вторник, 8 декември 2015 г.

Компромисът, доверието и цената на вота


Утре ще се проведе най-важният дебат в българския парламент от този за допускане на самолети на НАТО през въздушното ни пространство през 1999г. И ще се вземе - както и тогава - решение, което ще наложи нови перспективи пред обществото ни и нови разделителни линии в политиката ни, като преформулира (ах, тази мечта на г-н Местан…) цялото политическо и властово пространство.

1) На първо място, ще се проведе дискусия за контрола и баланса между властите и Институциите. Този дебат беше съзнателно пропуснат от ВНС през 1990/91г., което предопредели криминалната и контролирана същност на голяма част от политическия преход.
Защото “преход” в системата на правосъдието не се състоя, а през безконтролната и нереформирана структура на прокуратурата, криминалните номенклатурни елити на късния тоталитарен режим запазиха и увеличиха властта си.
Ще се проведе дискусия за свръхконцентрацията на власт в ръцете на прокуратурата и поредица от главни прокурори.
Ще се проведе дебат и за ефективността на прокуратурата. Защото четвърт век и четирима главни прокурори са предостатъчен период за оценка, а тя е еднозначно негативна. Резултатите от налагането на върховенство на закона, борба с организираната престъпност и политическата корупция са отчайващи.
Или по-точно - никакви. Няма резултати.
И трябва да кажа честно, че този дебат е предварително загубен. 43-тото ОНС няма да приеме достатъчно радикални промени в Конституцията, които да решат проблема.
Смелите предложения няма да намерят достатъчна подкрепа, а напротив - ще бъдат отхвърлени с огромно мнозинство.
Но все пак, през юли, в българския парламент се постигна сериозен компромис, който открехва вратата ако не за дълбока реформа по румънски модел, то поне за установяване на минимални контрол и баланс. И тук въпросът е - ще удържат ли народните представители и парламентарните групи постигнатото съгласие, ще останат ли верни на думата и подписа си? Или с други думи…

2) Утре ще се проведе и дискусия за доверието. Онова, което могат да имат помежду си политиците от властта и опозицията, когато са поели ангажимент за общи национални цели. Защото без минимум доверие между власт и опозиция, съгласие около национални цели е невъзможно, а обществото ще продължава да се лута в плетеницата от свински черва и бандитски схватки, която наричаме демократичен процес.
Ще се проведе и дебат за доверието вътре в отделните партии и коалиции от мнозинството. Доверие, което - отвъд естествената конкуренция и лични сблъсъци - определя смисъла и ползата от съществуването на тези политически тела. И преди всичко - дебат за доверието между гражданите и властта. Доверие, без което всичко останало е загубена кауза.

3) Може би най-важната част от дебата ще бъде за корупцията - както в съдебната система, така и в политиката. Защото в демократичните държави, борбата с корупцията е работа на прокуратурата.
И тук е отговорът на ключовия въпрос за разделението на ВСС и съотношението на квотите в двете му колегии. Съдът трябва да бъде независим, но и контролиран по начин, който да гарантира преследване на корумпираните съдии.
И в България има орган, който може да разследва и контролира съда. Този орган е прокуратурата. Невъзможно е обаче, контролът да се осъществява успешно, когато съдии и прокурори се назначават взаимно. Нужно е разследващият орган да бъде независим и безпристрастен в дейността си. И оттук нуждата за отделни, независими колегии във ВСС.
Разделението само по себе си ще гарантира контрол върху дейността на съда и разследване на корупционните практики - защото прокуратурата ще бъде независима от съда. И няма нито да се изкушава да кадрува и да слага под чадър протежетата си, нито ще се страхува от влияние върху собственото си кадрово развитие. Прокуратурата, освен независима трябва да бъде и контролирана.
Защото - за разлика от съда в България, нея няма кой да я контролира и разследва. И предложението за паритет на парламентарна и професионална квота в “прокурорската” колегия на ВСС е недостатъчна, но правилна стъпка в тази посока. Стъпка, която е плод на тежък политически компромис, в който участва дори и Главният прокурор на Републиката.
Дебатът за корупцията би трябвало да потвърди този компромис. Но през последните седмици, на фона на небивала компроматна кампания, този компромис, скрепен с подписите на над 180 народни представители, е силно разколебан.

4) И тук е моментът да кажем, че ще се проведе и дебат за страха. Налага се да отговорим каква е причината, някои измежду нас да се огъват и отмятат от подписа си и постигнатото съгласие. И моят отговор е ясен.
Страх от собственото минало и от възможността прокурорският чадър върху него да бъде снет или “медийните" псета да бъдат насъскани. И преди всичко, да отговорим на въпроса: Кой обръща позициите на българските народни представители и ги кара да се откажат от подписа и думата си? 

5) А това значи, че ще трябва да отговорим и на въпроса за политическата роля на Главния прокурор в процеса на вземане на решения от върховния орган на властта в парламентарната ни република.
И да се върнем на въпроса за контрола и баланса, защото нелегитимната политическа роля на Главния прокурор се превръща в покровителство на политическата корупция. Безконтролният главен прокурор - независимо от неговото име - се превръща във фигура, която преценява дали и доколко политическата и съдебна корупция да бъде разследвана. И ако съдим по резултатите - предпочита да прикрива корупцията, вместо да я разследва. И така да я използва за инструмент при упражняването на нелегитимна политическа власт.

По силата на изкушението на позицията и неограничените си правомощия, а не на личните си качества или недъзи, той се превръща в главен рекетьор на Републиката. И в заплаха за националната сигурност.

Цената на утрешния вот е доверието в мнозинството и волята на народните представители да се преборят с властващата политическа корупция. И всеки, който се огъне и отстъпи от постигнатия труден компромис, ще плати с бъдещето на всеки един български гражданин, с бъдещето на децата ни, с обричането на морална и икономическа мизерия цялата българска нация.

Аз отказвам  да платя тази цена.  





4 коментара:

Анонимен каза...

Това писмо може би трябваше да се изпрати предварително на останалите 239 преди седмица, за да може малкото останала съвест, ако изобщо, да се събуди и да започне да ги гризе отвътре. Малцина от тях искат да останат в учебниците по история с доброто си име, със значимите промени, които са преследвали и осъществили, с перфектния си стил на изказване, мъдрост и правопис (благодаря на Радан, на СУ и на френската гимназия!).
Лошото е, че когато не се правиш на палячо по телевизията и в други медии, гласът ти се чува само от тези, които и без това стоят близо до теб.
Иска ми се да имах самолет и да пусна този текст над цялата ни държава, както е направил прадядо ми с друг подобен правдив позив и за което си действие, е изгнил в Белене.

Анонимен каза...

Дилемата на Борисов е ясна:
Той иска да има колкото се може по-малко проблеми и колкото се може повече успехи в управлението (естествено), а Реформаторите за сега създават само проблеми.
От друга страна, Борисов знае, че ако остави около себе си само хора, които не му създават проблеми, а тихичко и лакомо лапат парите на държавата, управлението му ще се катастрофира много бързо. Така, какато стана след като се раздели с Плевенлиев, Дянков и Трайков. Когато разкараш умните, които създават проблеми, а оставиш около себе си простите и лакомите, дните ти са преброени.

Дилемата на ДСБ е:
1. "Някакви реформи" все пак и утвърждаване на политическия образ чрез гарантираното присъствие в медиите като част от правителството. (Според мен, тази цел е постигната, и продъжаването няма да доведе до нарастване на популярността на РБ/ДСБ), или
2. Ескалиране на конфликта (проактивно) между ценностните системи на ГЕРБ и ДСБ, търсене на активна гражданска подкрепа (колкото и хилава да е отначало) и концентрация на вниманието в изграждане на национални стуктури със можещи и мотивирани хора. (Има ли работливи хора като Ц.Ц. в ДСБ?)

Кой ще извлече максимумът от конкретната ситуация, зависи от това кой осъзнава по-добре собствената си дилема и дилемата на другия. И след това кой ще успее да убеди другия, че е по-решителен. Печелившата позиция и за двамата е да успеят да постигнат най-доброто от двете алтернативи, но само ако могат да се въползват от тази позиция. За ДСБ това е да продължи да бъде във властта, но само ако може да материализира това си присъствие в развиване на партийни структури и кадри. За Борисов няма да говоря - той се оправя добре и сам.

Поздрави
Цезаре

Анонимен каза...

Василев съм: Никаква не я свършихте и вината си е изцяло ваша :) Реално погледнато,нямате място във властта,но Тиквата събира кратуни край себе си....

Анонимен каза...

РЕФОРМИ СЕ ПРАВЯТ НЕ СЪС СОПАТА НАПРЕД, А С ДИПЛОМАТИЧНОСТ - ОТ РАЗЛИЧНИ ПАРТИИ С ПРОТИВОПОЛОЖНИ ИНТЕРЕСИ И ЦЕЛИ НЕ МОЖЕШ ДА ИСКАШ ПОВЕЧЕ - ЕДИН ДОБЪР ПОЛИТИК ГО ЗНАЕ И ГО ПРЕДПОЛАГА.С МРЪНКАНЕ НЕ СЕ СТИГА ДАЛЕЧЕ - ОЧЕВИДНО ББ се оказа най-далновиден и УСПЕШЕН ПОЛИТИК, ОТ КОГОТО ТРЯБВА ДА СЕ УЧИТЕ.А самите реформи - КОЛКОТО, ТОЛКОВА.Колкото сте предложили, толкова и бяха обсъждани и приети.Нямахте смелост за повече, но очевидно, и познания , а дадохте големи надежди.Е, сега какво - питайте своите колеги-юристи докъде е трябвало да се стигне - защото самата политика не дава знания, тя е само възможност да се изразяваш и да внушаваш идеи.А Вашите идеи изчерпаха ли се - надали, но все пак трябва да се докаже и този факт.Действайте, ние ви обичаме.
Моля да се изразявате САМО позитивно - така ще сте полезни,благодаря.