Масло в огъня: Причините за мигрантската криза и "Решенията" на "крайната десница"

Труден е животът на полезните идиоти. 

Защото предлагат лесни (т.нар. "лесносмилаеми" за широката публика) решения на реални, но сложни проблеми.

Да, миграционната политика на европейския Запад от последните 30-тина години е доста сбъркана - има неопровержими доказателства, "видими резултати".

Тя обаче не е продукт на някакъв абстрактен хуманизъм, на "либерални (либерастки) ценности" (и прочее никъде не е прилагана от либерални партии, даже the other way 'round). Тя е хладнокръвен Realpolitik за запазване на един много привлекателен за широката публика, но обречен социален модел. Обречен най-малкото от два фактора:

-    обърнатата демографска пирамида и 

- изпреварващото развитие на технологиите и на Източна Азия, особено навлизането на Китай на глобалния пазар.

За да съхранят социалния си модел в новите условия, мейнстрийм партиите на Запад (условно - социалисти и консерватори) осигуряват прилив на свежа работна ръка, която да осигури постъпленията в солидарните (особено пенсионните) фондове. Естествено, тази система не е твърде ефективна и значителни "непопулярни" реформи в социалните схеми и пазара на труда все пак се налагат. Социалния модел аха-аха оцелява, на много висока цена:

От една страна, реформите все пак засягат значителна част от населението - особено най-младите и хората в предпенсионна възраст, ниска средна и висока работническа класа (което до 90-те е почти все едно).

От друга, самото "внесено" за да спаси социалния модел население създава нови нива на бедност, изолация, традиционна консумация на социални услуги, но и опасни разломи в обществената тъкан по отношение на човешки права, семейни ценности, религиозна традиция, образование.

Накратко - миграционната политика от последното поколение е пример за неуспешна социална политика, водена от традиционните социални партии на центъра - членките на ПЕС и ЕНП, макар и с различен интензитет, със значително по-голям принос на левицата.

Днес националните социалисти от "крайната десница" едновременно атакуват погрешната миграционна политика, но и обявяват за приоритет осъществяване на непостижимите й цели - възстановяване на социалния модел от "Славните Тридесет (години)", когато демографията на континента е напълно различна. Противоречието е пълно, граничещо с логически и статистически абсурд.

За да се поддържа дори по-скромната днешна система на Welfare State, има нужда от постоянен приток на нова и млада работна ръка. За кризата обаче се обвинява именно притокът на работна ръка - било от Азия, Африка или Източна Европа...

Единственото сякаш възможно решение (което националните социалисти не се колебаят да предложат) е обратно затваряне в националните граници, затваряне на пазара на труда, протекционистична индустриална политика и възраждане на национални социални системи с пълно покритие. Оттук съвсем логично, Врагът вече не са само мигрантите, не са дори само "полските водопроводчици" от Изток и "циганите" от Балканите, но и самата Европа и всички, които искат ЕС да се федерализира.

Проблемът е, че нито една европейска държава, нито дори Германия, няма вече икономическата сила, човешкия и природен ресурс, а камо ли - грубата сила, необходима, за да оцелее и ден самостоятелно на днешния глобален пазар. Нещо повече - по всичко личи, че дори САЩ, с тяхната огромна икономика, автономен вътрешен пазар и безапелационно силово превъзходство - не могат да затворят икономическите си граници без тежка рецесия и масово обедняване.

Решенията са съвсем други - споделяне на суверенитет, федерализация и изграждане на обща отбранителна, гранична, но и икономическа и социална политика на Единна Европа. И - разбира се - по-смели реформи на европейската социална система и инвестиции в континентална социална, енергийна, транспортна и стопанска инфраструктура, със средствата на ограничен, но достатъчен федерален бюджет.

Споделяне

Tweet