...Разруха не в клозетах, а в головах... по случай 24 май

Всички помним този цитат от прочутия монолог на професор Филип Филипович Преображенский от "Кучешко сърце" на Булгаков. Но това не помага да избием разрухата от главите си и съответно - от обществото. Властва убеждението, че обществените недъзи са нелечими - бедността, лошото образование, мизерните пенсии, слабата икономика и т.н., и т.н.И най-вече -  лошите отношения между хората, които създават атмосфера на недоволство, недоверие, горчивина. 

"Никога няма да се оправим" или просто "Абе, не ставаме" са послания, които можем да чуем от хора с напълно различно образование, обща култура, имотно състояние, възраст, произход. Единственото, което чуваме по-често, са класическите съждения за негодността и демографския прираст на ромите/циганите и съответно - безнадеждността на всяко усилие за интеграция и развитие. Изобщо, разруха. В клозетите, все по-рядко. В главите, все толкова. 

Дотук с лиричното отклонение. Сега малко цифри. 

През 80-те години, България харчи 12.1% от БВП за социална политика, в т.ч. пенсии, и 1.3% (!) за образование*. Днес съотношението е приблизително 13% към 4%. Това може би обяснява подобрението на положението с клозетите... Но шегата дотук. Може би държава с високо образовано и квалифицирано от десетилетия население може да си позволи подобно съотношение.
Но не, не си го позволяват. Българските разходи за образование са най-ниски в ЕС, като проценти. Като абсолютни числа са невидими на фона на останалите.

(Разточителното харчене на пари за статуи, тържества и помпане на национална гордност съвсем не означава добро финансиране на образованието - и социалистическа България е пример за това)

А българските граждани от десетилетия (и явно не от две десетилетия, а от много повече ...) са слабо образовани. Професионалната квалификация на десетки или стотици хиляди е отдавна похабена, изостанала с четвърт до половин век от технологичното ниво на отраслите, в които са работили. Огромна част от днес безработните са такива поради липса на умения за професионални занимания. Чуждите инвеститори, особено в модерните производства, не могат да бъдат подмамени с ниски данъци и ниски разходи за труд, защото на тези ниски данъци и заплати - съвсем естествено - отговарят неподготвена и немотивирана работна сила.

А колко недалновиден и ограничен трябва да си всъщност, за да се хвалиш с ниските доходи на гражданите си??! Казано с други думи - да се хвалиш с лошото ниво на професионална подготовка, лошите условия на труд, ниската ефективност, допотопните технологии?

Малкото проценти за образование пряко се пренасят в многото проценти за социални помощи. Кръгът на тъпотата се затваря, отваря се машината за купуване на гласове. 

И ако горните редове ви звучат познато-фаталистично, като поредното класическо мрънкане, вижте заглавието.

Разрухата е в главите. Винаги има добро решение.

В случая то е очевидно. Да се обърне съотношението. За да могат многото проценти за образование да се превърнат в малко проценти за социални помощи.
.
––––––––––––––––––
* Данните са на Princeton University Press, "Development, democracy and welfare states". Изключително ниският процент от БВП за образование може би се дължи на шмекериите на социалистическа България с валутните курсове. Дори да умножим по три (горе-долу това е коефициентът на лъжата с курсовете в 80-те години), БВП за образование отново е по-нисък от цяла Източна Азия, цяла Западна Европа, целия СИВ (без Румъния) и 2/3 от Латинска Америка... 
–––––––––––––––––––
.