сряда, 17 октомври 2018 г.

Писмо до моите консервативни приятели


Скъпи приятели (и го казвам без всякаква ирония), 

Гледам слайдовете на “спрялата” Алфа ТВ и си мисля за вас. 


С част от вас ни раздели отношението към новия проект на г-жа Кунева и Даниел Вълчев преди шест години. За кратко - днес всички знаете кой е Даниел. С други - отношението към Бойко преди три. Вярвам, че сега - докато му сърбате попарата - нямате никакво съмнение кой е той. С някои ни разделя само разбирането ви, че властта е ценност, на всяка цена. А с други - способността ви да намествате политическите си убеждения според временните настроения на мнозинството. Това е философия, която ми е чужда. 

И все пак, винаги съм бил убеден, че това, което ни събира, е много повече. Повече от десетилетие, споделяме убеждението, че личната и икономическа свобода са основата на богатството и щастието на хората. Че без законност, свободата няма шанс да даде своите плодове. Че единствената гаранция за свободна и правова България е в принадлежността ни към единна Европа и съюзите на Западния свят. И преди всичко - че тези ценности са невъзможни извън естествените ограничения, които християнската етична система и културната традиция на конституционната демокрация поставят пред поривите и страстите на тълпата, пред естествената склонност на човека да използва както властта си, така и безвластието на институциите, за да твори зло на другите, докато се стреми към изгода за себе си. Тази вяра в естествените ограничения, прочее, се нарича консерватизъм 

Днес, за пръв път от десетилетие, ние сме на път да се разделим завинаги. Вместо да спорим как да преминем реката, да се озовем, враждуващи, на двата й бряга. Да бъдем от двете страни, обикновени редници в  една дълга и тежка борба, чиито изход ще определи как ще изглежда държавата ни, континентът ни, светът на децата ни, след няколко десетки години. 

Виждам опасност малките неща, които ни разделят, да ви изпратят в лагера на авторитарния национализъм, сред хората, които се противопоставят на европейското единство, в редиците на тези, които - за да се харесат на тълпата - искат връщане на социализма в затворени държавни граници, “социализъм в една отделна държава” по Ленин, които - за да се възползват цинично от страховете на съгражданите си - волно или неволно обслужват столетните планове на Кремъл и Истанбул за обезсилване и разчленяване на Европа. В лагера на полезните идиоти. 

Това би било тъжно. И не заради мен или заради вас - ние сме твърде незначителни в тази голяма игра. Тъжно, защото националният интерес на България ще загуби съюзници и ще спечели врагове, там, където ги няма. 

Но би било, макар през сълзи, и доста смешно. Защото, нали ви казах, гледам слайдовете на Волен по партийната му телевизия. И искам да ви кажа, че той е много по-добър от вас, в играта на полезните идиоти. 

  • Вие говорите за “консервативен и християнски ЕС” (и няма лошо) - но отборът, към който се стремите, иска да няма ЕС изобщо. И Сидеров печели; 
  • Вие говорите против бюрокрацията и корупцията на Брюксел - но отборът, към който се стремите, се състои от безкрайно по-бюрократичните и корумпирани национални правителства на Орбан, Салвини, Борисов и Бабиш, изпълнен от професионални крадци и мошеници. И в тази компания Волен се чувства, за разлика от вас, у дома си; 

  • Вие сте против прекаления либерализъм, който част от администрацията на ЕС опитва да наложи без демократичен процес, но отборът, към който се стремите, безогледно раздухва тоталните лъжи на кремълската пропаганда, които са много по-лесно смилаеми за съответната публика. И в този процес Волен е професор, а вие - тройкаджии във втори курс. 

Не, не можете да надцакате Волен и Шиши на техен терен. Консервативните сайтчета със спомени за мъдри мисли и стари военни маршове нямат никакъв шанс пред съвсем реалната, създадена днес, тук и сега машина за пропаганда на “Sputnik” и “Russia today”,  която обучава и насочва авторите на черните слайдчета. В света на голямата лъжа, вашите малки полуистини се губят и не носят полза. Уплашените, объркани хора, с чиито гласове се надявате да се върнете във властта, са готови да повярват, че Меркел иска да засели България с евреи и араби едновременно, а Валери е “човек на Сорос”. Как ще ги разубедите от фактическата истина, че вие сте “хора на Костов”, когото те - благодарение на същата пропагандна машина - мразят до гроб, или от полуистинната манипулация, че сте “хора на Радан”, който - отново благодарение на нея - е “либерал” и “педераст”? 

Не, откажете се. Това е загубена битка. Където вие издадете сайтче, Волен ще пусне телевизия. Където свенливо критикувате ЕС, той ще разкрие световния еврейски заговор. Където предложите малка популистка мярка, той ще обещае национализация. 
И не на последно място - където докоснете пръст, Волен ще целуне гъз. 
Гледах без злорадство, как Дани Вълчев ви (и ни) изигра. С тревога гледам как ви мачка Бойко. Не ми причинявайте гледката как губите от Сидеров...

И преди всичко - просто не сте добри в тази игра. Защото сте свестни хора и знаете, че със страховете на множеството не трябва да се злоупотребява. Ние сме от едно поколение. И всички помним: 

FEAR LEADS TO ANGER. ANGER LEADS TO HATE. 



5 коментара:

Stefan Nitsolov каза...

Чудесен анализ! Дано да не остане глас в пустиня!

Unknown каза...

Какъв анализ, бе? Това е есе на произволно избрана тема! Сорос беше добър,като вдигна цената на долара през есента на 96-та и падна Виденов, та Софиянски и Костов се обадиха с власт и за това се скараха. Сега Скорост и лош - сигурно е избрал други за субсидиране, но кой залага на куция коне, колкото и прочувствено да пишат във ФБ.

Stefan Nitsolov каза...

Уважаеми г-н Кънев, високо оценявам Вашите преценки на това, което става у нас. Боя се обаче, че това, което казвате, ще остане глас в пустиня, защото в медиите гърми идиотизмът, обикновеният човек е объркан - налага се убеждението, че всички политици са мръсници и най-добре е да не се занимаваме с тях, да не ходим на избори и да не гласуваме. Веднага трябва да кажа, че голяма заслуга за това имат и тези Ваши (и мои) някогашни съюзници, които ни предадоха. Особено ме боли от предателството на Москов. Все пак бяхме заедно в ДСБ, вярвахме му и с всички сили го подкрепяхме. Както и да е. Това вече е минало.
Какво да се прави сега?
Мисля, че първото нещо, което трябва да се крещи с всичка сила е, че България е на път да пропадне безвъзвратно, ако не смени курса на външната си политика - вече открито проруски и засега все още прикрито антиевропейски.
Второто според мен е да се убедят хората, че все пак е възможно едно по-добро бъдеще и наред с критиката на сегашното управление непременно да се показва, че има реални възможности за успешно рещаване на проблемите. Т.е., повече оптимизъм.
И сега идва ред за най-сложното - търсенето на съюзници. В момента отиваме към диктатура на олигархията. И тя трябва да бъде спряна, без да разчитаме на някаква помощ отвън. Затова трябва да се върви към обединение на демократично мислещите хора: без разлика, леви или десни. Общ фронт срещу олигархията преди всичко, а вече след това - всеки по пътя си. (Това май няма да се хареса на партийните функционери.)
Много ми се иска отново да участвате по-активно в политическия живот. Хората, които Ви наследиха, са доста скучни и нямат харизма. С баналните си изказвания не могат да привлекат интелигентните хора, да не говорим за по-простите.

Unknown каза...

"Откраднете историята на един народ и след 100години ще се превърне в стадо прасета,а след още 100 ще изчезне" Гьобелс.
Мисля че първото го виждаме вече.
Спасението: ПРОСВЕЩЕНИЕ на всички фронтове.Обединение на съмишленици и търсене на помощ отвън срещу хибридната война на мясква

Unknown каза...

Не съм съгласен с разпространяваното твърдение че нямаме лидери. В съвременната комуникационна система лидерите ги "СЪЗДАВАТ" : медии,власт, съдебна система, в България контролирани от масква. Така че е нужно общо усилие от всеки, а не пораженчески да казваме че нямаме лидери.