четвъртък, 9 юни 2011 г.

Кандидатите на десницата: 3 важни разлики


Ще се опитам да бъда много кратък. Подкрепям доцент Светослав Малинов и инж. Прошко Прошков не просто защото са кандидати на ДСБ, и дори не само защото са ми приятели.


Виждам три разлики между тях и кандидатите на СДС, особено съществени за кампанията и избора, които ще правим наесен. Подробно писах за вестник "Седем" (вж. пълния текст).

Накратко:

1. Различни виждания за бъдещето на Синята коалиция.

Светослав Малинов и Прошко Прошков са хора, които не просто са доказали своята съпричастност към десния съюз – те са се борили за него вътре в ДСБ, утвърждавали са го като коалиционни кандидати, постигнали са изборни успехи за него. Убеждавали са скептици като мен в нуждата от стабилни съюзни отношения между ДСБ и СДС.

2. Различно отношение към миналото на десницата и особено управлението в София, олицетворено от триадата Софиянски-Бакърджиев-Антоан Николов.

Светослав Малинов и Прошко Прошков доказват, че са действително ново политическо поколение – не като възраст, а като лична политическа биография, позиции и послания. Те могат да убедят демократите, че десницата е извървяла своя път към тях.

3. Различно отношение към ГЕРБ.

Повторното търсене на ... подкрепа с надежда за „някое рамо“ в предварителните избори е обидно за нас самите. Но то е и политически неразумно – това „рамо“ ние наесен няма да го получим, напротив. Ще получим политически атаки, медийна изолация, полицейски и административен натиск. Ако не тръгнем смело днес, ще берем плодовете на страха си...

За мен тези три неща са пре/достатъчни. На тяхна основа мога с чиста съвест да помоля всичките си приятели, читатели на "Записките..." и изобщо хора, които ценят мнението и позицията ми:

Разходете се в неделя до пунктовете за гласуване. (В София те се намират в училищата, в които гласувате обикновено. Повече информация за секциите в София тук. Повече информация за секциите във Варна тук). Гласувайте за Светльо и Прошко. Така подкрепяте единна реформаторска десница, преодоляла миналото си, опозиция и алтернатива на Борисов и ГЕРБ. Дори и да не сте сигурни във вота си наесен, знаете, че България има нужда от такава десница - гарант на демократичните правила и човешките права, локомотив на реформите, съюзник на гражданите в борбата им за съхраняване на природата и градската среда.
.
.

16 коментара:

Боби каза...

Аз съм от София и със сигурност ще се разходя в неделя. Основно поради третата разлика. Не съм член на никоя от партиите в старата/автентичната десница и никога не съм бил. Подкрепял съм ги, разбира се, като избирател последните да речем... двадесетина години.

Но живея в този град, живея в тази държава и това, което виждам, не ми харесва. Ама хич!

Считам, че една силна подкрепа, голям интерес от избирателите на предварителните избори, легитимира десния кандидат, който ще се излъчи на тези избори. Прави го по-силен в сравнение с конвергентните недоразумения и показва, че хората желаят Бойко Борисов и некомпетентната и криминално-авторитарна компания вън от властта.

Аз съм от тези хора, а вие ми давате право да избирам в неделя.

Благодаря! Ще се възползвам.

Мария Георгиева каза...

Граждани, които ще гласуват есента по настоящ адрес в София, а не по постоянен, как могат да гласуват на предварителните избори на 12 юни?

Ангел Грънчаров каза...

Аргументи от рода на

"... не само защото са ми приятели"

в политиката не би следвало да се изтъкват, щото възниква резонния въпрос: а как, на какво основание тогава да подкрепим кандидатите на ДСБ (примерно) всички ние, останалите избиратели, които нямаме честта да сме лични приятели с този или онзи от кандидатите? Пък и политиците, колкото и да са отзивчиви хора, просто нямат физическата възможност да се сприятелят с всички свои евентуални избиратели.

Прочее, стане ли възможно в една партия да процъфти приятелския принцип, това всъщност означава,
че тя е изгубила влиянието си върху по-широките кръгове и се е свила и капсулирала до нивото на някакви си там приятелски кръгове, които едва ли могат да имат някакво влияние върху съдбата на широката общност.

Приятелският принцип в политиката внася една специфично нашенска специфика в тия твърде деликатни отношения, свързани с политиката, която не благоприятства европеизирането й. Навремето на приятелски принцип действаше, да речем, партията на Кире "Либерало" от Перник, за която действително гласуваха само жена му, баба му и тоя или оня негов приятел.

Не тази участ, предполагам, искаме да сполети ДСБ...

Анонимен каза...

Да, и аз много искам да гласувам, но имам плануван ангажимент в провинцията още преди обявяването на датата за гласуване. От правилата за избор разбирам, че не мога да направя това в разкритите секции в провинцията дори и за кандидата за президент.

Все трябва да има решение!

Ангел Грънчаров каза...

Затуй моя милост, примерно, ще гласува за кандидатите на ДСБ, водена не от друго, а от най-възвишени ценностни подбуди и заради доверието, което изпитвам към тях. Доверие, което няма никакво отношение към това дали въпросните политици могат да бъдат или да не бъдат мои лични приятели. Защото смятам, че в автентичната политика, т.е. в политиката с небългарска специфика, личностното и своекористното стои на много заден план, докато най-отпред излизат интересите на цялата общност. Политиката е служене на не личното, а на общото благо...

Тити каза...

Аз ще гласувам за тях, защото са млади и имат много нестандартни идеи как гражданите да участват в процеса по вземане на решения. Как да са съпричастни с водената от институциите политика и как да я контролират.

M каза...

Приказките за „рамо“ на СДС от ГЕРБ са ми обидни. ДСБ сами казват, че СДС не е търсил подкрепа от ГЕРБ, ама кършат ръце пред медиите.

За отношението към миналото на Десницата... Ей, всички от СДС, които са преминали в ДСБ, са света вода ненапита, никога не са правили грешки и егото им не ги е тласкало към глупости.

СДС си призна отдавна за грешките. СДС си смени поколенията - много добре знаем на каква възраст е ръководството - и то демократично.

И не на последно място: обидни са ми намеците за това, че кандидатите били работели срещу Синята коалиция. След като СК стана факт, кой от кандидатите гласно или негласно се е борил против Синята коалиция?

Радане, разбирам, че си пристрастен, но този път не просто не съм съгласна с теб, но и се чувствам обидена като член на СДС и като човек, който е работил за Синята коалиция и рамо до рамо с членове на ДСБ за общите ни каузи.

Радан Кънев каза...

Мария,

Текстът ми не съдържа обвинения, нито намеци, така че не се обиждай, моля те. Разликите, за които пиша, обаче са факт. Давам три примера и спирам, защото вярвам в личните качества на кандидатите на СДС и не искам да излезе, че ги нападам:

1) Особено Р. Христов, и в по-малка степен Вл. Кисьов се пазят от опозиционни изказвания по отношение на ГЕРБ като дявол от тамян. Това не е нищо ново като позиция на СДС-София, и не е нищо лошо!
Вярно е, че изявленията за подкрепа от страна на ГЕРБ дойдоха именно от управляващите, а не от СДС. Никога не е късно да отхвърлите такава подкрепа - дори и утре следобяд.

2) Всеки политик носи един много специфичен багаж - настроенията и мотивациите на своите най-близки съратници и поддръжници. Когато това са принципни противници на коалицията (и в това няма нищо лошо - аз съм бил такъв години наред) вътре в собствената му партия, неизбежно е неговата политика да е такава. Всъщност г-н Румен Христов и като кандидат за шеф на СДС и сега има една и съща позиция - за него коалицията с ССД, БДС, ДП и другите фантоми от днешното "ОДС" е еднакво важна със съюза с ДСБ.

3) Личната отговорност на г-н Кисьов за факта, че няма обща група на сините в СОС е безспорна. Отново няма лошо - това са политически решения, никому нищо лошо не е направил. Но за мен има голямо значение, когато го номинираме за кмет. Ако спечели - ще има подкрепата ми.

Всичко описано, и още някои детайли (които също са политически, а не компрометиращи) представлява особен политически знак, който СДС прави. Знак, който си струва да обсъдим на по бира, преди да го коментираме публично, за да не излезе, че обидените са в ДСБ :)

И наистина - не се обиждай, това са политически аргументи, съвсем в бон-тона на една кротка коалиционна кампания.

Радан Кънев каза...

И още нещо - Светослав Малинов и Прошко Прошков не са членували с СДС, не са го напускали, не са делили мегдан с никого.

Това се отнася и за нас двамата с теб - аз не съм бил в СДС, ти си влязла след разделянето.

Именно това е "ново поколение" - хора, които могат да правят политика без да се сещат за историята с джантите, за мръсни номерца по национални конференции, за 30-40 лобита мошеници, които днес не са нито в СДС, нито в ДСБ.

Blondie 2 каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
M каза...

Не мисля, че СДС трябва да отхвърля предполагаемата подкрепа на ГЕРБ, а че кандидатите, г-н Малинов и Прошко, веднага трябва да се разграничат от анонимните източници в ДСБ, които твърдят, че районните кметове на ГЕРБ били инструктирани да помагат на СДС.

Също така изобщо не съм съгласна, че изложеното от теб са факти. По-скоро са спекулации.

И да - и двамата с теб ще работим за които от кандидатите бъдат избрани.

Останалото е загуба на време и нерви.

M каза...

По втория ти коментар: ДСБ няма моралното право да се разграничава от миналото на Десницата, докато продължава да твърди, че застава зад реформаторския дух на управлението от 1997 до 2001.

Наследството - и добро, и лошо, си е наше и ще си го носим.

Радан Кънев каза...

@ Mария: разграничването от миналото на десницата в София не е нито морално, нито е право.
То е политически дълг на всеки, който иска да получи доверие и да променя лошото управление на София.

Ако някой ми каже "Дай ми своя глас, за да управлявам София както през 1995-2005г.", НЯМА ДА ГЛАСУВАМ ЗА НЕГО, пък ако ще да се казва Иван Костов.

Belomore каза...

Ако трябва да съм искрен, като прост нечленуващ (организационно, не граматически) гласоподавател на пишман десницата (в случая не е важно към кой точно нюанс имам предпочитания, макар че за мен не е без значение), съм леко разочарован от кампанията за вътрешните избори.

При все че не съм обществено апатичен и не съм от хората, които афишират, че нямат телевизор, не четат вестници и не се интересуват от политика, не забелязах някой да желае да достигне до мен с конкретни послания и да ме убеди защо трябва да гласувам за Х или У извън принципните ми предпочитания към едните или другите, от които произлиза кандидатът.
Нищонеказващите публични мантри "ние сме новите яки пичове" и/или "ние сме опитните стари пушки с нова смазка" намирам или за издаващи известна ПР немощ, или за пренебрежение към избирателя - същият, който после отново ще бъде обвиняван, че е прост и неспособен да отсее автентичните реформаторски златни зрънца от плявата.

Дано да е първото, щото се учи и поправя по-лесно, още повече, че г-н Малинов има познания в областта на политическия маркетинг, вкл. американския. А и до октомври време има още, макар и не толкова много с оглед лятото.

Нископродуктивни, за мен поне, са и обилните тия дни из нета фамириални емоционални сказания в стил (например) "Ще гласувам за Прошко, гласувайте и вие - той е супер пич, слуша джаз (въх) и е работил в Германия, имам му доверие, лично го познавам и знам колко готин е. Но неее, не за това ще гласувам за него, а щото е млад, неопетнен, кадърен и няма да си играе с павианите".

Приятели, така кампания за победа не се прави и така избори не се печелят. Не и извън Лозенец и Средец.
Аз не познавам инж. Прошков и работата му в Лозенец, но познавам повечето от вас, пишещите за него, къде лично, къде задочно и знам дали и доколко да се доверя на преценката ви.
Въпреки това не бих гласувал (само) заради това, че се доверявам на преценката ви, че е пич, а и заради друго (вж. по-горе).
Но нямам усещането, че това е достатъчно. А ако за мен не е, не ми се мисли за хората без ясни предпочитания и доверие по default.

Тези, които не ви познават, не ви четат и не им пука дали Прошко слуша джаз и е готин по вашата преценка, за които нюансите на вътрешните отношения в СК са непознати или безразлични - те как ще бъдат убедени?
Те защо трябва да подкрепят Прошко или Кисьов, или който и да е друг?

Ако не сега, то наесен – въпросът си остава.

Belomore каза...

И още нещо с поглед в близкото бъдеще – едно от малкото конкретни неща, които чух от Прошко е, че новият главен архитект не трябвало да бъде техническо лице, а визионер и политик (в по-широк смисъл, предполагам). Доколкото това са крайно обтекаеми общи приказки, които породиха у мен по-скоро леки притеснения именно с емоционалния си размах, бих предложил следното, ако Прошков бъде общият кандидат на СК (принципно приложимо и да не е той):

След като кандидатът знае какъв трябва да бъде бъдещият главен архитект, а това наистина е много важно, нека го назове отпреди изборите, нека този визионер и политик бъде рамо до рамо с него в кампанията, за да изложи визиите и политиките си съвсем конкретно и поеме отговорността за бъдещите си действия.

Същото важи и за останалите основни фигури в екипа – нека бъдещите зам.кметове или председатели на комисии (в СОС) по финансовата и инвестиционна политика, транспорта, чистотата също бъдат назовани, да застанат до кандидата и да говорят конкретно и ясно, с конкретни проблеми и конкретни решения.

Подобен ход би дошъл според мен като логично продължение на първичните избори, на честното и открито управление - по възможност без да са гарантирани от ГЕРБ ;)

И нека повторя - и има време, и няма време.

Боби каза...

Защо Борисов и Цветанов не застанат открито зад кандидатурите на Христов и Кисьов!?

Да кажат например:
- Ние не сме в състояние да спечелим тези избори.
- Синята коалиция по-лани подкрепи Фандъкова, против волята на електората си, сега ние връщаме жеста.
- Държавата е в беля (без ние да сме виновни, разбира се). ДПС и АТАКА се активират, нищо че социолозите казват друго, червените (извън нашите редици) капитализират емоциите на хората, пострадали от кризата. Подкрепяме безусловно кандидатите на СДС, защото така ни харесва и това е. Без повече обяснения! Само и единствено при това положение подкрепяме Синята коалиция и не издигаме конкурентни на нея кандидати.

Как да разбирам, че ГЕРБ подкрепя да речем Христов и ще издига свой кандидат септември месец. ГЕРБ би трябвало да подкрепи в този случай по-слабия кандидат на десницата, за да няма ядове с него на вота. Или пък контролирания от ГЕРБ кандидат, за да не бере ядове по време на кампанията и диспутите. Просто Борисов и Цветанов не знаят къде се намират в момента и се опитват да разрушат Синята коалиция чисто емоционално. Опитват се да "сдавят" двете големи партии като малки кученца. Но това не е карате, не е масово меле! Така те работят само и единствено за кандидата на БСП (по мое дълбоко убеждение това ще бъде в посления момент Ангел Марин) или евентуално за Меглена Кунева (ако компартията не застане твърдо зад свой кандидат).

Спомнете си как Борисов и царя подкрепиха десните кандидати преди години и как автентичните сини подкрепиха Фандъкова :)
Повтаря ли се историята?

Да, ако ГЕРБ инструктира държавни служители, членската си маса, които са добре дифузирани по избирателни секции и осъзнати като материален интерес (от ГЕРБ им зависи хлябът), то те ще могат да изкривят достатъчно изборите в посока на Христов. Предварителният вот е предварителен вот, на него по дефиниция не отиват много хора. Средата на лятото сме почти, а това означава още оттечка на активни избиратели. Вероятно и БСП това ще направи - ще подкрепи "по-сговорчивите" кандидати. Извинявайте, ама видимо това са тези на СДС, за да отврати и аблактира по-агресивните - тези на ДСБ. Преди много години червените подкрепиха Петър Стоянов, но тогава гладът беше голям и трезвото мислене на избирателите беше налично. Червеният кандидат нямаше възможност да се справи със Стоянов, но даде по-добри резултати от парламентарните именно в центровете на големите градове. Значи номерът е минал, но за щастие не напълно. А 2011 как ще бъде? Какво е съотношението на силите днес?

Безспорно това е изгодно за БСП, но изгодно ли е за ГЕРБ!? А за ЕНП и просперитета на страната? А на есен!? Какво правим тогава, когато Христов да речем че не бъде подкрепен от ДСБ, защото е спечелил нечестно и получи по-малко гласове на редовните избори в сравнение с предварителните. Тогава кой носи отговорността за това? Мартин Димитров? Самият Христов? Кой?

Бойко Борисов със сигурност няма да носи тази отговорност. Той по принцип не носи отговорност за нищо, дори за собствените си обещания. Дори когато рита футбол. Гледах го днес след обяд - абсолютен гюмеджия :)