са възникнали още преди Желю Желев да напише „Фашизмът”.
Ако споделям , че десницата не трябва да бъде затворена в себе си, все пак имам различно мнение по този въпрос, доколкото „черупката”, за която говорите, може да бъде плод на много фактори, в това число на множество външни за нея фактори като липса на достатъчно средства за собствени медии, изолация и дезинформация от страна на другите медии и т.н. (Например „изчистването” от главните радио- и телевизионни канали на всички неудобни за властта журналисти в рамките на предишния мандат не е ли фактор? Поддържането на собствени медии, пропагандиращи собствената политика на левите, очернящи всичко, постигнато от десните и атакуващи персонално десните лидери, включително с компромати и откровени лъжи не е ли фактор? Притежанието на едно частно радио от депутат на БСП („Инфо радио”) и маскирането му като „дясно радио” няколко години чрез авторските предавания на двама десни журналисти, които обаче са върли противници на някои десни лидери не е ли фактор?). Без да изброявам до отегчение, с една дума, мисля, че ниският резултат не се дължи само и единствено на вътрешни фактори като „досегашните стереотипи на поведение и мислене”, както смятате Вие. Ето това идеализиране на политиката от Ваша страна и игнорирането на „ударите под кръста”, Ви кара да смятате, че няма партии-спирачки и всичко е въпрос едва ли не на надприказване. Ще си послужа с Ваши думи, перифразирайки: като няма „неудържим възход на нацията”, Вие си мислите че няма и „спирачки”. Аз, според мои си критерии, смятам, че спирачки има и то огромни. Нещо повече, аз очаквам в скоро време конструирането на нови спирачки, каквито досегашната ни история не познава, дано не се окажа прав!
Не ми е много ясно какво искахте да кажете с „личностното начало” и ако личният Ви опит в това отношение е негативен, защо мислите, че всички лидери на дясната коалиция презират „личностното начало”. Ако приемем за верни твърденията за авторитаризма на г-н Костов, той (авторитаризма) не се ли корени именно в надценяването на (собственото) личностно начало и следователно не води ли до уважение точно към личностното начало и недооценка на общностното начало? Вероятно тези работи Вие ги разбирате, за разлика от мен, затова мисля, че с Вас не е зле да се поспори, който иска, ще се включва, колкото повече мислещи глави се включат в спора, толкова по-близо ще сме до истината (в математиката това е доказано чрез „интеграла на Гаус”).
Що се отнася до неоценената от нас разлика между „какво” и „кой”, тя беше много добре оценена от другите, в т.ч. от ББ, който умело ги съчета и двете. Влизането в парламента на РЗС например нагледно показва, че и само голо „какво” пак върши огромна работа, даже и при пълна липса на „кой”, даже и направо при отрицателен „кой”!
Поздрави, Андрей.
Здравейте, Андрей, подхвърляте следното: Не ми е много ясно какво искахте да кажете с „личностното начало”...", та в тази връзка ще Ви приведа поне един откъс от мое изследване по този проблем, което намери място в книгата ми БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (Идеи за нашата философия на живота, историята и съвременността), излязла още в 2007 г.:
Между нас като мислещи, оценяващи и действащи свободни същества съществуват някакви невидими “нишки”, които въпреки всичко ни свързват в една, макар и разнолика, но човешка общност. Това са нашите ценности, за които често не си даваме изобщо сметка: те обаче си действат най-подмолно, но точно затова и така мощно.
Ценностните групирания, благодарение на които вътре в една група или общност разбирането и солидарността са възможни – но в същото време точно те и ни противопоставят на всички останали ценностни общности! – са факт на живота, който трябва да приемем със смирение. Дискусиите, диалогът, най-свободните разговори при зачитане на правото на другия да бъде различен и при уважението на позицията му, са единствения начин за постигане на “истината”, за доближаване до “обективността”, за някакво що-годе сближаване на позициите и на тази основа за постигане на единодействие.
Всичко казано дотук ме подготви да поставя своята диагноза: обществото ни като цяло, пък и десницата в частност, страдат от недостатъчно ясна ценностна идентичност. Това означава, че липсва развито съзнание за най-същностните измерения и фактори, които ни правят такива, какви сме.
И които ни правят личности и граждани в най-възвишения смисъл на тия думи. Хората у нас са поразени от вируса на безсмислието, който е крайно опасен и срещу него трябва да се борим най-решително. По повърхността това се изявява именно като усещане за обърканост, за загуба на ориентирите и на опорните точки, като чувство за невероятна абсурдност на случващото се. Такъв човек се чувства оставен на произвола, лъган, окраден, подигран, насилван от най-тъпи гаври.
А под повърхността, в основата на подобни феномени на масовото съзнание, стои именно този така коварен ценностен релативизъм или загубата на субстанциалните ни опори – ценностни, нравствени, духовни – които ни правят свободни човешки същества и граждани.
Обществото ни като цяло, а и десницата в частност, ще тръгнат към оздравяване и ще повярват в силата си едва когато осъзнаят, че именно ясната и същностна идентичност – дълбокото убеждение за собствените ти ценности – е нещото, което носи здравина и сила. Когато си объркан, когато не знаеш какво точно искаш, когато си се поддал на безнравствени подбуди, когато си се подхлъзнал към най-пошъл прагматизъм, когато си изневерил на най-базисни ценности, когато си станал двуличен, тогава никой няма да ти се довери. Изглежда точно това се случи на десницата, на десните лидери – и именно то е в основата на нейната криза.
Кризата на десницата се дължи на ценностната неизявеност на дясното съзнание, на недостигнатата все още ясна ценностна идентичност на хората, които определят себе си за десни – било то политици и лидери, било най-обикновени граждани, симпатизанти и “гласоподаватели”. Завинаги с усет само не може да се живее, иска се и съзнание: дотук десните ги сродяваше само и единствено усета за свобода. Но това вече не стига, иска се съзнание за целостта от ценности, които правят “склонния към дясното” човек гражданин, ясно съзнаващ своята принадлежност към дясната философия.
Затова доверието към десницата ще расте успоредно с нейното ценностно укрепване, с постигането и демонстрирането на ясно съзнание за ония ценности в тяхната необходима връзка, които дават огромните предимства на дясномислещия човек. И които съвпадат с една съвсем човечна и нормална чувствителност, с едно най-естествено светоусещане и с една така практична житейска философия.
Това, че десницата най-болезнено преживява своята ценностна неизявеност, пък и самото усещане за “провал” и “крах” на дясното показва, че десните хора, отличаващи се с една по-изтънчена и мобилна чувствителност и мисловност, най-напред и доста болезнено усетиха този коварен ценностен дефицит.
Същото, но не в така остра форма, е налице и при лявата ценностна парадигма, която обаче винаги се е отличавала със съвсем закъснели реакции. А пък възходът на популизма, на политическия нихилизъм, на най-разюзданата демагогия и на аморализма в сферата на политическото всъщност е външният израз и “черпенето на дивидентите” именно на ценностния вакуум, в който се оказахме: колкото сме по-объркани, толкова повече ще просперират пишман-политиците и ментетата. Нашата обърканост е извора, който подхранва тяхната арогантност.
Успоредно пък с ценностното оздравяване и с развитието на все по-ясната ценностна идентичност на нашите десни партии, с изкристализирането на дясната ценностна ориентация, ще намалява и “социалната основа” на популистите и на политическите шарлатани. И точно този е търсения ефект на все по-разрастващо се доверие и на увеличаваща се подкрепа към автентичното дясно.
Ако това не стане, току-виж Б.Борисов ще успее по най-левичарски начин да открадне дясното под носа на дясномислещите хора и техните лидери, което, както и да го погледнем, си е същински резил…
Спирам дотук; виждате, преди колко време съм прогнозирал това, което стана сега, на 5 юли 2009 г. Не си го приписвам като заслуга, просто го констатирам.
В тази връзка искам да предложа на нашия любезен домакин, който е фактор в ДСБ, една идея, много ми е интересна как ще се реагира спрамо нея.
Сега чета мемоарите на г-жа Маргарет Тачър. Между другото там установих, че към Консервативната партия съществувал един "Център за политически изследвания", който се оказва безкрайно полезен за нея, тъй като е успявал да разработва работещи идеи, подходящи за онзи момент.
Та в тази връзка предлагам подобен Център да се създаде и към ДСБ. Как гледа г-н Кънев на това подхвърляне, дали то ще бъде даже обсъдено или дори прокарано в ръководството на ДСБ, ми е твърде интересно. Интересна ми е самата реакция. Щото гледам как у нас разни хора, несведущи в тази деликатна област на ценностите и идеите, по един най-непрофесионален начин се мъчат да предлагат "идейно-програмни и стратегически виждания", които ми приличат на това, да речем, училищната чистачка да почне да се произнася най-авторитетно за методите на модерното преподаване на философия, примерно...
Докато не се разбере, че в една модерна партия този момент - личностно-ценностният, идейният, свързаният със прогнозиране на работещи и печеливши стратегии на въздействие върху съзнанията и пр. - не бива да се подценява, напротив, той е най-важният, дотогава българската десница ще продължава да си стои в пелените, да не говорим за това, че съвсем няма да може да стъпи на крака и да поеме към бъдещето си.
Здравейте, г-н Грънчаров,
Вашият откъс е чудесен, има много верни и силни моменти, например: „Такъв човек се чувства оставен на произвола, лъган, окраден, подигран, насилван от най-тъпи гаври”. Свива ми се сърцето за такива хора, като гледам желанието им да направят нещо за страната си и тяхната безпомощност. Аз съм инженер и съм по-близо до физиката, отколкото до философията, но и физиката има някои претенции за обяснение на нещата, та към Вашия текст бих добавил нещо: според моите наблюдения не трябва да изпускаме, че дефицитът на ценностна ориентация у „десницата в частност” не се дължи единствено и само на „подхлъзването” на самата десница, защото, съгласете се, първо: ако са се подхлъзнали един-двама или двеста, това не означава, че са се подхлъзнали всички десни, рано или късно се вижда кой какъв е и кое какво е; второ: масираното проникване на лъжливи „десни” с неясно какви цели (нужно ли е да изреждаме имена?) е факт, който не може да е принос на самата десница; трето: „липсата на развито съзнание за най-същностните измерения и фактори”, оформяща споменатата обърканост, е старателно култивирана липса – напоявана, наторявана, възпроизвеждана по хиляди начини, с включване и на медии, шоумени, реклами с брадви и т.н., вече го коментирах. Не смятам, разбира се, че дясното никак не е помогнало – най-малкото то се роди внезапно и трябваше да набира „на ход” опит (единиците хора с опит бяха много възрастни и вече ги няма). Опитът на противниците му е най-малко стогодишен, а аз мисля, че е доста по-голям. Иначе съм съгласен с голямото значение на ценностната ориентация – нали точно това имам предвид с моето „какво”, противопоставено на „кой”.
Съжалявам, не съм чел Вашите книги. Рядко ми се отдава удоволствието да чета, макар че събирам много заглавия с намерението да ги прочета някой ден. Къде могат да се намерят?
Мисля, че такива Центрове, какъвто предлагате, има един-два, макар че са по-общи и нямат партийна обвързаност. Все пак, аз лично подкрепям предложението, даже и други Центрове трябва да има, но това е дълъг разговор. Бих подхвърлил една идея на четящите този блог и с това мисля да се оттегля временно, за да не прехвърля границата на нормалното, както и Вие споменахте:
Знае ли някой защо привържениците на „земеделската идея” от толкова десетилетия се роят на „крилца и перца”? А знае ли някой коя точно е „земеделска идея”? Дали това е идеята на Стамболийски или на Я.Сакъзов, или пък най-правилната е на Г.М.Димитров, или пък на Г.Трайков, или на П.Танчев (и такъв имаше)? А знае ли някой какво е „синята идея”? Преди 15-18 години всички знаеха каква е тя: първо да падне „член първи” и се въведе многопартийна демокрация, после да се върне отнетата частна собственост, да се извърши приватизация и се разреши частното предприемачество, да се смени модела на производството и се въведе пазарна икономика, после естествено дойде ред на влизането в ЕС и НАТО. Всички тези последователни цели изискваха непрекъсната борба за тях, голяма мобилизация и мисля, че е резонна метафората за локомотива. Виждаме, че всъщност „синята идея” е била въплътена в съвсем конкретни неща, тя не е догма, нито „манифест”, тя е била нещо живо, следователно се очаква и занапред да е същото постоянно менящо се нещо. И доколкото в момента очевидно е ясна колкото „земеделската идея” (също променяща се), дотолкова се появяват и „сини крилца и перца”. Г-н Кънев, не е ли добре, ако в ДСБ се роди инициатива за широко обсъждане на „синята идея”, нейното прогнозиране и преформулиране, като се поканят за участие в този „конкурс” всички дясномислещи и най-вече младите, защото те по-ясно си представят бъдещето?
Поздрави, Андрей.
Здравейте, г-н Андрей, изцяло се присъединявам към Вашите констатации и се оттеглям от дискусията, чакайки със затаен дъх становището на уважавания домакин на блога...
За жалост любезният и толкова уважаван домакин на блога изглежда така се уплаши от нещо, че изчезна "яко дим" даже и от собствения си блог.
Явно няма да имам щастието да ми отговори на публично зададения въпрос: както и подобава за политик в извънизборен период :-(
Публикуване на коментар