Миналата седмица публикувах статия, която излезе по малко помпозното заглавие "Без Живков в ЕНП". Същината на текста беше обаче нещо съвсем друго:
Една от най-грозните и най-устойчиви заблуди, сред които живеем, е тази за "сигурността по онова време". Сигурността по времето на Живковата диктатура и произвол... Толкова силна е тази заблуда, че дори успя да промени смисъла на думата сигурност, да ѝ придаде елементарен, битов, дребнав характер (тук не коментирам зловещия смисъл на словосъчетанието "Държавна сигурност"...).
Но нека видим конкретно какво направи комунистическият режим за сигурността на своите граждани, в няколко, последователни и периодични стъпки:
1. През '47-'49 отне недвижимата градска и индустриална собственост на средната класа;
2. През '50-те години с масирано насилие и принуда отне поземлената собственост на всички български селяни, дори и на най-бедните, отне им също добитъка и земеделския инвентар;
3. През '60-те и '70-те години проведе дирижирана от чужбина, политически мотивирана и пазарно необоснована "индустриализация" и "въдвори" българските граждани, оставени без наследствената си поземлена собственост, на работа в тях;
4. През 1973г. прие ЗСГ (Закона за собствеността на гражданите), с който изрично забрани на едно семейство да притежава повече от един недвижим имот, принуди хората да продадат буквално на безценица наследствени апартаменти, дюкяни, дворни места;
5. В началото на '80-те проведе последната вълна на национализация, с която отне магазини, павилиони, работилници, ателиета на хората, които си изкарваха хляба със собствените си ръце в тези помещения;
6. Отново през '70-те и '80-те държавата събра спестяванията на гражданите (които нямаха ПРАВО на никаква стопанска инвестиция - в имот, в инвентар, машини и т.н.) и ги напъха в пирамидата на "лихвоточките" срещу надеждата за спасение от жестокия дефицит на жилища след 15-20 години. Същото се отнася за спестяванията за коли, прахосмукачки и телевизори...
7. През целия период от 50-те до края на 80-те години поддържа галопираща инфлация, обезценка на лева и периодично аднинистративно повишаване на основните цени. Поради липсата на собственост и възможности за инвестиране, гражданите са незащитени срещу инфлацията и обезценката на парите;
8. През целия период е забранено придобиването на чужда валута и са проведени две парични реформи, при които по-сериозните спестявания са обменени на по-нисък курс, т.е. отнети са (след собствеността) и направо парите на хората.
9. През целия период, властта упражняваше 100% политически контрол върху всички средства в банките и свободно разполагаше с всяка стотинка, изработена от хората, без правила и контрол.
След провеждане на тези (примерно) 9-10 стъпки по изземване на имота, инвентара и спестяванията на гражданите, комунистите окрадоха парите от банките, предизвикаха две вълни на хиперинфлация и зарязаха българите:
- Без собственост
- Без земя и традиции в земеделието
- Без добитък
- Без магазини и работилници
- Без спестявания
- Без пенсионен фонд
- С рухнали индустриални предприятия
- С милиарди долари дълг
- С ... лихвоточки вместо пари.
Това днес наричаме ... сигурност.
В края на цитираната статия написах следното:
Дано - ако не утре, то след 20 години - понятието за сигурност да е повече насочено към бъдещето, към личната отговорност, към грижата за семейството и децата ни.
.
И ако кризата се задълбочава ... то не е просто защото Борисов не проведе реформи. Нека бъдем честни -ние знаехме, че той няма компетентността за реформи. Разбрахме бързо, че няма и смелостта. ...
Но Борисов не можа да осигури най-важното, за което беше избран - сигурност .... Не можа да го направи и няма да успее. Няма да успее и Първанов. Защото те жалят по Живковите времена. ... Политическата мисъл на ГЕРБ е формирана в Симеоново, а "алтернативата" на Гоце - в АОНСУ.
Една от най-грозните и най-устойчиви заблуди, сред които живеем, е тази за "сигурността по онова време". Сигурността по времето на Живковата диктатура и произвол... Толкова силна е тази заблуда, че дори успя да промени смисъла на думата сигурност, да ѝ придаде елементарен, битов, дребнав характер (тук не коментирам зловещия смисъл на словосъчетанието "Държавна сигурност"...).
Но нека видим конкретно какво направи комунистическият режим за сигурността на своите граждани, в няколко, последователни и периодични стъпки:
1. През '47-'49 отне недвижимата градска и индустриална собственост на средната класа;
2. През '50-те години с масирано насилие и принуда отне поземлената собственост на всички български селяни, дори и на най-бедните, отне им също добитъка и земеделския инвентар;
3. През '60-те и '70-те години проведе дирижирана от чужбина, политически мотивирана и пазарно необоснована "индустриализация" и "въдвори" българските граждани, оставени без наследствената си поземлена собственост, на работа в тях;
4. През 1973г. прие ЗСГ (Закона за собствеността на гражданите), с който изрично забрани на едно семейство да притежава повече от един недвижим имот, принуди хората да продадат буквално на безценица наследствени апартаменти, дюкяни, дворни места;
5. В началото на '80-те проведе последната вълна на национализация, с която отне магазини, павилиони, работилници, ателиета на хората, които си изкарваха хляба със собствените си ръце в тези помещения;
6. Отново през '70-те и '80-те държавата събра спестяванията на гражданите (които нямаха ПРАВО на никаква стопанска инвестиция - в имот, в инвентар, машини и т.н.) и ги напъха в пирамидата на "лихвоточките" срещу надеждата за спасение от жестокия дефицит на жилища след 15-20 години. Същото се отнася за спестяванията за коли, прахосмукачки и телевизори...
7. През целия период от 50-те до края на 80-те години поддържа галопираща инфлация, обезценка на лева и периодично аднинистративно повишаване на основните цени. Поради липсата на собственост и възможности за инвестиране, гражданите са незащитени срещу инфлацията и обезценката на парите;
8. През целия период е забранено придобиването на чужда валута и са проведени две парични реформи, при които по-сериозните спестявания са обменени на по-нисък курс, т.е. отнети са (след собствеността) и направо парите на хората.
9. През целия период, властта упражняваше 100% политически контрол върху всички средства в банките и свободно разполагаше с всяка стотинка, изработена от хората, без правила и контрол.
След провеждане на тези (примерно) 9-10 стъпки по изземване на имота, инвентара и спестяванията на гражданите, комунистите окрадоха парите от банките, предизвикаха две вълни на хиперинфлация и зарязаха българите:
- Без собственост
- Без земя и традиции в земеделието
- Без добитък
- Без магазини и работилници
- Без спестявания
- Без пенсионен фонд
- С рухнали индустриални предприятия
- С милиарди долари дълг
- С ... лихвоточки вместо пари.
Това днес наричаме ... сигурност.
В края на цитираната статия написах следното:
... сигурност за дребните предприемачи, за хората със свободни професии, за семейните фирми, за младите хора е точно това - че няма да са жертва на корупция и привилегии. Сигурност, че ще развиват бизнеса си в честна конкуренция. Че ... ще има ясни и еднакви правила. Че собствеността ще е неприкосновена и наследима, че от труда си е да натрупват спестявания за старините си, да гледат напред. Ще могат да осигурят семействата си по начин, който на родителите им беше забранено да се замогнат в честно състезание. Защото в непрежалимите Живкови времена това беше забранено - да трупаш през жизнения си път, за да тръгнат децата ти от по-високо стъпало... това най-естествено човешко желание.
Дано - ако не утре, то след 20 години - понятието за сигурност да е повече насочено към бъдещето, към личната отговорност, към грижата за семейството и децата ни.
.
10 коментара:
Искаше ми се да добавя, че комунистите избиха по лагери интелигенцията и всички свободомислещи хора...
Поздравления за така точния анализ, към който не може да се прибави почти нищо! Похвално е, че се е осъзнало дълбокото родство между милиционеро-популистичния и ченгесаро-олигархичен носталгизъм към "непрежалимите времена на комунизма", които в лицето на Бойко Борисов и Гоце Първанов намериха своята най-изразителна персонификация и въплъщение.
Преди десетина години големи слоеве на българското общество сякаш се вцепениха от страх и трепет пред необозримите хоризонти на свободата, които се разкриха в резултат на смелите реформи на правителството на СДС и на Иван Костов - и изтръпнаха от предчувствието за нейните тежести, предизвикателства, коварства и отговорности.
Тогава тия настроения бяха използвани от стратезите на ДС-КГБ, които домъкнаха мадридския измамник Симеон, в чието лице овладяната от носталгия по блажените тодорживкови времена природопопулация намери своя нов кумир и вдъхновител. Тоя екстаз на най-пошло умиление по ленивото време на безотговорност, свързвано с епохата на бай Тодор Живков, неизбежно доведе до това, че на вълната на социалисто-комунистическия популизъм-носталгизъм се качи друго едно ченге от ДС, именно хероя от Сирищник.
Симбиозата на толкова популистичния патернализъм със социалисто-комунистическия носталгизъм успя да надмогне разочарованията от краха на всички надежди на наивните "народни маси" при провала на Симеон - и в резултат през 2005 година се роди уродливото чудовище, наречено тристранна коалиция, която справедливо заслужи прозвището "разбойническа".
Но тия мнозинствено-народни чувства и копнежи по времето, белязано от макар несвободната, ала за сметка на това така измамна сигурност на пълната безотговорност на социалисто-комунистическия "рай" създаде предпоставки да се роди съвсем уродливата и хипертрофирана надежда, че исполин като Бойко Борисов ще може да впрегне мощта на държавата, та комуноидната общност да изживее още един "триумф", подобен на байтодорживковия.
Ала действителността и животът бързо попариха надеждите и съкрушиха идилични видения - понеже наистина животът не се подчинява на ефимерните копнежи на носталгиците, а си има своя желязна логика, нарушаването на която пък си има огромна цена, плащаща се даже с лихвите.
В тия условия "алтернативата" на абсурдно-парадоксалния и съвсем неадекватен на времето ни комунистическо-ченгесарски носталгик Гоце Първанов може да бъде една-единствена: путински тип авторитаризъм, съчетан с популистично бойкоборисовско перчене и лъготене.
В тази ситуация ми се струва, че в близките месеци ще се разиграе медиен циркаджийско-фокуснически фарс за насаждане в съзнанията на усещането за някаква уж "принципна несъвместимост" между умилителната гоцевска носталгия по путинския тип авторитаризъм и бойкоборисовската популистична бабаитщина, та наивният електорат да се разцепи в чувствата и симпатиите си, но за сметка на това пък да бъде за пореден път излъган, а също и не бъде допуснато да се разбуди от вцепенението си. А пък в есента на следващата година, т.е. след президентските избори - убеден съм на 100% в това! - Бойко Борисов и Гоце Първанов, сито охранени от "народната любов" като гергьовденските кърлежи с овча кръв, ще плеснат с ръце и ще се прегърнат - с оглед на това да царуват ако не вечно (както става в Русия с тържествуващия авторитарен путинизъм), то поне два-три мандатеца.
Разбира се, битката на автентичната десница за разбиване на тия угочавеско-путински кроежи на Гоце и Бойко ще бъде много тежка, понеже тия двамата другари (те наистина са свързани кръвно и генетично като сиамски близнаци - и това скоро ще се разбере от всички!) притежават пълния медиен ресурс и монопол за осигуряване на игричките си.
Но най-големият съюзник на десницата в това отношение, както и друг път съм отбелязвал, е самият живот, сиреч, желязната логика на икономическите и пазарните закони - и законите на развитието на самата действителност. Този фактор пък е фатален за ония, които като Гоце и Бойко (и цялата ченгесарско-кагебистка измет, стояща зад тях) си позволяват лукса така волунтаристично да нарушават логиката и законите на самия живот.
Цялата работа значи е да се открие как да стане така, че мнозинството от нацията да отрезвее по-скоро и с по-малко загуби и разпиляване на сили, а също така и по-безболезнено от илюзиите си, та да се примири най-сетне с предизвикателствата на човешката свобода, разкриваща всички хоризонти. И явяваща се главен фактор за просперитета на индивидите, общностите и нациите.
Разпространението на съзнанието за предимствата на свободния и инициативен живот у все по-широки слоеве е онази психологическа, мирогледна, ценностна и нравствена предпоставка, която ще се превърне в един момент в главен социален фактор за окончателно погребване на популистично-социалистическите илюзии, които като като воденичен камък на шията дърпат цялата нация към провала и бедността.
Не казваш нищо за възродителния процес и многото българи с друго самосъзнание, както ги наричат принудени да напуснат родината си. По силата на обстоятелствата се срещам с много от тях сега идващи на почивка или при децата си (учещи в нашите университети) и огромната разлика между тях и тези които са останали тук – пълна мизерия за останалите (без върхушката от ДПС, разбира се)
Сигурност ли? Можеха в 3 часа през нощта да те измъкнат от леглото "за справка".
Можеха на улицата посред бял ден и на сухо да ти обръснат брадата.
Можеха за един нищо и никакъв виц да ти съсипят живота.
Да е.а тая сигурнот, да е.а!
Защото в непрежалимите Живкови времена това беше забранено.
A-a-a-a ne za vsichki. Za nEkoi drugari ne beshe zabraneno.
NAprotiv...
Сигурноста беше като тази в затвора.
Имаше сигурност за онези , които се подчиняваха на системата. Тя се заплащаше с раболепие, доносничество и други такива. Достъпа да благините ставаше с връзки, а мафията мой човек бе вездесъща. Облагодетелстваните от системата бяха тези с привилегиите , а те се раздаваха така както султанът е раздавал владения на спахиите си. Понеже съм живял в тази система, мога да посоча и някои положителни черти.Болшинството от хората бяха еднакво бедни и зависими и по тази причина се чувстваха равни.Никой не бързаше за никъде и имаше работа за всички.Лишени от възможността да трупат собственост, хората се веселяха и си носеха новите дрехи. Можеше да не се заключваш и по тъмните кьошета не дебнеха наркомани. Образованието беше достъпно за всички с изключение на някои специалности запазени за по равните другари и комсомолци. Когато в саваната има един прайд лъвове те нападат не само тревопасните но и хиените, кучетата и изобщо другите хищници, и им отнемат плячката. Това е по-добре за тревопасните защото хищниците намаляват.Комунистическият елит не позволяваше други да се занимават с престъпления. Престъпността е или частна или държавна или и двете. В момента тя е сраснала в олигархия с държавата. Та комунистическият елит от ниските и средни нива се чувстваше в много по-голяма степен незащитен от обикновените труженици. Лъвовете горе разкъсваха от време на време по някоя хиена за назидание на останалите и следяха някой да не стане много известен и популярен.
Отпушване на канали София
Пътна помощ Варна
Публикуване на коментар