Впечатлението ми е, че ФБ стана излишен, че и вреден, като средство за политическо общуване. И не (само) заради злоупотребата с данни.
Просто светът ни стана ужасно сложен, а ФБ е платформа на простите послания и лесните решения. ФБ може да ти помогне да намериш бързо гадже, но не и да разрешиш семейна криза - даже напротив...
Конституционната демокрация и пряко свързаните с нея вътрешен мир и свобода на пазара обаче са в дълбока криза. Тя не е плод на лесно решими проблеми и няма очевиден изход. Напротив - резултат е от дълбоко, тектонично разместване на социалните слоеве, западането на цели социални класи, появата на нови прослойки, на нови - конституционно непознати или пренебрегнати и съответно - незащитени интереси.
Демокрацията е много по-силна отколкото изглежда. И много пъти е преживявала и душманите си, и враговете си, и лековатите си критици. Война между големи демократични държави не е имало от два века, и пак оттогава големи демократични държави не са губили съществен военен конфликт.
Тези победи обаче не са лесни. Те минават през тежки преобразувания, през предефиниране на конституционните ограничения, които демокрацията неизбежно създава пред тиранията, през промяна на географския, социалния и демографския баланс на обществата. Това са борби на ума, волята и ценностите на цели поколения. А най-малко в един, но знаменателен пример, това преобразувание е преминало през тежка, пълномащабна и кървава гражданска война.
В такива времена, хората с амбиция за политика и власт имат два избора:
1) Единият е да сърфират по общественото цунами, с надежда за бързооборотни ползи и печалби. На приятелите ми, изкушени от този избор, ще дам своя недотам авторитетен, но искрен приятелски съвет:
Не се хабете.
Никой от нас няма да стане Тръмп, въпреки че мнозина от нас имат проблеми с теглото и самооценката;
Не виждам и новия Курц, макар незрелостта и недостатъчното образование да са повсеместни в българския "десен" ФБ;
За да си "българския Макрон", не е достатъчно да си симпатичен на хипстърите и възрастните дами по "Шишман";
Лошото възпитание не ни прави Бепе Грило...
... И дори родният Юнкер не се мержелее на хоризонта, въпреки че опитите по столичните барове продължават с неизчерпаема енергия - то изисква една дългогодишна устойчивост, на английски persistence , a не просто злоупотреба.
2) Вторият избор, който аз смятам да направя, е да разберем, че времето е ново и тревожно. И вместо да се възбуждаме от възможностите на мътната вода, да се успокоим. Да почетем и да помислим какви наистина са полезните решения в тази кризисна ситуация. Да ги обсъдим с по-умните от нас, винаги има такива, надявам се.
И преди всичко - да останем близо до принципите си и ценностите, които направиха западния свят свободен, мирен и богат. И да не изпадаме в прекалени емоции, те не помагат.
Както пееше безсмъртният Глен Фрай, който толкова много ни липсва:
Just find a place to make your stand / and take it easy...
4 коментара:
За Фейсбук си прав, тази "платформа" е за пенсионери. Но има революционно нови начини да си предадеш посланието и да дискутираш с опоненти дъъъъълго, с часове...
Хора го правят и печелят милиони последователи - чрез Youtube и подкасти. Говоримото слово в дълга форма никога не е било толкова силно както сега. Джордан Питърсън, Стефан Молиню, Дейв Рубин, Саргон, интервютата на Джо Роган... Ако имаш да кажеш нещо, агрументирано, подробно - милиони хора ще те слушат и купуват книгите.
Имаш ли какво да кажеш, което да накара хората да се замислят и си променят поведението? Трябва ти лаптоп и бяла стена само.
Стефан Молиню? Дето казва, че хората от Южба Африка имат вроден дефицинт на интелигентността? Нещо, с което няма сериозен учен, който да се съгласи. Питърсън също не е най-добрият пример. Рубин - да, и Сам Харис. Харис казва за себе си, че по убеждения е левичар. А и е учен, който кани предимно учени в подкаста си. Нещо като Майкъл Джордан, да кани Пеле или Шумахер. А при Молиню кои са гостите? Лорен Саутърн. :) С анти-африканска пропаганда. Не, мерси.
Рубин е бил гост на Молиню. Сам Харис мрази Тръмп в червата и никога няма да говори с привърженик на Тръмп като Молиню.
НЯМА НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ. Освен тези има още 20 подобни хора в Нета. С най-различни политически убеждения - никой от тях не се вписва в тясна партийна рамка. Но всички умеят да говорят пред камера и да се аргументират. Това беше смисъла на постинга ми - в опозиция на клюкарниците Фейсбук, Туитър и подобни среди с насечени на ситно салати от изречения и възклицания, има места в мрежата, където можеш да видиш идеи в дълга форма.
Тръмп настрана, не става дума за това, дали говорещият се казва Харис, Молиню или Димитър. Важно е само едно, дали се търси активно истината. Само това е важно. Да, и Молиню е бил гост на Рубин. Е,и? Волен Сидеров постоянно е гост в сутрешният блог на Нова. Както и Каракачанов и Симеонов, Цветанов и прочие и прочие. Името няма значение. Политическите убеждения нямат значение. Те са отделна тема и са повод за интересна дискусия. Като дискусията на двама инжинери за решаването на проблем. Не е важно, кой ще спечели. Ако трябва, могат да се опитат и двете решения. Не пречи.
Проблемът е, когато лъжещ, за да се харесаш. Още по-страшно е, когато си що годе интересен, докато лъжеш (Трифонов?). Според мен, Молиню е точно такъв човек. Той е ирландският аналог на нашите лъжци, посочени по-горе. Т.е., той не търси истината. За мен, това е непрекосима червена линия.
Публикуване на коментар