вторник, 3 януари 2017 г.

Денят след годината, в която промяната дойде


Нова година е време за равносметка и пожелания. Годината, която си отиде, беше тежка, а очакванията за тази, която дойде, не са за цветя и рози. 

2016-та беше година на огромна промяна. И не точно тази, на която за която се борехме през последните две-три десетилетия. Беше - простете шаблона - краят на “нашия” свят, какъвто го знаем - консуматорски задоволен, относително мирен и вечно недоволен, че Раят не е дошъл на земята. Връщане към болезнената реалност, че Адът е много по-близо до нас, а човешките общества и силите, които ги ръководят, са по-склонни на лесно разрушение, отколкото на труден и упорит градеж. Че хората, на които е обещан непостижим земен рай на лесно богатство и безплатен мир, съвсем естествено изливат разочарованието си в различни форми на отхвърляне и насилие, а не в глобален Уудстокски фестивал на цветята. Че 1968г. е преди всичко годината на Офанзивата Тет, убийството на Мартин Лутър Кинг, смазването на Пражката пролет и още десетки трагедии, а не повечко трева и секс. И половин век по-късно светът може да е станал по-добро място за мнозина, но не е измислил и няма да измисли ваксина срещу фанатизма, диктатурата, неравенствата, глада и омразата

И докато Западът затъваше в служебни мечти за безкласово, безрасово, безрелигиозно, безпроблемно и безконфликтно общество, сякаш покойният Джон Ленън е взел властта, стъписано откри, че болестите на човечеството съвсем не са излекувани. Напротив - развиват се бурно вътре в свободните държави и намират солидна опора в множество техни граждани, които се раделят с илюзията за края на историята, окончателата победа на либералната демокрация и непогрешимостта на глобалния капитализъм. 

2016г. отбеляза счупването на два консенсуса в Западния свят. Избирателите ясно отмениха консенсуса от Маастрихт за вечно разширяващата се и всичко интегрираща Европа, която налага безспорен политически и икономически модел не само над цялото пост-съветско пространство (в перспектива - дори над Русия), но и над целия Близък Изток (включително чрез приемането на Турция в ЕС и специални отношения за цялото Средиземноморие). Още по-категорично, беше отхвърлен и т.нар. “Washington consensus” по отношение на икономическите политики, водещи през последния четвърт век. По-категорично, защото отхвърлянето на консенсуса беше основен елемент от програмата, с която Тръмп проби “ръждивия пояс” в американския север и взе властта в самия Вашингтон…

Промяната на Запад - от Америка до България - дойде като силен демократичен рефлекс на разочарование от доминиращата последните десетилетия политика. Той може да не ни харесва, но да го отдаваме на глупост, необразованост или елементарна заблуда е фатална грешка.  Много рисково е и да прилагаме обичайните двойни стандарти - да наричаме демонстрацията на десетки хиляди срещу климатичните промени “протест”, а вота на десетки милиони срещу обедняването на семействата им и повишеното усещане за лична и обща несигурност - “популизъм”. 


Промяната е вече факт. Стои обаче въпросът в каква посока ще поеме Западът. И преди всичко - как това ще се отрази на България? 


1. Европа няма да остане същата. На първо място, управлението на Съюза не може да остане толкова отдалечено от гражданите. Безкрайната и неясна процедура по вземане на решения е неразбираема за 90% от гражданите, отчуждава ги и ако не бъде коригирана, Брексит ще бъде само стъпка от политическия разпад на континента. 
На второ място, валутната и икономическа политика на ЕС са обречени - още  политическите титани на 80-те предупреждаваха, че валутен съюз без обща данъчна и стопанска политика е опасен, а в перспектива - невъзможен. Днес срещу него се бунтуват и богатите “донори” от север, и фалиралите “получатели” от юг…
На трето - общата политика по миграция и сигурност трябва или да бъде отменена, или най-сетне да възникне. Мигрантската криза е само едно от лицата на проблема и тя няма скоро да бъде преодоляна. Но също толкова траен и още по-тревожен проблем е увеличаването на напрежението между Европа и Турция. То намалява гаранциите, които НАТО дава за сигурността на ЕС и особено на Балканите. 

Българският интерес в европейските кризи е ясен: За нас разпад на ЕС или на отделни негови системи е непосилен политически риск.
Интересът ни е по-силна и по-консолидирана Европа с ясна и отговорна политическа власт, способна да управлява общ дълг, да инвестира пряко в изостаналите си райони и да прилага общи стопански политики, които да осигурят конкурентност на един световен пазар, на който всички играят с белязани карти. И преди всичко - Европа, способна да охранява външните си граници и да осигурява вътрешна сигурност чрез общо действие на секретните служби. 
Няма причина да вярваме, че натам ще върви ЕС. Много държави дърпат в друга посока. България не трябва да бъде наблюдател, а двигател на процеса на консолидация, заедно с държавите, които имат сходен  интерес - Балтийските републики, Румъния, средиземноморският юг. 

2. Отношенията между САЩ и Русия ще се променят. 2017г. най-вероятно ще бъдем свидетели на опит за сближаване. За България това не е лоша новина. Ние нямаме никакъв интерес от изостряне на конфликта между Америка и Русия. 
Но трябва да е ясно, че България няма да допусне нова Ялтенска конференция и договаряне на сфери на влияние, в което може да се включи и другия регионален супериграч - Турция. За разлика от 1945г., ние не сме нито победена, нито изолорана държава. Ние сме равноправен член на ЕС и НАТО и това са нашите гаранции за икономическо развитие и сигурност. Независимо какъв е интересът на новата американска администрация и на властта в Кремъл, ние трябва да ангажираме целия ресурс на държавите в сходно положение в ЕС и НАТО за блокиране на всеки опит за договаряне на наш гръб. Тук съюзници отново са Балтийските републики, Румъния и донякъде Гърция, но и Вишеградската група. 
Независимо от това, България трябва да  инвестира интензивно в собствената си сигурност и въоръжение. Общата отбранителна политика с държавите от източния европейски фланг - от Гърция до Естония - е основна гаранция за сигурността ни. Тя е и предпоставка за икономическо развитие - в променения свят, държавите, които инвестират в отбрана, ще бъдат и привлекателни за бизнес инвестиции. Новата политика по сигурност трябва да се разглежда и като двигател на развитието и модернизацията на собственото оръжейно производство и технологии. 

3. Европейската социална система ще трябва да се съобрази с реалностите. Европейската социална пазарна икономика е създадена за общества, в които - по силата на вековна религиозна и социална етика - не работят единствено хората, които нямат тази възможност. И социалната държава предвижда те да бъдат временно обезпечени с парите на данъкоплатците. Масовата миграция и социалните промени създадват общности от хора, които желаят да ползват социалната система без да полагат усилия и труд. Демографската картина се влошава трайно, а идеята за заместване на липсващата работна ръка с мигранти от Близкия изток претърпя категоричен провал. Успоредно с това, постоянното изтичане на работна ръка от Източна към Западна Европа изтощава и парализира солидарните системи в бившия социалистически лагер, създава условия за крайна бедност и засилено неравенство. 
В тези условия, България трябва да се бори за въвеждане на минимален общоевропейски пенсионен и здравен пакет - минимална вноска и минимален размер на европейска пенсия - които да гарантират жизнения минимум на целия континент. А демографската криза налага все по-голяма част от пенсионните права да се гарантират през лични схеми за осигуряване, застраховане и спестяване. Далеч по-разумно е парите на данъкоплатците да бъдат инвестирани в демографска и образователна политика, отколкото да продължава дълговото финансиране на пенсионния модел. 
Наш приоритет трябва да бъде и ограничаването на социалното покритие за хора, които имат възможност да полагат труд, но не проявяват мотивация нито да работят, нито да се обучават. Социалната политика трябва да осигурява страдащия човек, а не да създава общности от неработещи “избиратели”.

4. Икономиката и енергетиката няма да се съобразяват с политическите лозунги
Голяма част от протестната енергия за промяна през 2016г. дойде от натрупаното недоволство в региони с традиционна индустриална икономика. Независимо дали става дума за английския север, френския североизток, американския “ръждив пояс” или практически цялата бивша Източна Европа, недоволството избухна не толкова в зони с големи мигрантски общности, колкото в райони със западнала индустрия и енергетика. 
Обещанията на политическите победители бяха за връщане на отминалата промишлена слава, сигурни работни места и относително високи заплати. Те обаче много добре знаят, че лозунгите са неизпълними. И ще опитат да възродят силата и богатството на бившите индустриални региони чрез нови инвестиции в инфраструктура, модерна икономика и енергетика, семеен и старт-ъп бизнес и преди всичко - чрез възраждане на успешните технически образователни традиции. 
България не прави изключение. Приоритет трябва да бъдат семейният бизнес и технологичен, пристанищната и ЖП инфраструктура и преди всичко - професионалното и инженерно образование. 


5. Пазарът на труда ще се реформира в целия ЕС, заедно с икономическите и енергийни модели. Държавите, които успяха да съобразят трудовия си пазар с модерната икономика - основно Великобритания, Германия и Балтийските републики, Полша, във все по-голяма степен и Испания - успяха да преодолеят последиците от кризата и да поемат ускорено напред. Те зададоха и успешен модел, който други държави следват с променлив успех.
Обратно - коалиция от пазители на статуквото - основно синдикати, партийни централи и раздути администрации - успешно блокират реформите в Гърция, Италия, Франция и държат тези страни в постоянен фалит и парализа. Не трябва да подценяваме ефекта на този фалит върху политиката по сигурност, която е системно недофинансирана за сметка на излишна бюрокрация. 
България трайно поддържа проваления модел на Южна Европа - икономически отношения от края на ХХ век, огромни бюрократични пречки пред бизнеса, тежка и излишна администрация. Център на този модел са синдикатите, администрациите и партиите, а не работещият човек. Крайният резултат са ниски доходи, корупция и изкуствено забавяне на икономическия ръст. 


6. Образователната конкуренция между нациите ще се задълбочи. И България ще продължи да губи, ако не се променя. 
Няма общоевропейски образователен модел - и не може да има. Традициите и културите са различни, и всяко общество залага на своите силни страни. Има обаче общо правило - силните образователни системи са децентрализирани - те оставят власт и пари в семействата, бизнеса и преди всичко - общините. Там, където нуждите от образование са близки и видими. А държавите играят само силна контролна роля по отношение на качеството на процеса и злоупотребите с публичните финанси. За пример - Министерството на образованието на Финландия има около десет пъти по-малък щат от българското. А разходите за образование са над десет пъти по-високи. 
България заложи на свръхцентрализация на образованието, огромен административен персонал и централизирани делегирани бюджети. Десет години са достатъчен период, за да констатираме провала на този модел и да не предлагаме повече от същото. 

7. Бюрокрацията ще провали Европа - от Брюксел до Бусманци - ако не се промени издъно
Провалът е в две посоки - заместване на политическата воля на гражданите от служебните решения на бюрократите и задушаване на усилията на бизнеса и гражданите под планини от излишна хартия. “Повече Европа” не бива да значи повече чиновници и директиви, а повече обща воля за мир, сигурност и богатство през общо политическо представителство. Истински Европейски парламент и истинско политическо лидерство се постигат не през администрация, а през политически дебат, в който изборите дават глас на отделния гражданин. 
В България и други корумпирани държави от изтока и юга, проблемът се задълбочава от традицията на партийни назначения в държавния и общинския апарат и заместване на меритократичния принцип с партийни привилегии. Моделът, който провали социалистическия тоталитарен режим, заплашва да провали и демокрацията - защото убива мотивацията за труд, образование и успех на отделния човек. 



Какво значи, обобщено, тази промяна за България?

Означава коренна промяна на управлението в седем прости точки:
1 Премахване на корупцията и силно правосъдие
Борбата за силно правосъдие и премахване на корупцията е главната национална цел – това не може да бъде просто задача на Брюксел. Освобождаването от корупцията и налагането на закона е в основата на националната ни сигурност. Политиката на послушание и на похвали умря. България е в епицентъра на европейските кризи и трябва да бъде силна, за да се защити от ролята на пешка на шахматната дъска на Близкия изток и Черноморието.
2 Независима външна политика и отбрана
Това не става с последователно кланяне в Анкара, Москва и Вашингтон, а със силна дипломация вътре в ЕС и НАТО. България ще бъде силна с допълнителни инвестиции в собствената си отбрана. Трябва да бъдем активен участник в съдаването на силни регионални съюзи, които да наложат нашия интерес в Брюксел.
3 Хуманна социална политика
Тази политика не е насочена към тези, които по собствено желание не работят. В центъра на тази политика трябва да бъде страдащият човек. Разграничението ще стане възможно само след децентрализация и създаване на пряка връзка между социалните служби и хората в нужда. В основата на успешен пенсионен модел е връзката между осигурителен принос и пенсионни права, а не дълговото финансиране. България трябва да се бори за минимален общоевропейски социален модел, тъй като днес милиони наши граждани финансират чужди солидарни системи.  
4 Икономика, енергетика и транспорт от ХХI век
За да бъде България „врата на ЕС на изток“, трябва да изградим транспортните връзки с нашите търговски партньори в Европа. Това изисква целенасочени инвестиции в пристанища, летища, железопътна мрежа.
Специлното внимание към семейния бизнес и технологиите ще възроди националната промишленост – става дума за мрежа от бизнес инкубатори, въвеждане на модели на семейно облагане и осигуряване на фирмите. Но преди всичко - възстановяване и повишаване на качеството на техническото образование, от което има нужда модерният бизнес.
5 Права за работещия човек, а не за синдикатите и партиите
Трудовата политика и пазарът на труда ще са ориентирани към малкия бизнес, модерната икономика и семействата, а не към синдикатите, администрацията и партийните централи. България трябва да спре да поддържа проваления модел на икономически отношения от миналия век, който гарантира ниски доходи, корупция и изкуствено забавяне на икономическия ръст.
6 Образование близо до семействата и бизнеса
Нова и децентрализирана образователна система. Трябва да се разделим с илюзията, че министърът знае по-добре от семейството, бизнеса и общината какви са образователните нужди на нашите деца. Повече пари за подготвените учители, по-малко за чиновниците в системата.
7 Малка и децентрализирана администрация
България и Европа имат нужда от по-малко бюрокрация и по-качествени услуги, които са по-близо до хората. Това означава рязко намаляване на администрацията и пренасочване на част от обществената служба от държавата към общините.


Подобен прост, но смел план изисква силно национално лидерство. Изисква и способност за изграждане на мнозинства, подчинени не на партийния интерес за следващите избори, а на националния интерес - богата и сигурна България за следващите поколения. 

Той не е “отвъд лявото и дясното”, а стъпва на ясни консервативни ценности и прогресивни национални цели, в духа на модерната европейска десница. Но и не подменя големите въпроси пред нацията - сигурността, отбраната, образованието, икономиката и доходите с периферни дидактични спорове между либерали и консерватори. 

Българската политика не може повече да е битка кой да краде от данъци и еврофондове. Не може и да бъде естетически спор кой се е оцапал повече в медийната кал и кой ще стои по-красиво в бутиковия ъгъл на градската интелигенция. И двата варианта обричат страната ни да бъде черупка, носена от стихиите на световна промяна с непредвидими последици. 


Нужно е лидерство, което да прояви смелост, да се изправи пред външните и вътрешни сили на разрухата и да защити българската нация в един свят, в който заплахите са повече от мечтите. 

И моята задача днес е не да ви пращам елхички и камбанки, а да поискам доверието ви. И заедно не да си пожелаем, а да работим за година на мир, сигурност и законност, която единствено може да ни даде свобода и богатство. 

9 коментара:

Анонимен каза...

Дълго и напоително, но нищо конкретно. Кои депутати ще борят "корупцията" в НС, как ще я борят, откъде пари да влезнат? Кой ще бори корупцията в държавната администрация и как? Като ще се съкращава администрация, кои процедури ще се сменят, къде са новите правила, колко ще струва промяната, какви ще са икономиите?

Нещо по-конкретно от обичайната алабалистика на ДСБ ще видим ли? Числа, имена, закони, планове?

Или ще искаш да ти "гласуваме доверие" както ти го гласувахме едно време, когато лъжеше, че няма да влизаш в кабинет с Борисов, пък какво стана?

Въздух под налягане си беше, въздух под налягане си остана.

Vladi Mutafchiev каза...

Ей от такива "анонимници" най-много страда държавата. Тука е написана стратегия за 10-15 години напред. Ти искаш и проекто-законите ли да ти приложи. Аман от разбирачи.

Анонимен каза...

Радане, ти добре ни искаш доверието, ама дайте малко и дясна икономическа политическа икономика: намаляване на ДДСто като основен бич пред потреблението /все очаквах че покрай дебата по бюджета някой ще предложи ей така да го намали до 19% колкото в Румъния а не че щеше да мине, но да се чуе/, бой по монополите и регулациите, гарнирано с няколко обещания за инвестиции в инфраструктурата /може да звучи катоформулата на Тръмп, но тези прости неща са преди него/. Иначе сериозно се колебая за Марешки.
Тя нуждата от Съдебна Реформа е въпиюща, но само тя магаре в парламента не вкарва. Не правете тая грешка като ранното СДС и младия Христо Иванов /с уважение към него/ да се се представяте като някакъв демократичен Отечествен Фронт, който да е нито ляв, нито десен, а просто "добър" или "реформистки". То нека ДДСто за храните да падне на поне 10%, па да видим дали хората няма да се съгласят да орежат привелегиите на ранните пенсионери-прокурори в замяна.
Седем точки и нито една за данъци - малко ме учудва от дясна партия. Не се подлъгвайте от мантрата "ниски данъци" в България. Те са високи или поне средни като се съпостави цялата данъчна тежест

Анонимен каза...

"Тука е написана стратегия за 10-15 години напред."

Каква "стратегия" е "написана тука" бе, другарю слагач по навик? Тука има тюрлюгювеч от щуротии, които др. Кънев е прочел, "ползвайки английски", не е разбрал добре и ни ги снася вместо Апокалипсиса, все едно сме малки дЕца.

Няколко примера за нелепиците на вашия кумир по отношение на международните събития:

1. Тръмп не е спечелил заради "ръждивия пояс" или "руските хакери", а заради слабата демократическа кандидатура и заради лъжите на последната за имейлите на нейния личен сървър, което я отвори широко за удари от американските служби. Резултатите на Републиканската партия са същите, като на минали избори. Провалът е при демократите.

2. "И докато Западът затъваше в служебни мечти за безкласово, безрасово, безрелигиозно, безпроблемно и безконфликтно общество" -- титанско, Радан връща класовата борба на немитите маси. Таз Костова консерва да не излезе таен марксист накрая? В ДСБ върнахте ли вече диалектическия материализъм, основата и базата и другите елементи на научния комунизъм? Тия интересни езикови лапсуси са много забавна характеристика на мисленето на вашите кумири, ша знаеш.

3. "Избирателите ясно отмениха консенсуса от Маастрихт за вечно разширяващата се и всичко интегрираща Европа, която налага безспорен политически и икономически модел не само над цялото пост-съветско пространство (в перспектива - дори над Русия), но и над целия Близък Изток"

Това е някаква много забавна самозаблуда на мегапровинциалиста. В Европа няма "консенсус" за "вечно разширяваща се и интегрираща Европа", еле па за "цялото пост-съветско пространство". Европа никога не е имала мераци да интегрира нито Русия, нито Казахстан, нито Узбекистан. Само завършен неграмотник може да пишоти такива глупости.

Европа едва кандиса да ни приеме нас, погрешка, за какво "цяло постсъветско пространство" говори ваш Радан?

Реакцията в Европа е срещу съвсем друго, но др. Кънев дори не знае какво е то, защото не е помирисвал Европа, освен от екскурзия-две и четене на прокопиевите вестници.

3. "На второ място, валутната и икономическа политика на ЕС са обречени" - о, хау вери найс! Много обичам автентично-десните, които мот-а-мо повтарят тезите на комунистите от Сириза, две години след като ги критикуваха като "комунистически глупости".

За съжаление, поради традиционната адвокатска неграмотност, май не са чели икономическите анализи на Варуфакис и само повтарят заключенията, без да им разбират логиката.

Анонимен каза...

4. Когнитивният дисонанс между идеите за европейска и българска роля са също забавни. Както и надеждата за по-здрави "служби за сигурност" :)

Хем се забелязва (леко прикрит, че вече е неудобно) традиционният десен лайтмотив, че "западът ща ни оправи" -- "Интересът ни е по-силна и по-консолидирана Европа с ясна и отговорна политическа власт, способна да управлява общ дълг, да инвестира пряко в изостаналите си райони и да прилага общи стопански политики, които да осигурят конкурентност на един световен пазар, на който всички играят с белязани карти. И преди всичко - Европа, способна да охранява външните си граници и да осигурява вътрешна сигурност чрез общо действие на секретните служби."

Хем, от друга страна, се лъжем, че "България ... трябва да бъде ... двигател на процеса на консолидация, заедно с държавите, които имат сходен интерес - Балтийските републики, Румъния, средиземноморският юг".

Ма това са смешки бе, др. Кънев. Процесите в Европа се определят от едрия европейски бизнес. Трите балтийски "републики" с по половин милион население, балканските държави (без Турция) и на Словения, Малта и Корсика нямат никакво значение.

Видяхме как беше изплющена гръцката демокрация в лицето - демократично избраните гръцки министри бяха сменени с натиск от Шойбле и Дейзелблум.

Видяхме как нашата мутра стана "уважаван политик", купуван със стари джипки и някой-друг малък заем за да ни направи буферна зона с резултатите от натовската политика в Близкия изток.

С кой акъл си въобразяваш, че може да се навреш между шамарите с "активна ролята на България", failed state в дълбоката европейска периферия?

Дори "левичарят" Варуфакис има повече акъл от тебе и вече втора година работи за европейска партия, която да натиска за идеалите, дето ти си преписал от него. Знаеш ли що е така? Щото човекът, ако и тъмен балкански субект, е по-образован от тебе, щото се поотърка в голямата европейска политика и вижда доста по-далеч от твойте "стратегеми".

Та така, драги ми фенове на г-н Кънева, "стратегия", която се базира не на факти, а на впечатления и на преписани тезиси на гръцките комунисти, преписани, но недоразбрани, няма бъдеще.

Кънев не става за европейски визионер, за съжаление не става и за български. Както е отбелязано в два поста по-горе, в старовремските му идеи няма нищо конкретно, нищо, с което да спечели избиратели.

Дори традиционните умни и хубави програмисти, които подкрепяха ДСБ от немайкъде, този път ще идат я при "дабългария", я при другите бутикови партийки "вдясно". А ДСБ най-после ще отиде при корумпирания си "велик лидер" др. Костов - на бунището в Драгалевци.

На Радан му пожелавам да се замисли за бъдещето си извън политиката, а на вас - повече старание и по-малко слагане по навик. По-трудно е, но по-благодатно ;)

Geogia Luiza каза...

Здравейте и Честита Нова година на всички!
Аз съм тук да ви кажа че аз съм индивид и че аз предоставят заеми на всяко лице, желаещо да финансова помощ. Това е заем между отделни с прости условия и специфични за този факт някои разпоредби са направени за правилното провеждане на процедурата. Моят лихвен процент през времетраенето на заема е 3 % и погасяването се извършва на месечна база, ако всеки път, когато са заинтересовани, свържете се с мен чрез имейл: geogialuiza@gmail.com
Благодаря ви и най-добри пожелания за всички.

Geogia Luiza каза...

Здравейте и Честита Нова година на всички!
Аз съм тук да ви кажа че аз съм индивид и че аз предоставят заеми на всяко лице, желаещо да финансова помощ. Това е заем между отделни с прости условия и специфични за този факт някои разпоредби са направени за правилното провеждане на процедурата. Моят лихвен процент през времетраенето на заема е 3 % и погасяването се извършва на месечна база, ако всеки път, когато са заинтересовани, свържете се с мен чрез имейл: geogialuiza@gmail.com
Благодаря ви и най-добри пожелания за всички.

Анонимен каза...

Кредит предлагат между специално

Grisot на Финансите заем Оферта между специално в международен, Много сериозно и много бързо тази организация Е капитал, който ще се използва за отпускане на заеми между физически лица в краткосрочен и дългосрочен план, вариращи от 1000€ до 5 000 000€ за всички сериозни хора, като в реалния нужди, лихвен процент от 2% за целия срок на погасяване .Тя предоставя кредити на Финансови във всички области по-долу: Кредит на недвижими имоти , инвестиционен Заем, auto Заем , личен Заем . Ние сме готови да задоволим нашите клиенти в рамките на не повече от 72 часа от получаването на вашата заявка.

.adresse:damienteveu@gmail.com

medard каза...

Кредит предлагат между специално

Grisot на Финансите заем Оферта между специално в международен, Много сериозно и много бързо тази организация Е капитал, който ще се използва за отпускане на заеми между физически лица в краткосрочен и дългосрочен план, вариращи от 1000€ до 5 000 000€ за всички сериозни хора, като в реалния нужди, лихвен процент от 2% за целия срок на погасяване .Тя предоставя кредити на Финансови във всички области по-долу: Кредит на недвижими имоти , инвестиционен Заем, auto Заем , личен Заем . Ние сме готови да задоволим нашите клиенти в рамките на не повече от 72 часа от получаването на вашата заявка.

.adresse:damienteveu@gmail.com