mAlice in Wonderland

В Wonderland (държавата на чудесата) глухонемите вече чуват и говорят, затова и не е нужно парите за здравеопазване да се харчат по предназначение. Но това е само прелюдия.

Всъщност най-хубавото е, че животът ни е прост.

Нямаме разкапано здравеопазване, от което пари изтичат във всички посоки, само не и за лечение на болни. Нямаме и прогнила социална система, от която повече пари отиват за здрави и работоспособни хора на средна възраст, отколкото за болните и безпомощните. Нямаме корупция, която убива конкуренцията, инициативата и предприемаческия дух. Нямаме привилегировани "благодетели", които под чадъра на властта получават нашите пари и режат главата на всеки, който си е позволил да фантазира, че с честен труд, риск, ипотека на единственото си жилище и 18-часов работен ден може да стане по-богат.

Хубаво е, че всичко това при нас го няма.

Ние обаче имаме Проблем (с главно и удебелено "П"). И слава Богу, той е само един. Циганите. Много е важно да ги наричаме "цигани", а не "роми", това ни придава особен анти-конформистки блясък. (Разбира се, в личен разговор не ги наричаме и така. Наричаме ги "мангали", така е още по-смело, честно и справедливо).

След като имаме единствен Проблем, важно е да имаме и Решение (главно, удебелено "Р"). Добре е разбира се Решението да е стабилно и устойчиво, известно още като Die Endlösung.

През последните седмици видях няколко проекта за Решение:
- Най-смелият предвижда изселване в Индия. Без коментар.
- Най-глупавият предвижда комбинация от спиране на всички (ама ВСИЧКИ) социални програми и ... въоръжаване на комшиите. Интересно е обаче кои комшии ще се въоръжат първи. И кои ще бъдат по-безразсъдни в употребата на въоръжението - ситите или гладните???
- Най-реалистичният предвижда президентска република и Бойко да "въведе ред" по пътя на ... "просветения абсолютизъм". Интересни са два момента - какво му пречи на Бойко да "въведе ред" в парламентарна република и как точно Бойковия абсолютизъм ще се окаже "просветен"?

Проблем - Решение, Проблем - Решение, Проблем - Решение ...
П-Р
PRоблем.
...
Да, и още нещо. Саркози е човек. Освен това е политик. Освен това е доста популист. Неговата акция също няма да реши никакви Проблеми, само някои PRоблеми. Тя не е никакво Решение.

Когато едно общество се развива стабилно, на основата на честно и свободно състезание и обществена солидарност, то няма нужда от Endlösung. То се справя с наличните вековни културни разлики и естествените социални конфликти, които те пораждат.

Вижте колко елегантно са описани тези разлики и конфликти преди сто години от Гийом Аполинер:

Saltimbanques

A Louis Dumur.

Dans la plaine les baladins
S'éloignent au long des jardins
Devant l'huis des auberges grises
Par les villages sans églises

Et les enfants s'en vont devant
Les autres suivent en rêvant
Chaque arbre fruitier se résigne
Quand de très loin ils lui font signe

Ils ont des poids ronds ou carrés
Des tambours, des cerceaux dorés
L'ours et le singe animaux sages
Quêtent des sous sur leur passage.

(Не, не мога да го преведа. Може би има превод, не знам.)

Всъщност за какви проблеми говорим. В Созопол вече стават чудеса...

(По-сериозно по темата писах за вестник "Седем", ето и връзка)
.