четвъртък, 19 август 2010 г.

Слънчасали бакалски сметки за пенсии

Наистина слънчасах последните две седмици от темата за т.нар. "пенсионна реформа" на ГЕРБ. Явно си е заслужавало, защото практически всички медии отразиха позицията на ДСБ по законопроекта за изменение на Кодекса за социално осигуряване.

Срещу тази наша позиция има едно много сериозно възражение, представено - за съжаление в доста нелепа форма - в един кратък анализ на вестник "Труд" - "Слънчасали тъмносини мисли за пенсии". Възражението е следното:

... Ще рече и душата да е в рая, и... другото - където ти се ще. ...
(Да, затова казвам, че формата е нелепа ...)

Накратко - как така признаваме проблема с дефицита и дългосрочните демографски предизвикателства, а се противопоставяме на двете очевидни финансови решения - вдигане на стажа (т.е. да плащаме по-дълго) или на осигуровките (т.е. да плащаме повече).

Ами много е просто.

Проблемът не е бакалски. Пенсионна реформа не се прави с амбалажна хартия и молив зад ухото. И двете бакалски сметки отговарят на въпроса КОЛКО да се плаща за пенсии (защото дали плащаме повече години или по-високи вноски, все значи едно - плащаме повече пари). Но не отговарят на въпроса КОЙ плаща.

Българската пенсионна система е преди всичко несправедлива. Тя възлага цялата тежест на малцина, които се осигуряват на реални средни и високи доходи. Твърде малко са хората, които внасят, твърде много - тези, които ползват привилегии и тези, които са изтикани в 'сивата икономика' или пък доброволно си живеят там. Едно работещо (и съвсем не богато!) малцинство внася основната част от пенсионните вноски, както и от данъците, с които държавата панически запушва дупките в системата. Внася ги упорито, цял живот, а накрая получава ... същата мизерна пенсия като тези, които не са внасяли. (Да не говорим за дребните занаятчии и търговци, на които изстискват вноски върху доход, който често не са получили. И после били в сивата икономика - ами къде да са??). Накратко - системата наказва работещите, били те заможни или бедни.

Ами няма как да стане. Проблемът не е в сметките, а в мотивацията.

От една страна е положителната мотивация - работещите хора да видят реална полза от цял живот на усилия и лишения.

От друга е отрицателната мотивация - да сме наясно, че няма привилегировани групи, които ще получават много повече от приноса си. Ако искаш пенсия бачкаш.

Едва тогава идва ред на сметките. Какъв е дефицитът, каква е демографската картина, колко са хората в наистина неравностойно положение, за които обществото носи отговорност и проявява солидарност.

Да - най-вероятно има нужда от увеличаване на стажа, а може би и на вноската. Сметката ще се увеличава... Но нека първо уточним кой я плаща ...

Още от мен по темата:

"Висок доход и високи вноски, а на финала - ниска пенсия" - статия за "24 часа" и

Разговор за пенсионната реформа в ТВ7 - първа и втора част.
.

1 коментар:

ddiddo каза...

Поздравления за позицията, Радане!

Само, че трябва да се направят още няколко крачки до реална и справедлива реформа - преход от солидарна пенсионна система към индивидуална.

Все още има хора, които получават по-високи пенсии, защото са били партийни секретари, доносници и прочие активисти на тоталитарната държава. Нека получават като пенсия дял от резултата на техния труд - клевети, омраза, психически тормоз.

Сега сериозно - би трябвало всеки сам решава каква пенсия иска и съответно колко и до кога да внася осигуровки. Сегашните пенсионери да си поеме бюджета със статут на социално онеправдани хора, а не пенсионери.