вторник, 29 юни 2010 г.

Фонд „И аз съм човек“.

Имаше такова понятие, в годините на късния социализъм. Означаваше мъжът в семейството да скрие част от заплатата от жена си, за да не се отчита за всяка мастика. Или пък – да се отчита за три, но да изпие шест, образно казано. Или пък да купи карамфили на някоя колежка за осми март. Или пък – не точно за осми, и не точно март. И може би – не карамфили. Всичко зависи от размера на заплатата и най-вече – от размера на скритата част, т.е. именно на фонда „И аз съм човек“. Изобщо този фонд беше предвиден за финансиране на разходи, които семейният съвет (в тези години – вече с доминираща роля на съпругата по парични въпроси) не би одобрил, или пък разходи, за които семейният съвет изобщо е по-добре да не разбира. Днес бихме ги нарекли допълнителни фискални мерки.

И точно така ги нарича правителството в проектозакона за актуализация на бюджета. Един милиард сто и петдесет милиона за „структурни реформи и допълнителни фискални мерки“. Какво всъщност стои зад тези думи и зад тази внушителна цифра? Отговорът е – и всичко, и нищо.:

- Може да е финансиране на пенсионна реформа, може да са безотговорни харчове от типа на „малки демонстрационни проекти“, разбирай – чешмички.

- Може да са средства за преструктуриране и намаляване на администрацията, може обаче да са „допълнителни“ мерки за предизборно раздаване на средства в ключови за местните избори догодина общини.

- Може да цената за преобразуване на болници в хосписи и центрове за спешна помощ, може и да е поредното изливане на средства в пробитата каца на днешното болнично здравеопазване.

- Може да са парите за промяна на модела на социално подпомагане – от плащане „на глава“ към насърчаване на същинско включване на трудовия пазар. Но може и да е de facto купуване на гласове чрез поддържане на съществуващия модел.

Можем ли да предвидим в каква посока ще тръгнат тези пари – към финансиране на реформи или към „допълнителни мерки“? За съжаление – можем. И предположението е песимистично, защото самата алтернатива в текста на проектозакона го предполага. След като управляващите отказват да запишат конкретни реформи с конкретно финансиране, значи тези реформи просто няма да се случат. Правителството иска тези пари на разположение без предварителен ангажимент какво ще прави с тях, по три причини:

а) страхуват се, че поради административен провал на приходната агенция пак няма да съберат приходите в бюджета и е нужен резерв;

б) имат нужда от свободни пари за предизборни цели и

в) премиерът обича да „дава“, като му „поискат“.

Нито едно от тези три бюджетни пера не попада в графа реформи. Но всичките попадат в графа „три мастики отгоре и карамфили за колежката“. Никой не е гласувал за тези харчове. Те не са приети от „семейния съвет“. Не сме искали парите ни да се харчат така.

Ако не се приемат предложенията на Синята коалиция за предварително планиране на разходите за пенсионна, здравна и административна реформи, по-добре да запишат – един милиард за фонд „И Бойко е човек“.
.

3 коментара:

Георги Антонов каза...

Статията съдържа много полезни напътствия за младите и неопитни, на които им предстои да управляват бюджет, бил той и семеен. Предупреденият е въоръжен. ;)

Анонимен каза...

как така човек, това е нечовешко :)))
пазвантин, кучкар, пожарникар, суперстар или просто свише дар ;)

Анонимен каза...

radane da te e.... koi ta fane

Spria da pishesh.

da ne si na moreto?