вторник, 18 октомври 2011 г.

Зад фасадата


Преди години, покойният ми баща казваше, че не е трудно да предвидим какво ще се случи в българската политика – просто трябва да си спомним какво се е случвало в Полша или Унгария преди десетина-петнайсет години. В Полша и Унгария, обаче, днес се случват твърде различни неща...

В Унгария управлява популистката „десница“ на Виктор Орбан, която провежда крайнолява икономическа политика, ограничава личните свободи и медиите и упорито се опитва да вкара страната в конфликт с нейните съседи. Икономическите провали и необузданият популизъм подхранват крайния национализъм на партията „Йобик“, която е основна опозиционна сила наред с бившите комунисти. Политическата изолация, лошите икономически перспективи, ограничените граждански права и социалното напрежение са водещи във всеки коментар за страната.

В Полша, обаче, Доналд Туск и неговата „Гражданска платформа“ постигнаха първи случай на преизбиране на действащо правителство и премиер от 1989г. насам, изпратиха доскоро мощната партия на бившите комунисти на незавидното, но заслужено място на последна парламентарна сила и изкараха ксенофобските и антиреформаторски партии като „Самоотбрана“ извън Парламента. Страната преминава през кризата с минимални щети и наблюдателите споделят мнението на премиера, че пред очите ни е рядък за целия ЕС повод за оптимизъм - "Успех на оптимистичната Полша, Полша, която вярва в себе си и иска да върви напред".

Защо пиша всичко това дни преди изборите в България? Защото е очевидно, че в нашата политика няма ясни ориентири. Европейската народна партия си заравя главата в пясъка и дежурно се радва на всички „десни“ успехи в Европа – както на популистите на Орбан, така и на реформаторите на Туск. По този начин тя лишава посланията си не само от съдържание, но и от политически ценности. Двата модела са вода и олио, между тях едва ли има нещо общо, освен етикета ЕНП. Затова и призивите на европейските лидери за подкрепа на ГЕРБ нямат никаква стойност. Те не дават отговор на въпроса кой модел избираме в България, по кой път поемаме, къде искаме да бъдем след пет, десет или петнайсет години.

Знам от лични разговори, че в ЕНП много им се иска Бойко Борисов да бъде „българският Доналд Туск“. На самия Борисов може би също му се иска да бъде политик от този тип - умерен, консенсусен, малко нещо популист, понякога нерешителен, но чаровен. И най-вече – изключително компетентен и икономически удивително успешен. Иска му се, но не може. А и не му стиска. Напротив – той ни показа всичко от другия модел.

Показа ни евтин популизъм и национализация, съюз с крайната десница и националистите, ограничаване на гражданските права, икономически провал. Крайната некомпетентност на управлението и лично на премиера напоследък се компенсира и със заядлив наставничекси тон към Европа, стигнал до безобразното изказване за пенсиите. Но най-лошото, което ни показва Борисов в тази кампания, е опитът да представи БСП като свой основен опонент, за да плаши с нея избирателите. ГЕРБ насила легитимират провалената партия на бившите комунисти, за да изкарат себе си единствена десница и едва ли не единствени демократи. Този подход вече е давал отровните си плодове, и ако той успее, резултатите са ясни – скорошно връщане на БСП във властта.


И така, призивите на ЕНП не могат да бъдат ориентир. Изборът трябва да направят самите десни и центристки избиратели, реформистите и демократите в страната. Избор трябва да направят и хората с леви убеждения, които виждат какво представлява БСП и не искат модел без демократична алтернатива (което именно е моделът на Орбан в Унгария). А решението е ясно – да се отнеме на ГЕРБ монопола върху политическата власт. Да се разбият претенциите им, че са единствена десница. Да се изобличи наглата лъжа, че те са партия на прогреса, стопанския напредък и промяната. Защото зад усмихнатата (но беззъба) фасада на Росен Плевнелиев и Фандъкова надничат мутрите на Цветанов, интригите на Кирил Йорданов, далаверите на Лечков, брокерите на Антоан Николов и Софиянски в листите на ГЕРБ.



Надничат отказът от реформа в правосъдието, съюзът със Сидеров и икономическият провал. Там, отзад, зад благите приказки, е фалитът на средната класа за сметка на няколко едри монополисти, с които Борисов играе карти. Ще ги кажа – ТИМ, „Лукойл“, „Главболгарстрой“, „Балканстрой“, играчите от енергийната мафия. Да изреждам ли още, защото е лесно?

За да направим избор между модела „Орбан“ и модела „Туск“, първо трябва да приключим с модела „Борисов“. С опита на управляващите да ни представят българската политика като схватка между ГЕРБ и БСП. А този избор е прост – навсякъде трябва да подкрепим десните и демократични кандидати, които имат шанс да победят или да стигнат до балотаж. Прошко Прошков в София, Димитър Сяров в Сливен, Николай Недков във Варна, арх. Илко Николов в Пловдив, Иван Капралов в Шумен. И десетки кандидати в малки общини като Каварна, Балчик, Нови пазар, Преслав, Разлог, които поемат истински рискове с кандидатирането си – риск за професията или бизнеса си. А напоследък, с развихрянето на МВР в ролята на щаб на ГЕРБ – и риск за личността и здравето...

Само тези смели хора могат да победят на втори тур и да сложат началото на демократична консолидация в обществото.

Така че след няколко години да можем да кажем, че е победила „оптимистичната България, България, която вярва в себе си и иска да върви напред".


6 коментара:

Анонимен каза...

Няма да гласувам за Прошко Прошков, защото не искам цяла София да заприлича на Лозенец. Не, мерси!

Анна каза...

@Анонимен..., проблемът си е лично ваш...:) Толкова по-жалко за Вас, че не сте прозре
ли правилния избор .. : )

Анонимен каза...

Новини (защото аз поне попадам на тези изявления в новинарските емисии, които всъщност гледам рядко) от сорта на еди кой си от Европа каза, че подкрепя ГЕРБ за мен означават едно единствено нещо - губим подкрепа, нямаме реални постижения, затова дайте да се позовем на външни авторитети. И честно казано този подход много ме дразни. Като преди време "Канцлера Меркел така, канцлера Меркел иначе", един вид "Щом правим като нея, занчи не грешим" - глупости!

Николета

Анонимен каза...

Господа, съгласен съм че ни трябва силна десница, различна от Герб, обаче има проблем ... след дълги години подкрепа от моя страна (и не само моя) за СДС/ ДСБ вече не виждам никаква причина за по-нататъшна.
Такава бъдеща алтернатива няма да има нищо общо нито със СДС нито с ДСБ ... и това за пореден път ще се види в неделя.
Хубаво е, че търсите кусурите на Герб ама айде вижте гредата в собственото око!
Освен всичко останало синята идея ми е скъпа, ама истината ми е по-скъпа- няма как да вярвам на сините, а не на учите и ушите си- имал съм възможност и да се запозная с Плевнелиев и да видя стила му на работа- и точно затова критиките на сините сериозно ме натъжават ... защо да вярвам на тях, а не на собствените си впечатления за Плевнелиев като за изключително качествен и коректен човек, който можеше да бъде подкрепен от цялата десница. Много други гласуващи за сините са контактували с Плевнелиев и сега са подобно на мен крайно неприятно изненадани. Каква е целта в крайна сметка- да направите Калфин президент?

Анонимен каза...

Нищо не казвате за Бургас?
Тук няма за кого да гласуваме и да искаме-нещо страшно е - ужасен клиентелизъм.Който не успя да се набу
та в листите на ГЕРБ,за да спаси бизнеса си, се набута в последния момент в листите на "Синята Коалиция"...Болно ми е...

Жалко-още едно поколение е обречено!

Новините от Банско каза...

Ами то всъщност какво значение има дали други поколения са обречени. Важното е нашият живот какъв е в момента, настоящето е сега и ние сме тука а не в Pattaya Thailand.